Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (2)

Втора глава

— Добро утро на всички! — извика Кейт, когато на следващата сутрин влетя в трапезарията.

Тя заобиколи Елизабет и спря в началото на масата, където седеше баща й. После се наведе и го целуна.

Теди откъсна поглед от вестника, изгледа я над очилата си и каза:

— Познаваме ли се с вас? Аз очаквам дъщеря си, която вчера се измъкна от бала, без дори да каже „Лека нощ“.

— Извинявай — отвърна Кейт и погледна към сестра си, в чийто поглед прочете недвусмисленото: „Твоите вечни номера!“.

Тя сведе очи към скъпия килим на розови и кремави шарки и изрецитира дежурното за подобни случаи:

— Снощи ужасно ме заболя главата и се качих горе да полегна.

Теди се намръщи, а веждите му образуваха застрашително строга линия. Кейт сложи ръка върху рамото на баща си и той покри ръката й с едрата си длан. В бледосините му очи се четеше повече загриженост, отколкото изненада.

— Нима? Но миличка, ти не страдаш от главоболие! Сега добре ли си? Може би трябва да отидеш на лекар.

— Мина ми вече — отвърна Кейт, нетърпелива да остави измамата зад гърба си. В следния миг обаче погледна към сестра си. Елизабет демонстративно сви устни и поднесе към тях лъжичка розов грейпфрут. Това мигновено предизвика Кейт и тя додаде: — Мисля, че е заради прическата, която Лиз опита върху главата ми. Тя ужасно ме ядоса.

Елизабет допря леко ленената салфетка до устните си и рече:

— Колко си изобретателна тази сутрин! Не се тревожи, татко, тя не пропусна целия бал. Някъде към девет часа снощи я видях да излиза тичешком от конюшнята.

Кейт едва сдържа стона си. Може Елизабет да изглеждаше свежа и ведра тази сутрин и невинна като ученичка в белия си ленен костюм и прилежно сресана коса, но зад тази миловидна фасада се криеше изключително умна и проницателна жена с нюх на хрътка. Въпросът беше какво още бе успяла да види Лиз.

— Исках да разбера как е Джипси… Освен това реших, че свежият въздух ще ми подейства добре.

— И аз бих постъпила така. Чудя се дали и Джайлс Чанинг е имал същия проблем. Видях го да идва от същата посока само няколко минути след теб.

Кейт се намръщи, но не на омлета, който в момента оглеждаше върху количката.

— Щом казваш — рече тя на сестра си и ядно пусна капака върху сребърния поднос.

— Толкова много време губиш заради тази кобилка. Според мен трябва да се преместиш при нас, докато роди — измърмори Теди и посегна към една от крехките порцеланови чашки, пълна с димящо кафе, която почти се загуби в широката му десница.

— Знам, че е така за теб. Но не и за мен — отвърна Кейт и прегърна баща си.

Добре че избра точно този момент, за да я уговаря да се върне в имението. Всеки разговор, който отдалечаваше темата „Джайлс Чанинг“, бе добре дошъл.

— Добре де! Но защо да не се върнеш, след като имаме такава голяма къща и шофьор, който ще може да те откарва до твоята служба?

Кейт наистина чувстваше носталгия по родния си дом. Липсваше й нейната собствена стая и семейството й, въпреки глезенето от страна на баща й и нравоучителните лекции на сестра й. Желанието й да извоюва своята независимост обаче, бе по-силно от носталгията й.

— Татко, Кларънс има навика да не обръща внимание на светофарите и пътните знаци. Освен това хората в службата ми може да помислят, че е неприлично да се возя на работа с лимузина. Все пак фондацията „Център за по-добра Атланта“ се спонсорира от частни лица и нашият бюджет не разрешава никакъв лукс!

Теди изръмжа подобно на сърдит мечок и така силно чукна чашата в чинийката, че Елизабет подскочи.

— Да! Какво разбирам аз от тези неща?! Аз съм просто баща, който е пръснал сума пари, за да прати дъщеря си в най-хубавите училища, та да се препитава тя чрез собствените си капиталовложения, защото нейният работодател нямал пари да й плаща заплата.

— Татко, те могат да ми плащат, само че аз няма да взема парите им!

Това още повече разстрои Теди и той я погледна над очилата си.

— Момиче, ти май трябва да се върнеш в училище и да вземеш още няколко урока по бизнес! Целият смисъл на бизнеса е в това, да се правят пари.

