Карлос Кастанеда
Огънят отвътре (2)

1
НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ

Бях ПРИСТИГНАЛ В ОАКСАКА, Южно Мексико, на път към планините, където отивах да търся дон Хуан. На излизане от града рано сутринта съобразих да мина през главния площад и го заварих там, седнал на любимата си пейка, като че ли ме чакаше да мина.

Настаних се до него. Той ми каза, че бил в града по работа и че е отседнал в някакъв местен пансион, където кани и мен, тъй като му се налагало да остане в града още два дни. Поговорихме известно време за моите дела и проблеми в академичния свят.

Както си му беше обичай, той внезапно ме удари по гърба, когато най-малко очаквах, и ударът ме пренесе в състояние на повишено съзнание.

Мълчахме много дълго. Аз с нетърпение очаквах да заговори и въпреки това се изненадах, когато го направи.

— Векове преди испанците да дойдат в Мексико — започна той — тук са живели необикновени толтеки-ясновидци, хора, способни на невъобразими дела. Те били последната брънка от една верига на знанието, която се е проточила от хилядолетия.

Толтеките-ясновидци били необикновени хора — могъщи и мрачни, отдадени на заниманията си магьосници, които разбулвали мистерии и владеели тайно знание, което използвали, за да влияят на хората и да ги превръщат в свои жертви, като фиксират съзнанието им върху каквото си пожелаели.

Той млъкна и ме загледа напрегнато. Усещах, че чака да му задам въпрос, но не знаех какво да попитам.

— Трябва да подчертая едно важно обстоятелство — продължи той, — обстоятелството, че тези магьосници знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви. Ти не обърна внимание на това. Когато го споменах, ти не реагира. Това не е изненадващо. Едно от най-трудните неща за признаване е, че съзнанието може да бъде манипулирано.

Почувствах се объркан. Знаех, че ме води към нещо. Усещах познато безпокойство — същото онова чувство, което изпитвах всеки път, когато дон Хуан започваше нов етап от обучението.

Казах му как се чувствам. Той се усмихна неопределено. Обикновено, когато се усмихваше, дон Хуан излъчваше щастие. Този път обаче явно беше угрижен от нещо. За момент като че ли се замисли дали да говори. Отново ме загледа напрегнато, като бавно плъзна погледа си по цялата дължина на тялото ми. След това, очевидно удовлетворен, той кимна и каза, че съм готов за последното си изпитание — нещо, през което минавали всички воини преди да са готови да бъдат оставени сами на себе си. Бях по-озадачен от всякога.

— Ще говорим за съзнанието — продължи той. — Толтеките-ясновидци са познавали изкуството да се борави със съзнанието. Всъщност те били ненадминати майстори в това изкуство. Като казвам, че са знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви, имам предвид, че тайните им знания и практики им позволили да прозрат загадката на осъзнаването. Значителна част от тях са просъществували и до днес, но, за щастие, видоизменени. Казвам за щастие, защото тези практики, както ще обясня, не са довели древните толтеки-ясновидци до свобода, а до гибел.

— Ти самият знаеш ли ги? — попитах аз.

— Разбира се — отвърна дон Хуан. — Няма как да не знаем тези похвати, но това не означава, че ние самите ги прилагаме. Ние имаме други възгледи. Принадлежим към нов цикъл.

— Но ти нали не смяташ себе си за магьосник, дон Хуан? — попитах аз.

— Не, не се смятам за магьосник — отвърна той. — Аз съм воин, който вижда. В действителност, всички ние сме новите ясновидци. Магьосници бяха старите ясновидци.

— За обикновения човек — продължи той — магьосничеството е тъмно дело, но въпреки това е примамливо. Затова те насърчих, докато беше в състояние на нормално съзнание, да ни смяташ за магьосници. Препоръчително е да се постъпва така. Събужда се интерес. Но за нас да сме магьосници би означавало да навлезем в задънена улица.

