Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (1)

Първа глава

Лимузината напусна град Атланта и заизкачва хълмистото Пидмонтско плато, лениво догонваща залязващото слънце. Черна и лъскава, тя бе наета за специален случай, но шофьорът не бързаше. Джайлс Чанинг се бе разположил на задната седалка и спокойно се любуваше на пейзажа от двете страни на пътя, с нищо не подсказвайки, че закъснява за уречената среща.

Коне препускаха волно из обширната тучна ливада. Усещането за свобода и простор накара Джайлс да се усмихне. Хълмистият терен и буйните коне му напомняха за неговия роден край в Северна Англия. За един кратък миг сърцето му се сви. Изпита чувство на носталгия. Може би трябваше да се върне и да прекара известно време в родината, преди да се заеме с реализирането на поредния проект.

Юли в Уестридж, Англия, беше великолепен. Освен това племенниците му растяха толкова бързо… А брат му и снаха му бяха заплашили, че ще свалят портрета му от семейната галерия, ако не започне да ги посещава по-често. След дълги размишления стигна до извода, че е време да напусне Биг Солт Айлънд и да остави приятелите си Гарет и Лора О’Кийфи. Изкупи дела на Гарет в „Орион Дивелъпмънт Интернешънъл“, за да продължи самостоятелно, но неочаквано Джайлс се озовава в Щатите. Лора жестоко се обиди, че той си тръгва малко преди рождения ден на Гарет Младши, който тъкмо навършваше една годинка. Но нищо не можеше да се направи. Джайлс бе спечелил договор за построяване на хотел в центъра на Атланта с комплекс за развлечения, струващ милиони долари и финансиран от Теодор Бомонт. Такъв грандиозен проект изискваше жертви, ала Джайлс все още съжаляваше, че се бе оставил да го придумат да се напъха в маскараден костюм, за да присъства на бала, даван от Теди в чест на Четвърти Юли — Деня на Независимостта на Съединените Американски Щати и на откриването на новия строеж.

„Американци!“, помисли си той и разхлаби бялата си, широка, подобна на шалче вратовръзка, пристегнала високата му яка. С детски жар и ентусиазъм американците се втурваха да празнуват нещо, което дори още не бе факт, както този строеж, а това винаги успяваше да го развесели. Такова празненство би трябвало да отбелязва не започването, а успешното завършване на един проект. Но ако човек познаваше Теди, а Джайлс започваше вече да го опознава — можеше да бъде сигурен, че успехът му е неминуем и гарантиран.

— Какво има, шефе? — попита шофьорът, съзрял унесеното изражение на Джайлс в огледалото за обратно виждане.

Джайлс се похвали мислено за това, че успя да се отърве от мислите си и срещна погледа на шофьора, без да прояви нервност, когато колата стремително се насочи към величествените дъбове в далечината. О’Кийфи щеше да се възхити от такъв смелчага… Или поне О’Кийфи отпреди години. Колкото до Джайлс, той имаше далеч по-благоразумно отношение към човешкия живот. Докато някой не се върнеше от отвъдното, за да даде неопровержими доказателства, Джайлс би предпочел да си остане жив, тук.

— Просто се любувах на пейзажа — отвърна той с небрежен тон и отново се загледа навън.

Колата профуча покрай ястреб, кацнал на оградата, зорко следящ плячка във високата трева. Чула шума, птицата настръхна и перата й щръкнаха във всички посоки като бодли на таралеж.

— Колко остава до имението на Бомонт? — попита с досада Джайлс.

— Три километра и половина, ако караме направо, но иначе по пътя е девет, защото трябва да заобиколим ей онзи хълм. Ама ти май не си тукашен? Личи си по акцента.

— Виждам, че господин Бомонт те е наел не само заради шофьорските ти умения.

— Господин Бо е преуспял, защото цени способните хора. Ти да не си австралиец?

Джайлс повдигна вежди и изпитателно се втренчи в шофьора. Шапката на онзи бе небрежно килната назад.

— Англичанин съм.

Шофьорът сви рамене в многозначителен жест: „Австралиец, англичанин — все едно!“, но изрече:

— Знаеш ли какво ти липсва, за да изглеждаш по-истински? Малко кръв ето тук — добави самоуверено той и прекара върха на показалеца си от десния ъгъл на устата до брадичката си.

— Защо, за бога?!

— Защото граф Дракула би трябвало да изглежда по-злокобен.

— Разбирам — отвърна Джайлс, огледа се назад и бръкна в джоба на палтото си и извади една от любимите си тънки пури.

Милата Лора, най-грижовната и съвестна лекарка, която някога бе познавал, непрекъснато го умоляваше да намали пушенето, но за момента Джайлс имаше нужда от тази панацея за душата.

