Сандра Браун
Заложница на любовта (5)

Пета глава

Не вярвайки на ушите си, Ранди се изсмя.

— Изчисти си я сам. Или най-добре направо върви по дяволите! — отблъсна ножа от лицето си. — За твое сведение, Коучиз^[1], аз не съм индианка.

— Ако не изчистиш рибата, няма да ядеш.

— Тогава няма да ям.

— Скот също няма да яде.

Убедена, че той блъфира, тя заяви:

— Не би могъл да лишиш едно дете от храна, господин О’Тул.

Хоук впи в нея очи в продължение на цяла минута. Ранди тъкмо започна да изпитва задоволство, въобразявайки си, че е извоювала съществена победа. Тогава той изрече с нисък, равен глас:

— Изчисти рибата или ще изпълня заплахата си и ще те разделя от сина ти.

Той не беше глупак и това го превръщаше в страховит враг. Даже да беше забил нож между ребрата й, едва ли щеше да намери по-кратък път до сърцето й. Хоук прекрасно знаеше къде е най-уязвимото й място — страхът й на майка. Да не знае къде се намира Скот, особено в тази дива пустош, би било равносилно на истински ад за нея.

Ранди го изгледа убийствено и взе ножа от ръката му. Взря се в него за миг като прокара пръсти по гладката дръжка от слонова кост и плоския край на блестящото острие.

— Даже не си и помисляй да ме наръгаш — тихо й каза Хоук. — Те ще те убият, преди още да съм паднал на земята.

Когато Ранди вдигна очи към него, той кимна по посока на селището. Няколко човека бяха забелязали разговора им. На вид те сякаш продължаваха да се занимават с обичайните си задължения, но всъщност ги следяха напрегнато с очи. Казаното от Хоук беше вярно. Нямаше да има никакъв шанс за нея, ако предприемеше насилие. Тя не бе мислила точно за убийство, но действително бе имала намерение да го нарани.

Победена за пореден път, Ранди клекна до камъка, на който лежеше рибата на Скот.

— Не знам как се прави.

— Научи се.

Тя се взря смаяна в парчетата. Само от миризмата им й се повдигаше. Мисълта, че трябва да ги докосне с голи ръце, я отвращаваше, затова побутна едната риба с връхчето на ножа.

— И какво трябва да направя? — попита безпомощно.

— Нали чу какво ти каза Скот? Първо отрязваш главата й.

Ранди най-сетне събра достатъчно кураж и вдигна една от непокътнатите риби за опашката, хващайки я с два пръста. Допря острието на ножа почти до хрилете й. Първото колебливо натискане предизвика пукащ звук. С лек вик на ужас Ранди изпусна рибата и потрепери от глава до пети.

Хоук избълва куп проклятия, сграбчи я за ризата и я изправи на крака. Взе рязко ножа си и го пъхна обратно в канията. Извика нещо на един от индианците. Юношата се приближи към тях, подтичвайки. Хоук му заговори бързо на родния им език. Момчето хвърли поглед към Ранди и се изсмя. Хоук приятелски го потупа по гърба.

— Няма ли да ме накараш да го направя все пак? — попита тя, когато той я поведе настрани.

— Не.

— Вече няма защо, нали? Постигна това, което искаше. Искаше само да ме унижиш. Също като с подбирането на тези дрехи, нали?

— Не искам ти да чистиш рибата, за да не я похабиш. Изобщо не би могла да се справиш — хвърли й кос поглед, като й се подиграваше едновременно за невежеството и за безплодните й опити да направи тоалета по-привлекателен. — Никога досега ли не си готвила риба?

Беше изключително дразнещо винаги да си поставен в отбранително положение.

— Готвила съм риба, купена от супермаркета. Никога не ми се е удавал случай да чистя риба.

— Никога не си ходила за риба?

Тя поклати глава отрицателно. Лицето й се затъмни от замислено изражение.

