Сандра Браун
Голямата новина (4)

Трета глава

След дълго, напрегнато мълчание той каза:

— Е, това отговаря на всички въпроси.

— Не виждам смисъл да увъртам.

— Госпожице Лавендър, съмнявам се, че някога си увъртала.

Той стана от стола си и отиде до хладилника. Намери вътре една бира и я отвори.

— След като ми предложи брак, мога спокойно да изпия една от твоите бири.

— Ами вземи си.

— Благодаря — той вдигна шеговито наздравица с кутията, после отпи, като гледаше Риа над ръба й. — Очевидно нашите перспективи в навечерието на Коледа са се различавали съвсем малко.

— Какво искаш да кажеш?

— Без ни най-малко да напрягаш въображението си, ти не беше изнасилена, нито дори заставена. Изпитваше същата охота да се проснеш на онази кожа, както и аз.

— Няма нужда да ставаш вулгарен.

— А ти няма нужда да се правиш на света вода ненапита.

— Просто исках да разбереш какво очаквам от теб.

Той потисна с мъка гнева си и каза по-спокойно:

— Мислиш, че трябва да се оженим, а? Посочи ми една основателна причина.

— Както вече каза, и двамата искахме да… — Риа извърна поглед, а после, за да не сбърка той притеснението й със слабост, го погледна право в очите. — Защо трябва да поемам на раменете си тази отговорност сама?

— Не четеш ли „Добро домакинство“ или „Космополитен“? Модерно е самотни родители, включително мъже, да отглеждат деца.

— Възнамерявам да отгледам детето сама.

Тейлър повдигна кутията с бира към лицето си и се вгледа съсредоточено в нея.

— Голям майтап. За момент си мислех, че си ми предложила брак, а в следващия заявяваш, че смяташ сама да отгледаш бебето.

— Това не е шега!

— Дяволски си права, не е! Затова би ли престанала ако обичаш, да говориш със загадки? — стовари кутията върху масата. — Кое от двете е, Риа? Женим ли се или си оставаш самотна майка?

— И двете. Не ме е грижа дали ще се разведем в момента, в който изляза от болницата, но бебето ми ще бъде законно и в деня на раждането си ще има двама родители.

— Ако искаш развод веднага след това, защо тогава да си правим труда да преминаваме през всичките формалности?

Тя се втренчи невярващо в него.

— Нима това, за което те моля, е много?

— Не, дявол да го вземе. Не исках да кажа това — Тейлър посочи с показалец към скута й. — Нима мислиш, че ще обърна гръб на детето? Че няма да ме е грижа за него’?

— Не зная. Не те познавам.

— Очевидно не — той престана да крещи, отметна глава назад и си пое дълбоко дъх. — Просто се опитвах да разбера защо смяташ, че трябва да се оженим, след като искаш да отгледат детето сама.

Риа стана от стола си и започна да оправя щорите на прозореца.

— Наречи го старомоден каприз.

— Като естествените коледни елхи?

Тя го погледна бързо през рамо.

— Да, като тях. Родителите трябва да са женени, когато детето се роди.

Тейлър се изправи, отиде зад нея и сложи ръка на раменете й. Обърна я с лице към себе си и повдигна брадичката й. Риа стоеше сковано. Тази на пръв поглед невинна прегръдка навяваше твърде много спомени за момента, когато й беше казал, че има сняг в косата и бе навел главата й назад за първата им целувка. А и тогава на лицето му беше изписана същата нежност.

— Хайде да опитаме пак, Риа. Кажи ми защо искаш да се оженим. Религиозни предразсъдъци?

— Отчасти, но не напълно.

— Да не би да си казала на родителите си за бебето и те да те притискат?

— Не — и на двата въпроса.

— Тогава защо? Именно по тази причина дойде днес при мен в кабинета ми, нали? Да ме помолиш да се оженя за теб?

— Да настоявам да го направиш.

— Не смяташ ли, че заслужавам да знам причината за тази настоятелност? — Риа се опита да се измъкне от прегръдката му, но не успя. — Кажи ми, Риа.

