Карлос Кастанеда
Огънят отвътре (8)

7
СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА

СЛЕД МОЯТА СРЕЩА със съюзника дон Хуан прекъсна за няколко месеца своите обяснения за владеенето на съзнанието. Но една странна случка го подтикна да ги подхване отново.

Дон Хуан беше в Северно Мексико. Беше късен следобед. Току-що бях пристигнал в къщата му там и той веднага ме премести в състояние на повишено съзнание. Аз моментално си спомних, че дон Хуан винаги се връщаше в Сонора, когато имаше нужда от възстановяване на силите. Той бе обяснил, че нагуалът, бидейки водач с огромни отговорности, трябва да има физическа отправна точка, място, където се осъществява спокойно сливане на енергии. Сонорската пустиня бе такова място за него.

Навлизайки в състояние на повишено съзнание, бях забелязал някакъв човек, който се спотайваше в полумрака на къщата. Попитах дон Хуан дали Хенаро е с него. Той отвърна, че е сам, а това, което съм забелязал, бил един от съюзниците му — пазителят на къщата.

След това дон Хуан направи странен жест. Той изкриви лицето си в гримаса, като че ли бе изненадан или ужасен. И моментално страшната фигура на странния човек се появи на вратата на стаята, където бяхме ние. Присъствието на странния човек така ме уплаши, че ми се зави свят. И преди да успея да се възстановя от уплахата си, човекът се наклони към мен с вледеняваща свирепост. Когато ме сграбчи за долната част на ръцете, аз усетих едно разтърсване, твърде наподобяващо удар от електрически ток.

Онемях, обхванат от ужас, който не можех да преодолея. Дон Хуан ми се усмихваше. Мутолевех си езика и стенех, опитвайки се да издам молба за помощ, докато почувствах още по-силно разтърсване.

Човекът ме хвана по-здраво и се опита да ме хвърли по гръб на земята. Дон Хуан, без ни най-малко безпокойство в гласа, ми каза да се взема в ръце и да не се боря със страха си, а да го следвам.

— Страхувай се без да се ужасяваш — рече той. Дон Хуан се приближи до мен и без да се намесва в борбата, която водех, ми прошепна в ухото, че трябва да събера цялата си концентрация в централната точка на тялото си.

През всичките тези години дон Хуан бе настоявал да измеря тялото си до стотна от сантиметъра и да установя точно къде се намира централната му точка, както на дължина, така и на ширина. Той винаги бе казвал, че тази точка е истински център на енергията у всички нас.

Веднага щом фокусирах вниманието си в тази точка, човекът ме пусна. В същия момент разбрах, че това, което бях смятал за човешко същество, само приличаше на такова. В мига, в който загуби човешкия си образ за мен, съюзникът стана една аморфна топка от матова светлина. Тя се отдалечи. Аз тръгнах след нея, движен от някаква мощна сила, която ме караше да следвам тази матова светлина.

Дон Хуан ме спря. Той внимателно ме заведе до верандата на къщата и ме накара да седна на една щайга, която той използваше като пейка.

Бях страшно разстроен от преживяното, но още повече от факта, че моят парализиращ страх бе изчезнал толкова бързо и така напълно.

Изказах се относно рязката промяна в настроението ми. Дон Хуан каза, че няма нищо странно в това и че страхът престава да съществува веднага щом пламъкът на съзнанието премине определен праг вътре в човешкия пашкул.

След това започна своето обяснение.

Припомни накратко истините за съзнанието, които бе разгледал, а именно: че няма обективен свят, а само една вселена от енергийни полета, които ясновидците наричат излъчванията на Орела; че човешките същества са създадени от излъчванията на Орела и са по същество мехурчета луминесцентна светлина; всеки от нас е обвит в пашкул, който затваря малка част от тези излъчвания; че съзнанието се постига чрез постоянното налягане, което излъчванията извън нашите пашкули, наречени свободни излъчвания, упражняват върху тези вътре в пашкулите ни; че съзнанието поражда възприятието, като този процес се осъществява когато излъчванията вътре в пашкулите ни се подравнят със съответстващите им свободни излъчвания.

— Следващата истина е — продължи дон Хуан, — че възприятието се осъществява, защото във всеки от нас има един действащ компонент, наричан „събирателната точка“, който подбира вътрешните и външните излъчвания за подреждане. Специфичното подреждане, което ние възприемаме като „светът“, е резултат от особеното място, където е разположена нашата събирателна точка върху пашкула ни.