— Благодаря ти за съвета, но аз съм се маскирал като неговия братовчед, Монте Кристо — произнесе провлечено той след кратко мълчание.

— Май не съм чувал за него — отвърна шофьорът с известно разочарование.

Джайлс опипа пурата си, преди да я запали. Дори перспективата да срещне отново прекрасната дъщеря на Теди, не успя да повдигне духа му.

Причината не беше в Елизабет — тя бе прелестна, мислеше си Джайлс, припомняйки си елегантната русокоса млада дама, придружила баща си на обяда по повод пристигането му в началото на седмицата. Но студените като лед девици никога не бяха успявали да го запалят. Той им се възхищаваше само като естет. Все пак трябваше да признае, че наскоро бе загубила съпруга си и проявяваше разбиране към сдържаността и ледената стена, която бе издигнала между себе си и околния свят. Много добре си представяше каква можеше да е другата дъщеря. По някаква причина, която Джайлс така и не можеше да си спомни, тя не бе присъствала на обяда.

Само където неговият стар приятел О’Кийфи напразно го задяваше, че щял да си намери майстора в лицето на някоя южняшка красавица с благородническа кръв… Макар че наистина имаше една съблазнителна брюнетка, която тъкмо се нанасяше в апартамента до неговия, когато той вече излизаше от хотела. Облеклото й недвусмислено подсказваше Париж, а усмивката й — заинтригувана съм. Не биваше да пропуска този случай, стига да можеше да се измъкне под някакъв предлог от бала на Теди.

— Онази ограда очертава границите на имението Медоубрук — обади се шофьорът, прекъсвайки мислите на Джайлс.

Той хвърли поглед натам, където се простираше доста обширна овощна градина с прасковени дървета, кокетно каменно мостче, извило гръб над лениво поточе, а още по-нататък се виждаше просторно пасище с десетина расови коня, всеки от които би бил истинско предизвикателство за обяздване. Джайлс отдавна мечтаеше да има собствена конеферма, но скиталческият му дух, който в началото бе станал причина да напусне Англия, впоследствие бе прераснал в авантюризъм. На брат му Ричард бе съдено да е земевладелец и като граф на Уестридж, той достойно следваше традицията.

Не че Джайлс се разкайваше за нещо. Сега, на тридесет и шест години, спокойно можеше да каже, че времето на странстване се бе оказало както приятно и вълнуващо, така и доходоносно. Когато лимузината мина покрай кристалночистото поточе, той почувства в себе си някаква странна увереност, че най-хубавото нещо в живота му тепърва предстои.

Шофьорът сви по пътя встрани и мина през широкия портал от ковано желязо, сетне пое по правата, посипана с пясък като арена, алея. От двете й страни като стражи на пост се извисяваха орехови дървета и посрещаха пристигащите. Фактът, че по-нататък, встрани от алеята, имаше паркирани и други коли, сред които още скъпи лимузини, потвърждаваше закъснението на Джайлс.

В дъното се възправяше великолепна къща, блеснала в меката светлина на газовите фенери, запалени вече, покрай малкия кръгъл паркинг встрани и парадното стълбище. Заедно с кехлибарените отблясъци на залеза, изкуственото осветление придаваше на красивата двуетажна постройка някакъв тайнствен ореол, който накара Джайлс да се запита дали, когато слезе от лимузината, няма най-неочаквано да се озове в миналия век.

Той се усмихна на фантазиите си, докато колата спираше пред достолепен прислужник, облечен в ливрея от златист сатен, която караше човек неволно да го оприличи на гигантска светулка. Джайлс смачка пурата си в пепелника. Във всеки случай Теди не жалеше средства, когато организираше балове.

— Добър вечер, сър! Очакват ви. Заповядайте, направо — с подчертана любезност го покани портиерът, когато Джайлс слезе от колата и оправи пелерината си.

Той кимна и се насочи към входа. Искаше му се да е пролет, за да може да се наслади на цъфналите азалии и магнолии. А и тогава навярно нямаше да се чувства подобно на стрида във врящ казан, както сега. От знойния пек първите капчици пот вече се стичаха на струйки по гърба му. Дано къщата да е снабдена със същата надеждна климатична инсталация, както колата. Ала щом чу музиката, долитаща през високите отворени прозорци, Джайлс примирено въздъхна.

По верандата с високи колони Чичо Сам се разхождаше под ръка с Клеопатра, а още по-нататък някакъв царствен лъв бе седнал в една люлка и отпиваше шампанско заедно с Елизабет I. Чувствайки се вече по-спокоен и съвсем не така нервен, както на излизане от хотела, Джайлс изкачи парадното стълбище и се озова във фоайето.