Поисках да узная какво има предвид, но той не пожела да говори за това. Каза, че с течение на времето ще ми даде допълнителни сведения по въпроса при своите обяснения за съзнанието.

Тогава го попитах как са стигнали толтеките до своето знание.

— Толтеките стъпили на пътя на знанието като вкусили от растенията на силата — отвърна той. — Дали подтиквани от любопитство, глад или по погрешка, но те ги вкусили. И след като изпитали ефекта им върху себе си е било само въпрос на време някои от тях да започнат да анализират преживяванията си. Според мен първите хора, тръгнали по пътя на знанието, са били много дръзки, но и много грешки са направили.

— Не е ли това само едно предположение от твоя страна, дон Хуан?

— Не, това съвсем не е предположение. Аз съм ясновидец и когато фокусирам моето виждане върху онова време, знам всичко, което се е случило.

— Можеш ли да виждаш нещата от миналото в подробности? — попитах аз.

— виждането е едно особено усещане за знаене — отвърна той, — знаене на нещо без сянка на съмнение. В конкретния случай аз знам какво са правили онези хора не само поради факта, че виждам, но и защото ние сме много тясно свързани.

След това дон Хуан ми обясни, че той използва термина „толтек“ не в смисъла, в който аз ги разбирам. За мен той означаваше една древна култура — толтекската империя. За него терминът „толтек“ означаваше „човек на знанието“.

Той каза, че по времето, за което говорел — векове или може би дори хилядолетия преди испанското нашествие, — всички такива хора на знанието живеели върху обширна територия на север и на юг от Мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на ежедневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области.

Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат — след векове наред боравене с растения на силата — най-предприемчивите от тях започнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било началото на края им. Стечение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебило до такава степен, че те престанали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждат.

— Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ — продължи дон Хуан, — велики мъже, които въпреки виждането, никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучат на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно.

— Но ясновидците, които умеели само да виждат, претърпели неуспех и когато земите им били нападнати от завоеватели, те били толкова беззащитни, колкото и всички останали.

— Тези завоеватели — продължи той — завзели толтекския свят — присвоили си всичко, но никога не се научили да виждат.

— Защо смяташ, че никога не са се научили да виждат? — попитах аз.

— Защото са копирали процедурите на толтеките-ясновидци без да притежават вътрешното знание на толтеките. И до ден-днешен има множество магьосници из цяло Мексико, потомци на онези завоеватели, които следват толтекските способи, но не знаят какво, вършат или за какво говорят, защото не са ясновидци.

— Кои са били тези завоеватели, дон Хуан?

— Други индианци — рече той. — Когато дошли испанците, старите ясновидци са си били отишли от векове, но имало една нова категория ясновидци, които тъкмо започвали да утвърждават своето място в един нов цикъл.

— Какво имаш предвид под „нова категория ясновидци“?

— След като светът на първите толтеки бил разрушен, оцелелите ясновидци се оттеглили и започнали щателно да изследват практиките си. Първото нещо, което направили/било да установят прикриването, сънуването и намерението като ключови процедури и да намалят употребата на растения на силата; може би това ни подсказва какво действително им се е случило, използвайки тези растения.

— Новият цикъл тъкмо започвал да действа, когато испанските нашественици нахлули в страната. За щастие, до това време новите ясновидци били напълно подготвени да посрещнат тази опасност. Те вече практикували до съвършенство изкуството на прикриването.

Дон Хуан каза, че последвалите векове на робство предоставили на тези нови ясновидци идеалната среда, в която да усъвършенстват уменията си. Колкото и странно да изглежда, именно крайната жестокост и насилие на този период им дали импулса да изпитат и дообработят новите си принципи. И тъй като никога не огласявали дейността си, те били оставени на мира да затвърдят новите си открития.

— Имало ли е много нови ясновидци по време на Конквистата? — попитах аз.

— В началото е имало. Към края останали само шепа. Другите били убити.