Той повтори това няколко пъти, като ми даваше време да го асимилирам. После каза, че за да потвърдя с личен опит истините за съзнанието, ми е необходима енергия.

— Споменах ти веднъж — продължи той, — че контактите с дребни тирани помагат на ясновидците да осъществят една сложна маневра, а именно — да преместят своята събирателна точка.

В моя случай фактът, че съм възприел съюзник, каза дон Хуан, означавал, че съм преместил своята точка от обичайното й положение. С други думи, моят пламък на съзнанието бе преминал определен праг, изличавайки също и страха ми. А всичко това станало, защото съм имал достатъчно допълнителна енергия.

По-късно същата вечер, след като се бяхме върнали от разходка из околните възвишения, което бе част от уроците на дон Хуан за дясната страна, той отново ме премести в състояние на повишено съзнание и продължи своите обяснения. Каза ми, че за да може да говори за природата на събирателната точка, трябва да започне с беседа за първото внимание.

Дон Хуан каза, че новите ясновидци изследвали незабелязаните досега начини, по които действало първото внимание, и в опитите си да ги обяснят на другите те измислили една подредба за истините на съзнанието. Той ме увери, че не всеки ясновидец е склонен да обяснява. Неговият благодетел например, нагуалът Хулиан, изобщо не го било грижа за обясненията, докато благодетелят на нагуала Хулиан — нагуалът Елиас, който дон Хуан имал щастието да познава, им придавал голямо значение. Между дългите, подробни обяснения на нагуала Елиас, повърхностните, беглите обяснения на нагуала Хулиан и своето собствено виждане дон Хуан започнал да разбира и потвърждава тези истини.

Дон Хуан обясни, че за да може нашето първо внимание да нагласи на фокус света, който възприемаме, то трябва да наблегне на определени излъчвания, избрани от тесния сноп излъчвания, където е разположено човешкото съзнание. Пренебрегнатите излъчвания продължават да бъдат в нашия обсег, но остават латентни, непознати за нас през целия ни живот.

Новите ясновидци наричат „наблегнатите излъчвания“ дясната страна, нормалното съзнание, тоналът, този свят, познатото, първото внимание. Обикновения човек ги нарича реалност, рационалност, здрав разум.

Наблегнатите излъчвания съставляват голяма част от снопа на човешкото съзнание, но съвсем малка част от цялостния спектър на излъчванията, съществуващи в пашкула на човека. Пренебрегнатите излъчвания в снопа на човека се смятат за нещо като встъпление към непознатото, докато самото непознато се състои от масата излъчвания, които не са част от човешкия сноп и никога не са сред наблегнатите. Ясновидците ги наричат лявостранното съзнание, нагуал/ другия свят, непознатото, второто внимание.

— Този процес на наблягане на определени излъчвания — продължи дон Хуан — бил открит и практикуван от старите ясновидци. Те разбрали, че нагуалът, бил той мъж или жена, поради факта, че притежава извънредна сила, може да измести наблягането от обичайните излъчвания и да го насочи към съседните. Това изместване е познато като „ударът на нагуала“.

Дон Хуан каза, че старите ясновидци използвали преместването за практическата цел да държат своите чираци в робство. Посредством този удар те вкарвали своите чираци в състояние на повишено, най-изострено, най-чувствително съзнание и докато те бивали безпомощно податливи, старите ясновидци ги учели на анормални техники, които превръщали чираците в зловещи хора, точно като учителите им.

Новите ясновидци прилагат същата техника, но вместо за користни цели те я използват, за да разкрият на своите чираци човешките възможности.

Дон Хуан обясни, че ударът на нагуала трябва да се нанесе на точно определено място — върху събирателната точка, чието местоположение е различно при различните хора. Освен това, ударът трябва да бъде нанесен от нагуал, който вижда. Той ме увери, че е еднакво безполезно да имаш нагуалска сила, но да не виждаш, както и да виждаш, но да нямаш нагуалска сила. И в двата случая резултатът е просто един удар. Ясновидецът може да удря многократно върху точното място, но няма да има силата да раздвижи съзнанието, а невиждащият нагуал няма да може да улучи точното място, където да удари.

Той каза още, че старите ясновидци открили, че събирателната точка не е във физическото тяло, а в сияйната обвивка, в самия пашкул. Нагуалът разпознава тази точка по наситената й сияйност и по-скоро я тласва, отколкото удря. Силата на този тласък създава едно хлътва-не в пашкула и то се усеща като удар по дясната лопатка — удар, който изкарва всичкия въздух от дробовете.

— Има ли различни видове хлътвания? — попитах аз.

