Джилиан Хофман
Възмездие (41)

40

Тя седеше безмълвна зад бюрото си и се опитваше да разсъждава през белия шум на пълното объркване. Чавес се беше върнал на стола си, но широките му рамене сега бяха смирено приведени, главата — отпусната към скута, а ръцете — сключени като за молитва.

Извикан спешно от „Пикъл Барел“, до него седеше Лу Риберо със скръстени ръце и святкаше гневни погледи към новака. Без съмнение обмисляше най-гадните дежурства, на които да го праща през следващите десет години.

След доста време тя заговори тихо, с внимателно подбрани думи:

— Каквито и да са фактите около едно дело, законът на Флорида за анонимните сигнали е пределно ясен. Тъй като информаторът не може да се подложи на кръстосан разпит, нито да се установи откъде и как е събрал сведенията си или какви са мотивите му, анонимният сигнал се приема като основание за спиране на превозно средство, ако съдържа достатъчно данни, които ясно да сочат на полицая, че източникът добре познава фактите, за които говори. Ако тези факти получат независимо потвърждение от полицая, той вече има достатъчно основание или поне убедително съмнение, че е налице криминална дейност и има право да спре превозното средство за проверка. Ако сигналът не съдържа необходимите данни или не е достатъчно подробен, за да бъде приет за достоверен, няма основание за спиране на превозното средство. Точка! И разбира се, всеки обиск, извършен след незаконно спиране, също се смята за незаконен, освен ако не е подкрепен с други независими основания. Доказателствата, събрани при незаконен обиск, се отхвърлят от съда като плод от отровно дърво. Все пак превозното средство може да бъде спряно за нарушения на правилника, извършени от водача пред очите на полицая — например превишена скорост, неправилен завой или видими механични неизправности по колата като счупени фарове, стопове или мигачи. Полицай Чавес ми съобщи, че на деветнайсети септември около осем и петнайсет вечерта се е намирал в патрулната си кола на кръстовището на „Уошингтън“ и Шеста улица в Саут Бийч. Тогава видял, че последен модел ягуар XJ8 с регистрационен номер TTR-L57, управляван от бял рус мъж на възраст между трийсет и пет и четирийсет и пет години, се движи по „Уошингтън“ в посока към моста „Макартър“ със скорост по негова приблизителна оценка по-висока от петдесет и пет километра в час, при разрешени в този участък четиридесет. Полицай Чавес поел по Шеста улица до „Колинс“, после обратно на запад по Пета излязъл на моста „Макартър“. Отново засякъл ягуара XJ8 с регистрационен номер TTR-L57, управляван от същия водач. Карал след него около три километра и установил, че задният стоп на ягуара е счупен, а водачът сменил платното за движение, без да подаде необходимия сигнал. Тогава полицай Чавес решил да го спре. Включил светлините и сирената и принудил водача да спре в аварийната лента. Поискал от водача, идентифициран по-късно като Уилям Рупърт Бантлинг, шофьорската му книжка и регистрационните документи на колата. Господин Бантлинг бил неспокоен и нервен. Като подавал документите си, ръцете му треперели и избягвал погледа на полицай Чавес. Връщайки се към патрулната кола, полицай Чавес спрял да огледа отблизо счупения стоп. Тогава видял на задната броня, петно, което му заприличало на кръв. Сторило му се също така, че усеща мирис на марихуана. Върнал документите на Бантлинг и поискал от него разрешение да извърши оглед на колата, но му било отказано. Изхождайки от изброените обстоятелства — петното на бронята, миризмата на марихуана и поведението на господин Бантлинг — полицай Чавес се усъмнил, че задържаното превозно средство може да извършва контрабанда и повикал патрул с полицейско куче. Отзовал се Бочамп с кучето Буч, което се нахвърлило върху багажника на колата. Този сигнал дал основание на полицаите да извършат обиск, при който открили тялото на Ана Прадо.

Тя изгледа продължително двамата мъже и накрая попита:

— Това ли се случи, полицай Чавес? Правилно ли съм ви разбрала?

— Да, госпожо. Съвсем правилно сте ме разбрали. Точно така беше.

Тя се обърна към Риберо:

— Така ли ви докладваха произшествието, сержант?

— Тъй вярно.

— Хубаво. Защо не си допиете кафето с Линдеман, сержант Риберо, а при мен той да се яви за показания в дванайсет.

Риберо се изправи.

— Благодаря ви за помощта, госпожице Таунзенд. Ще се видим на заседанието. — Кимна мрачно на Си Джей и се обърна към Чавес: — Да тръгваме, Чавес.

Вратата се затвори след тях. Това е. Сделката беше сключена. Тайният договор с дявола, от който нямаше връщане назад за никой от тях.