— Зная това, а и Центърът реализира доста добра печалба през последното тримесечие. С тези пари ще закупим един парцел, който е в съседство с евтините жилищни квартали. Там ще направим парк за децата… Добро утро, Леона! Всички питки ли изядохте? — обърна се към икономката Кейт, която тъкмо влизаше през плъзгащата се врата на трапезарията, понесла кана с току-що сварено кафе.

Върху кръглото като месечина лице на Леона се появи усмивка.

— Кой да ги изяде, дете? Знаеш, че на закуска татко ти яде само яйца на очи и шунка, а ето тази госпожица Пилешки Кости живее от въздух и грейпфрут. Виж в последното блюдо! Там са и наденичките. Сега ще налея кафето и веднага се връщам със соса…

Кейт напълни чинията си и седна срещу Елизабет, която погледна питките с наденички, после грейпфрута си и тъжно въздъхна.

— Искаш ли малко? — попита нарочно Кейт и по устните й заигра немирна усмивка.

Леона веднага се обади.

— Няма да ти навреди да хапнеш нещо по-хранително поне веднъж. С този грейпфрут не можеш да изкараш и пет минути. Нека да ти изпържа поне едно яйце и да го хапнеш само с тънка препечена филийка.

Елизабет изгледа кръвнишки сестра си и отвърна учтиво:

— Днес ще обядвам с членовете на девическата лига.

— Е, и? Та те са глезли, които непрекъснато преживят разни зеленчуци!

Кейт вдигна чашата си с кафе и скришом се подсмихна.

— Онзи ден сестра ми прочете статия, в която се казваше, че жените на тридесет години трябва да тежат не повече от четиридесет и шест килограма. Лиз твърдо е решила да бъде изключение от това правило.

— Елизабет Бомонт! Нима нямаш и капка здрав разум?! Та ти и сестра ти имате най-тънките талии в Коб Каунти! При това ти си по-висока с цели шест сантиметра!

Леона разпери ръце, сякаш за да покаже, че няма никакво понятие накъде се е запътило днешното поколение и се оттегли в кухнята.

— Много ти благодаря, Кейт! Особено ми е приятно да ме поучават така, като че ли съм на дванадесет години — възмути се Елизабет.

— Сега вече знаеш как се чувствам аз, когато ми четеш конско.

— Не ти чета конско, а просто изказвам на глас тревогата и загрижеността си за твоя имидж. Да вземем за пример облеклото ти тази сутрин. Нали каза, че отиваш на работа? Коя делова жена се облича по този начин — попита Елизабет и посочи с глава към бялата риза и джинсите на Кейт.

— Не всички сме родени да носим разни труфила — рече Кейт.

— Но нима трябва да ходим, облечени като работници от конюшня?!

— Откога работници от конюшните мога да си позволят скъпи парфюми?

— Престанете вие двете и оставете баща ви да чете! — скара им се Леона, върнала се със соса от кухнята. Тя поля обилно порцията на Кейт, остави сосиерата на масата и отново се оттегли.

Теди обаче беше приключил вече с четенето на вестника. Той го сгъна, остави го настрана и каза:

— Кейт, след като ще бъдеш тук днес, защо не дойдеш с нас да видиш как ще събарят блоковете тази сутрин? След това ще заведа Чанинг на обяд.

Елизабет учудено поклати глава.

— Татко, знаеш какво е мнението на Кейт за комплекса! А ако може да се съди по събитията от снощи, Джайлс Чанинг едва ли й е станал по-мил.

Кейт се сети за отровнозелените очи на Чанинг, които я преследваха в съня й миналата нощ, сърдито набоде на вилицата си парче наденичка и измърмори:

— Съжалявам, татко, но Лиз е права. Без друго денят ми е изцяло зает. Ръсти Максуел и аз… Хм, трябва да огледаме няколко парцела за нашия парк.

— И аз съжалявам — каза Теди.

Миг-два той гледа как по-малката му дъщеря се бори с наденичките в чинията си и отново се намръщи.

— Виж, котенцето ми, уважавам твоето право да не харесваш моя бизнес, но знаеш колко съм докачлив по отношение на гостите си.

— За господин Чанинг няма защо да се безпокоиш. Според мен, където и да отиде, той се чувства като у дома си — рече Кейт, искрено желаейки Чанинг да вземе самолета и никога повече да не се връща в Атланта.

