Ребека Уинтърс
Белязана да обича (2)

Втора глава

Хедър бе не по-малко изненадана от Бранко. Младежът рязко пусна ръката й и избухна в непонятна реч на цигански. Гневът го направи неузнаваем.

Тя си спомни за предчувствието на Джей. Бе повече от ясно, че цигански празник нямаше. Бранко я бе подмамил в дома си, а ето че сега бе попаднала под кръстосания огън на битката между загадъчния самотен младеж и неговия баща.

— Говори на английски пред гостенката си! — Мъжът изрече думите с едва доловим акцент.

Хедър се загледа във внушителната му фигура. Бе облечен в графитеносив панталон и синя спортна риза. Стоеше леко разкрачен, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете.

— Госпожице Мартин, запознайте се с баща ми — смутено изрече Бранко. Появата на мъжа отново го бе превърнала в момче с гневни… и малко тъжни черни очи.

Тя погледна към бащата. Той бе с десетина сантиметра по-висок от Бранко, по-строен и тялото му излъчваше сила. Кожата му бе много по-светла, а лицето му беше с изсечени черти и изпъкнали скули. Косата му бе по-дълга от тази на сина му, но не тъй тъмна и къдрава. У него не се чувстваше и следа от циганска кръв, което не само я удиви, но и обърка предварителните й представи за родителите на Бранко.

— Приятно ми е, господин Антонович — каза тя. Понечи да подаде ръка, но се отказа, тъй като той не помръдна, само едва доловимо кимна.

Проницателните му очи бяха със сиво-синия цвят на гранит. Погледът му се плъзна мимолетно по лицето и фигурата й. Необикновеният контраст между светла коса и тъмни очи често я правеше център на мъжкото внимание, но никога досега не се бе чувствала така разголена и уязвима.

— Вече ми е ясно защо така често закъсняваш за работа — обърна се мъжът към Бранко. — Очевидно в мое отсъствие си открил по-приятен начин за прекарване на времето. И тъй, откога продължава това в дома ми?

Хедър с усилие на волята остана безмълвна. Не би трябвало да се намесва в личен спор между баща и син. Все още бе на страната на Бранко, макар да не й беше по вкуса склонността му да послъгва. Но сега бе унижен и тя трябваше да го защити.

Бащата се обърна отново към Хедър. Този път погледът му бе заплашителен и я изпълни с тревога.

— Вкусът ти не е лош, Бранко. Малко жени могат да се сравнят с твоята гаджа. Но все пак се учудвам от избора ти. Първо, тя е много по-възрастна от теб… Макар че и в това има чар. Разбирам го много по-добре от теб.

Обхваната от гняв, Хедър загуби дар слово и гъста червенина заля лицето и шията й. Бранко не преувеличаваше — между него и баща му не всичко беше наред. За момент тя изпита отчаяно желание да плисне съдържанието на чашата си в привлекателното лице насреща й. Как смее да се отнася така с Бранко и с нея, каквито и мисли да се въртят в главата му!

Ситуацията заприлича на кошмар. Като хипнотизирана, Хедър наблюдаваше стегнатите мускули под ризата му, докато той прибираше гарафата в шкафа.

— Нямам нищо против да пиете. Но не това! От много години го пазя за специален случай.

— Днес е специален случай. Пих с моята жена, както ти — обяви смело Бранко.

На Хедър й секна дъхът не само заради дързостта на Бранко, но от неочакваното съобщение. Бе готова да му прости много неща, дори увлечението му. Но юношеската фантазия го бе отвела твърде далече.

— Да, виждам. — Гласът на баща му бе заплашително тих. — Но се налага да промениш плановете си за следобеда и да кажеш довиждане на… — той враждебно изгледа Хедър — госпожица Мартин. Казах на Джек, че ще те намеря преди края на работния ден. Ако тръгнеш веднага, ще ти останат три часа за работа. — Той се обърна към Хедър. — Надявам се, че разбирате. Бранко, изпрати я.

Преди Хедър да успее да каже нещо, Бранко неочаквано изтърси:

— Тя жената, за която ще женя!

— Бранко! — Хедър беше вбесена. Досега не се намесваше, защото искаше да пощади чувствата му. Смяташе да поговори с баща му насаме. Но Бранко премина всички граници. — Господин Антонович… — започна тя.