— Баща ми не си падаше много-много по излетите.

— Падаше? Починал ли е?

— Да.

— Как се случи?

— Какво те интересува?

— Не ме интересува. Но на теб май ти се иска да го споделиш.

Ранди помълча упорито за известно време, след което каза:

— Просто се изтощи до смърт от работа. Получи сърдечен удар един ден в офиса си, както си седеше зад бюрото.

— Ами майка ти?

— Тя се омъжи повторно и сега живее на Източния бряг със съпруга си — Ранди поклати с укор глава и добави: — Омъжи се за същия тип човек като баща ми. Не можех да повярвам.

— И какъв тип е това?

— Взискателен. Егоист. Работохолик. Нито едно ястие не беше достатъчно добре приготвено за него. Не бих могла да назова броя на семейните ваканции, които бяха провалени в последния момент, защото нещо изникнало и татко не можел… или не искал да напусне града.

— Горкичката. Без ваканционни пътувания. Сигурно ти се е налагало да се изтягаш покрай басейна вместо на плажа.

Ранди се закова на място и го изгледа ядно.

— Как смееш да се подиграваш на мен и начина ми на живот? Какво знаеш ти за него?

Той сведе лице близо до нейното:

— Абсолютно нищо. Там, където съм израснал аз, нямаше плувни басейни в задния двор.

Би могла да продължи спора им. Би могла да му каже, че с удоволствие би заменила плувния басейн срещу малко внимание от баща си. Той винаги бе прекалено зает, за да има време за нея или за майка й. Когато и да се оплачеха от прекомерната му ангажираност с работата, той се бе защитавал, отвръщайки, че работи именно заради тях. Тогава Ранди започваше да се чувства като неблагодарница и да изпитва болезнена вина.

Но със съзряването бе дошло и по-доброто разбиране. Баща й действително й бе предоставил материални неща, но тя все пак бе ощетена. Той не бе работил само за да тънат двете с майка й в лукс. Изобщо не бе работил за тях. Беше се трудил, за да задоволи своя собствен вътрешен импулс.

Но Ранди по-скоро би отхапала езика си, отколкото да обсъжда личния си живот с Хоук О’Тул. Нека си мисли каквото си ще за нея. Пет пари не даваше.

Изглежда обаче, единствено тя не се интересуваше от неговото мнение и не го оценяваше. Докато вървяха из селището, Хоук го спираха, за да се порадва на новородено бебе, да разреши спор около едно седло и да помогне в демонтирането на изтощен акумулатор от един от камионите.

Попаднаха на млад мъж, който се бе облегнал на дънера на едно дърво и отпиваше от бутилка уиски.

Той едва не припадна, като зърна Хоук. Припряно завинти капачката на бутилката и я хвърли на земята.

— Джони — поздрави го Хоук лаконично.

— Здравей, Хоук.

— Това е госпожа Прайс.

— Много добре знам коя е.

— Освен това знаеш и защо сме тук и колко е важно това за нас.

— Да.

— Това, че мината е затворена, не означава, че нямаме работа за вършене. Нека използваме предоставилата се възможност, за да направим така необходимия преглед на техническото състояние на всички камиони. Разчитам на теб да им направиш щателен преглед. Разбрахме ли се?

Тъмните очи на Джони блеснаха и той преглътна мъчително.

— Да.

Хоук погледна надолу към бутилката. Нямаше нужда да казва каквото и да било за нея. Погледът му бе достатъчно красноречив.

— Ти си най-добрия механик, който имаме. Разчитам на теб. Не ме подвеждай.

Младежът сведе глава.

— Веднага ще се заема с колите.

Хоук му кимна и се отдалечи.

— Откъде си сигурен, че той няма да вземе онази бутилка отново? — попита го Ранди, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, за да не ги чуе.

— Не съм. Надявам се да не го направи. Като я надигне веднъж, много мъчно я оставя.