— Има само два вида — отвърна той. — Единият е вдлъбнатина, а другият е цепнатина и всеки от тях има различно въздействие. — Вдлъбнатината е временна характеристика и предизвиква временно преместване, докато цепнатината е дълбока и трайна характеристика на пашкула и предизвиква дълготрайно преместване.

Дон Хуан обясни, че ударът на нагуала обикновено, не оказва никакво въздействие върху пашкул, втвърден от саморефлексия. Понякога обаче човешкият пашкул е толкова податлив, че и най-малката сила създава купообразна вдлъбнатина, чиито размери варират от дребна хлътнатина до една трета от целия пашкул; или пък създава цепнатина, която може да се простира по ширината на яйцеподобната обвивка или по дължината й, като придава на пашкула вид, сякаш се е навил към себе си. Някои сияйни обвивки, след като са били подложени на хлътване, веднага си връщат първоначалната форма. Други остават с хлътнатината в продължение на часове, а понякога и на дни, но после се оправят от само себе си. При трети пък хлътването е толкова стабилно и устойчиво, че се налага нагуалът да им нанесе втори удар в близост до първия, за да възстанови първоначалната форма на сияйния пашкул. А някои, съвсем малко на брой, завинаги остават с хлътнатината, след като веднъж са я получили. И независимо колко удари им нанася нагуалът, те никога не възстановяват яйцевидната си форма.

По-нататък дон Хуан каза, че хлътнатината въздейства върху първото внимание, като премества пламъка на съзнанието. Хлътнатината притиска излъчванията вътре в сияйната обвивка и ясновидците наблюдават как първото внимание премества своето наблягане под натиска на силата на това притискане. Като размества излъчванията на Орела вътре в пашкула, хлътнатината кара пламъка на съзнанието да попадне върху други излъчвания от области, които обикновено са недостъпни за първото внимание.

Попитах го дали пламъкът за съзнанието се вижда само на повърхността на сияйния пашкул. Той не ми отговори веднага. Изглеждаше потънал в мисли. След може би десетина минути отговори на въпроса ми: каза, че обикновено пламъкът на съзнанието се вижда на повърхността на пашкула на всички живи същества. След като човекът развие внимание обаче, пламъкът на съзнанието придобива дълбочина. С други думи, той бива препратен от повърхността на пашкула към един доста голям брой излъчвания вътре в пашкула.

— Старите ясновидци са знаели какво вършат, когато са боравели със съзнанието — продължи той. — Те разбрали, че когато създават хлътнатина в пашкула на човека, могат да накарат пламъка на съзнанието, който така или иначе вече гори по излъчванията вътре в пашкула, да се разпростре и върху други, съседни излъчвания.

— Говориш така, сякаш всичко това са физически действия — вметнах аз. — Как е възможно да се направи хлътнатина в нещо, което е просто една светлина?

— Няма начин да се обясни, но действително става въпрос за една светлина, която създава хлътнатина в друга светлина — отвърна той. — Твоята грешка е, че не можеш да се откъснеш от описа на разума. Разумът не борави с човека като енергия. Той се занимава с уредите, които създават енергия, но никога не му е хрумвало сериозно, че ние сме по-добри от уредите — ние сме организми, които създават енергия. Ние сме едно мехурче енергия. И следователно не е пресилено, че едно мехурче би могло да направи хлътнатина в друго мехурче енергия.

Дон Хуан каза, че пламъкът на съзнанието, създаден от хлътнатината, с право би трябвало да се нарече „временно повишено внимание“, защото той набляга на излъчвания, които са толкова близко до обичайните, че промяната е минимална, при все това обаче преместването увеличава способността за разбиране и концентрация, а най-вече за забравяне. Ясновидците знаели точно как да използват това подобряване на качествата. Те видели, че единствено излъчванията, намиращи се в непосредствена близост до тези, които използваме ежедневно, изведнъж се оживяват след удара на нагуала. По-далечните остават незасегнати, което за ясновидците означавало, че докато са в състояние на повишено внимание човешките същества могат да работят, като че ли са в света на ежедневния живот. Необходимостта от нагуал, бил той мъж или жена, придобила за тях първостепенно значение, защото това състояние продължава само докато е налице хлътнатината, след което преживяванията моментално биват забравени.

— Защо трябва човек да забравя? — попитах аз.

— Защото излъчванията, от които зависи по-голямата яснота, престават да бъдат сред наблегнатите, щом воините излязат от състояние на повишено съзнание — отвърна той. — Без това наблягане всичко, което те преживяват или наблюдават, изчезва.

