Лорън Донър
Слейд (19)

Глава 18

Когато стрелбата престана, Триша усети по лицето й да се стичат горещи сълзи. Чу друг рев, плътно последван от нещо подобно на вълчи вой. Вдигна глава и се загледа в Брас, който се надигаше от пода. Муун стоеше до прозореца, ухилен.

— Трябва да видите това. Долу има около десетина от нашите и те са хванали онези задници. Един кучи син се опитва да избяга от Валиант. Опа. Мислеше си, че може да му се изплъзне. Сега той е един летящ… ох. Приличаше на птица, но вече е част от дърво. Е, поне беше, докато тялото му не тупна тежко на земята. Сега е мъртъв. — Муун се засмя. — Това би трябвало да боли. Изглежда, последното нещо, запечатано в съзнанието му, е кората на дървото.

Триша с мъка се изправи на колене и погледна надолу към Харли. Осъзнала, че той изобщо не помръдва, посегна веднага към шията му. Ридание се откъсна от гърлото й, когато не напипа никакъв пулс. Трескаво сграбчи и разкъса ризата му, за да разгледа зейналата рана в лявата част на гърдите.

— О, не — изпъшка Брас.

Младата лекарка бързо се размърда. Щеше да й е трудно да действа върху мекия матрак, но застана до Харли и наклони главата му назад, за да отвори дихателните пътища. Наведе се над него, с едната си ръка стисна носа му, а с другата обхвана брадичката му и постави устата си върху неговата, за да започне обдишване. Вдуха въздух в устата му, отмести поглед да види дали се повдига гръдният му кош и седна. Премести ръцете си върху гърдите му, над раната. Започна да прави ритмични притискания, като броеше наум.

— Триша? — Това беше гласът на Слейд някъде от много близо.

— Обадете се за помощ! — Тя пое дълбоко дъх и издиша в устата на Харли, като отново вкара въздух в дробовете му. После направи нова серия притискания на гръдния му кош. — На медицинския хеликоптер. И в най-близкия травматологичен център. Побързайте!

— Триша? — Слейд беше много близо, сякаш почти до леглото, зад гърба й. — Той си отиде.

Младата жена отново вдуха въздух в белите дробове на Харли.

— Не! — не се предаваше тя. Той беше използвал тялото си, за да я прикрие, докато стигне до стълбите. Беше я защитил от куршумите — нея и бебето. Нямаше начин да се откаже от него. Преди беше спасявала пациенти и с по-лоши рани. Продължи да му прави изкуствено дишане и сърдечен масаж, докато не провери пулса и се срина с облекчение. — Има сърдечна дейност.

Вгледа се в лицето му, за да се увери, че той продължава да диша. Успокои се, когато мъжът си пое сам дъх и после още веднъж. Пулсът му беше слаб, но го имаше.

Триша огледа гърдите му и откри, че през раната се засмуква въздух, което й подсказа, че белият му дроб е пробит.

— Някой да ми даде нещо найлоново, веднага! Нещо подобно на торба. Бързо! Белият му дроб ще изпадне в колапс.

Някой й подаде нова, сгъната торба за боклук и лекарката се захвана за работа, докато Харли все още дишаше сам. Продължи със сърдечния масаж, като внимаваше да не оказва много голям натиск до нараненото място, тъй като се страхуваше пострадалият бял дроб да не спре отново дейността си. Стори й се, че мина цяла вечност, откакто бе коленичила до мъжа, когато най-накрая чу хеликоптера.

Една ръка обгърна кръста й.

— Помощта е тук. Не трябва да те виждат, док. Никой не трябва. Пусни го. Муун ще заеме твоето място. — Слейд я прегърна, докато й говореше тихо в ухото. — Хайде, сладурче. Ти направи всичко, което можеше. Екипажът на хеликоптера не е от наши, а от ваши хора. Ако останеш тук, ще има твърде много въпроси.

— Изведи я през задния прозорец — нареди шепнешком Брас.

Триша извърна глава и се взря в Слейд.

— Аз съм лекар на Новите видове и той има нужда от мен.

Слейд я прегърна и притисна по-силно до себе си.

— Помисли за бебето, Триша. Медиците ще направят всичко възможно за него. — Взе я на ръце, вдигна я от кревата и забърза към задния прозорец.

Брас изрита остатъците от стъклото. Куршумите го бяха разбили, но бяха останали парчета с остри назъбени краища. Той прекрачи пръв през отвора, стъпи на покрива на верандата и изчезна зад ръба. Слейд обърна в люлката на ръцете си младата жена, притисна я силно към себе си и се наведе. С трудност се провряха през дупката и излязоха на покрива. Пристъпи до ръба и надникна долу.