— Не е ли прекалено млад, за да има толкова сериозен проблем с пиенето?

— Той направи сериозна грешка и сега си плаща за нея.

— Каква грешка?

— Взе си бяла жена — Хоук я изгледа сурово. — Тя ненавиждаше живота в резервата. Джони не искаше да го напусне, защото знаеше, че след това не би могъл да се върне обратно. И така жена му си събра багажа един ден и изчезна. Оттогава той пие. Самолюбието му претърпя жесток удар — първо, защото си позволи да се влюби в нея и второ — защото, след като я получи, не можа да я запази.

Ранди отмина ядната му ирония и наблегна на същността на въпроса:

— Значи се опитваш да възвърнеш увереността му в собствените му сили, като го товариш с допълнителни отговорности.

— Нещо такова — отвърна Хоук, като сви небрежно рамене. — Освен това той действително е отличен механик и камионите ни наистина имат нужда от технически преглед.

— И тъй ти си психоаналитикът на племето, покровител на децата и съдник в споровете. Какви други длъжности изпълняваш, господин О’Тул?

Той се изкачи на верандата пред една хижа и със замах отвори вратата й.

— Освен това съм главатар на престъпниците.

До този момент Ранди не бе обръщала внимание на това къде ги отвежда пътеката. Сега тя се поколеба на прага.

— Какво е това?

— Влизай!

Ранди предпазливо мина пред него. Полумракът вътре бе в пълен контраст с ярката дневна светлина навън, затова на очите й им трябваха няколко минути да привикнат с промяната. Неколцина мъже, в които разпозна похитителите си, се бяха разположили, подпрени на стената, около едно паянтово бюро, върху което стоеше единственият телефон, който бе видяла от отвличането си насам. Сърцето й радостно се преобърна, но сериозните изражения по лицата на мъжете моментално помрачиха задоволството й.

— Къде е Ърни? — попита един от тях Хоук.

— Грижи се за момчето. Каза да действаме без него.

— Ако всичко върви според плана, вече е време за първото обаждане.

Хоук очевидно бе напълно съгласен. Той зае единствения стол, който имаше в стаята, и придърпа телефона към себе си. Вдигна очи към Ранди и кратко й нареди:

— Ела тук.

— Защо?

Очите под черните извити мигли проблеснаха опасно.

— Ела тук.

Тя пристъпи напред, провлачвайки крака, докато не застана до самия ръб на бюрото от срещуположната му страна.

Той каза:

— Разговорът трябва да е кратък. Трийсет секунди, максимум четиридесет и пет. Щом ти подам слушалката, представи се на Прайс. Кажи му, че не те грози опасност, че са се отнесли добре с теб и че имаме делово предложение. Не казвай нищо друго. Ако направиш нещо подобно, ще съжаляваш.

Хоук отново извади ножа от канията, прикрепена към колана му, и го постави на масата на една ръка разстояние.

— Нашата чест и нашето препитание са заложени тук. Готови сме да умрем, за да защитим и двете и да възвърнем това, което по право ни се полага в името на идните поколения. Разбираш ли ме?

— Напълно. Но ако си въобразяваш, че ще изрека и дума в онази слушалка, много се лъжеш.

Непреклонното й изявление предизвика реакция сред останалите мъже. Те сякаш изгубиха ума и дума от неуважителния начин, по който тя се бе обърнала към Хоук. А той самият продължи да я гледа втренчено с очи, сини и неподвижни като пламък на газов котлон.

След няколко секунди ъгълчетата на устните му се извиха надолу, той вдигна рамене и отвърна:

— Добре — след което, обръщайки се към мъжа най-близо до вратата, добави: — Доведи момчето. Ще накараме него да говори.

— Не!