Дон Хуан каза, че една от задачите, която новите ясновидци измислили за своите ученици, била да ги накарат да си спомнят, т.е. сами да наблегнат, в един по-късен момент, върху излъчванията, използвани в състоянията на повишено съзнание.

Той ми припомни, че Хенаро винаги ми бе препоръчвал да се науча да пиша с върха на пръста си вместо с молив, за да не се налага да трупам записки. Дон Хуан каза, че под това Хенаро всъщност имал предвид, докато съм в състояние на повишено съзнание, да използвам за съхраняване на разговорите и преживяванията някои неупотребявани излъчвания, а един ден да си спомня всичко, като отново наблегна върху излъчванията, които съм използвал.

Той продължи с обяснението, че състоянието на повишено съзнание се вижда не само като светлина, която навлиза в дълбочина в яйцеподобната форма на човешките същества, но също и като една по-наситена светлина на повърхността на пашкула. Тя обаче е нищо в сравнение със светлината, породена от състоянието на тотално съзнание, която се вижда като лумване от бяла жар из цялото сияйно яйце. Това е едно избухване на светлина от такава величина, че границите на обвивката се разпръсват и вътрешните излъчвания се разпростират отвъд въобразимото.

— Това особени случаи ли са, дон Хуан?

— Разбира се. Това се случва само на ясновидци. Никой друг човек или което и да е живо същество не засветлява така. Ясновидците, които съзнателно постигат тотално съзнание, са наистина впечатляваща гледка. Това е моментът, когато те изгарят отвътре. Обхваща ги огънят отвътре. И в пълно съзнание те се сливат със свободните излъчвания и се понасят във вечността.

След като прекарахме няколко дни в Сонора, аз откарах дон Хуан обратно в градчето в Южно Мексико, където живееха той и неговата група от воини.

Следващият ден бе горещ и задушен. Чувствах се отпаднал и някак си раздразнен. В ранния следобед градът бе досадно тих. Аз и дон Хуан седяхме в удобните столове в голямата стая. Казах му, че животът в провинциално Мексико не ми допада много. Не ми харесваше усещането, което имах, че тази тишина е наложена. Единственият шум, който чувах, бе врявата от детски гласове в далечината. Така и не успявах да разбера дали тези деца си играят или крещят от болка.

— Когато си тук, ти винаги си в състояние на повишено съзнание — рече дон Хуан. — Има голяма разлика. Но независимо от това, трябва да започнеш да свикваш с живота в тези градчета. Един ден и ти ще живееш в такова.

— Защо ще трябва да живея в град като този, дон Хуан?

— Обясних ти, че новите ясновидци се стремят да бъдат свободни. А свободата има най-строги изисквания. Едно от тях е, че воинът трябва умишлено да търси промяната. Твоето пристрастие е да живееш така, както си свикнал. Ти стимулираш разума си, като преглеждаш своя опис и го сравняваш с описите на своите приятели. Тези действия ти оставят съвсем малко време да изследваш себе си и своята съдба. Ще трябва да се откажеш от всичко това. Също както, ако познаваше единствено мъртвото спокойствие на този град, рано или късно щеше да ти се наложи да потърсиш обратната страна на медала.

— Вие за това ли сте тук, дон Хуан?

— Нашият случай е малко по-различен, защото ние сме в края на своя път. Ние нищо не търсим. Това, за което сме тук, е разбираемо само за воина. Преминаваме от ден в ден, като не вършим нищо. Ние чакаме. Няма да ми омръзне да повтарям това: ние знаем, че чакаме, и знаем какво чакаме. Ние чакаме свободата!

— А сега, след като вече знаеш това — добави той с усмивка, — нека се върнем към нашия разговор за съзнанието.

Обикновено когато бивахме в тази стая, никой не ни безпокоеше и винаги дон Хуан определяше продължителността на разговорите ни. Но този път чухме тихо почукване на вратата, след което Хенаро влезе в стаята и седна. Не бях го виждал от деня, когато набързо напуснахме къщата му. Прегърнах го.

— Хенаро има да ти казва нещо — рече дон Хуан. — Споменах ти, че той е майсторът на съзнанието. Сега мога да ти кажа какво означава това. Той може да накара събирателната точка да се придвижи навътре в сияйното яйце, след като е била изместена от местоположението си от удара на нагуала.

