Чета от известно време Сандра Браун, като предпочитам творчеството й след 2000-ната година. Прочела съм поне 20 нейни романа. Сега свърших Завист и честно казано по-трудно за четене и мудна нейна книга не бях чела. До последните 100 страници беше мъчение да я прочета. Дълги описания, мудни диалози, разхвърляно действие. На края ми допадна фабулата, интересен замисъл, но наистина много тегава за четене книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.