Най-неочаквано споменът за тяхната целувка нахлу в съзнанието й… Колко плътно обхвана той устните й със своите! Как от импулсивна, целувката им стана страстна и настойчива…

Кейт с усилие се отърси от спомена, решително избърса устата си с ленена салфетка и добави:

— Във всеки случай Чанинг няма да се задържи тук дълго, нали? Според мен той е просто един шеф, който идва, подписва договорите, а след това оставя мръсната работа на архитектите, инженерите и така нататък… Докато не дойде време да се чества великото откриване и да се приемат овациите на публиката.

— Не, Чанинг е човек, който сам си върши работата. Е, вярно, главният офис на „Орион“ е в Маями и той ще трябва да ходи дотам или да проверява и другите им обекти, но все пак ще бъде тук колкото е възможно повече време, докато комплексът бъде завършен. Ами че аз дори го поканих да отседне тук, в Медоубрук, за да види как ще работим! Той обаче настоя да си вземе апартамент, който да е по-близо до строителната площадка.

— Слава богу! — измърмори под нос Кейт и отпи от кафето си.

— Разбира се, възнамеряваме да го каним често на вечеря тук. Освен това Чанинг обича да язди… Той не ти ли спомена? Не, разбира се, че не! Та вие почти не си проговорихте! Както и да е, татко му каза да поговори с теб, за да му избереш някой кон да поязди малко — обяви Елизабет ентусиазирано.

Апетитът на Кейт съвсем се изгуби и тя бутна чинията си встрани.

— А ти самата защо няма да бъдеш с татко тази сутрин? Може да не останеш на обяда за откриването, но със сигурност може да срежеш лентата или нещо подобно. Не съм те виждала по кориците на списанията поне седмица — рече Кейт на сестра си с престорен глас.

— И аз не мога да отида, защото обещах на Сюзън Мърдок да й помогна в избора на тапети и мокет за новата й къща. Срещата й с архитекта е в десет.

Теди се изправи.

— Е, щом никоя от вас няма да ме придружи, най-добре ще е аз да тръгвам. Приятен ден! Кажете на Леона да не ме чака за вечеря. Ще присъствам на една официална среща днес и там ще вечерям — каза той, целуна дъщерите си и излезе от трапезарията.

Елизабет също стана от масата. Кейт изгледа сестра си, гладко сресаната й златиста коса, перлите, блещукащи на шията й, и грациозните й ръце с идеален маникюр. Тайно тя почти благоговееше пред Елизабет и искрено вярваше, че е най-страхотната жена, която някога е виждала. Понякога обаче й се искаше Лиз да не беше толкова… съвършена.

— Извинявай, че бях лоша! — рече импулсивно Кейт.

Елизабет бе тръгнала да излиза, но още не стигнала вратата, се спря и колебливо се извърна.

— Искаш ли да поговорим?

Елизабет нямаше да я разбере. Дори Кейт не можеше да разбере тази възбуда, която все повече нарастваше в нея. Мислеше, че е заради проекта, ала сега…

— Кейт, нали няма да вършиш повече глупости?

Кейт замръзна на мястото си.

— Глупости ли?! Това ли съм заслужила, само защото отстоявам принципите, в които вярвам?

— Принципите, в които вярваш?! Това ли смяташе, че правиш, когато взехте за заложник декана на вашия факултет?

— Ние просто обявихме седяща стачка в канцеларията, за да изразим протеста си срещу предразсъдъците да не се назначават жени за членове на факултетския съвет! Единствено деканът си мислеше, че е заложник! Така или иначе, това е стара история…

— За всичко имаш разумно обяснение! А какво ще кажеш за онзи малък инцидент миналата година, когато губернаторът посети Атланта по повод предизборната кампания? Татко беше един от високопоставените гости, придружаващи губернатора в обиколката му из новия завод за бутилиране на вода. Всички вестници обаче бяха поместили теб на първа страница, защото точно тогава ти протестираше срещу забавянето на строежа на балнеоложкия център! Ти си от рода Бомонт, но изглежда не разбираш, че всичко, което вършиш, се гледа под микроскоп…

— А това е лошо, така ли?

Елизабет безпомощно поклати глава, заобиколи масата, отиде до сестра си и я погали по дългата копринена коса.