Дон Хуан обясни, че Хенаро безброй пъти е тласвал събирателната ми точка, след като сам бил преминал в състояние на повишено съзнание. Онзи ден, когато бяхме отишли да разговаряме на огромната плоска скала, Хенаро бил накарал събирателната ми точка драматично да навлезе в лявата ми страна — толкова драматично всъщност, та чак било малко опасно.

Дон Хуан млъкна и изглеждаше готов да даде думата на Хенаро. Той кимна, като че ли да даде знак на Хенаро да каже нещо. Хенаро стана и се приближи до мен.

— Пламъкът е много важен — каза тихо той. — Спомняш ли си оня ден, когато те накарах да гледаш отражението на слънчевата светлина в парче кварц, докато седяхме на онази голяма плоска скала?

Когато спомена това, аз си го спомних. Него ден, веднага след като дон Хуан бе спрял да говори, Хенаро бе насочил вниманието ми към пречупването на светлината, минаваща през парче полиран кварц, което той бе извадил от джоба си и бе поставил на плоската скала. Блестенето на кварца веднага бе привлякло вниманието ми. Следващото нещо, което си спомнях, бе, че стоя свит на скалата, а дон Хуан седи до мен с угрижено лице.

Тъкмо се канех да кажа на Хенаро какво си бях спомнил, когато той заговори. Приближи уста до ухото ми и посочи единия от двата газени фенера в стаята.

— Погледни пламъка — рече той. — В него няма никаква топлина. Това е чист пламък. Чистият пламък може да те отведе в глъбините на непознатото.

Докато говореше, започнах да усещам странно налягане; беше някаква физическа тежест. Ушите ми бучаха; очите ми така сълзяха, че едва различавах контурите на мебелите. Зрението ми бе абсолютно не на фокус. Въпреки че очите ми бяха отворени, не можех да виждам силната светлина на газените фенери. Всичко наоколо ми беше тъмно. Имаше ивици бледозелена фосфоресцираща светлина, които озаряваха тъмни, движещи се облаци. После зрението ми се възстанови така внезапно, както бе изчезнало.

Не можех да разбера къде съм. Изглежда, че се носех като балон. Бях сам. Обзе ме пристъп на ужас и разумът ми веднага се намеси с обяснение, което ми изглеждаше смислено в момента: Хенаро ме бе хипнотизирал, използвайки пламъка на газения фенер. Почувствах се почти облекчен. Спокойно се носех, като се опитвах да не се тревожа; помислих си, че един начин да избегна тревогата е да се съсредоточа върху етапите, през които ще трябва да мина, за да се събудя.

Първото нещо, което забелязах, беше, че не бях аз. Не можех действително да погледна към каквото и да било, защото нямах с какво да гледам. Когато се опитах да разгледам тялото си, разбрах, че мога само да съзнавам, и все пак беше сякаш гледах надолу в безкрайно пространство. Имаше огромни облаци от брилянтна светлина и грамади тъмнина; и двете се движеха. Ясно видях една вълничка от кехлибарена светлина, която идваше към мен подобно на огромна, бавна океанска вълна. Тогава разбрах, че съм като шамандура, носеща се в пространството, и че вълната ще ме застигне и ще ме понесе. Приех това като неизбежно, но точно преди да ме удари се случи нещо крайно неочаквано. Някакъв вятър ме издуха встрани от пътя на вълната.

Силата на този вятър ме носеше с огромна скорост. Преминах през необятен тунел от наситени цветни светлини. Зрението ми изцяло се замъгли и тогава почувствах, че се събуждам — че се събуждам от един хипнотичен сън, причинен от Хенаро. В следващия момент бях отново в стаята с дон Хуан и Хенаро.

На следващия ден спах много дълго. Късно следобед двамата с дон Хуан отново седнахме да поговорим. С Хенаро се бях видял малко преди това, но той бе отказал да коментира моето преживяване.

— Снощи Хенаро отново тласна твоята събирателна точка — рече дон Хуан. — Но може би тласъкът бе твърде силен.

Разпалено му разказах видението си. Той се усмихна, явно отегчен.

— Твоята събирателна точка се отмести от нормалното си местоположение — рече дон Хуан. — И това те накара да възприемеш излъчвания, които обикновено не се възприемат. Звучи толкова просто, нали? И все пак това е едно върховно постижение, което новите ясновидци се мъчат да разяснят.

Той обясни, че човешките същества избират за възприемане все едни и същи излъчвания по две причини. Първо и най-важното, защото са ни научили, че тези излъчвания са възприемаеми, и второ, защото нашата събирателна точка избира и подготвя тези излъчвания за употреба.