Думите й заглъхнаха, защото погледът му се закова върху гривната на ръката й. Изведнъж той пребледня и замръзна. За миг, който й се стори безкраен, погледите им се срещнаха. Хладните му очи сякаш й казваха, че и тя, и цялата история изглеждат съвсем нелепи.

— Явно имате необикновена власт върху сина ми щом сте го накарали да се раздели толкова скоро със сватбената гривна на майка си.

— Сватбена гривна?!

Значи Бранко бе казал истината. Сърцето й се сви. Без да схваща напълно ситуацията, тя бе сигурна, че бащата на Бранко бе възмутен от постъпката на сина си.

— Хайде, да не се преструваме, че не разбираме. — Той направи гримаса и скръсти ръце на широките си гърди. — Такъв е бил планът ви, нали? Да се възползвате от красотата си и от неговата младост, за да влезете в този дом. Очевидно сте приели предложението му за брак, иначе нямаше да носите гривната. Според обичая тя ви свързва като сватбена халка. Вече изпихте и брачната сливовица.

Хедър премигна изумена.

— Станало е някакво недоразумение. Може ли да поговорим насаме?

Очите му блестяха като малки ледени късчета.

— Като се има предвид, че вече сте неразделна част от живота на сина ми, не виждам смисъл да разговаряме насаме. Каза ли ви Бранко, че гривната, която носите, е безценна семейна реликва и представлява единственото му богатство? Завещана му е от неговата майка, миг преди смъртта й.

Настъпи напрегната тишина. Хедър намръщено погледна Бранко. Очакваше той да се откаже от думите си, но за неин ужас на лицето му бе изписано задоволство. По непонятни причини Бранко бе решил да покаже на баща си, че я желае за жена и го бе направил съвсем по цигански. Защо, за бога, искаше така да нарани баща си и да я постави в такова неудобно положение?

Спокойното синьо езеро, което се виждаше през рамото му, сякаш се присмиваше на бурята в душата й. Някъде бе чела, че циганите са привърженици на ендогамията — никога не се женят извън племето. Родителите харчеха понякога стотици хиляди долари, за да купят жени на своите синове. Бранко се бе нагърбил сам със задачата, но в случая Хедър бе само гаджа. Може би причината за гнева на баща му бе, че не е циганка. Не можеше да проумее всичко, но реши да сложи край на бъркотията, и то веднага.

— Господин Антонович — започна решително, — тъй като вашият…

Но той не й даде възможност да продължи.

— Очевидно от вниманието ви не е убягнало, че Бранко зависи напълно от мен. Той няма собствени средства и не би могъл да ви издържа като своя съпруга. Ако сте си представяли, че като се омъжите, ще живеете тук със сина ми и аз ще се грижа и за двама ви, горчиво сте се излъгали.

Думите му я възмутиха. А какво би се случило, ако наистина бе влюбена в Бранко и е дошла да бъде представена на баща му като годеница? Какво лошо има? Той няма право да се отнася към тях тъй жестоко, без дори да ги изслуша. Може и да скърби за жена си, но това не извинява отношението към сина му, който също страда за майка си.

Кафявите й очи гордо проблеснаха. Искаше й се да му каже в лицето какво мисли за поведението му, но не можеше да го стори пред Бранко.

— И през ум не ми е минало да запазя гривната или да се пренеса тук, господин Антонович.

— Бях сигурен, че ще побързате да се откажете като узнаете, че ще трябва сама да се грижите за себе си.

Той беше непоносим. Държеше се, сякаш тя е някаква измамница, решила да се възползва от неговия син. За какво? За да наследи парите на баща му? Нима беше толкова богат? Бранко никога не бе обсъждал с нея финансовото състояние на родителите си.

Хедър протегна ръката си към Бранко и каза:

— Моля те, свали я! Знаеш, че не мога да я приема.

— Ти сега моя жена — поклати глава Бранко.

— Ти си прекрасен младеж, Бранко, и някой ден ще намериш жената, която ти подхожда. — Хедър се стараеше да говори спокойно. — Но аз не съм тази жена. И не бих могла да бъда.

— Ти жената, която ще женя — настоя той.

На Хедър й се стори, че усети ридание в гласа му. Но вече не му вярваше. Бе извърнал глава към прозореца и тя виждаше само как нервно мачка шапката в ръцете си.

— Бранко. Баща ти е прав. Не е възможно да се оженим. Аз съм твърде възрастна за теб.

Бранко не отговори. След това се обърна към баща си. Омразата, която се четеше в присвитите му очи, я накара да изтръпне.