— Не зная, Кейт. Зная само, че е ужасно неудобно всеки път да се налага да давам обяснения за постъпките ти, когато отивам на някакво официално събиране. Може да ти звучи като отстъпление, но аз не съм настроена бунтарски като теб!

Такова признание от Елизабет прозвуча като истинска бомба.

— Мъчно ми е, че ще бъдеш сама за вечеря — рече Кейт, осъзнавайки, че сестра й се бе преместила в имението Бомонт след смъртта на съпруга си, за да не се чувства самотна.

— Защо не дойдеш да вечеряме заедно? Без друго ще идваш да видиш Джипси.

— Знаеш ли какво? Ще вземем малко храна от китайския ресторант и ще дадем на Леона почивка. Можем да вечеряме на верандата, както правехме като малки, а аз намазвах бисквити с фъстъчено масло и мед.

Тогава неизменно заговаряха за майка им и Кейт винаги се разплакваше. Дори сега в гърлото й се надигна буца и тя каза:

— Когато правиш тези бисквити, винаги вали…

— Ти обичаш дъжда! Пък и верандата има покрив!

Но вечерта беше още далече, дотогава всичко можеше да се случи и Елизабет можеше да забрави за тази своя случайна прищявка. Би могла да забрави дори, че са сестри! Все пак трябваше да следва гласа на собственото си сърце и да се придържа към собствената си ценностна система.

— Добре… Приятен ден — рече Кейт, която бе достатъчно оптимистично настроена, за да повярва, че всичко може да стане според уговорката им.

Елизабет помълча миг-два после подръпна леко косата на сестра си и каза:

— На теб също, момичето ми. И не се забърквай в разни каши…

Елизабет излезе, а Кейт погледна часовника си, видя, че закъснява, грабна мимоходом още едно парче от наденицата и се изправи.

— Съжалявам, Лиз, но няма как да не се забърквам. Само затвор би ме накарал да се замисля — измърмори под нос тя.

 

 

— Не зная, но този проект ме кара да се чувствам отново млад — рече Теди, докато Кларънс паркираше колата на мястото, определено за почетните гости и журналистите.

Джайлс се усмихна и кимна с разбиране. Неговият стомах също се свиваше, но дали от вълнение, дали от нещо друго…

— Имаш право да бъдеш развълнуван и горд, Теди. Не се случва всеки ден човек да започва строеж, който ще носи неговото име. Във всеки случай ти си истински ентусиаст… С други думи, вършиш всичко с жар, ако мога да съдя по приема, който даде снощи — каза Джайлс с присъщата си любезност.

— Значи си прекарал добре? Радостен съм да го чуя. Тази сутрин научих, че моята Кейт получила силно главоболие снощи и се прибрала в стаята си.

— Главоболие, казваш… Колко жалко! Надявам се, че вече е добре — отвърна Джайлс, като едва сдържа усмивката си. И той самият бе почувствал известно неразположение снощи, ала то бе от съвсем друго естество.

— В отлична форма е! Кейт Бомонт никога не се е залежавала. На мен прилича.

Колата спря и двамата мъже слязоха. Веднага им подадоха жълти каски, а помощникът на Теди, с плана в ръка, му каза, че кметът и неговият антураж се очаквали да пристигнат всеки момент.

— Чудесно! Гледайте си работата момчета и никакви фалове — рече Теди и хвана реверите на сакото си.

Пожарната команда беше тук, както и полицаите, които охраняваха обекта и отклоняваха уличното движение.

Джайлс се ръкува със Стийв Нолан, главния архитект на обекта, който му показа на плана къде щеше да бъде поставен взривът. Местата бяха избрани така, че експлозията да не засегне страничните сгради. Освен това сградата, която трябваше да бъде съборена, не бе много висока и по тази причина събарянето й бе разрешено да се извърши в делничен ден.

Теди се загледа в стария грозен блок, който скоро щеше да се превърне в куп развалини, и възкликна:

— Нима не виждате?! Центърът ще съживи тази част на квартала. Ще блести като диамант под слънцето! А нощем стъкленият купол ще грее като бисер на лунната светлина! Децата ще идват тук и ще хвърлят монети в шадравана.

— Най-вероятно ще ги изваждат оттам — обади се някой зад него, а хората наоколо се разсмяха.

Теди остана сериозен и поръча на помощника си да провери още веднъж хората от вътрешната и външната охрана. През тълпата към тях си пробиваше път някакъв мъж с лист хартия в ръка. Това върна мислите на Джайлс към предстоящите задачи.