— Всяко живо същество има събирателна точка — продължи дон Хуан, — която избира излъчвания за наблягане. Ясновидците могат да видят дали дадените живи същества имат един и същ възглед за света, като видят дали излъчванията, избрани от техните събирателни точки, са едни и същи.

Дон Хуан заяви, че едно от най-големите постижения за новите ясновидци било откритието, че местоположението на тази точка върху пашкула на всяко живо същество не е постоянна характеристика, а се установява по навик. Оттук и огромното значение, което новите ясновидци придават на новите действия, на новите практически въпроси. Те страшно искат да достигнат до нови практики, нови навици.

— Ударът на нагуала е много важен — продължи той, — защото кара тази точка да се раздвижи. Той променя местоположението й. Понякога дори създава трайна цепнатина там. Тогава събирателната точка тотално се отмества м съзнанието се променя драстично. Но още по-важно е човек да разбере правилно истините за съзнанието, за да осъзнае, че тази точка може да се мести и отвътре. За жалост човешките същества винаги губят задочно. Те просто не знаят какви възможности притежават.

— Как може човек да извърши тази промяна отвътре? — попитах аз.

— Новите ясновидци твърдят, че техниката е осъзнаването — отвърна той. — Преди всичко човек трябва да осъзнае, че светът, който възприемаме, е резултат от специфичното местоположение на нашата събирателна точка върху пашкула. Разбере ли човек това, събирателната точка може да се бъде придвижвана едва ли не по желание, като резултат от нови навици.

Не разбирах много добре какво имаше предвид той под „навици“. Помолих го да поясни.

— Събирателната точка на човека се появява в една определена област от пашкула, защото такава е заповедта на Орела — рече дон Хуан. — Но точното й местоположение се установява от навика, от повтарящите се действия. Първо научаваме, че тя може да бъде поставена там, а след това й нареждаме да бъде там. Нашата заповед става заповед на Орела и точката се фиксира на даденото място. Обмисли това много внимателно: нашата заповед става заповед на Орела. Старите ясновидци скъпо платили за това откритие. Ще се върнем към това по-късно.

Той отново заяви, че старите ясновидци се били концентрирали изключително върху развиването на хиляди от най-сложните техники на магьосничеството. Но това, което те така и не разбрали, добави той, било, че всичките мм сложни похвати, независимо колко странни и заплетени, не били нищо друго, освен средство да нарушат фиксацията на своята събирателна точка и да я накарат да се движи.

Помолих го да обясни думите си.

— Споменах ти веднъж, че магьосничеството е като да навлезеш в задънена улица — отвърна той. — Имах предвид, че магьосническите практики нямат истинска стойност. Тяхната заслуга е непряка, защото действителната им функция е да раздвижат събирателната точка, като накарат първото внимание да я освободи от своя контрол.

— Новите ясновидци разбрали истинската роля на тези магьоснически практики и решили да преминат направо към преместването на събирателната точка, без да се занимават с всички онези глупави ритуали и заклинания. Но все пак ритуалите и заклинанията наистина са необходими в един момент от живота на всеки воин. Аз например те въведох във всевъзможни магьоснически процедури, но само за да примамя първото ти внимание настрани от силата на самопогълнатостта, която държи събирателната ти точка твърдо фиксирана.

 

Дон Хуан добави, че маниакалното оплитане на първото внимание в самопогълнатост или разум е мощна обвързваща сила и че ритуалното поведение, понеже е монотонно, принуждава първото внимание да освободи малко енергия от наблюдаването на описа, в резултат на което събирателната точка губи неподвижността си.

— Какво става с хората, чиято събирателна точка е загубила неподвижността си? — попитах аз.

— Ако не са воини, си мислят, че откачат — рече той с усмивка. — Точно както ти си мислеше по едно време, че полудяваш. Ако са воини, те знаят, че са полудели, но търпеливо чакат. Разбираш ли, да си здрав и нормален означава, че събирателната ти точка е неподвижна. Когато тя се мести, това буквално означава, че човекът е побъркан.

Той каза, че има две възможности пред воините, чиято събирателна точка се е разместила. Първата е да приемат, че са болни и да се държат като побъркани, реагирайки емоционално на странните светове, които наблюдават поради местенията на своята точка; втората възможност е да останат спокойни и невъзмутими, знаейки, че събирателната точка винаги се връща в първоначалната си позиция.

— А какво става, ако събирателната точка не се върне в първоначалната си позиция? — попитах аз.