— Няма значение.

— Има, дявол да го вземе.

— Виж, Тейлър, знам, че не ме обичаш. И аз не те обичам. Не сме „влюбени“, както се казва. Сигурна съм, че дори не се харесваме. Това, което се случи между нас, беше чисто физическо. Спонтанно действие на нагоните. Беше… — тя облиза нервно устни. — Страст.

Очите му запламтяха.

— Съгласен съм.

— И сега трябва да си платим за това.

— Може би.

— Но не смятам, че детето трябва да плаща.

— Нито пък аз.

— Така че заради него…

— Съкрати глупостите — прекъсна я нетърпеливо той. — Защо трябва да се оженим?

— Вече ти казах…

— Защо?

— Защото аз съм незаконородена — тя се отблъсна сърдито от него и отиде в дневната. Чу стъпките му зад гърба си и се извърна, като се чувстваше притисната в ъгъла. — Е, доволен ли си? Не искам детето ми да расне с позора, с който раснах аз.

— Очевидно си се справила добре — каза тихо той.

— Благодарение на двама чудесни хора, които ме осиновиха. Не се притеснявай, майката на детето ти не е психопат. Нямам заплашващи живота мании. Израснах в сигурност, знаейки, че съм искана и обичана от Робърт и Фрида Лавендър.

— Някои деца, които са отгледани от собствените си родители, не са имали такъв късмет.

— Знам — каза Риа, като кършеше ръце. — Благодарна съм на Бога за мама и татко — пое си треперливо дъх. — Но никога не успях да преодолея чувството, че някой не ме е искал. Двама души са ме предали, освободили са се от мен, защото съм била биологичен нещастен случай. Не са искали да направят бебе заедно — Риа избягваше погледа му. — Точно като нас.

Тейлър прекоси стаята и я хвана за ръката. След това я задърпа към канапето и я накара да седне до него.

— Изглеждаш изтощена. Седни.

— Говоря сериозно, Тейлър — в гласа й се усещаше отчаяние. — Не искам да направя това с моето бебе.

— Да, чух те.

Сега, когато беше казала истината, Риа вече не се чувстваше напрегната. Сложи глава на облегалката на канапето, пое си дълбоко дъх и издиша бавно, като налагаше на тялото си да се отпусне.

И както й се случваше всяка вечер напоследък, обхвана я сънливост. Едва държеше очите си отворени. Изминаха няколко минути, докато осъзнае, че те наистина са затворени. Когато ги отвори, видя, че Тейлър я гледа и се усмихна.

— Какво има?

— Просто си мислех колко могат да те излъжат първите впечатления — отговори той. Въпросителният й поглед го накара да поясни: — Когато те видях за пръв път, бях направо сащисан от красотата ти.

Тя преглътна мъчително:

— Благодаря ти.

Тейлър сви рамене.

— Няма смисъл да се преструвам, че това, което съм видял тогава, не ми е харесало. Не си толкова глупава — погледите им се задържаха притесняващо дълго време. Накрай той продължи: — Мислех си, че си наистина дама от класа. Заради начина, по който се обличаше. Заради начина, по който флиртуваше. Имаше великолепни цици. Страхотен задник и чудесно чувство за хумор.

Сега хуморът му проникна до съзнанието й. Тя се изчерви и се засмя смутено:

— Още веднъж ти благодаря, макар и да държа да отбележа, че не харесвам описанието на преценката ти.

— Считай го за отбелязано.

— Може би е по-добре да изплюеш камъчето, господин Макензи.

Тейлър беше вперил очи в основата на шията й като бедняче в шоколадов кейк на витрината на сладкарницата.

— Да, може би е по-добре — каза дрезгаво той. — Исках да кажа, че под изискания слой, Риа Лавендър е старомодно момиче със сърце. Придържа се към странен, отживял морален кодекс.

— Присмиваш ли ми се?