— А сега, дон Хуан? — попитах аз.

— Има неколцина. Но са пръснати навсякъде, както сам разбираш.

— Ти познаваш ли ги? — попитах аз.

— На такъв прост въпрос е най-трудно да се отговори — отвърна той. — Има няколко, които познавам много добре. — Но те не са точно като нас, защото са се съсредоточили върху други специфични аспекти на знанието, като например танцуването, лечителството, омагьосването, баенето, вместо върху това, което препоръчват новите ясновидци — прикриването, сънуването и намерението. Тези, които са точно като нас, не пресичат пътя ни. Ясновидците от времето на Конквистата са го нагласили така, за да не бъдат унищожени в сблъсъка си с испанците. Всеки от тези ясновидци е сложил началото на едно течение. Но не всички са имали приемници, така че теченията са малко.

— Познаваш ли някои, които са точно като нас? — запитах аз.

— Няколко — отвърна той лаконично.

Тогава го помолих да ми даде всички сведения, с които разполага, защото въпросът живо ме интересуваше; за мен бе от огромно значение да знам имена и адреси заради достоверността и необходимостта от потвърждение.

Дон Хуан не изглеждаше склонен да изпълни молбата ми.

— Новите ясновидци имат опит от подобен род потвърждения — рече той. — Половината от тях са оставили костите си при такива процедури. Така че сега са самотни птици. Да ги оставим на мира. Това, за което можем да говорим, е нашето течение. А за него можем да си говорим колкото искаш.

Той обясни, че всичките течения от ясновидци възникнали по едно и също време, по един и същ начин. Към края на XVI век всеки нагуал нарочно изолирал себе си и своята група ясновидци от всякакъв контакт с други ясновидци. Резултатът от това драстично разделяне, каза той, бил образуването на отделните течения. Нашето се състояло от четиринайсет нагуала и сто двайсет и шест ясновидци. Някои от тези четиринайсет нагуала водели със себе си само седем ясновидци, други водели единайсет, а някои дори до петнайсет.

Той ми каза, че неговият учител — или благодетел, както той го наричаше, — бил нагуалът Хулиан, а предшественикът му — нагуалът Елиас. Попитах го дали знае имената на всичките четиринайсет нагуала. Той ги изреди поименно и подред. Каза също, че лично познавал петнайсетте ясновидци от групата на своя благодетел и че познавал също учителя на своя благодетел — нагуалът Елиас и единайсетте ясновидци от неговата група.

Дон Хуан ме увери, че нашето течение било доста особено, защото през 1723 година претърпяло драстична промяна в резултат на външна намеса, която се стоварила върху нас и неумолимо променила курса ни. Дон Хуан не пожела да обсъжда самото събитие, но каза, че оттогава се отчита едно ново начало и че осемте нагуала, които са оглавявали течението оттогава, съществено се различават от шестимата си предшественика.

На другия ден дон Хуан сигурно имаше да свърши някои свои работи, защото не го видях до към обяд. Междувременно в града бяха пристигнали трима от чираците му — Паблито, Нестор и Ла Горда. Бяха тръгнали да купуват инструменти и материали за дърводелските занимания на Паблито. Придружих ги и им помогнах да направят покупките си. След това всички се върнахме в пансиона.

Четиримата седяхме и разговаряхме, когато дон Хуан влезе в стаята ми. Съобщи, че си тръгваме, след като се наобядваме, но преди да отидем на обяд искал да поговори с мен насаме.

Предложи двамата с него да се разходим из главния площад, а след това всички да се срещнем в един ресторант.

Паблито и Нестор станаха и заявиха, че имали да свършат някои работи преди да се срещнем. Ла Горда изглеждаше много недоволна.

— И какво толкова ще си говорите? — изтърси направо тя, но бързо осъзна грешката си и нервно се изхили.

Дон Хуан я погледна някак странно, но нищо не каза.