— Тогава тези хора са загубени — отвърна той. — Те са или неизлечимо луди, защото събирателната им точка никога няма да може да събере света такъв, какъвто го познаваме, или пък са несравними ясновидци, които са поели към непознатото.

— А от какво зависи, кое от двете ще се случи?

— От енергията! От безупречността! Безупречните воини никога не губят твърдостта си. Те остават невъзмутими. Много пъти съм ти казвал, че безупречните воини могат да видят ужасяващи светове и в следващия момент да разказват някой виц, да се смеят с приятели или непознати.

Тогава му казах това, което много пъти му бях казвал и преди, а именно, че причината, поради която аз смятах, че съм болен, бе поредицата от разкъсващи сетивни преживявания, които бях имал в резултат от поглъщането на халюциногенни растения. Преминавах през състояния на тотална несъгласуваност във времето и пространството, много дразнещи липси на мисловна концентрация, конкретни видения или халюцинации на места и хора, в които се вглеждах, сякаш наистина съществуваха. Не можех да не си мисля, че си губя ума.

— Според всички обикновени критерии ти наистина си си губел ума — рече гой, — но според ясновидците, ако си го бил загубил, нямало да загубиш много. За ясновидеца умът не е нищо друго, освен саморефлексията на описа на човека. Ако изгубиш тази саморефлексия, без обаче да губиш опорите си, действително живееш един много по-силен живот, отколкото ако я запазиш.

Моят недостатък бил, отбеляза той, емоционалната ми реакция, която ми попречила да разбера, че странността на моите сетивни преживявания се определяла от дълбочината, до която достигала моята събирателна точка в човешкия сноп от излъчвания.

Казах на дон Хуан, че не мога да разбера обясненията му, защото конфигурацията, която той бе нарекъл „човешки сноп от излъчвания“, бе нещо непонятно за мен. Бях си я представил като лента на повърхността на топка.

Той отвърна, че названието „сноп“ действително е подвеждащо и че ще използва една аналогия, за да ми илюстрира какво е имал предвид. Обясни, че сияйната обвивка на човека е като топка бял кашкавал с един дебел диск по-тъмен кашкавал, вмъкнат в нея. Той ме погледна и се разсмя, защото знаеше, че не обичам кашкавал.

Дон Хуан направи диаграма върху малка черна дъска. Начерта една яйцеподобна фигура и я раздели на четири сектора по дължина, като каза, че веднага ще изтрие разделителните линии, защото ги е нарисувал само за да ми даде някаква представа къде е разположен снопът в пашкула на човека. След това нарисува една дебела ивица до чертата между първия и втория сектор и изтри разделителните линии. Обясни, че снопът бил като диск жълт кашкавал, вмъкнат в топката бял кашкавал.

— И сега, ако топката бял кашкавал беше прозрачна — продължи той, — щяхме да имаме съвършен макет на човешкия пашкул. Жълтият кашкавал се простира по целия диаметър на топката от бял кашкавал. Той е един диск, който тръгва от повърхността на едната страна и стига до повърхността на противоположната страна.

— Събирателната точка е разположена високо на повърхността на пашкула, на разстояние една четвърт под върха на яйцето. Когато нагуалът натисне тази точка от наситена сияйност, тя навлиза в диска от жълт кашкавал. Повишеното съзнание се получава, когато наситената светлина на събирателната точка оживи латентните излъчвания навътре в диска от жълт кашкавал. Когато виждаш светлината на събирателната точка да се движи вътре в диска, имаш усещането, че тя се премества наляво по повърхността на пашкула.

Той повтори своята аналогия три-четири пъти, но аз не я разбрах, затова се наложи да обяснява още. Каза, че прозрачността на сияйното яйце създава впечатлението, че събирателната точка се движи наляво, докато всъщност всяко нейно движение е в дълбочина, към центъра на сияйното яйце покрай човешкия сноп.

Отбелязах, че думите му звучат така, сякаш ясновидците използват очите си, когато виждат как събирателната точка се движи.

— Човекът не е непознаваемото — рече той, — човешката сияйност може да се види почти така, сякаш използваш единствено очите си.

По-нататък той обясни, че старите ясновидци били видели движението на събирателната точка, но така и не се досетили, че това е движение навътре; вместо това те следвали своето виждане и измислили фразата „преместване наляво“, която новите ясновидци запазили, макар да знаели, че е погрешно да се нарича това движение преместване наляво.

Каза също, че в процеса на моето обучение той безброй пъти е премествал събирателната ми точка, какъвто бил случаят и в същия този момент. И тъй като преместването, на събирателната точка бивало винаги в дълбочина, аз никога не съм губел чувството си за самоличност, въпреки факта, че винаги съм използвал излъчвания, които никога преди това не съм употребявал.