Почти на прага чакаше друг прислужник, на когото той с благодарност остави наметката си. Още преди Джайлс да попита за домакина, Теди Бомонт се появи отнякъде и така възторжено извика името му, че въпреки музиката и разговорите, идващи откъм балната зала, гласът му прозвуча като гръмотевичен тътен.

— Чанинг! Тъкмо се канех да организирам издирването ти!

— Моля да ме извиниш — рече Джайлс и прие едрата десница на Теодор Бомонт, както и приятелското му потупване по гърба. Не каза нищо повече за свое оправдание, само се усмихна дружелюбно.

Този малко недодялан южняк му харесваше, макар да приличаше повече на горила, отколкото на делови мъж. Въпреки външния си вид обаче, Теди се славеше като най-преуспелия бизнесмен в щата. Беше натрупал състоянието си от успешни сделки, а по-късно бе затвърдил положението си в обществото на Джорджия, като се бе оженил за единствената наследница на един от най-старите и знатни местни родове. И все пак си бе останал сърцат и простодушен. Според Джайлс, Теди беше очарователен в своята чистосърдечност. Работеше много и беше човек на живота, ала, макар и вдовец, бе останал трогателно предан единствено и само на дъщерите си.

— Много от поканените закъсняват тази вечер — измърмори недоволно Теди и поглади предницата на конфедералната си офицерска униформа, опъната застрашително върху внушителния му корем. — Тъкмо се канех да се кача горе и да видя защо се бави и… А, ето я! Идва! Кейти, скъпа!

Джайлс се извърна, любопитен да разбере кой можеше като с магическа пръчица да заличи лошото настроение, изписано само допреди секунда върху лицето на Теди. Младата дама, която се бе появила, събуди у Джайлс противоречиви емоции, граничещи със смях. Тя слизаше наперено по широкото стълбище, иначе прелестно видение в златистобял старинен костюм, но ако трябваше да се съди по държанието й, „скъпата Кейти“ изобщо не бе в настроение за празненство.

Пристъпваше с усилие, като придърпваше ожесточено дантелите на ръкавите си. А нима можеше да се движи грациозно с тези метри плат, отишли за ушиването на претенциозния й тоалет?! При всяка своя стъпка тя отмяташе светлорусата си коса и голите й рамене, подобно на сребристи облаци, отразяваха целувката на лунния светлик. Приказното вълшебство се нарушаваше единствено от войнственото и надменно изражение на младата дама.

— Ама че гадост! Как може да се носи брокат през юли?! Сигурно съм си загубила ума, щом оставих Елизабет да ми избира тоалета! — чу я Джайлс да мърмори под нос. В гласа й почти не се долавяха сластните модулиращи тонове, които бе откривал толкова често при разговорите си с тукашните дами.

Явно нехаещ за притесненията на дъщеря си, Теди обяви с лъчезарна усмивка:

— Това е моето малко момиче!

„Малкото момиче“ на Теди застана на по-горното стъпало така, че да бъде на едно ниво с баща си. Огледа се царствено и забелязала Джайлс, само присви очи. Беше тънка и гъвкава като тръстика. Очите й искряха възхитително сини, но не и невинни. Внезапно Джайлс усети, че предварителната му представа за южняшките красавици щеше да претърпи резки промени.

— Татко, няма да се появя пред гостите в такъв ужасен тоалет! — обяви Кейт Бомонт и забарабани с равно подрязаните си нокти без лак по махагоновия парапет на стълбището.

Радушната усмивка върху лицето на баща й се смени с пълно объркване и смущение.

— Но защо, котенцето ми?! Изглеждаш прекрасно…

— Това нещо тежи цял тон и държи адски горещо!

— Дръж се прилично, Кейт! Знаеш колко ми е неприятно да чувам такива груби изрази от устата на моите момиченца.

Кейт не обърна внимание на упрека на баща си и продължи да дърпа дантелите на ръкавите си.

— Но погледни само какви нелепи дрехи! Къде е Елизабет? Тя настоя да присъствам на този глупав бал! Можеше поне да се погрижи да ми намери свестен костюм!

Джайлс се прокашля, едва сдържайки усмивката си.

— Извинете ме, госпожице Бомонт, но ако не греша, дантелите по ръкавите на женското облекло са се смятали за много изискани едно време. Костюмът ви е от епохата на Ренесанса, нали? Струва ми се дори, че е венециански.