Слънцето се бе издигнало високо в небето, ставаше все по-горещо и ако скоро не приключеха интервютата с журналистите, щяха да започнат обилно да се потят. А един високопоставен гост не би трябвало да се показва потен на екрана, независимо от причината. Джайлс съобщи намеренията си на Теди и двамата се отправиха към пресцентъра. Сред тълпата някакъв човек им махаше да почакат. Беше началникът на взривяващата група.

— Има проблем, шефе — каза човекът, свали каската и избърса потта от лицето си.

— Никакви фалове! — каза решително Теди.

— Има група демонстранти.

— Извикайте полицаите и им кажете да ги изхвърлят извън оградената зона.

— Ама те са вътре в сградата!

— Какво?! Как са успели да се промъкнат… Няма значение! Извикайте полицаите и ги махнете оттам. Изнесете ги на ръце, ако трябва!

— Журналистите гледат — предупреди помощникът на Теди.

— Закачили са се с белезници за подпорните греди! Една от демонстрантките твърди, че е ваша дъщеря! — съобщи разтревожено сапьорът.

— Моя какво?! — извика Теди и лицето му се сгърчи така, сякаш бе погълнал най-горчивия хап в живота си. До него Джайлс едва не се разсмя на глас. Ето значи каква била госпожичка Бомонт! Не били само обикновени заплахи!

— Какво смяташ да правиш? — попита той Теди.

Възрастният мъж бе стиснал ръцете си така, сякаш душеше някого.

— През целия й живот нито веднъж не съм вдигал ръка срещу нея… Дори когато като малко момиче се качи в камиона с фуража и мина с него през задната стена на хамбара! — В следния миг Теди вдигна поглед към Джайлс и додаде нервно: — Намери ми женски манастир с високи стени. С много високи стени!

Джайлс сложи ръка върху рамото на Теди.

— Чакай малко! Може да измислиш нещо. Тя или някой друг от групата имат ли някакви искания? — обърна се Джайлс Чанинг към сапьора.

— Искат да говорят с някого, който има авторитет — отвърна той.

— Ще й дам аз един авторитет! — закани се Теди и се запъти към улицата.

Джайлс стисна още по-силно ръката му и каза:

— Чакай! Аз ще отида. Ти си прекалено афектиран…

Най-накрая, след известно уговаряне от страна на Джайлс, Теди Бомонт се съгласи.

— Добре. Може би наистина ще е по-разумно да опиташ първо ти. Така ще имам време да се успокоя. Обаче й кажи! Кажи на всички там, че тези сгради ще бъдат съборени!

Джайлс съблече сакото и жилетката си, после свали вратовръзката и разкопча горните две копчета на ризата си.

— Господи! Това пък защо е?! — възкликна Теди.

— За да съм по-убедителен. Не е нужно да олицетворявам твоята институция. Я по-добре измисли нещо, с което да задържиш журналистите настрана от тази работа.

Джайлс кимна на сапьора и двамата тръгнаха. Като всеки голям град, Атланта имаше и своите грозни страни. Тези сгради тук бяха една от тях. Щом стигнаха входа, той каза на сапьора, който се представи с името Детуайлър:

— Ще вляза сам!

— Ваша работа. Това е последният пост. Ако ги изкарате оттам, можем да започнем след петнадесет минути.

— Ще направя всичко възможно — отвърна той.

Джайлс отвори вратата и се озова в една полутъмна стая. Трябваха му няколко секунди, за да свикне с тъмнината и погледът му се спря върху шестима човека, привързани или закопчани за металните подпорни греди. Двама от групата бяха съвсем немощни и малко нервни, но бяха изпълнени със същата решителност, както останалите.

Джайлс чу как някой сподавено възкликна и тогава погледът му попадна върху Кейт.

Седнала върху прашния циментов под, с ръце сключени на гърба, тя изглеждаше по-дребна, отколкото му се бе сторила снощи, но не и по-малко привлекателна. Като видя лилавото шалче, с което бе вързала косите си, бялата риза с къс ръкав, джинсите и високите маратонки, Джайлс Чанинг разбра защо Детуайлър не бе пожелал да влезе заедно с него. Не можеше да му се сърди. Кейт беше прекрасна гледка. Ясно бе, че й е горещо, но това не я правеше по-малко решителна от другите. Не беше и особено очарована да го види. Навярно сподавеното възклицание бе дошло от нея. По ирония на съдбата той изпитваше особено удоволствие от това, че Кейт ще бъде един вид негова пленница.