Окуражена от мълчанието му, Ла Горда предложи да я вземем с нас. Тя ни увери, че по никакъв начин нямало да ни пречи.

— Сигурен съм, че няма да ни пречиш — отвърна й дон Хуан, — но наистина не искам да чуеш нищо от това, което имам да му казвам.

Ла Горда видимо побесня. Лицето й почервеня от ярост и докато излизахме с дон Хуан от стаята, се изкриви в напрегната гримаса. Устата й бе отворена, а устните — пресъхнали.

Настроението на Ла Горда много ме разстрои. Почувствах се наистина неловко. Не казах нищо, но дон Хуан, изглежда, забеляза състоянието ми.

— Трябва ден и нощ да благодариш на Ла Горда — рече той внезапно. — Тя ти помага да разрушиш самомнението си. Тя е дребният тиранин в твоя живот, но ти все още не си схванал това.

Разхождахме се из площада докато се разсея цялата ми нервност, след което отново седнахме на любимата му пейка.

— Древните ясновидци са били наистина големи късметлии — започна дон Хуан, — защото са разполагали с много време да се учат на разни чудеса. Трябва да ти кажа, че те са знаели чудеса, които днес не можем дори да си представим.

— Кой ги е научил на всичко това? — попитах аз.

— Сами са научили всичко чрез виждане — отвърна той. — Повечето от нещата, които знаем в нашето течение, са тяхно откритие. Новите ясновидци поправили грешките на старите ясновидци, но основата на това, което знаем и вършим, датира от толтекско време.

Дон Хуан обясни, че от гледна точка на обучението, едно от най-простите, но същевременно и най-важно откритие било знанието, че човек притежава два типа съзнание. Старите ясновидци ги наричали дясната и лявата страна на човека.

— Старите ясновидци разбрали — продължи той, — че най-добрият начин да предадат своето знание е като преместват чираците си в лявата им страна, в състояние на повишено съзнание. Истинското учене се извършва там.

— Съвсем малки деца били давани за чираци при старите ясновидци — продължи дон Хуан, — така че да не познават друг начин на живот. Тези деца на свой ред, като навършели пълнолетие, вземали други деца за чираци. Представи си само какви ли неща са откривали при непрекъснатите си премествания от дясната в лявата страна и обратно, и то след векове такава концентрация.

Отбелязах колко объркващи бяха тези преминавания за мен. Дон Хуан каза, че моите изживявания наподобявали неговите собствени. Неговият благодетел — нагуалът Хулиан, бил създал един дълбок разкол у него, като го премествал напред-назад от единия тип съзнание в другия. Той каза, че яснотата и свободата, които усещал в състояние на повишено съзнание, били в пълен контраст с осмислянето, задръжките, гнева и страха на нормалното му състояние на съзнанието.

Старите ясновидци създавали тази полярност за своите собствени цели: чрез нея те принуждавали чираците си да постигнат концентрацията, необходима за овладяване на магьосническите похвати. Но новите ясновидци, каза той, я използвали, за да доведат чираците си до убеждението, че в човека има нереализирани възможности.

— Най-значимото постижение на новите ясновидци — продължи дон Хуан — е обяснението, което дават на загадката на съзнанието. Те го събрали цялото в няколко понятия и процедури, на които чираците се обучавали, докато са в състояние на повишено съзнание.

Дон Хуан каза, че ценното в метода на обучение, прилаган от новите ясновидци, е това, че той се възползва от факта, че човек не може да си спомни нищо от това, което му се е случило в състояние на повишено съзнание. Тази невъзможност да си спомниш поставя почти непреодолима бариера пред воините, които все пак трябва да си спомнят всички дадени им наставления, ако искат да продължат по нататък. Едва след години борба и самодисциплина воините могат да си спомнят тези наставления. А до тогава понятията и процедурите, на които са били обучавани, са се превърнали в тяхно вътрешно знание и така са придобили силата, която новите ясновидци са искали те да имат.