Кейт погледна тъмнокосия мъж, изпънал снага до баща й. В своето раздразнение тя се бе отнесла пренебрежително към Джайлс и не бе му обърнала достатъчно внимание, а сега направо й идеше да го изпепели с поглед. Не само, че трябваше да вдигне глава, за да срещне неговите странни светлозелени очи, но когато ги срещна, съзря в тях весели искрици, което направо я вбеси.

От малка Кейт бе държала възрастните да се отнасят с нея като с равна. Макар често тяхната философия да й се струваше като от ерата на динозаврите. Повечето от познатите им смятаха, че на едно младо момиче подобава да посещава женски клубове, балове и партита, подготвяйки се да се посвети на продължението на рода. Същевременно не намираха нищо лошо в това да гледат на нея като на красива кукла. От време на време тя понасяше снизходителното любвеобилно погалване по главата от страна на баща си, защото, за разлика от другите „динозаври“, той поне беше толкова благ, но дявол да го вземе, ако се оставеше на някакъв си чужденец да я поучава!

— Вие пък кой сте? — попита тя с престорена любезност и протегна ръка. — Чакайте! Я да видим дали ще позная?

По говора си личеше, че чужденецът е британски поданик. Кейт критично огледа високата му стройна фигура. Черният официален костюм с безупречна кройка бе семпъл — жилетката нямаше бродерия и също като вратовръзката беше бяла. С изискан костюм или без такъв, всичко у него говореше за надеждност и благородство, а това само още повече наля масло в огъня.

— Сетих се! Вие сте един от онези ужасни свидливи банкери, все пак помогнали на татко за построяването на неговия… Или не! Вие навярно сте адвокатът?

Преди Теди да успее да се съвземе достатъчно, за да изрече някакво извинение, Джайлс се усмихна лъчезарно, пое ръката й и галантно я целуна.

— Опасявам се, че съм само ужасният предприемач. На вашите услуги, госпожице Бомонт.

В продължение на няколко мига тя остана загледана в гарвановочерната му коса. Не за първи път й се случваше някой мъж да й целуне ръка, вместо само да я поздрави учтиво. За първи път обаче кожата й реагираше по толкова странен начин на допира. Преди да има време да се запита защо, Кейт забеляза, че господинът я наблюдава. Май се забавляваше?

Тя рязко издърпа ръката си и отвърна с ледена студенина на самоуверената му усмивка.

— Мислех, че „Орион Дивелъпмънт Интернешънъл“ ще строи комплекса! Само не ми казвайте, че скандалният Гарет О’Кийфи ви е оставил да предложите по-висока цена от неговата?!

— Всъщност, аз откупих дела му в „Орион“, така да се каже…

Кейт замълча за миг. Това, че „Орион“ бяха спечелили договора за строежа, бе достатъчно лоша новина. Всеки, който следеше заглавията във вестниците, знаеше, че О’Кийфи е могъщ във всяко отношение… Но да научи, че дори О’Кийфи можеше да бъде купен… Това стремително подкопа увереността й, че проектът за строежа може да бъде спрян. Стомахът й се сви от безпокойство.

— Колко хубаво за вас — едва успя да изрече.

— Ние сме щастливи, че господин Чанинг е наш гост по две причини: заради спечелването на проекта и защото е брат на графа на Уестридж — обади се Теди и умоляващо погледна дъщеря си.

— Виж ти! А аз си мислех, че целта на войната за независимост е да се отървем от аристокрацията — подхвърли небрежно Кейт.

Лицето на Теди се сля с червения цвят на униформата му, но Джайлс само учудено повдигна вежди и огледа впечатляващата обстановка наоколо. Нямаше съмнение, че Кейт бе отгледана в разкош, но също така ставаше съвсем ясно, че обичаше да скандализира обществото.

— Да, така казват… Но не е ли странно?! Защо да се минава през такива мъки, за да се замени една аристокрация с друга — вашата например? — измърмори Джайлс.

Преди Кейт да има време да отговори, той вдигна ръце в знак на примирие. Отблясъците от свещите заиграха по копринената му жилетка, в очите и косите му. За един кратък миг Кейт си представи как черна пантера се прокрадва в джунглата, невидима в тъмата. Прииска й се да изтича в стаята си и да заключи вратата.

— Както виждате, госпожице Бомонт, дошъл съм невъоръжен. А за да не се тревожите излишно, трябва да знаете, че титлата принадлежи на брат ми и слава богу! Не се безпокойте. Миналата седмица говорих с него по телефона и той ме увери, че изобщо не възнамерява да атакува вашите екзотично красиви брегове…

В този миг от балната зала се появи Елизабет Бомонт и се приближи към тях с грациозна походка. Роклята й беше тъмносиня, украсена със сребърни ширити и дребни перли. Също като роклята на Кейт, дрехата бе с висока талия, според някогашната венецианска мода, но имаше скромно деколте във формата на каре, подчертано с висока яка а ла „Медичи“. Тя се усмихна на Джайлс с кралска снизходителност и подаде ръката си така, че Кейт отегчено вдигна очи към кристалния полилей, който висеше точно над главите им.