Джайлс Чанинг прекоси стаята и клекна до нея.

— Пак се виждаме, прекрасна Кейт.

Погледът й би трябвало да му причини изгаряния от втора степен.

— Какво правите тук? — попита вдървено тя.

— Ами нали вие сте пожелали да говорите с някого, който има авторитет? — Той веднага вдигна ръка предупредително, като добави: — Точно сега едва ли ще искате да говорите с Теди! Естественият му цвят се възвърна, но все пак, когато го оставих, той говореше нещо за манастири, оградени с високи стени.

Кейт прехапа устни. Джайлс си спомни колко топли, сладостни и нежни бяха те, когато я целуна снощи. Беше просто неудържим импулс. Също както в детството му неговата любима, но строга и трезвомислеща гувернантка обичаше да казва: „Бързата котка слепи ги ражда!“. Тогава той лежеше с часове буден нощем и се мъчеше да открие поне грам разум в своите постъпки.

Джайлс обожаваше жените като приятелки, бизнес партньорки… и партньорки в любовта. Беше имал не малко връзки. Нима беше женкар? Да, при това напълно безцеремонен! Ала въпреки върнатите годежни пръстени, за които от време на време пишеха по вестниците, той дори временно не си бе загубвал ума, по която и да е от неговите годеници.

Но тази жена можеше да се окаже съвсем различна от другите… Можеше да се превърне в негова най-голяма грижа. Това го развълнува и обезпокои едновременно. Колкото и да бе изкусителна, тя бе опасна. Сега не му беше времето да мисли за любов.

— Съжалявам, че татко се е разстроил, но нямаше как. Някой трябва да чуе нашите искания.

— Добре. Кажете каквото имате да казвате и ще ви отвържем.

— Не се дръжте покровителствено с мен, господин Чанинг! Това, което можете да направите, е да запишете исканията ни, да ги предадете на баща ми и той да сложи подписа си, че гарантира за тяхното изпълнение! — рече гневно Кейт.

— Единственото нещо, на което баща ви би се съгласил в този момент, мила моя, е да не ви предаде на полицията. И защо, за бога, не сте говорили с него преди по този въпрос?

Кейт опря глава в гредата зад себе си, затвори очи и отвърна:

— Нима мислите, че не съм опитвала? Той сравнява моята дейност с благотворителните базари на Елизабет! Непрекъснато ми казва да не се занимавам с неприятни неща, а също и че се трудел толкова много, за да можем ние със сестра ми да се радваме на по-добър живот. — Тук Кейт понижи глас и думите й се превърнаха в тревожен шепот. — В този случай обаче, има голяма несправедливост! Знаете ли какво е представлявала тази стая преди? Била е църква-подслон за бездомните и онеправданите… Там на последната греда е отец Мичъл, до него са Гас Хюит и сестра му Френи. Те живеят само от социални помощи и са били настанени в апартаментите над черквата, но е трябвало да ги напуснат. Опитали се да намерят подобно жилище близо до градската болница, тъй като Френи се нуждае от непрекъснат лекарски контрол, но се оказало невъзможно. А сега знаете ли какво им остава? Да се хвърлят под колелата на някой автобус…

Джайлс откъсна очи от Кейт и насочи поглед към възрастната двойка, но веднага забеляза, че всички са се втренчили в него. Изведнъж той се почувства като злодей в някой ням филм и затова побърза да каже:

— Уверявам ви, че нямах представа за всичко това. Не е в навиците ми да изхвърлям хора на улицата.

Джайлс се изправи, а Кейт го изгледа с недоумение.

— Къде отивате? — попита го тя.

— Да видя какъв ще е резултатът. Връщам се след пет минути.

Върна се след три. Баща й беше с него и макар да не бе пред нервен припадък, изглеждаше суров и неумолим.

— Е, млада госпожичке, май доста си си поприказвала с Чанинг — рече ядно Теди и изгледа кръвнишки останалите от групата, преди да спре поглед върху дъщеря си.

— Исках да говоря с теб, татко, но ти не желаеше да ме изслушаш.

Теди се почеса по главата и погледна към Джайлс.

