Джилиан Хофман
Възмездие (19)

18

Си Джей прелисти за последен път полицейските доклади и заповедта за задържане и погледна часовника. Минаваше девет и половина. Нахвърли още няколко бележки, взе личния си екземпляр на Наказателния кодекс на Западна Флорида, подреди куфарчето си и тръгна към съдебната палата. За да избегне глутницата журналисти, които знаеше, че я дебнат пред кабинета и по стълбите пред съда, тя се спусна през задния изход. Промъкна се през подземния гараж на съда и махна вяло на пазача, преди да вземе асансьора.

На четвъртия етаж вратата на асансьора се отвори и тя мигом разбра, че събитието ще е доста по-шумно, отколкото сама предвиждаше. Както подозираше, тълпа оператори и приповдигнато бъбриви репортери нетърпеливо чакаше във фоайето пред зала 4–1. Прожекторите бяха насочени, микрофоните проверени, червилото по устните набързо подсилено.

Си Джей се устреми право напред към огромната махагонова врата на залата, привела глава, прикрила донякъде лице под гъст тъмнорус кичур коса. Опитваше се да не обръща внимание на полудялата тълпа.

Репортерите без опит и подготовка трескаво зашепнаха:

— Това ли е тя? Това ли е прокурорката? Това ли е Таунзенд?

Печените за миг я наобиколиха, преди другите дори да включат микрофоните си.

— Госпожице Таунзенд, какви улики намерихте в къщата на Бантлинг?

— Без коментар.

— Бил ли е той досега сред заподозрените от прокуратурата?

— Без коментар.

— Ще повдигнете ли обвинения за другите девет убийства?

— Без коментар.

— Ще искате ли смъртно наказание?

Тя изгледа многозначително нахалната репортерка. Какъв глупав въпрос! Тежката врата се затвори с трясък зад нея.

Прекоси облицованата с орехова ламперия зала и зае мястото си на банката на обвинението вдясно. Естествено, съдията Кац бе избрал за заседанието най-внушителната зала на палатата. Таванът се извисяваше поне на шест метра, а махагоновият съдийски трон — на метър и половина над аудиторията и метър над катедрата на свидетелите. От тавана по диагоналите висяха полилеи с метални куполи, очевидно според модата на 1972 година.

Залата беше вече претъпкана с публика, главно репортери, а камери на стативи запълваха всички възможни ъгли. Покрай стените в плътен кордон бяха строени полицаи от управлението Маями-Дейд, а до вратата пазеха четирима охранители от ареста в зелено-бели униформи. Други четирима стояха при задния вход, свързващ с мост над улицата залата и ареста, по който превеждаха обвиняемите. Още една четворка бяха заели пост до вратата на съдията. Сред първите редици зрители Си Джей забеляза няколко свои колеги от прокуратурата. Кимна им.

Отвори куфарчето си и погледна наляво. На три метра от нея зад масата на защитата седеше прославената адвокатка Лурдес Рубио. До нея — клиентът й, Уилям Рупърт Бантлинг с черен костюм, сива копринена връзка и сребристи белезници на ръцете.

Отдалеч личеше, че костюмът е „Армани“, а връзката „Версаче“. Бантлинг бе пригладил назад пепеляворусата си коса, носеше скъпи италиански слънчеви очила, които, забеляза Си Джей, прикриваха насинено око. Вероятно поздрав от полицейското управление на Маями Бийч. Въпреки че от мястото си виждаше само профила му, тя спокойно можеше да каже, че е хубав мъж. Високи скули, добре оформена брадичка. Само това ни липсваше! Елегантен и красив сериен убиец! Още утре следобед затворът на Маями-Дейд ще бъде засипан с любовни бележки от самотничките и откачалките в района.