Изведнъж той избухна и заля мъжа срещу себе си с водопад от циганска реч. Баща му не остана длъжен. Не й беше нужен преводач, за да разбере, че и двамата са загубили самообладание. В този миг Бранко с всички сили залепи плесница на баща си, блъсна го и побягна навън.

— Бранко! — извика Хедър ужасена. Но когато излезе на верандата той беше вече в джипа и след миг колата се скри зад дърветата.

Хедър се облегна на ниския парапет. Не можеше да повярва на очите си. Не съществуваше никакво оправдание за поведението на Бранко.

Не биваше да остава повече тук. Неволно бе станала причина за невъздържаната разправия между баща и син. Трябваше да си тръгне час по-скоро от този дом, да обмисли днешните събития и да намери начин за въздействие върху объркания и нещастен младеж. Тя изтича по стълбите към своя джип.

В бързината не забеляза, че бащата на Бранко я бе последвал. Когато опита да запали, една ръка се протегна през прозореца и притисна пръстите й.

— Как смеете! — Тя рязко извърна глава, но се озова лице в лице с него.

— Смея, защото Бранко има нужда да остане известно време сам и да поохлади чувствата си, а вие само ще му пречите.

Той всъщност мисли, че ще последвам сина му, мина й през ум.

Топлият ветрец подхвана косите й и няколко кичура погалиха бузата му, по която все още личаха следите от плесницата на Бранко. Плесница, която тя дълбоко в себе си оправдаваше.

— Тъй като и без това ме задържахте, бихте ли свалили гривната! — процеди Хедър през зъби. — Не мога да намеря клипса.

Протегна ръка, без да го поглежда. Молеше се да я освободи от скъпоценната вещ, украсявала някога ръката на жена му.

— Малко късно се опитвате да ме впечатлите с добрите си намерения. И двамата знаем, че подмамихте един наивен младеж. Убеден съм, че ви е съобщил стойността на автентичните бирмански рубини. Струват цяло състояние. Бранко ви е подарил майчината си гривна, госпожице Мартин. Сега тя е ваша и можете да правите с нея каквото пожелаете. — И след кратко мълчание добави: — Не се съмнявам, че вече имате идея как да я използвате.

Разгневена от несправедливите му обвинения, Хедър понечи да запали колата, но той отново хвана ръката й.

— Нека, за малко поне, да оставим Бранко на спокойствие?

Тя сърдито издърпа ключа, за да избегне допира.

— Докато чакаме защо не ми кажете откъде сте, как се запознахте със сина ми и откога се срещате с него в моя дом — рече той и се облегна на вратата. Близостта му я смути. — Нека започнем с вашингтонската регистрация на колата ви.

— Не мислите ли, че е твърде късно да ми задавате въпроси. На ваше място щях да бъда по-загрижена за сина си. Макар че не оправдавам постъпката му, трябва да призная, че вие го предизвикахте. Вие сте най-жалкият и най-безотговорен баща, когото някога съм срещала.

Мъжът не помръдна, но тя забеляза как се напрегна. Може би трябваше да замълчи. Но вече бе отишла твърде далече и не можеше повече да сподавя възмущението си.

— Когато вашият син ми каза, че не се чувства щастлив при вас, мислех, че става дума за типична юношеска неудовлетвореност. Но след като видях как се държите с него, се чудя как не е избягал по-рано.

— Тъй като според мен все още нямате деца, си позволяваме да не се интересуваме от мнението ви — изгледа я той гневно.

Хедър усети как вътре в нея нещо се сви. Все още й беше трудно да приеме мисълта, че никога няма да има деца.

— Аз съм учителката на Бранко по английски език и мисля, че имам право да говоря с известно разбиране за вашия син.

— По-добре измислете нещо друго. Случайно зная, че госпожа Уд е неговата учителка по английски език.

— Госпожа Уд се пенсионира, тъй като съпругът й е болен. Аз се казвам Хедър Мартин и преподавам в Спокейн. Бях помолена временно да поема часовете тук, докато се намери постоянен учител. Всички мои срещи със сина ви са били в приятелски дух и с учебна цел.

— Дали е вярно — започна той, но изведнъж придоби загрижен вид. — Синът ми ще си навлече сериозни неприятности, ако наистина е избягал.