— Не, правя ти комплимент. Трудно е да попаднеш на жени с такива високи стандарти в днешно време.

— Не е трудно — отвърна твърдо тя. — Просто никога не си ги търсил.

Той прояви приличието да се разсмее.

— Виноват. Но имам и никои смекчаващи вината качества. Ако ми беше дала шанс, щях пръв да ти предложа брак — устните й се разтвориха от удивление. — Точно така, Риа — каза той, като прибра един кичур зад ухото й. — Тази вечер дойдох да те помоля да се омъжиш за мен. Поне докато се роди детето.

— Защо?

Той я погледна изненадано, после се засмя:

— Поради всичките причини, които ти току-що изброи. Май че спомена нещо за живеене с грешките, за споделяне на отговорност, за законороденост.

— Ако си съгласен с всичко, защо ме накара да заема отбранителна позиция?

— Ти сама ми каза в навечерието на Коледа, че никога не би позволила на някого да те тормози. Когато започна да предявяваш исканията си, започнах да те предизвиквам.

— Значи съм обяснявала всичките тези неща за нищо.

— Не мисля, че е било напразно. Сега те познавам по-добре, знам какво мислиш и как чувстваш нещата.

— Е, а ти за мен все още си мистерия.

— Позволи ми да изясня една жизненоважна точка — когато привлече напълно вниманието й, той продължи: — Очевидно ме смяташ за безразборен жребец, който не би имал никакви скрупули да насели града с малки копеленца Макензи — Риа сведе виновно очи и Тейлър се усмихна. — Но е точно обратното. Аз имам съвест и здрав морал. Ако това ми се беше случило, докато бях в гимназията, щях да постъпя честно и да се оженя за момичето.

Това разгневи Риа.

— Нямам нужда и не желая твоето съжаление.

— Ама че си чепата! Недей да започваш сега нов спор. Не и когато едва те успокоих.

— И не говори за мен като за раздразнена кобила!

Той изруга тихо и каза:

— Нека отново да се върнем на темата, моля.

Риа се овладя.

— Когато те помолих да се ожениш за мен, не мислех за себе си, а само за детето.

— Аз също — възрази Тейлър. — То е и мое. Проявявам интерес към неговото бъдеще. Никога няма да се откажа от всичките си законни права над него. Което със сигурност ще се случи, ако не сме женени.

— Значи го правиш от законни съображения?

— И двамата имаме своите причини.

Дълбоко замислена, Риа изучаваше палците на босите си крака. Предполагаше, че е честно той да има някакви права над детето. Животът й щеше да бъде ужасен без Робърт Лавендър. Нима можеше най-егоистично да лиши детето от баща му? Дори от баща, който щеше да се появява само от време на време?

— Добре. При развода ще измислим някакво съглашение за съвместно попечителство.

— Ето че говорим за развода, преди още да сме обсъдили сватбата.

Тя отвърна на усмивката му.

— Има достатъчно време за това. Всичко, за което те моля, е да се оженим около седмица преди да родя.

Риа започна да се изправя, смятайки, че е постигнато съгласие. Ръката на Тейлър се изстреля и я сграбчи за тениската:

— Имам едно условие.

Риа седна обратно и го погледна с подозрение.

— Какво?

— Ще се оженим веднага. Утре. Или поне вдругиден. Колкото е възможно по-скоро.

— И защо е това бързане?

— Защото в политическо отношение за мен ще е истинска катастрофа да хукна да се женя няколко дни преди да се роди детето.

— Но ти вече ще си поел службата. Нито Блийкър, нито който и да било друг ще може да ти стори нещо тогава.

— Да, ще бъда поел службата, но доколко ще мога да бъда ефективен, ако моралът ми е под въпрос? — поклати глава. — Не. Трябва да се оженим много преди раждането на детето.

— Не е необходимо някой да знае, че ти си бащата. Няма да кажа на никого. Ще се оженим извън града. Можеш да идваш да виждаш детето тайно.