Си Джей забеляза още скъп ролекс на китката му под белезниците, а на лявото ухо — обица с голям диамант. Това обясняваше защо до него седи Лурдес Рубио. Тя беше много добра и не работеше за дребни хонорари. Метална верига свързваше белезниците с пранги на глезените. Очевидно момчетата от затвора го бяха нагласили за пред камерите, чудно, че не бяха му надянали маска като на Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата“. Бантлинг се обърна към Лурдес, каза й нещо, като се усмихна, и Си Джей видя идеални зъби. Ако не се брои насиненото око, той безспорно беше красавец. Изобщо нямаше вид на сериен убиец, но то и Тед Бънди не приличаше на чудовище. Нали и педофилите най-често са очарователни дядковци и председатели на организации за защита на децата, а най-злобно бият жените си някои директори на първите петстотин корпорации в класацията на страната. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Сигурно, Бантлинг е подмамвал момичетата от нощните заведения с вида си. Навярно са си представяли, че Купидон е мазно и гадно триоко чудовище с нож в зъбите и вонящо тяло, което мигом ще разпознаят. Изобщо гнусен тип. А не възпитан, шикозен, чаровен млад мъж с изрядни зъби, скъп часовник и нов ягуар.

— Всички да станат! — приставът отвори задната врата и съдията Кац влезе с решителна крачка. Първо хвърли свъсен поглед на Бантлинг.

Изкачи се на подиума и седна. Извади очила, закрепи ги на върха на носа си и продължи да гледа намръщено над тях.

— Заседанието на съда е открито! — изграка приставът. — Ще го води почитаемият Ървинг Кац. Седнете и пазете тишина!

Съдия Кац продължи да оглежда презрително владението си. Напрегнато мълчание увисна във въздуха, прекъсвано само от шумолене на хартии и сподавени покашляния. Това продължи няколко минути. Накрая съдията прочисти гърло и обяви:

— Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг, дело №F2000-17429. Моля, обвинението и защитата да се представят за протокола.

Си Джей и Лурдес се изправиха.

— Си Джей Таунзенд за щата.

— Лурдес Рубио за обвиняемия.

Съдията продължи:

— Обвинението е за предумишлено убийство. Господин Бантлинг, съобразно закона на Флорида вие сте тук за предсъдебно изслушване, трябва да определим дали в заповедта за арест има достатъчно основания да повдигне на обвинения срещу вас. Ако се открият такива, вие ще останете в щатския затвор на окръг Маями-Дейд да чакате процеса, без право на освобождаване под гаранция. Това е всичко. Моля, дайте ми заповедта за арест, за да я прочета.

Говореше кратко, ясно и отчетливо. Щеше да изглежда чудесно в новините. За същото време във всеки друг ден той щеше да отхвърли поне десетина случая. Залата приглушено се разшумя, докато той се преструваше, че чете заповедта за ареста. Камерите бръмчаха, а художниците скицираха.

— Тишина! — извика приставът и всички притихнаха.

След около пет минути на усилено мръщене съдията вдигна глава от трите страници на формуляра. С дълбоко презрение заяви високо:

— Прочетох заповедта за арест. Смятам, че съществуват достатъчно основания за задържането на Уилям Рупърт Бантлинг по обвинение в предумишленото убийство на Ана Прадо. Няма да разреша освобождаване под гаранция. Обвиняемият ще остане в ареста. — Направи ефектна пауза и продължи. — Господин Бантлинг, съдът може само да се надява…

Лурдес Рубио скочи.

— Ваша чест, позволете да се обърна към съда. Не обичам да прекъсвам, но се опасявам, че съдът е на път да вземе решение, преди да се даде възможност на моя довереник да бъде изслушан. Той е виден член на нашата общност. Няма криминално досие. Живее в Маями от шест години, пуснал е дълбоки корени тук, притежава къща и постоянна работа. Готов е да върне паспорта си, докато съдът се произнесе по делото, и няма нищо против да му бъде поставена гривна за електронен контрол. Ако бъде под домашен арест, ще може да съдейства в изготвянето на защитата. Най-смирено моля уважаемият съд да вземе предвид тези съображения и да му определи гаранция.

Си Джей стана да възрази, но видя, че няма никакъв смисъл. Голата глава на съдията Кац почервеня и той изгледа свирепо Лурдес Рубио.