Тя се намръщи и пръстите й несъзнателно забарабаниха по кормилото. Нима Бранко не бе споменал нищо за смяната на учителите? Макар че след днешното преживяване нищо не би могло да я учуди, момчето явно бе непредсказуемо. Но защо е запазил тайна? И къде би могъл да отиде?

След продължителна пауза отново чу гласа му:

— Бранко никога не е споменавал за нов учител.

— А вие дадохте ли му възможност? — стрелна го с поглед тя. — Изобщо правите ли нещо друго за сина си, освен да издавате заповеди? Може би се е нуждаел от малко нежност, за да сподели с вас увлечението си по учителката, но както видях днес, срещу него се е изправил глух човек.

— Мисля, че казахте достатъчно!

— Още не съм започнала!

При недвусмисленото предизвикателство юмруците му се свиха и той се отдръпна. Тя използва момента, натика ключа и запали колата. След като моторът заработи равномерно, подхвърли през рамо:

— Знаете ли какво ме тревожи най-много, господин Антонович? През последните шест месеца Бранко бе най-добрият ученик в класа. Но след днешния ден е възможно никога повече да не се появи в училище. И вие носите цялата отговорност. Между другото училището в Спокейн предлага вечерни курсове под надслов „Как да се държим като родители“. Би трябвало да се запишете, макар че вече е твърде късно, струва ми се. И не се тревожете — добави накрая. — Макар учителската ми заплата да не може да се сравни с вашето богатство, ще устоя на изкушението да продам рубините и ще ви изпратя гривната непокътната.

— Ще видим — промълви той загадъчно.

Както бе ядосана тя рязко включи на скорост и натисна газта докрай. Колата изръмжа и рязко се насочи към магистралата, а той остана сред облак елови иглички.

По пътя за вкъщи нервите й бавно се отпускаха, но мислите й се въртяха все около случилото се. Дали Бранко и баща му ще успеят някога да намерят път един към друг, да заживеят като баща и син? Бе възмутена от постъпката на младежа и не мислеше, че би могла да запази приятелското си отношение към него. Що се отнася до баща му, молеше се никога повече да не го среща. Мислите й отново се върнаха към Бранко. Гневът й постепенно бе изместен от страх за момчето. Той бе толкова млад, наивен, невъздържан.

Мрачното настроение не я напусна до Спокейн. Пред вратата все още бе паркирана колата на Джей. Тя изтича в къщата, но вътре нямаше никой. Къде ли бяха отишли?

Хедър излезе на двора, откъдето се откриваше гледка към реката. Домашното спокойствие, което цареше наоколо, бе толкова далече от напрежението в дома на Антонович, че последните няколко часа й се сториха като лош сън.

Майка й, Шели и бебето спяха на дебелото халище, разстлано под голямото кленово дърво. Баща й се бе изтегнал в хамака и също тихо похъркваше. В топлата юнска вечер само Джей не се бе поддал на умората. Облегнат на дебелия дънер, той четеше някакво спортно списание, но щом я забеляза, вдигна поглед.

Хедър му направи знак да я последва и тръгна към кабинета, в който бяха подредени десетките снимки, медали и купи, спечелени от двамата.

— Е, как мина? — запита Джей. — Много рано се връщаш.

— Ето как мина. — Тя протегна ръка и показа гривната.

— Не си спомням да си се върнала вкъщи след някой празник и да не си донесла куп безполезни дрънкулки — ухили се Джей. — Ела по-близо да я разгледам.

Той прокара пръсти по фината златна верижка, взря се в рубините и леко изсвири.

— Изглежда като истинска. Колко струва?

— Струва ми се, че съм затънала повече, отколкото можеш да си представиш. — Тя преглътна с усилие. — Ще ти разкажа всичко, но първо те моля да я свалиш от ръката ми. Не мога да намеря клипса.

Джей я изгледа учудено, сякаш напълно си бе изгубила ума, но старателно се зае със задачата. Измина минута, после втора, трета. Той тихо проклинаше, въртеше гривната и така, и иначе, опитваше се да намери клипса, но безуспешно.

— Не помниш ли как си я закопчала?

Хедър пое дълбоко въздух.

— Не, нямам и най-малка представа. Бранко я надяна на ръката ми.

— Не си ли я купила?!

— Не.

Погледите им се срещнаха.

— Какво е направил Бранко? Да не те е купил? — подразни я той с шеговита усмивка, която постепенно угасна. — Знаех си, че момчето е подготвило някоя изненада. Какво се случи?