— Риа, и двамата сме доста известни. Ти познаваш много хора. Аз също. Много от тях са ни видели да си тръгваме заедно в навечерието на Коледа.

— Нима мислиш, че ще съберат две и две?

— Не, мисля, че ще съберат едно и едно и ще получат три. Теб, мен и бебето. Или ще изброят девет месеца от навечерието на Коледа и ще получат двадесет и шести септември. Пък и мразя тайните работи. Ако ще правим това, за да узаконим детето си, по-добре е да го направим веднага. Иначе защо изобщо да се женим?

— Но всички ще разберат защо сме се оженили, когато се разведем веднага след раждането на детето.

— Ще бъдат само предположения.

— Ще има прекалено много предположения, ако хукнем да се женим, без преди това да сме излизали заедно. Слуховете ще плъзнат веднага щом бременността ми проличи.

Той погледна към плоския й корем и импулсивно сложи ръка върху него.

— Трудно е да се повярва, нали? Това, че тук наистина има бебе.

На Риа й беше трудно да повярва, че костите й могат да се размекват всеки път, когато той сложеше ръка върху нея. Но здравата топла длан, която лежеше на корема й, беше причина за завладялата я леност и замаяност, които нямаха нищо общо с бременността.

— Сега, когато имах време да помисля, някак си ми харесва идеята моето бебе да расте в теб — той вдигна изумителните си сини очи към нея. — Всъщност идеята за самата теб ми харесва и точка.

Тейлър се наведе напред и я целуна силно по устните. След това наклони глава на една страна и отново я целуна. Този път устните му бяха разтворени. Те се притиснаха до нейните и ги потъркаха, докато и те се разтвориха.

В крайна сметка не е била пияна в навечерието на Коледа. Целувките му не бяха украсени от шампанското или от паметта й, а точно толкова изкусни и греховни, каквито си ги спомняше. Езикът му беше жив, бърз и лек, бавен, хлъзгав и секси.

Ръката му се придвижи нагоре отстрани по едната й гърда и я притисна. Той прокара палец по зърното й и Риа изстена, защото докосването беше толкова приятно за чувствителното, болящо и сърбящо място.

Тейлър въздъхна името й и усили целувката си. Притисна още по-силно устните й и езикът му навлезе по-дълбоко. Риа се потопи в чудото на целувката, в омайващото присъствие на силното му тяло, в миризмата на кожата и косата му. Отново беше завладяна от Тейлър Макензи, точно както в навечерието на Коледа. И потъваше, потъваше…

Риа се отдръпна рязко.

— Не, Тейлър, не можем.

Той дишаше тежко и примигваше бързо:

— Откъде на къде?

— Защото така.

— Много добра причина.

— Аз пък имам свое условие. Между нас не бива да има интимност.

— Иска ми се да ми го беше казала преди три целувки и едно опипване — промърмори Тейлър.

Той стана и дръпна надолу тениската, която се беше усукала под гърдите й. Тя прокара пръсти през косите си в безплоден опит да ги пооправи. След това потърка с длани бедрата си отпред, като й се искаше по този начин да поохлади сладката треска, която гореше между тях. Защо все още го желаеше? Как можеше все още да го желае, след като щеше да плати толкова скъпо за единствената им нощ заедно?

— Всяко емоционално или физическо обвързване между нас само ще направи нещата по-трудни.

— Едва ли може да стане по-трудно, отколкото е сега.

— Тейлър!

— Само се пошегувах — той се изправи бавно и тромаво на крака. — Ще уредя нещата и ще ти се обадя.

После се отправи към вратата.

— Чакай! Не можеш да си отидеш, преди да сме го обсъдили. Какво ще кажем, когато хората попитат защо не живеем заедно?

— Няма да питат, защото ще живеем заедно.

— Какво? Не можем! Къде?

— В моята къща.

— И дума да не става.

— Риа, повярвай ми, не съм в състояние да споря точно сега.

— Трябва да уредим това.