— Господин Чанинг, колко се радвам да ви видя отново! Какъв прекрасен костюм! Монте Кристо, нали?

— Доколкото си спомням, бяхме минали на „ти“, Елизабет. Наричай ме Джайлс. А удоволствието е изцяло мое. — Джайлс взе ръката й, поклони се и я поднесе към устните си. После отстъпи назад, за да се полюбува на роклята й и галантно прошепна: — Божествена е! Никоя Медичи не е била така прелестна!

Теди се напери като сърдит петел и каза възмутено:

— Никой ли няма да похвали моя костюм?!

— Никой, миличък! Перушината ти е оклюмала — изкикоти се Кейт, протегна ръка и намести щраусовото перо, измъкнало се от шапката на баща й.

— О, Кейт! Какво, за бога, си направила с косата си — въздъхна Елизабет.

— На какво ти прилича? Аз просто извадих всички досадни фиби и хубаво я разресах!

Кейт изгледа сестра си, чиято тъмноруса коса бе прибрана в сложен кок. За момент изпита силна ревност. Преди час нейната собствена коса изглеждаше по същия начин, но тя имаше глупавото усещане, че е понесла на главата си пчелен кошер. Защо Елизабет винаги изглеждаше изискана с такива прически и тоалети, докато тя самата — толкова недодялана?

— А аз коя трябваше да бъда? — попита тя сестра си, само за да я отклони от темата.

— Ами Шекспировата Катарина от Падуа, разбира се. Опърничавата!

Кейт изстина. Много рядко Елизабет си позволяваше подобни шеги. Беше по-възрастна с пет години, но когато майка им почина, тя трябваше да заеме мястото й, макар че бе още съвсем младо момиче. Елизабет се вживяваше прекалено в ролята си на господарка на имението.

— Нима отстояването на собствените ми разбирания, се нарича опърничавост? — попита Кейт тихо и с достойнство.

— Всичко ли трябва да приемаш толкова директно? Просто хрумване. Пък и името ти наистина е Кейт и ти винаги се наежваш, когато татко ти казва, че си като дива котка. Както и да е, когато видях роклята, разбрах, че е направена точно за теб.

— Извинете ме, госпожице Кейт, но ви търсят по телефона — покорно се приближи към нея един от прислужниците.

— Моля да ме извините — измърмори тя, без да се обръща специално към някого и се измъкна покрай баща си, по-благодарна от всякога, че бе успяла да намери предлог да напусне претенциозната компания.

— Когато се върнете, може би ще ме удостоите с един танц, госпожице Бомонт — изрече Джайлс, разочарован, че Кейт трябваше да напусне, тъкмо когато вечерта бе започнала да му се харесва. Колко странно… Не се ли четеше някаква обида в погледа й?

Кейт спря за миг. Самата мисъл да бъде в ръцете му я накара да свие юмруци. Да танцува с мъжа, който смяташе да строи комплекса „Бомонт“?! По-скоро би плюла змии и гущери!

— О, открийте ме на всяка цена, господин Чанинг! — измърка тя, а очите й казваха: „И да не си посмял да си въобразяваш нещо!“.

Миг след това Кейт се извърна и тръгна бързо по коридора.

Още в училище Кейт бе разбрала, че животът често е низ от горчивини. По онова време най-добрата й приятелка беше Миси Уилкинс — дъщерята на градинаря. Двете бяха неразделни. Ходеха в едно училище.

Някои от децата изпитваха особено удоволствие да ги измъчват и дразнят заради неравностойното им социално положение. Миси обикновено се оттегляше в някой ъгъл и мълчаливо страдаше. Но още тогава Кейт си беше борбена и не се спираше пред нищо. Тя бе влязла в открит конфликт с някои от съучениците си, дори се бе проявила като истинска побойница и бе успяла да повали неколцина на земята, като ги бе накарала да се извинят на Миси.

Това не сложи край на подигравките, ала принуди баща й да я премести в частно училище, където момичетата идваха от богати и знатни семейства като нейното. Така, за съжаление, приключи дружбата й с Миси. Но споменът остана в съзнанието на Кейт през всичките години, прекарани в колежа.

След като приключи разговора, Кейт се промъкна тайно в конюшнята, за да види любимата си кобилка Джипси, която скоро трябваше да роди. Отново почувства как я обхваща отчаяние.