— По дяволите всичко! Мислех, че вече сме минали през този етап… Знаеш, че имам само хубави планове за града! Нима не виждаш, че един хотел тук ще донесе пари за общината, да не споменавам, че също ще отвори и работни места за много хора? Ще има магазини, ресторанти. Ами кинотеатърът и галериите! Аз давам култура на хората!

— На някои хора, татко! Не споря, че твоят център е една много хубава идея. Но тя се опорочава, когато за нея се плаща морална цена. Зная, че тези хора са малко, но нима трябва да пожертваме малцинството заради мнозинството?

— А какво ще кажеш за това, че ще изчистя града и ще създам културна среда?

— Каква е ползата от култура, когато нямаш пари да си купиш билет за нея? — изстреля Кейт, после въздъхна и наведе глава. — Понякога така се срамувам от себе си. Ние мислим само за това, че трябва да имаме повече… Още, и още… А когато видим някого на улицата, който дори не може да се държи на краката си, който е мръсен и бездомен, ние се дразним, защото такива хора с вида си накърняват чувството ни за естетика. А последното нещо, което те могат да си купят с парите от социалните помощи, е сапун, нали?

Джайлс гледаше Кейт втрещен, сякаш я виждаше за първи път. Всъщност, той може би наистина я виждаше в истинската й светлина едва сега. Беше я мислил за разглезена, ала съзнанието й се оказа будно. Беше я смятал за много буйна, но всичко, което каза, бе разумно! Снощи я слушаше как му говори за справедливост и реши, че тя е просто една млада жена, която както повечето хора, успокоява съвестта си с написването на чек на някой благотворителен бал, само за да се дадат парите от доброволните дарения, за административни разходи. Тя правеше нещо конкретно и реално за успокояване на съвестта си, а с такова нещо почти никой от познатите му не можеше да се похвали. Джайлс погледна към Теди, който също се бе замислил.

— Какво ще кажеш? — попита го той.

— Ами ще кажа, че някой светъл ден като този, човек получава добър урок от собствените си деца — измърмори сърдито Теди, а после добави гордо: — Моята Кейт е направо бомба! — Очите му се бяха напълнили със сълзи. Той махна смутено с ръка, обърна се и тръгна, като мимоходом подвикна на Джайлс: — Хайде, Чанинг! Виж какво искат тези хора. Аз трябва… Трябва да успокоя кмета. Той винаги много бърза!

Джайлс отново клекна до Кейт и се усмихна на смайването и неверието, изписани на лицето й.

— Изненадана ли си, Кейт?

— Той за първи път…

Кейт поклати глава и също усети сълзи в очите си. Бяха спечелили, но нямаше време за размисъл или веселие. Джайлс извади бележника си.

— Казвай — подкани я тихо той.

Устните й бяха сухи и изпръхнали. Тя ги облиза и се прокашля.

— Сграда… Имаме нужда от сграда, голяма колкото тази, която да бъде ремонтирана и там срещу нисък наем да бъдат настанени хората, изгонени оттук заради проекта. В добавка трябва да има още една сграда, в съседство или наблизо, която да служи за църква на преподобния Мичъл и като приют за бедстващите.

Джайлс слушаше и записваше. Отне му три страници от бележника, но дори при най-груби изчисления ставаше ясно, че демонстрантите не искат кой знае какво.

— Ние не искаме хората да бъдат настанени безплатно, а в жилища с нисък наем, подобен на този, който са плащали тук, преди да бъдат изгонени.

— Съвсем справедливо е — отвърна Джайлс и затвори бележника си.

Кейт го изгледа с любопитство и подозрение.

Той не си направи труда да се преструва, че не разбира.

— Ами смятам, че си права… Ще отида да намеря Теди, за да подпише исканията ви и ще изпратя някой да ви освободи. Но преди това имам още едно условие. Искам да се съгласиш да вечеряш с мен.

Сърцето на Кейт пропусна удар.

— Предпочитам манастира дори, ако трябва сама да градя стените!

— Внимавай какво си пожелаваш, скъпа моя! Разбира се, ако тези невинни души са те наели само заради сладкодумието ти… — каза Джайлс и се изправи.

— Чакай! — извика Кейт.

Джайлс отново клекна до нея, но когато тя видя ликуването в светлозелените му очи, лицето й мигновено пламна. Спря поглед върху разкопчаната му яка. Обаче това не й помогна много.

Тя видя колко загоряла е кожата му на фона на снежнобялата риза и още по-силно почувства неговия магнетизъм.