— А аз трябва да уредя това! — изкрещя той и посочи надолу — устата й се затвори веднага. Тейлър кимна: — Добре. Трябва да си отида у дома, да си взема студен душ и да се опитам да се примиря с факта, че ще се оженя само фиктивно за една красива, сексапилна бременна дама. Ясно? — попита рязко. — Ще ти се обадя.

 

 

— Готова ли си?

Тейлър кимна одобрително и я въведе в кабинета на съдията. Беше се оправил с всички подробности и бе уредил съдията да ги венчае в пет следобед, след работния ден и на двамата.

Риа си беше отишла у дома да се изкъпе и преоблече. Това бе ежедневният й ритуал, но все пак и сватба. Нейната сватба. Беше се надявала, че като се премени, ще се почувства по-добре. Вече бе твърде късно да размисля, но продължаваше да поставя под въпрос решението си да каже на Тейлър за детето.

След като докторът й я беше уверил, че наистина е бременна, Риа бе решила, че тя и бащата трябва да са женени, преди бебето да се е родило. През онази безсънна нощ си бе представяла картинно как тя и Тейлър подписват документ, който ги обвързва законно, а след раждането на детето подписват друг, който ги разделя.

Неща като споделяне на една и съща къща и фамилия не бяха фигурирали в представите й, още по-малко пък букетът от бели и кремави розови пъпки, който той й подаде, когато я взе от дома й. Задължителният брак бе направен по-човечен, но Риа не можеше да разбере кога точно бе станало това.

Букетът потрепери в ръцете й, докато изричаше клетвите пред съдията и пред неговата секретарка — свидетел. Когато съдията поиска пръстена, Тейлър я изненада, като извади обикновена златна халка от джобчето на жилетката си и я сложи на пръста й.

И когато съдията им даде позволение да се целунат, Тейлър вложи цялото си умение, убеждавайки двамата усмихнати свидетели, че това е брак по любов. Целувката за малко да убеди и задъханата булка, но тя не беше толкова глупава.

Напуснаха сградата на съда като младоженци. Риа, все още зашеметена от целувката, придала тържественост на всичко това, каза:

— Не трябваше да си правиш труда за пръстена.

— За мен е правило никога да не лишавам съпругите си от дължимото им — отговори Тейлър и й се усмихна ослепително.

— Но аз съм ти първата.

— Установявам прецедент — той й помогна да се качи в корвета. — Направих резервация в „Ла Фльор“ за вечеря.

Младоженецът беше пълен до гуша с изненади.

— Иска ми се да не го беше правил.

— Не си ли гладна?

— Не много — отговори уклончиво тя.

— Да не би да ти е лошо?

Тя обмисли за момент възможността да излъже, но реши, че това не е много добър начин за започване на какъвто и да било брак.

— Не, не е това.

Той свърна корвета под входната арка, но не обърна внимание на служителя на паркинга, който отскочи от колата.

— Тогава какво е, Риа?

— Всичко. Букетът, пръстенът, вечерята. Всичко е толкова… сватбено.

— Не обичаш ли рози? Или искаше сребърен пръстен с диамант? Може би „Ла Фльор“ не е любимият ти ресторант?

— Престани да се шегуваш, да те вземат дяволите! Знаеш какво се опитвам да кажа.

— Не, не зная. Защо не ми обясниш?

— Добре, ще ти обясня. Не се ентусиазирай прекалено.

Той прехапа развълнувано долната си устна, докато я оглеждаше изпитателно.

— Предполага се, че съм луд от любов по теб, нали? Достатъчно, за да се оженим импулсивно. Не смяташ ли, че човек в това състояние може да е ентусиазиран прекалено?

— Ти не си се оженил за мен по импулс и не си лудо влюбен.

— Но те не го знаят — изсъска Тейлър и посочи към целия свят зад стъклото на колата. — Трябва да го направим убедително.

— За да не бъде застрашена политическата ти кариера? — попита подигравателно тя.