— Не съм неблагодарна дъщеря! Разбирам колко голям принос има татко за разцвета на Атланта и, че ако не бяхме богати, аз нямаше да мога да те притежавам — говореше Кейт на сивата кобила с тъмни петна, лакомо хрупаща морковите, които Кейт бе откраднала от кухнята.

Приключила набързо с морковите, Джипси потърка благодарно глава в господарката си. Кейт въздъхна, погали я и продължи нажалено:

— Обаче този път не е честно! Този татков комплекс ще погълне цял квартал жилищни блокове! Никой не го е грижа за хората, живеещи там… Ами ако няма къде да отидат? Само че аз няма да позволя да ги изритат! Ще се боря!

Кейт си припомни телефонния разговор преди малко и почувства слаба надежда — все пак имаше някакъв план. Джипси изпръхтя и тръсна глава, а Кейт й се усмихна съчувствено и я погали по черната грива.

— Спокойно! Вече се измори да носиш този товар, нали? Послушай малко музика. Чуваш ли?

Тя се опита да изтананика мелодията, която долиташе от балната зала, но нищо не се получи и тъжно поклати глава:

— Представяш ли си?! Вече съм на двадесет и пет години! Татко даде толкова пари за моето образование, а аз не мога да изпея дори един верен тон и да направя една танцова стъпка, нито пък да водя цивилизован разговор. Е, няма значение… На мен и без друго ми е много по-хубаво да бъда тук, с теб.

Кейт отново се сети за Джайлс Чанинг и вирна предизвикателно брадичка. Той я бе ядосал не на шега тази вечер. Беше толкова самодоволен! Англичанин! Дано само баща й не започнеше да го води често в Медоубрук. Макар вече да имаше собствен апартамент, Кейт все още прекарваше доста време в имението. Перспективата да среща Джайлс в родния си дом никак не й се нравеше. Ала миг по-късно тя се успокои. Той бе по-скоро типът мъж, когото сестра й би харесала. А Елизабет бе всичко, което Кейт не беше: изискана, женствена, и завършена като личност, както обичаше да казва една от преподавателките й в колежа.

Под звуците на валса, който долиташе през отворените прозорци, Кейт си представи как Елизабет танцува в ръцете на някой красавец. Тя наистина притежаваше изключителна дарба да омайва мъжете. Обаче само ги омайваше и толкоз! Кейт се опита да направи една-две валсови стъпки, унесена в мислите си. Всъщност, най-голямата дарба на сестра й беше да държи мъжете на разстояние от себе си. Ако не беше горкичкият Дениъл, Лиз едва ли би се омъжила за някого.

Странно все пак, че двете в нещо си приличаха. Кейт също изпитваше особено удоволствие да отхвърля кандидатите за ръката й, които баща й един след друг й представяше. Тя не благоволяваше да ги удостои с внимание, не защото ги намираше чак толкова неподходящи, а защото ненавиждаше целия този цирк. Не че беше против брака изобщо. Тъкмо обратното! Кейт често мечтаеше за свое семейство, но бе решила лично да избере мъжа, с когото да прекара живота си, а не да се осланя на избора на баща си, на някой вестникар, разнасящ светски клюки, или на който и да било друг.

— Добре, добре… Само дето сте прекалено скована, докато танцувате.

Кейт светкавично се извърна и видя как най-страшният й кошмар оживява. На няколко метра от нея стоеше Джайлс Чанинг, облегнат небрежно на стената. Думите и усмивката му бяха красноречиви — той целеше да я унижи. Прииска й се да повдигне дългите поли на балната си рокля и да избяга в градината. Вместо това обаче вдигна гордо глава, решена да приеме предизвикателството.

— Да не би да не можете да откриете колата си, господине?

Джайлс едва откъсна очи от прелестното видение, а тя действително беше едно изключително вълнуващо младо същество, и хвърли поглед наоколо. Всъщност, той наистина възнамеряваше да си тръгне. Отегчен, бе излязъл на верандата, за да запали пура и да измисли благовиден предлог да се измъкне. Тогава бе забелязал светлината в конюшнята. Много му се искаше да разгледа конете на Теди, но сега не бе време за това. Джайлс отново спря погледа си върху Кейт и отвърна:

— Намерих, каквото търсех. Обещахте ми един танц, Кейт.

В сумрака чертите на лицето му изглеждаха класически: високи скули, римски нос, едва забележими бръчки около строго очертаната уста. Кейт бе принудена да признае пред себе си, че той изглежда великолепно в този костюм. Облеклото подчертаваше вродената му дързост и достойнство. Досега тя успешно бе защитавала собственото си достойнство и чест, ала мъжът пред нея я караше да се чувства някак дребна и незначителна.