Той изчака тя да вдигне поглед и тогава очите им се срещнаха.

— По този начин везните ще се уравновесят. Така всеки ще трябва да плати с нещо.

— Ти пък какво ще платиш — попита презрително Кейт.

— Как какво?! Вечерята, разбира се!

Тя го изгледа с яростно възмущение.

— Ти не ме харесваш! Не мога да повярвам, че искаш да вечеряш с мен, само за да ме накараш да се чувствам неудобно…

Джайлс повдигна иронично едната си вежда и нарочно съсредоточи погледа си върху устните й. Копнежът да я целуне го завладя съвсем неочаквано.

— Не зная… Доколко мога да те карам да се чувстваш неудобно, прелестна Кейт?

Тя веднага осъзна какъв бе отговорът на този въпрос и страните й пламнаха. В гърдите й лумна ярост. Задоволи се само да го измери презрително с поглед от глава до пети.

— Искам честната ти дума, че повече няма да се опитваш да ме целуваш — рече тя с разтреперан от вълнение глас.

Джайлс се престори, че се замисля над предложението й, после въздъхна дълбоко и рече:

— Добре, но и ти трябва да обещаеш, че няма да отвръщаш на целувката ми, ако се увлека и забравя, както направи снощи. Все пак аз съм само човек.

— Ах, ти…

Джайлс се изкикоти и прекара нежно пръст по вирнатото й носле. После малко арогантно докосна с два пръста каската си, завъртя се на токовете си и тръгна да търси Теди.

 

 

— Знаеш ли? Колкото повече мисля за това споразумение, толкова по-изгодно ми се вижда то — каза Теди на Джайлс, когато малко по-късно двамата влязоха в офиса му. — Така се освободих от данъци, за което не бях помислил преди, а и всички вече са щастливи…

„Не всички!“ — помисли си Джайлс и се усмихна.

Теди видя усмивката му и добави:

— Задължен съм ти, че така безшумно успя да оправиш нещата. Никой досега не се е справял така успешно с Кейт. Знаеш ли, аз май не съм ти избрал подходящата дъщеря?

Джайлс тъкмо си бе налял студена вода от каната, обаче ръката му така и не стигна до чашата.

— Моля?

Теди седна в коженото кресло зад бюрото си и отвърна:

— Остарявам, Чанинг. Иска ми се да подрусам внучета на коленете си, преди да ги разяде артритът… Обаче не виждам Елизабет да ме ощастливи в близко бъдеще. А днес ти успя да разбереш какво означава „Кейт в акция“ и оцеля.

Джайлс се пресегна, взе чашата и пи доста дълго, за да има време да размисли. Добре, навярно тази малка лисичка го привличаше и мисълта за женитба мина през главата му. Джайлс би искал тя да е жена, с която би могъл да разговаря разумно и интелигентно, а не да води непрестанни словесни войни с нея. При това въпросът „кога?“ бе най-същественият.

Теди реши, че Джайлс обмисля предложението му и замърка като доволен котарак:

— Мога да подсладя брачния ти договор… Знаеш ли какво? Защо не се ожениш за Кейт? Аз пък ще ти прехвърля половината от комплекса „Бомонт“ като сватбен подарък.

Джайлс остави чашата върху подноса, поклати замислено глава, прекоси стаята и седна срещу по-възрастния мъж.

— Предложението ти е доста изкушаващо, но се боя, че трябва да ти откажа. В семейната книга на рода Чанинг има дълъг списък от уредени по сметка бракове. Трябва да призная, че много от тях излязоха успешни, но въпреки това аз лично мисля, че когато му дойде времето да се женя, а засега това не е на дневен ред в списъка ми, то ще бъде само по любов… И нищо друго!

Теди направи кисела физиономия.

— Де да можех да те оборя! Обаче не мога! Когато се ожених за моята Джини, знаех, че тя заслужава нещо по-добро… Обаче много исках да й надяна брачната халка. — Теди замълча и забарабани с късите си дебели пръсти върху бележника. После продължи: — Добре. Няма да ти го споменавам повече… но предложението си остава. По дяволите! Вземи, която искаш от дъщерите ми. Имаш благословията ми!

Джайлс не можа да сдържи смеха си.

— Извънредно съобразителен и умен си, Теди!

— Не зная какъв съм. Знам само, че ми е омръзнало…