— Харли има нужда от мен. Пусни ме, Слейд! — трескаво се размърда тя, в опит да види леглото, и зърна своя приятел, лежащ все още неподвижно, с Муун, надвесен над него. — Моля те! Аз съм лекар!

Слейд изглежда не й обърна внимание, тъй като разговаряше с някого долу.

— Можеш ли да я хванеш?

— Мога — изръмжа Валиант. — Хвърли я!

Да ме хвърли? Очите на Триша се разшириха, докато наблюдаваше половинката си, най-после извадена от състоянието си на неистова необходимост да наблюдава как се справя Харли. Мрачното изражение на Слейд не я успокои.

— Спри да се въртиш, сладурче! — Отдалечи я от тялото си, провеси я над ръба на покрива на верандата и я пусна.

Триша изпита ужаса на падането и изсумтя, когато две силни ръце я хванаха за горната част на гърба и под коленете. Слейд я беше пуснал от седем метра височина право в ръцете на Валиант. Шокирана, се втренчи в свирепия Нов вид. Той се обърна към гората, като я притискаше близо до огромните си гърди. Завладя я силна паника, когато хукна с нея на ръце.

Навлязоха в най-гъстата част на гората, далеч от хижата, но мъжът продължи напред.

— Вече се отдалечихме достатъчно — заяви Брас, който ги бе последвал.

— Върни ме обратно — настоя Триша. — Трябва да помогна на Харли. Мога да правя неща, които медикът по време на полета няма да е в състояние да свърши. — Все още долавяше звука на хеликоптера. Вероятно щеше да им бъде трудно да го стабилизират, а тя нямаше представа къде се намира най-близкият травматологичен център. — Той се нуждае от наблюдение и…

— Млъкни! — озъби й се Валиант.

Страхът й надделя над възмущението, че й отнеха пациента. Тя затвори уста, а мъжът, стиснал я здраво в яките си ръце, продължи да се отдалечава от хижата.

Най-накрая Валиант забави ход и погледна намръщено Триша.

— Трябва да ядеш. — Извърна глава, оглеждайки околността.

Младата жена се развълнува, когато видя Слейд да излиза от гората зад тях. Той им се усмихна.

— Чисто бягство. — Приближи до Валиант и разтвори ръце. — Аз ще я взема. Благодаря ти.

Триша срещна погледа му.

— Харли се нуждае…

— Хората го поеха вече и няма защо да се връщаш там. — Тъмните му очи се присвиха. — Можеш да продължаваш да спориш с мен, но това няма да промени нищо. Ти го спаси, сега зависи само от тях той да оцелее. Нашият приоритет сте ти и бебето. Харли знаеше, че ще бъде опасно, когато прие работата и се съгласи с рисковете.

Сълзи потекоха по бузите й. Искаше да възрази, но когато слабият звук на хеликоптера съвсем заглъхна, осъзна, че вече са го качили и го откарват надалеч. Не можеше да направи нищо повече за него. Оставаше й само да се надява, че медиците в екипажа са отлични и че белите му дробове няма да откажат. И че сърцето му няма да спре отново. Стотици други неща, които можеха да се объркат минаха през главата й, но тя ги избута назад. Не беше в състояние да направи нищо повече за него и мисли от сорта на „какво ще стане, ако“, нямаше да доведат до нищо хубаво. Тя беше професионалист и знаеше, че трябва да ги забрави и да чака новини от болницата.

Валиант я прехвърли в ръцете на половинката й.

— Онези мъже унищожиха всичко вътре в къщата ми — гневно изръмжа свирепият Нов вид. — Бях на лов, но ги подуших. Когато пристигнах у дома, те вече бяха изчезнали. Последвах ги по миризмата.

— Съжалявам. — Слейд го наблюдаваше. — Благодаря ти за помощта.

— Тя е една от нашите.

Младият мъж кимна:

— По-точно, моя.

Валиант повдигна вежди.

— Сега придобиват смисъл твоите заплахи, че ще ме убиеш, ако я докосна. Трябва да я храниш повече. Прекалено е кльощава. Щом си решил да се чифтосваш с човешка жена, да беше избрал някоя по-яка. На тази мога да усетя всичките й кости.