— Танците не са моя слабост — рече доста хладно Кейт.

Не само, че бе забелязал, но беше и чул! Ала дори да смяташе за странно една богаташка дъщеря като Кейт да не умее да танцува, Джайлс бе сигурен, че сега не е моментът да я пита за това.

Той сви рамене, отдели се от стената и пристъпи към нея с думите:

— Танцуването, както язденето и правенето на любов изисква подходящ партньор. Искате ли да опитаме?

Кейт присви очи, почувствала, че той се опитва да я постави натясно. Вярно, не беше кой знае колко опитна, но все пак Чанинг много се лъжеше, ако си мислеше, че тя ще вземе да се държи като някоя от онези мними девственици. Кейт наклони леко глава, давайки си вид, че размисля.

— Ами… не съм съвсем сигурна. Виждате ли, не съм съгласна с вас, защото и сама яздя много добре.

— Опитните жени са моята слабост.

Страните й пламнаха, а в очите й блесна гняв, но Джайлс Чанинг я изпревари:

— Този ли яздите най-често?

Той пристъпи към яслата на Джипси и я погали по гривата с нежност, която изненада Кейт.

— Обикновено да, но както виждате, тя скоро ще ражда. О, извинете, реших, че сте познавач. Всъщност, вие яздите ли, господин Чанинг?

Джайлс погледна първо кобилката, после жената и невъзмутимо отвърна:

— Винаги когато имам възможност. Това е втората ми голяма страст.

При тези думи устата на Кейт пресъхна, но дори да не беше, не би могла да му отговори. Само преди два дни Елизабет й бе споменала, че много повече предпочита компанията на европейците пред тази на американците, защото последните били доста безочливи и по този начин я предизвиквали да ги постави на мястото им. Къде беше сестра й да чуе този господин сега?!

За нейно най-голямо облекчение от съседната ясла се чу цвилене и удряне на копита.

— Това е Зулу — рече Кейт, радостна, че разговорът най-сетне взема друг обрат.

Тя се промъкна покрай Джайлс и отиде до съседната ясла, където един буен жребец мяташе дългата си грива и пръхтеше.

— Откакто Джипси е в невъзможност, тъй да се каже, яздя Зулу и сега той ревнува.

Кейт извади от джоба си две бучки захар и му ги подаде. Зулу обичаше сладкото. Джайлс одобрително го огледа. Беше чистокръвен жребец, за който се полагаха добри грижи. В очите му от време на време лумваше непокорен блясък и само глупак би го взел за обикновен кон. Беше ясно обаче, че и Зулу проявяваше слабост към Кейт.

— Има отличен вкус, а и името му е интересно — подхвърли Джайлс.

— И много му приляга! Буен е и неукротим по нрав! Само аз мога да го яздя, но дори и мен хвърля понякога…

— Може би някой ден ще ми позволите да опитам?

И още как! Щеше да падне голям смях да го види как плюе пепел и пръст и разтърква задните си части. Зулу изобщо не понасяше мъже.

— Може би — отвърна Кейт.

Тя понечи да се извърне, но Джайлс я хвана за ръката.

— Защо упорито отказвате моето внимание? Какво имате против мен?

Кейт не бе подготвена за подобна ситуация, но въпросът бе отправен директно и тя отговори:

— Защото вие ще строите комплекса на баща ми.

— Е, и?

— Ами аз мисля, че строителството на този комплекс е грешка.

Това едва ли бе достатъчно обяснение за Джайлс, но той реши да го приеме… Засега.

— Тогава защо просто не избягваме темата? Вместо това аз мога да ви разкажа за себе си… Всъщност, ще видите, че не съм толкова лош, когато ме опознаете.

Кейт се опита да освободи ръката си, но Джайлс я прихвана през кръста. От къщата долитаха нежни звуци.

— Слушайте! Това е Шопен! Кой може да устои на неговите валсове?!

— Аз. Казах ви, че не умея да танцувам, а по-важното е, че не искам — отвърна Кейт и отстъпи назад, когато Джайлс се опита да я задържи.

— Кейт, няма от какво да се страхувате.

— Не се страхувам… И не ме наричайте Кейт.

— Защо? Кейт е… прелестно, женствено име. Отива ви.

— Точно толкова, колкото панделките и дантелите!

— Мислите, че не ви отиват ли? Жените са толкова непредсказуеми! Това ги прави и така предизвикателно тайнствени за мъжете…

— Не хабете усилия да ме ласкаете, господин Чанинг. Не можете да ме впечатлите.