Мускулите на челюстта му се свиха и очите му станаха леденосини. Наведе се напред и произнесе отчетливо:

— Не, за да не разберат хората, че в навечерието на Коледа си се чукала с абсолютно непознат и си забременяла.

Всичката кръв се отдръпна от лицето на Риа, докато, напротив, съдържанието на стомаха се надигна обратно към гърлото й.

— Повръща ми се — изстена тя и започна да търси като обезумяла дръжката на вратата.

Тейлър хвърли ключовете на служителя на паркинга и я изведе бързо. Риа успя да стигне в дамските тоалетни точно навреме. Малко след това възрастната служителка на тоалетната й изказваше съчувствията си и й слагаше студени компреси. Беше поставила единия върху лепкавото чело на Риа, а другия — на шията й.

— Откога разправям на бармана, че забърква много силни коктейли — каза жената, като потупваше ръката на Риа.

— Не съм пила нищо. Аз… — беше започнала да казва „аз съм бременна“, но се поправи: — Аз току-що се омъжих.

По набръчканото лице на жената се разля широка усмивка.

— Нерви преди първата брачна нощ? Скоро ще ги превъзмогнете.

Риа се усмихна слабо. Когато се увери, че гаденето е преминало, тя сложи червило и излезе, като благопожеланията на жената все още звъняха в ушите й.

Тейлър крачеше нервно във фоайето.

— Добре ли си?

— Да, по-добре.

Изглеждаше така, сякаш му беше точно толкова лошо, колкото и на нея.

— Съжалявам, Риа. Господи, беше ужасно от моя страна да го кажа.

— Да, беше ужасно. Но приемам извинението ти, защото и аз се държах злобно.

Внезапно я обхванаха чувства и очите й се изпълниха със сълзи, които беше безпомощна да сдържи. Започна да рови в малката си чантичка, но не успя да намери салфетка. Тейлър й подаде носната си кърпа с монограм.

— Аз те предизвиках — каза Риа. — Ти беше толкова внимателен. Очаквах да бъдеш кисел и сприхав. Бях подготвена за презрението, но не и за любезността ти — вдигна глава и забеляза, че бяха привлекли малка публика. — Всички ни гледат.

— Не се тревожи за това. От булките се очаква да плачат, особено когато младоженецът си сваля панталоните.

Риа се разсмя. Тейлър я хвана за лакътя и я заведе в една ниша с телефони и автомати за продажба на цигари. Там до известна степен бяха сами.

— Риа — той постави длан на бузата й. — Това, което казах в колата… беше дяволски грозен начин да се изрази нещо толкова чудно като правенето на бебе. И…

— Какво? — попита тя, след като паузата се проточи.

— Никога не съм смятал това, което стана между нас просто за чукане.

Дългите им, означаващи много погледи бяха прекъснати от един мъж, който дойде да използва телефона.

— Не е необходимо да останем, ако не се чувстваш добре — каза Тейлър, попи сълзите й с носната си кърпа и я прибра в джоба си.

— Моля те, искам да останем! Направил си си всичкия този труд с резервацията. Би било срамота да отиде напразно.

От усмивката му й се стори, че е доволен. Метрдотелът попита учтиво дали госпожица Лавендър е добре. Тя го увери, че е добре, а Тейлър му каза:

— Тя вече е госпожа Макензи, Питър.

Метр дотелът, който познаваше и двамата по име, се окопити възхитително бързо и рече:

— Поздравления, господин Макензи.

После се поклони официално на Риа и ги заведе на най-добрата маса в ресторанта, след което им изпрати безплатна бутилка шампанско. Само след няколко минути всички в кухнята, келнерите, другите гости на ресторанта и дори служителят на паркинга, който търкаше корвета с почти сексуална нежност, бяха разбрали, че кандидат-кметът Макензи се е оженил за архитектката Риа Лавендър.

— Не те ли изморява това, че мъжете те гледат с неподправена похот?

Тя свали щампованата кожена подвързии на менюто и го погледна над ръба й. Очите й вече не бяха празни, а цветът на бузите й се възвръщаше.