Възклицанието на Ранди закова на място мъжа още преди да успее да направи и крачка към вратата. Двамата с Хоук си размениха непреклонни погледи. Каменното му изражение бе изпълнено с решимост. Той нямаше да отстъпи. Поне това й стана ясно. Ранди нямаше да позволи Скот да бъде принуден да говори с баща си. Това пък бе ясно на Хоук. Така че всичко се свеждаше до премерване на силата на техните воли.

Мортън без съмнение вече бе на ръба на нервна криза. Неговите страхове щяха да се предадат на момчето. Освен това не биваше да се пренебрегва и заплахата, която представляваше ножът на масата. Макар и стаена, заплахата неминуемо щеше да отвори очите на момчето и това, което за него в момента изглеждаше като ваканционен излет, щеше да се превърне в кошмар, какъвто бе за нея самата. И точно както Хоук бе предвидил, тя би направила всичко по силите си, за да го предотврати.

— Този път печелиш — неохотно прошепна Ранди на Хоук. — Ще говоря с Мортън.

Хоук не отвърна нищо. Бе убеден в победата още преди започването на спречкването. Взе слушалката и набра номера, който предварително беше запомнил наизуст. Линията даваше заето.

Всички присъстващи, включително и Ранди, напрегнато въздъхнаха. Тя прокара потни длани по полата си.

— Какво значи това? Да не би някой да е избързал от напрежение? Да не са се обадили преди уговореното време?

— Всички са прекалено умни, за да постъпят по този начин — каза Хоук. — Помнете, че ние знаехме кога ще се обадим, обаче властите са в неведение. Това просто е някое случайно обаждане.

Той набра отново номера. Свободно. Телефонът иззвъня три пъти, преди да бъде вдигната слушалката. Това ще предостави време на ФБР да нагласи проследяващия механизъм, помисли си Ранди. Обаче това нямаше да свърши кой знае каква работа нито на тях, нито на нея.

В мига, в който Мортън изрече „ало“ с треперещ глас, Хоук се представи като похитителя.

— При мен са госпожа Прайс и вашият син, Скот — той подаде слушалката на Ранди. Дланите й бяха толкова потни, че тя се изплъзна от ръцете й и едва не падна на пода, преди да успее да я долепи до ухото си. Очите на Хоук приковаваха нейните с притегателната сила на магнит.

— Мортън?

— Слава богу, Ранди, ти ли си? Толкова се разтревожих. Как е Скот?

— Скот е добре.

— Ако са те нара…

— Не са — Хоук плъзна показалец по гърлото си. — Отнасят се добре с нас — Хоук стана от стола и посегна към слушалката в ръката й. — Направи каквото ти кажат. Имат делово предложение.

Хоук измъкна слушалката от ръката й. Всички в стаята чуха паническите въпроси, които Мортън изсипа, опитвайки се да научи повече подробности, преди Хоук да натисне вилката.

— След секунди той ще получи друго обаждане, първото от поредицата, която ще изясни исканията ни — обясни Хоук, обръщайки се към хората в стаята накуп. А на Ранди каза: — Справихте се добре, госпожо Прайс — тя загледа с нещастен вид как той вдигна кабела на телефона с една ръка и го преряза със замах. — Той вече няма да ни трябва.

Сега, след като единствената връзка с външния свят бе прекъсната необратимо, Ранди си помисли за дузината неща, които би могла да направи или да изрече, за да издаде местонахождението им. Всяко послание от този род вероятно би коствало живота й, но все пак би могла поне да опита. Отврати се от малодушието си, като го оправда единствено с мисълта, че и Скот би могъл да пострада в такъв случай. Не би могла да проиграе живота си, защото се страхуваше до смърт за неговия.

Хоук нареди на един от мъжете да я придружи до хижата й и да я заключи там. Отчаянието й се смени с гняв.

— Целия ден? — извика тя.

— Толкова, колкото сметна за необходимо.

— И какво ще правя там цял ден?

— Ще умираш от страх, предполагам.

— Искам и Скот да е при мен — противопостави се тя.

