Васил Райков
Фантастичният свят на Евгений Гуляковски

От няколко основни елемента природата и еволюцията са създали на Земята живот в разнообразие и форми, които могат да задоволят и най-амбициозния „производител“.

Като използуват за прототип само човека — единственото разумно същество, което познават! — писателите фантасти са създали в своите книги хиляди нови видове разумни същества, населяващи същото количество далечни измислени светове. Може да се помисли, че е трудно да бъдат конкурирани както природата и еволюцията, така и писателите, че е все по-трудно да кажеш своя дума в една твърде експлоатирана област. Със своя роман „Сезонът на мъглите“ съветският писател Евгений Гуляковски блестящо опровергава тази мисъл.

Да създадеш изцяло един измислен фантастичен свят и разум е наистина трудно — това се е удавало досега на малцина писатели и техните книги се открояват като ярки звезди в лавината от фантастична книжнина, заляла света през последните десетилетия. Гуляковски е сред тези малцина щастливци. В романа му има чужд разум и той по нищо не прилича на човека и на познатите ни литературни образци, но авторът докрай остава здраво свързан със земната наука и с природните закони, в чиято вселенска приложимост човечеството все още няма основание да се съмнява.

Безспорен факт е и фабулната изобретателност на Гуляковски (с по-голямо художествено значение във фантастиката, отколкото в обикновената литература), която прави чест и на въображението му, и на писателския му талант. Необяснимото, тайнственото, загадъчното грабват читателя още от първите страници, за да го държат в напрежение до последните, защото чуждият разум остава докрай невидим за хората и за човешките рецептори. И същевременно този фантастичен свят е зрим, осезаем, „истински“, обрисуван до най-незначителните детайли с такава реалистична достоверност, че читателят не може да не повярва в неговата истинност.

В романа не липсват, разбира се, и безмилостни военни действия, има и смърт — жестока, кошмарна и безсмислена на пръв поглед, която може да бъде сравнявана само с ужасите от разказите на Едгар Алън По, — но в никакъв случай не самоцелна и преднамерена (колкото и парадоксално да звучи това!), а подчинена на една биологически неотменима, жизнена необходимост. За да се открои още по-ярко дълбокият хуманизъм на писателя, онази чисто земна човешка любов към ближния, с която хирургът отстранява раковото образование от болното тяло в името на живота.

Каквото и да се каже предварително за тази блестяща научно-фантастична измислица (без да се издават, разбира се, сюжетните ходове на автора), тя ще загуби — ще липсват множество важни детайли от научната и философска мотивировка на писателя. А научната ерудиция на Гуляковски е завидна както по отношение на космическата техника и електрониката, така и в областта на „живото“, в биологията, където е всъщност голямото му научно-фантастично „откритие“. Композирана отлично, книгата се чете на един дъх и със затаен дъх. А разказваческият дар на Евгений Гуляковски, неговият изящен стил и език ще накарат читателя задълго да запомни името му.

Покойният писател Павел Вежинов, който четеше почти всичко от издаваната на български фантастика, поставяше „Сезонът на мъглите“ наред с „Лявата ръка на мрака“ от Урсула Легуин, с „Денят на трифидите“ от Джон Уиндъм и с още някои други книги на световноизвестни писатели фантасти. Имах удоволствието да предам тази негова оценка лично на автора (тогава в СССР току-що бе отпечатана „Бариерата“ и литературна Москва оживено я коментираше). Бях попаднал в дома на Гуляковски в ден на семейно тържество — годишнина от от женитбата му, отпразнувана с група писатели фантасти. Той я прие като най-скъпия подарък за своя празник…