— Когато нагуалът тласне тази точка — продължи дон Хуан, — тя отива някъде по снопа на човека, но абсолютно няма значение къде, защото където и да отиде все е девствено място.

— Върховният тест, който новите ясновидци разработили за своите чираци, е да повторят пътуването, което тяхната събирателна точка е извършила под въздействието на нагуала. Това повторение, когато се извърши напълно, се нарича „възвръщане тоталността на човека“.

След това дон Хуан изложи твърдението на новите ясновидци, че в процеса на нашия растеж, щом веднъж пламъкът на съзнанието се фокусира върху човешкия сноп от излъчвания и избере някои от тях за наблягане, той влиза в един омагьосан кръг. Колкото повече набляга върху дадени излъчвания, толкова по-стабилна става събирателната точка. Това е равнозначно с израза, че нашата заповед става заповедта на Орела. От само себе си се разбира, че когато нашето съзнание се развие в първото внимание, заповедта е толкова силна, че да разкъсаш този кръг и да накараш събирателната точка да се раздвижи е истински триумф.

Дон Хуан каза още, че събирателната точка е тази, която кара първото внимание да възприема на купове. Пример за куп излъчвания, които получават наблягане заедно, е човешкото тяло такова, каквото го възприемаме. Друга част от нашето тотално същество — сияйният ни пашкул — никога не получава наблягане и е изпратено в забвение; защото събирателната точка има свойството не само да ни кара да възприемаме накуп, но също и да пренебрегваме излъчвания.

Когато настоях за обяснение относно това групиране, дон Хуан отвърна, че събирателната точка излъчва светлина, която събира на снопчета затворените излъчвания. След това тези снопчета се подравняват като такива със свободните излъчвания. Групирането се осъществява дори когато ясновидците се занимават с излъчвания които никога не се използват. Всеки път, когато те биват наблегнати, ние ги възприемаме точно както възприемаме куповете на първото внимание.

— Едно от най-вълнуващите преживявания на новите ясновидци било — продължи той, — когато открили, че непознатото са просто излъчванията, пренебрегнати от първото внимание. То е нещо огромно, не забравяй, но нещо, където може да се извърши групиране. Непознаваемото, от друга страна, е една вечност, където нашата събирателна точка не може да групира каквото и да е.

Дон Хуан обясни, че събирателната точка е като сияен магнит, който подбира излъчванията и ги групира където и да се движи в рамките на човешкия сноп от излъчвания. Това откритие било славата на новите ясновидци, защото то поставило непознатото в нова светлина. Новите ясновидци забелязали, че някои от натрапчивите видения на ясновидците, онези, които било почти невъзможно да се разберат, съвпадали с преместването на събирателната точка в областта от човешкия сноп, която е диаметрално противоположна на обичайното й местоположение.

— Това били видения на тъмната страна на човека — заяви дон Хуан.

— Защо го наричаш тъмната страна на човека? — попитах аз.

— Защото е мрачно и зловещо — отвърна той. — Това не е само непознатото, но и това, което никой не иска да познава.

— Ами излъчванията, които са вътре в пашкула, но извън снопа на човека? — попитах аз. — Те могат ли да бъдат възприети?

— Да, но по наистина неописуеми начини — рече той. — Те не са човешкото непознато, какъвто е случая с неизползваните излъчвания в снопа на човека, а почти неизмеримото непознато, където няма никакви човешки следи. Това е област с такава непреодолима необятност, че и най-добрите ясновидци трудно биха я описали.

Още веднъж настоях, че според мен тайната явно е вътре в нас.

— Тайната е извън нас — рече дон Хуан. — Вътре в нас има само излъчвания, които се опитват да разчупят пашкула. А този факт ни отклонява от нормалното по един или друг начин, без значение дали сме обикновени хора или воини. Само новите ясновидци се изплъзват от това. Те се мъчат да виждат. И посредством местенията на събирателната си точка те постепенно разбират, че тайната е във възприятието. Не толкова какво възприемаме, а какво ни кара да възприемаме.

— Споменах ти веднъж, че новите ясновидци вярват, че нашите сетива са способни да улавят всичко. Те поддържат това убеждение, защото виждат, че местоположението на събирателната точка е факторът, който диктува какво да възприемат сетивата ни.

— Ако събирателната точка подреди излъчванията в пашкула в положение, различно от нормалното, човешките сетива възприемат по невъобразими начини.