— Скот е зает с друго. След като той не заплашва, че ще избяга, както правиш ти, не виждам смисъл да го държа затворен — кимна към вратата. Мъжът, който трябваше да я отведе, я хвана за лакътя, но без да проявява грубост. Ранди ядно издърпа ръката си.

— Ще вървя доброволно — промълви със сладка усмивка, но очите й мятаха мълнии към Хоук. — Като те хванат, искрено се надявам да те затворят до живот.

— Нито едно от двете няма да стане.

На път към хижата Ранди я глождеше мисълта, че той бе прозвучал прекалено сигурен в думите си.

 

 

— … и това беше адски голям кон, мамо, наистина. Не беше пони. А аз го яздих съвсем сам. Първо Ърни го държеше вързан на въже, но после го шляпна по задницата… те така му викат, задница… и ние излетяхме — ръката му се стрелна напред, за да наподоби движението. — Обаче трябваше да не напускам оградата на корала^[2].

Хоук каза, че утре може и да ме пусне да пояздя извън него, но трябва да почакам и ще видим.

— Утре може вече да не сме тук, Скот. Татко ти може да дойде и да ни отведе у дома. Не се ли радваш?

Малкото му личице се смръщи от гримаса на объркване:

— Аха, само че не мисля, че вече искам да си тръгвам. Тук е забавно.

— Не се ли страхуваш?

— От какво?

„От какво ли? — възкликна мислено тя. — От вечерните сенки, които изглеждат по-дълги и по-тъмни, отколкото са в града! От пурпурния полумрак, който пада часове по-рано, когато слънцето изчезва зад върховете на планините! От непознатите гледки, звуци и миризми!“

— От Хоук? — изрече тя накрая.

Скот я погледна, очевидно напълно объркан.

— От Хоук ли? И защо трябва да ме е страх от Хоук?

— Той извърши нещо лошо, Скот. Извърши тежко престъпление, като ни свали от онзи влак не по наше желание. Нали знаеш какво означава думата отвличане?

— Обаче Хоук е добър.

— Нали си спомняш всичките ни разговори за това, че не бива да се качваш в коли при непознати, независимо колко симпатични или добри могат да ти се струват на пръв поглед?

— Като сбърканите хора, които докосват малки момчета и момичета по лошия начин ли? — той решително поклати глава. — Хоук не ме е докосвал по лош начин. А теб докосвал ли те е по лош начин, мамо?

Наложи й се да се изкашля, преди да успее да продължи:

— Не, но има и други лоши неща, които хората могат да направят.

— Хоук нещо лошо ли ще ни направи, мамо? — веждите му се сключиха разтревожено.

Доста късно Ранди проумя, че предупрежденията й нанасяха повече вреда, отколкото полза. Не желаеше да всява тревога у Скот, но също така не искаше и той да превръща Хоук в свой идол. Насили се да се усмихне и като наплюнчи върховете на пръстите си с език, опита се да приглади вечно щръкналия му лизнат бретон.

— Не, той няма да направи нищо лошо. Само помни, че е нарушил закона.

— Добре — съгласи се детето с прекалена готовност. Очевидно беше хвърлила думите си на вятъра. — Днес Хоук ме научи как да пронизвам риба с копие от брега на реката, там, където водата е спокойна. Показа ми и как да заострям прът с ножа, който ми подари. Каза ми, че е хубаво човек да има някакво оръжие, но че това носи и своята отго… отговорност.

— Отговорност.

— Да, това беше думата. Каза, че човек трябва да използва оръжието си само за да си набави храна или да се защити или… — трескаво повдигна рамене в опита да си припомни. — А, да, и за да защити някого, когото обича.

На Ранди й бе изключително трудно да повярва, че Хоук някога е обичал някого. Родителите си може би? Дядо си по майчина линия, който е бил вожд преди него? Хората от племето си? Тях определено — да. Но чувства само към един човек? Сърдечна връзка? Не можеше да си представи нито за миг как такъв коравосърдечен човек би могъл да обича жена например.