— Позволявам си да ви поправя — вие се преструвате, макар да изпитвате интерес. Осъждате ме, без дори да ми дадете възможност да кажа нещо в своя защита. Дълбоко съм наскърбен, Кейт. Между другото, не гледайте надолу, в момента танцувате много добре…

Кейт погледна в краката си и осъзна, че двамата наистина танцуваха добре и веднага се спъна.

— Не си гледайте в краката! Просто слушайте музиката и ме следвайте!

— Аз… Аз не я чувам ясно.

И как да чува, когато сърцето й така лудо биеше! Тя се опита да се отдръпне, но Джайлс я прихвана още по-здраво.

— Аз ще ви тананикам — рече той и се усмихна. Гласът му беше дълбок, богат на нюанси. Тембърът му бе толкова очарователен, колкото нейния — ужасен. Ето още една причина да не може да го понася!

— Това е направо смешно — не се предаваше Кейт.

Той спусна дланта си още по-надолу по гърба й и каза:

— Просто ме гледайте и следвайте подтика на ръката ми.

Но Кейт не можеше да гледа в него от такова малко разстояние. Ударите на сърцето й бяха оглушителни. Тя реши, че е най-добре да гледа във вратовръзката му, като в същото време се чудеше колко ли още трябва да се изпоти, за да усети Джайлс Чанинг, че целият й гръб е мокър.

Той обаче беше твърде погълнат от танца, за да забележи каквото и да било друго. Кейт беше наистина прелестна… Дори опасно прелестна! Лицето й бе овално, чертите — деликатни. Челото, скулите, носът… Бяха изваяни сякаш от скъп порцелан. Дори устата й, често изкушена да отправя хапливи забележки, бе изящно оформена и предизвикателна. В съня си сигурно приличаше на ангел с разкошната си светлоруса коса, разпиляна върху възглавницата. Но когато бе будна… Теди беше прав да я нарича дива котка. Никой мъж не би съумял да се оправи лесно с нея.

Джайлс предпочиташе кротостта пред буйния нрав, но Кейт неудържимо го привличаше. Вероятно това се дължеше не толкова на бунтарския й дух, колкото на гордостта й…

Не можеше да каже със сигурност, ала нещо в начина, по който повдигаше брадичка, както и прямотата в погледа й го караше да мисли, че тя не е просто разглезена и капризна богата наследница.

Навярно скоро щеше да разбере защо Кейт е против проекта на баща си… Макар че тя едва ли би могла да направи нещо, за да спре строежа. Колкото по-скоро Кейт приемеше този факт, толкова по-добре щеше да бъде за всички. Във всеки случай Джайлс бе успял поне в едно: когато беше в подходящи ръце, с други думи в неговите, Кейт танцуваше, и то не лошо.

Колко лесно се получава, мислеше си тя в същото време. Колко плавни бяха движенията им и как само се носеха под звуците на валса.

Миг-два и неверието й бе заменено от възторжена радост. Кейт вдигна очи и видя ироничната му усмивка.

Вълшебството на мига изведнъж изчезна и тя замръзна на място.

— Благодаря ви за труда.

— Кейт, признайте, че ви беше приятно!

— Вече ви благодарих.

Тя се опита да се отдръпне, но Джайлс отново я притегли към себе си.

— Но не достатъчно любезно, скъпа моя. Може би ще трябва да събера волни пожертвования, за да излекувам раните си.

Без да й даде време да възрази или да попита нещо, той я притисна към себе си и докосна устните й.

Кейт стисна юмруци, решена недвусмислено да му покаже колко е възмутена, но преди да предприеме някакво действие, топлината и силата му проникнаха в нея, заляха я като гореща вълна и удавиха порива й. Слисана, тя отвори очи и видя Джайлс да я гледа. В дълбините на очите му имаше нещо, от което краката й се подкосиха.

Желание… Никога преди не бе го завладявало подобно силно желание. Беше като неочакван удар. Главата му се замая. Всичко бе започнало на шега, но бързо бе прераснало в нужда и, поддавайки се, Джайлс отново докосна лицето й.

За миг Кейт забрави къде се намира. Всяка разумна мисъл я напусна. Тя просто се отдаде на усещането и разтвори устни. Джайлс беше нежен, но настойчив. С търпение я изчака да откликне на играта на езика му. Тя му се подчини напълно, страхувайки се да сложи край на блаженството.

Разумът й се върна едва, когато чу името си. Име, което тя никога не бе харесвала. Но Джайлс го прошепна по вълнуващ начин, както никой досега. Макар да усещаше краката си твърде слаби, тя рязко се дръпна. Единственото нещо, което знаеше, бе, че трябва веднага да се махне оттук.

Без да каже дума, Кейт се извърна, хукна към градината и след миг се изгуби в мрака.