— Вашият клиент е заподозрян в извършването на поредица от брутални, ужасяващи убийства. Заловен е да кара кола из Маями с обезобразен труп на жена в багажника си. Той не е турист, прекалил с нощните веселия в Саут Бийч, госпожице Рубио. Аз не се опасявам, че може да избяга, страх ме е да не убие отново! Той очевидно е заплаха за обществото. Няма да има освобождаване под гаранция. Ще ви съдейства за защитата от килията си.

Съдията измери с очи Лурдес Рубио от главата до петите, сякаш чак сега откри, че е жена. Добави с глух глас:

— Някой ден ще ми бъдете благодарна за това. — Наведе се напред и продължи. — Господин Бантлинг, надявам се за ваше добро, че не сте виновен за ужасното престъпление, за което сте задържан. Защото ако сте…

Изведнъж Бантлинг се отблъсна от масата и скочи, при което столът му шумно се преобърна. Разкрещя се яростно на съдията.

— Това е нелепо! Не съм направил нищо, Ваша чест! Нищо! Никога не съм виждал оная жена! Това са глупости!

Си Джей се обърна към Бантлинг и усети, че й се завива свят. Той дърпаше Рубио за рамото с окованата си ръка и крещеше:

— Направете нещо! Направете нещо! Не съм виновен за злодейството! Няма да отида в затвора!

Устните на Си Джей пресъхнаха. Гледаше безмълвно как трима охранители се спуснаха върху него да го принудят да седне. Съдията удряше с чукчето, репортерите наскачаха и камерите се въртяха, предаваха сцената на живо. Но в ушите й над всичко кънтеше гласът на Бантлинг. „Направете нещо! Трябва да направите нещо!“

Погледът на Си Джей се плъзна по ръката му, вкопчила се в жакета на Лурдес и точно над белезниците и ролекса видя белега — зигзаговидното S върху кожата. Тя познаваше този глас. В един ужасяващ миг разбра кой всъщност е Уилям Рупърт Бантлинг. Докато пазачите го влачеха от масата на защитата към вратата на моста за ареста, а той крещеше на Лурдес Рубио да направи нещо, цялото й тяло се разтрепери като лист. Тя не откъсваше поглед от картината дълго след като го изведоха от залата и не чу, че съдията Кац няколко пъти извика името й.

От първия ред на публиката към нея се протегнаха две силни ръце и хванаха раменете й. Агент Доминик Фалконети внимателно я разтърси. Тя гледаше с неразбиране как устните му произнасят името й. Още не чуваше, съдебната зала беше като празно пространство и тя сякаш си отиваше. Постепенно звуците започнаха да достигат до нея.

— Си Джей? Си Джей? Какво ви е? Съдията ви вика.

Думите нахлуха в съзнанието й силно като удари на прибой.

— Да, нищо ми няма. Добре съм — прошепна. — Малко съм шокирана.

— Не ми изглеждате много добре — отвърна Доминик.

Съдията беше почервенял като рак. Цялото му представление се провали. Рухна.

— Госпожице Таунзенд, можете ли да се държите като юрист? Защото на съда му дойде много днес.

— Да, разбира се, Ваша чест. Моля за извинение. — И се обърна с лице към него.

— Благодаря. Питах ви дали обвинението има да добави нещо, или да закрием заседанието?

— Не, нямам нищо повече, Ваша чест — отговори тя разсеяно, вторачена в празния стол до Лурдес, която я гледаше озадачено. Стенографката и приставът също.

— Добре. Закривам заседанието.

Съдията Кац хвърли последен сърдит поглед към залата и шумно напусна, затръшвайки след себе си вратата.

Разбунени журналисти се струпаха около нея с въпроси и навряха микрофони в лицето й. Си Джей грабна куфарчето си, проби си път през тях, без да слуша какво я питат. Трябваше да напусне залата, зданието, да се махне. Имаше необходимост да избяга.

Спусна се към ескалатора, не искаше да чака асансьора, промушваше се през бърборещата навалица от обвиняеми, жертви и адвокати, отрупала подвижните стъпала. Вземаше ги по две наведнъж. Зад нея агент Фалконети й викаше да го изчака, но тя профуча през централното фоайе, блъсна стъклената врата на съдебната палата и излезе навън в горещото слънце на Маями.

Нямаше спасение. Кошмарът започна отново.