— Не съм кльощава — протестира Триша, бършейки с една ръка лицето си. Тя изсумтя и гневът й нарасна — може би от стреса и травмата — но се чувстваше обидена. — Преди да забременея, се наложи да отслабна с пет килограма. Но по принцип, ям много. Караш ме да се чувствам така, все едно не се грижа за себе си. Здрава съм, така че мога да си позволя да свалям излишни килограми.

Слейд се покашля.

— Така ли? От къде? Аз съм пристрастен към гърдите ти и обичам задника ти — така стоят нещата.

— Знаеш ли, че ще ставам все по-пълна, направо огромна, в рамките на няколко месеца?

Слейд кимна.

— Нямам търпение да те видя дебела.

— Няма да бъда дебела — каза тя разпалено. — Бременна не значи дебела.

— Къде ще я заведем. — Брас се приближи.

— Може да я отведем в моя дом. — Валиант въздъхна. — Само за един ден. — Стрелна с предупреждение Слейд: — Само за един!

— Благодаря. Къщата ти е най-близкото място, където можем да я скрием, преди да се мръкне. Искам да я преместя у дома незабелязано. Точно сега, там е една каша, след всичко, което се случи. Но след няколко часа ще е спокойно. — Слейд я намести в прегръдката на ръцете си. — Искам я бързо на закрито.

Валиант кимна.

— Много добре. Да вървим.

— Може да ме пуснеш — информира го Триша.

Той поклати глава.

— Боса си. Просто увий ръце около врата ми и се отпусни. — Изведнъж се ухили. — Освен ако не искаш да те кача пак на гърба си.

Тя го прегърна през врата, спомняйки си за времето след катастрофата с джипа, когато мускулите на бедрата я боляха дни наред, от непрекъснатото вкопчване в него.

Валиант поведе, Слейд тръгна след него, Брас остана последен.

— Къде е Муун? — Триша извърна глава да го потърси, но никъде не го видя. — Добре ли е? Нали не е ранен?

— Невредим е. Реши да остане с Харли — отговори Брас. — Ще го пази, докато се намира в човешката болница.

— Някой ще ни съобщи ли как се справя Харли? — Триша срещна погледа на Слейд. — Моля те! Ще се тревожа, докато не чуя какво става с него.

Той кимна.

— Ще ти кажа веднага след като имам новини за състоянието му.

— Благодаря ти.

Тя знаеше, че ще удържи на думата си.

 

 

Валиант живееше в голяма двуетажна къща. Триша изненадано се втренчи в нея. Това беше една стара викторианска сграда в доста добра форма. Някой я беше възстановил с много любов, освен ако не бе построена така, че да имитира стара сграда. Но така или иначе, изглеждаше автентична и внушителна.

— Тази земя принадлежеше към стария курорт и ние я купихме — обясни Слейд. — Тук живееше една възрастна жена, чийто син е починал. Тя беше съвсем сама и не толкова добре със здравето. Сега е в центъра за пенсионери, където персоналът се грижи двадесет и четири часа в денонощието за нея. Успяхме да купим много имоти в района около курорта. Платихме почти два пъти повече от пазарната им цена, за да направим собствениците щастливи.

Валиант изкачи широките стъпала на верандата. Двойната входна врата бе счупена и Триша потръпна. Стъклописът на едното крило беше разбит и тя знаеше, че ще бъде невъзможно да се замени. Брас избута с крак стъклените парчета настрана, докато Валиант ги въвеждаше в дома си.

Тя се загледа в красивата дървена дограма на антрето и ръчно резбованите перила на стълбището, което водеше към втория етаж. Съмненията й, относно реалната възраст на сградата, изчезнаха. Красивата ръчна изработка блестеше, направена с любов и гордост. Подобни вече не съществуваха, с изключение у най-богатите. Валиант ги преведе през двукрила врата в голям хол. Младата жена се втренчи с ужас.

— Нападателите разбиха голяма част от къщата — изръмжа той. Отиде до преобърнатия диван и го изправи на краката му. — Сложи я тук. Тримата трябва да сме в състояние да я пооправим малко.

— Съжалявам — каза му искрено Слейд. — Ние ще ти помогнем да възстановиш това, което е било унищожено. — Нежно постави Триша на дивана и се отдалечи.

Тя наблюдаваше притихнала, докато тримата мъже изправяха мебелите. Добре, че никой не беше нарязал с нож антиките. Накрая оставиха Валиант да помете. Не им отне много време да почистят.

— Може ли да използвам телефона ти? — попита Слейд.

— Има един в кухнята, който не е повреден. Използвай него.