Напълно погълната от тази мисъл, тя добави разсеяно:

— Винаги внимавай с този нож.

— Ще внимавам. Хоук ми предаде и много уроци по безопасност.

— Двамата с Хоук май доста сте си побъбрили. Нещо друго стана ли?

— Аха. Днес, като пишкахме заедно в гората, го попитах дали и моят ще стане толкова голям, колкото неговия, и той каза, че сигурно ще стане. А пък неговият наистина е огромен, мамо. Даже е по-голям от на татко. Привет, Хоук!

Ранди, напълно поразена от темата, към която се бе насочило детското бръщолевене на Скот, стреснато се извърна и видя обекта на разговора им, застанал на прага на стаята. Скот изтича към него.

— Тъкмо разказвах на мама за…

— Уроците за служене с ножа — припряно се намеси тя. После се изправи с лице към него, като се надяваше да не е дочул разговора им със Скот. — Мисля, че Скот е прекалено малък, за да си играе с ножове.

— Наистина е твърде малък, за да „играе“ с тях. Но всяко момче, даже и градските американчета, трябва да усвоят някои основни ловни умения. Дойдох, за да ви заведа да вечеряме. Ранди, Скот? — без да отмества очи от Ранди, Хоук подаде ръка на момчето, което я сграбчи с готовност. Двамата излязоха навън и оставиха Ранди да ги следва отзад.

Скот занимаваше Хоук с разговори, докато не стигнаха центъра на селището, където бе разположен нещо като бюфет от различни ястия. Основното бе чили, което се сипваше направо от големи котли, врели над огъня през целия ден. А всяко семейство бе приготвило и нещо допълнително.

Хората се бяха събрали на малки групи около огъня. След като напълниха чиниите им, Хоук отведе Скот и Ранди до едно проснато на земята одеяло. Той кръстоса глезени и се отпусна на него с елегантно привично движение. Скот се опита да му подражава и едва не изсипа съдържанието на чинията в скута си. Хоук хвана чинията, докато момчето не се настани толкова близо до мъжа, колкото можеше, без да е седнал буквално в скута му. Ранди пък седна на края на одеялото, колкото се може по-далеч от Хоук.

Храната бе изненадващо вкусна. Или действително бе така, или тя бе неимоверно гладна. При всички случаи беше топла и хранителна и й помогна да задържи настрана вечерния хлад, който я пронизваше.

— Всички ме зяпат — отбеляза Ранди, след като се нахраниха. Почти всички продължаваха да седят около огъня. Жените си говореха и се смееха на групички. Неколцина мъже настройваха китарите си.

— Това е заради косата ти — дрезгавата нотка в гласа на Хоук я накара да вдигне поглед към него. — Светлината на огъня я прави…

Той така и не довърши изречението. Това бе смущаващо. Както и втренченият поглед, с който я обгръщаше. Ранди доби усещането, че пропада в бездънна пропаст и не може да се закрепи за нищо. Отчаяно й се искаше да чуе прилагателното, което той не бе изрекъл, ала интимността на мига я изплаши.

— Студено ми е — каза вместо това. — Искам да се прибирам в хижата — той поклати глава. — Моля?

— Ако се прибереш, ще се наложи да пратя някого да те пази — посочи с ръка кръга от насядали хора. — А те имат нужда от малко почивка и разпускане.

— Не ме интересува от какво имат нужда — тросна се тя. — Искам да се прибирам.

Без да отмества очи от враждебния й поглед, Хоук вдигна ръка. След миг до него застана млада жена с широка усмивка, готова да изпълни всяко негово желание. Той й каза нещо с рязък глас. Тя изчезна в мрака и след малко се появи със сгънато одеяло, преметнато през рамото й. Подаде го на Хоук, но той отново й нареди нещо с едно изречение. Младата жена се обърна към Ранди. Вече не се усмихваше, а я погледна намусено и гневно. Буквално хвърли одеялото в скута й, преди да се отдалечи.

