Христо Радевски
Страшният разбойник (На страха очите са големи.)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2014)

Издание:

Хоро

Весели приказки, разкази и стихове за деца

 

Подбрал: Петър Димитров-Рудар

Редактор: Христиана Василева

Художествен редактор: Петър Василев

Технически редактор: Жак Битев

Коректор: Райна Иванова

 

Дадена за печат на 11.XI.1953 г.

Поръчка №427. Тираж 5000. Формат 1/16 от 70/100

Печатни коли 10 и ¼

 

Издателство „Народна младеж“ — ул. „Леге“ 15

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — Дондуков 48, София

Пор. 5521

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на препинателни знаци

Тръгнаха Ванчо,

Драганчо и Петю

да се разходят

далече в полето.

 

Ала вървяха

каквото вървяха,

сепнаха се,

край бостаните спряха.

 

— Олеле! —

викна Драганчо. —

Я вижте,

там сред бостана,

какво е главище!

 

— Туй е разбойник! —

изплаши се Петю. —

С пушка през рамо

и сабя в ръцете!

 

Ванчо заплака,

записка:

— Другари,

вижте към нас

през бостана удари!

 

Мигом тогава

назад по шосето

хукнаха презглава

трите момчета…

 

Ето насреща им

чичо Захарий,

яхнал си куцото

сиво магаре.

 

— Бягай да бягаме

о̀време, чичо!

Страшен разбойник

подире ни тича!

 

— Брей, че страхливци! —

засмя се Захарий.

И пред страхливците

в бяг той удари.

 

Срещат след малко

по друма пъдаря,

метнал през рамо

той пушката стара.

 

Бягай, че трийсет

разбойника страшни

тичат след нас

разярени и прашни.

 

— Не да са трийсет,

а трийс милиона,

като пилци

ще ги пръсна, подгоня! —

 

викна им той

и се тупна в гърдите,

ала пред всички

си плю на петите.

 

Стигнаха в селото

потни и в пяна.

Сума народ

се сбра на мегдана.

 

— Бре, че какво е,

че що е? —

ги питат.

Наште юнаци

разправят, горките:

 

„Триста разбойника

страшни, брадати

скитат в бостаните

и в градинята.

 

Ходят, където си искат,

на воля,

де кого стигнат —

обират и колят.

 

Страшно, ви казваме!

Малко остана

да ни направят

на мръвки в бостана!“

 

— Тъй ли!? —

развика се кмета. —

Сберете още сега

на мегдана мъжете!

 

И барабанът

веднага удари:

— Скоро елате тук,

млади и стари!

 

Сбраха се триста

и три юначини

и се строиха

в три бойни дружини.

 

Храбра войска

и на битките веща —

кой би могъл

да излезе насреща?

 

Де ги разбойниците

кръвожадни?

Бой и клане

до небето ще падне!

 

— Смело,

не бойте се!

Бийте, момчета!

Смърт на бандитите! —

викна им кмета.

 

И към бостаните

в страшна атака,

хукна войската,

без много да чака.

 

Ала когато

с ножове,

с пищови

стигнаха там те —

за боя готови, —

 

спряха се,

сепнаха се

във тревите:

— Де ги разбойните

страшни бандити?

 

Нямаше там

ни следа от разбойник,

а си растяха,

цъфтяха спокойно

 

чушки,

спанаци,

марули,

домати,

лук, меродия

и зелки пернати.

 

А пък сред тях

бе главище извило

дрипавото

бостанджийско плашило.

Край