Слейд излезе. Брас отиде да изхвърли боклука. Валиант изучаваше Триша, докато тя го наблюдаваше.

— Видях какво направи за Харли. Чух те да казваш, че си лекар.

Младата жена кимна.

— Аз работя в Хоумленд.

— Някога да си работила за Мерикъл Индъстрис? — Гневът превърна екзотичните му котешки очи в страховити.

— Не. Никога не бях виждала Новите видове, преди да ви освободят. Слейд бе транспортиран в спешното отделение, в което работех, директно от лабораторията за тестване, от която е бил спасен.

Мъжът се отпусна.

— Изглеждаш твърде млада, за да бъдеш лекар.

— Влязох в медицинското училище на четиринадесет. Винаги съм била един вид високоинтелигентна.

— Наистина ли работиш в Хоумленд?

— Да.

Валиант се усмихна, всички следи от гнева му изчезнаха.

— Ти харесваш Слейд? Той е малко груб.

Тя се засмя.

— Е, и той си има своите моменти.

— Чух, че някои от нашите жени живеят в Хоумленд. Грижиш ли се и за тях също?

— Когато имат нужда от мен.

— Ще ми направиш ли една услуга, когато се върнеш там?

— Да. — Тя се съгласи незабавно. Беше помогнал да спасят живота й.

Златистите му котешки очи се присвиха.

— Не желаеш ли да знаеш какво ще поискам от теб, преди да се съгласиш?

— Ти помогна за спасяването ми и аз съм ти задължена. Какво искаш от мен?

Мъжът се поколеба.

— Искам половинка. Ще говориш ли с жените, да видим дали някоя ще се заинтересува. Чувствам се самотен тук. Искам голяма и силна жена. Предпочитам някоя от котешкия вид, няма да бъда придирчив, стига да е издържлива. — Той замълча. — Повечето от Новите видове се страхуват от мен. Нашите жени не се плашат лесно, тъй като са израснали в лабораториите. Веднъж, докато бях окован, ми доведоха котешка женска да я заплождам и тя не се разкрещя при вида ми и не помоли хората, които я доведоха в килията ми, да я изведат. Всички останали се отказаха от мен. Приматите бяха особено ужасени, когато ме видяха.

Триша трябваше да преглътне и да си напомни да държи устата си затворена. Той искаше тя да му намери приятелка! Отново преглътна.

— Мога да говоря с тях. Има повече от дузина жени от Новите видове, които живеят в общежитието на Хоумленд. Не съм сигурна колко от тях са котки, но съм виждала някои.

Той кимна.

— Чух това. Поговори с тях за мен и им кажи, че аз не съм толкова страшен, колкото изглеждам. — Изведнъж се изправи. — Гладна ли си?

— Малко.

— Ще ти донеса вкусна храна. Бременните жени трябва да се хранят редовно и то по-често от всички други. Много си слаба — каза и излезе от стаята.

Триша обгърна кръста си с ръце и превъртя разговора им през ума си още веднъж. Валиант беше огромен мъж. Ако някой я вкараше в килия и я помолеше да прави с него секс, най-вероятно и тя би се побъркала.

Поклати невярващо глава. Той бе хубав, когато бе спокоен и не ръмжеше. Може би някоя от Новите видове щеше да се заинтересува от него, но не завиждаше на тази жена. Мъжът изглеждаше прекалено голям и свиреп. Тя не вярваше, че той ще нарани някого. Но само гневният му вид, когато изгубеше самообладание, бе достатъчен, за да изплаши до смърт всеки, който излезеше насреща му.

Слейд се върна сам и седна до нея на дивана.

— Говорих с Муун. Харли е стигнал до операционната и все още се държи. Всички мъже, които ви атакуваха, са заловени. Повечето от нападателите са мъртви, но тримата оцелели ще бъдат предадени на човешките власти и ще бъдат разпитани. — Той се вгледа в нея. — Как се справяш, сладурче? Откакто започна да се занимаваш с моя народ, не си имала много скучни моменти, нали?

Тя се поколеба.

— Когато те срещнах за първи път, не работех за Новите видове. Ти ме накара да стана достатъчно любопитна, за да поискам да изпратя автобиографията си на Джъстис. Затова обвинявам само теб.

Слейд се усмихна.

— Наистина ли?

— Да.

— Човек би си помислил точно обратното. Аз те сграбчих, когато се събудих и те вмъкнах в леглото си. Притиснах те под мен и ти казах какво смятам да направя с теб.

Триша усети как топлина заля бузите й.