Миранда го разгъна и го метна на раменете си:

— Какво й става?

— Нищо — Хоук се бе намръщил и строго следеше с очи момичето, което заобиколи по кръга и седна точно срещу тях, от другата страна на огъня. Даже от такова разстояние неприязънта й се долавяше отчетливо.

— Хвърля ми убийствени погледи почти през цялата вечер. Какво съм й направила?

— Просто си е малко тросната.

Ранди изобщо не се подведе от това обяснение. Можеше да познае кога една жена изпитва ревност от пръв поглед, а младата индианка преливаше от ревност.

— Има ли някакъв скрит смисъл в това, че споделям одеялото ти?

— Семействата обикновено се хранят заедно.

— Това древен обичай на племето ли е?

— Не, нов обичай, който аз въведох.

— Някаква особена причина?

— Много е важно децата да разпознават семейството си като нещо отделно и цяло. Баща, майка, деца. Така се създава единност и ред.

— Защо тогава двамата със Скот се храним с теб?

— За момента аз нося отговорност за вас.

— С други думи ние сме нещо като твое семейство.

— Предполагам, че може и така да се каже.

— Тя очевидно смята така. И няма нужда да питаш за кого става дума. Говоря за сопнатото момиче, което ме гледа кисело, а теб поглъща с влажен поглед. Как й е името?

— Януарска зора.

Ранди се загледа в момичето пред потрепващите езици на огъня. Януарска зора притежаваше класически индиански черти — високи скули и издължени очи, в които пламваше огън, щом се насочеха към Хоук. Погледът й преливаше от страстен повик. Чувствените й устни и зрялата й заоблена фигура биха накарали всеки мъж да обърне глава и биха предизвикали най-изначалните му инстинкти.

— Тя ме ревнува, нали? — отгатна Ранди интуитивно. — Иска тя да седи до теб, да споделя твоето одеяло. Защо не предложиш на баща й подобаващ брой породисти коне? Убедена съм, че начаса ще бъде твоя.

Едното крайче на устните му леко се вдигна нагоре. Това бе единственото подобие на усмивка, което бе виждала на иначе суровото му лице.

— И аз съм гледал същия филм с Джон Уейн, когато бях хлапе.

Ранди нетърпеливо махна с ръка:

— Знаеш какво имах предвид.

— Да, знам какво имаше предвид — усмивката му се стопи и лицето му доби обичайния си напрегнат израз.

— Ако исках да имам Януарска зора дори и само за една нощ, нямаше да е необходимо да плащам нищо.

— Ааа — проточи Ранди, така че да покаже колко е впечатлена, — значи тези сексуални облаги важат за вождовете?

— Не. Тези сексуални облаги важат за Хоук О’Тул.

Сполучливо поставена на мястото си, Ранди предпочете да потъне в мълчание. Не се и съмняваше, че повечето жени намираха Хоук О’Тул за привлекателен. Той действително бе интригуващ мъж. Студенината му предизвикваше естествените майчински ласки и инстинкти у жената. Беше красив, ако на човек му допадаше самотният, самовглъбен тип. Стройното му, добре сложено тяло определено бе привлекателно. Невинното описание на Скот за размерите на мъжествеността му отново нахлу в съзнанието й и тя се улови крадешком да хвърля погледи към скута му. Страните й пламнаха.

— Нещо не е наред ли? — попита той, като се изпъна назад и се облегна на лакът.

— Не, аз просто… — очите й мигновено бяха привлечени от внушителната подутина между бедрата му. Бързо извърна глава настрани и припряно затърси какво да каже. — Често говориш за децата и за бъдещето на племето. Обаче нямаш свои собствени деца.

— Откъде знаеш?