— Да, добре. Може би това е, което ме интересува.

Усмивката му се разшири и той посегна към нея. Дланта му се плъзна по крака й и разтри бедрото й.

— Хареса ли ти? Знам, че бях решен да те имам под мен в продължение на дни.

— Точно това ме държеше будна по цели нощи — чудех се как щеше да бъде, ако имаше тази възможност.

Той приближи още към нея.

— Аз все още не съм имал възможност да направя това, което желаех, сладурче. Искам да прекарам дни наред върху теб.

— Няма да я заковеш на дивана ми — изръмжа Валиант.

Слейд отскочи назад и ръката му пусна Триша. Той се усмихна на Валиант.

— Извинявай. Не те чух да влизаш в стаята.

— Беше твърде съсредоточен върху жената. — Подаде на Триша сода и кексче с банан и орехи. — Изумявам се колко нежен си станал, след като ни освободиха. Едно време не даваше на никой да те доближи, ако не го познаваше добре.

— Едно време бяхме приковани към стената и спяхме на постелки на пода. Едно време бяхме затворници. Това приключи.

Валиант кимна.

— Абсолютно вярно.

— Трябва да отида да се справя с последиците от нападението. — Слейд погледна напрегнато Валиант. — Нали може да я оставя с Брас тук, при теб?

— Добре, но не забравяй обещанието си, че ще я вземеш от дома ми тази вечер.

Младият мъж се изправи, погледът му срещна нейния.

— Тук си в безопасност. Ще се върна след няколко часа, когато слънцето залезе. Ще те отведа в дома ми. Почини си сега.

— Добре. Връщай се бързо.

Той се усмихна.

— Ще го направя. Ще дойда за теб скоро.

Триша изтръпна. Беше го чула да произнася същите думи и преди, когато не се върна при нея. Вместо това, беше приел работата в Резервата, за да избяга далеч. Проследи го с поглед и й стана ясно, че трябва да се научи да му се доверява, иначе всеки път щеше да се страхува, когато се отдалечеше от нея. Не искаше да живее по този начин.

— Не ме гледай така страхливо. С мен си в безопасност. Твърде си слаба, за да предизвикаш сексуалния ми интерес, а и Слейд те е белязал. Освен това, съм прекалено ядосан заради разрушаването на дома ми, за да мога да се възбудя от съблазнителния ти женски аромат. Той ще се върне за теб — изръмжа Валиант ниско. — Знае, че ще му сритам задника, ако допусне близо до мен човек, за повече от един ден. Имам още малко за почистване. Отпусни се. Поспи. Само не излизай. До входната врата има баня, в случай че се нуждаеш. Нападателите, които съсипаха къщата ми, не са сторили нищо на това помещение. Брас ще ми помогне за останалото.

— Аз, какво? — Приятелят й застана на прага.

Валиант кимна.

— Аз съм по-едър от теб и казах, че ще ми помогнеш.

— Устройва ме. — Брас намигна на Триша. — Отивам да помогна на голямата котка да почисти.

— Аз ще остана тук да си почивам и няма да участвам — подразни го тя.

Младият мъж се засмя, обърна се и последва Валиант, който излезе от хола. Триша изяде кексчето и легна на удобния диван. Чак тогава осъзна, че ръцете й бяха още кървави от раните на Харли. Толкова бе обезумяла от случилото се, че дори не ги забеляза.

Загледа се в засъхналата кръв, като се бореше с желанието си да повърне. Стана и отиде да потърси банята, като знаеше, че битката е загубена. Стомахът й се разбунтува и тя едва успя да стигне навреме, преди да изхвърли закуската. Десет минути по-късно се просна на дивана. Изтощението й помогна да заспи бързо.

 

 

— Радвам се да го чуя. — Слейд затвори телефона, погледна в очите Тайгър и си пое дълбоко въздух. — Харли е преживял операцията. Джъстис е изпратил човешки екип, който да замести Муун. Те ще го пазят с още няколко от нашите хора. Той е в безопасност.

— Чухме се с властите. Те искат разрешение да отидат на местопроизшествието, но в момента Джъстис го оглежда с помощта на Фюри. Не можем да позволим на хората да отидат в дивата зона. Изпратих един от нашите мъже да прибере вещите на лекарката. Там не трябва да има никакви следи от нея, в случай че полицията успее да уговори Джъстис, да ги допусне до мястото на нападението.

— Благодаря. — Слейд се облегна назад в стола си. Вдигна ръка и прекара пръсти през косата си. — Можех да я загубя. Отново.

— Но не стана. Ето защо не ти завиждам за това, че е човек.

— Един прекрасен ден ще срещнеш някоя, на която няма да можеш да устоиш.

— Не ме заплашвай — изгледа го Тайгър.

Усмивка изви устните на Слейд.

— Не е чак толкова лошо.

— Ще ставаш баща. Ти си предубеден. Твоята жена ти даде едно чудо.

Тази реалност продължаваше да кара сърцето му да препуска лудо.

— Така е. Но тя беше единствена за мен, още преди да науча за бебето, което расте в нея. Щастлив съм, но и се притеснявам. Триша не е от Видовете. Човеците не са толкова жилави като нашите жени. Непрекъснато мисля за нещата, които могат да се объркат.

— Недей. Тя е силна духом, ако не тялом. Това има значение.

— Доста е упорита.

Тайгър изсумтя.

— Трябва да си видиш лицето.

— Какво?

— Нищо. Просто е очевидно, че си дълбоко загрижен за нея. Изглеждаш горд и щастлив. — Тайгър стана и закрачи из офиса. — Те никога няма да ни оставят на спокойствие и да ни позволят да живеем в мир.

Слейд знаеше, че приятелят му говори за човеците, които ги мразеха.

— Така е, но можем да се надяваме. Казвали са ми, че хората се страхуват от това, което не разбират. Вероятно, с течение на времето, те ще научат повече за нас и ще видят, че не сме им врагове. Дори отделихме живота си, в по-голямата му част, от тях, за да ги уверим, че са в безопасност. Много се страхуват, че сме неуравновесени или че ще ги нападнем, без да ни провокират.

— Може би в това е проблемът. Създаването на наша собствена среда за живот не е най-добрият начин да ни приемат.

— Не знам, но помисли за всички животи, които ще бъдат отнети, ако можеха да ни атакуват и да ни унищожават един по един. Навярно не е най-добрият начин да ги накараме да ни приемат, но е най-добрият за нас да оцелеем. Все още не изглеждат готови да ни бъдат съседи. Поне не всички. Необходимо е време, за да се научим да живеем съвместно. Някои от Видовете, пък мразят хората. Това беше причината за създаването на Резервата — въздъхна дълбоко Тайгър.

— Радвам се, че не съм на мястото на Джъстис. Моята работа е да завърша строежа на Резервата и да го превърна в убежище за народа ни. Също така и защитата на Триша. Всичко това е много повече отколкото мога да поема засега. Достатъчно ми е трудно да се справям с нашите хора, че да мисля и за човеците.

— Ще се наложи отново да засилим мерките за сигурност. Не знам как ще го направим. Мъжете ни са претоварени и вече уморени. Залети сме от хора, които може да са тук не само заради строителството. Онези, които нападнаха хижата, специално са заели работните места, за да имат възможност да убият някои от нас. Джъстис ще прати смяна за част от хората, за да им даде почивка. Ще бъда доволен, когато това място започне да функционира и затворим вратите за достъпа на човеците.

— Няма да продължи дълго.

— Знам. — Тайгър се облегна на стената. — Благодарен съм, че твоята лекарка не пострада и беше в състояние да спаси Харли. Беше невероятно. Ако я беше загубил, това щеше да те съсипе, а всички ние щяхме да страдаме, ако той беше умрял. И къде си ти в цялата твоя теория, че си заплаха за нея? Все още ли смяташ, че като е с теб, животът й е в по-голяма опасност?

— Разбрах, че тя е в опасност, независимо дали съм част от живота й, или не. Тя сама е избрала да работи с нас. И е предана. Много съм щастлив, че реши да ми даде втори шанс. Няма да я разочаровам отново.

— Знам, че няма да го направиш. — Усмивка цъфна на лицето на Тайгър. — Предполагал ли си някога, че целият ти живот ще се върти около човек? Или жена, както е в дадения случай?

— Не — ухили се Слейд. — Но този път съм радостен, че не съм бил прав. Изненадата, че животът ми пое по този път, е голяма.

— Да не вземеш да прехвърлиш сега цялата работа на мен — изръмжа Тайгър. — Знам, че няма да поискаш да се отделиш от нея, но Брас си върши много добре работата да я защитава, а аз няма да мога да завърша строителството на Резервата без теб. Ние сме екип. Можеш да защитаваш нея и нашия народ.

Слейд кимна.

— Обезопасяването на Резервата ще осигури нейната защита. Сега това е едно и също нещо.