— Какво каза?

— Когато влезе тук, всички се обърнаха да те гледат.

— Така ти се е сторило.

— Аха. Дузина чифта очи пронизаха тайно гърба ми. Жал ми е за горките онеправдани мухльовци, но това не означава, че мога да понеса да зяпат влюбено жена ми.

Риа знаеше, че той говори глупости само за да я накара да се почувства по-добре, но номерът минаваше. Дори й стана по-топло, когато очите му я огледаха лениво.

— Нов тоалет?

Не й се искаше да признае, че си е купила дрехите специално за сватбената церемония, особено след като го беше обвинила, че придава твърде голямо значение на това. Лененият костюм в екрю от две части имаше прилепнала пола, добре скроено сако с едно копче и широк ревер с памучна дантела в тон. Наниз перли лежеше в едва загатнатата падина между гърдите й.

— Да, нов е, но не съм си го купила специално за днес. И без това имах нужда.

Тейлър се усмихна дразнещо.

— А перлите да не са подарък от някои мъж?

— От родителите ми — по случай завършването на колежа.

Той кимна кратко и доволно.

— Какво ти се яде?

— Пилешки бульон „Камбел“.

— Тогава си поръчай консоме. То е точно това.

Риа се изненада, че бе в състояние да изяде цяла порция бяло месо на скара. За десерт управата на ресторанта изпрати безплатен замразен бял кейк, голям колкото за двама. За най-голямо удоволствие на персонала, Тейлър го разряза церемониално. Двамата си подадоха в устата по една хапка и вдигнаха тост с шампанското, макар и Риа едва да отпиваше от чашата си.

Когато стана време да си тръгват, Тейлър й помогна да стане от стола и сложи спокойно ръка на кръста й, докато се отправяха към изхода. Когато стигнаха до масата на метрдотела, се изправиха лице в лице с трима души, които чакаха да бъдат настанени.

Очите на блондинката без кавалер се плъзнаха по Риа, без всъщност да я видят. Тя се усмихна лъчезарно на Тейлър.

— Тейлър, колко хубаво, че те срещнахме! Не си отиваш, нали? Твърде рано е. Ние тъкмо идваме. Помниш ли семейство Уилсън?

— Разбира се — отговори Тейлър, като се ръкува с мъжа и кимна на жената.

— Защо не дойдете с нас? — предложи блондинката. Тя включи Риа в поканата, като едва погледна в нейна посока, след което отново обърна жадните си очи към Тейлър.

— Съжалявам, но не тази вечер. Риа, това е Лиза Бъртън. Лиза, това е Риа, моята съпруга.

Присъствието на семейство Уилсън спаси ситуацията от пълен провал. Двете жени стояха втрещени. Риа се окопити по-бързо от Лиза. Тя кимна на представените й и отговори на въпроса на госпожа Уилсън дали тя е архитектката, за която е чувала толкова много неща. Лиза наруши всички правила на етикета, като премина право към сърцевината на проблема веднага щом възстанови дар слово.

— Това не е ли малко неочаквано, Тейлър?

„Това“ нямаше нужда да бъде пояснявано. Очите на Лиза бяха потъмнели от злоба.

Тейлър обгърна с ръка раменете на Риа.

— Запознах се с Риа миналата есен.

„Късно, късно миналата есен“, помисли си Риа.

— Оженихме се днес следобед — и след като беше дал информацията, която възнамеряваше, бутна Риа напред. — А сега, ако ни извините, бързаме да се приберем у дома.

Коленете на Риа едва не я предадоха и бузите й пламнаха от намека на Тейлър за започващата първа брачна нощ. Беше адски благодарна, че напусна ресторанта, облегнати на ръката му. Владееше се, като скръсти ръце на корема си, докато чакаха момчето от паркинга да докара колата. Тейлър си тананикаше фалшиво и преглеждаше обявите за намерени вещи и работни места, закачени на една дъска на стената на гаража.

Когато седнаха в корвета, Риа скри лице в шепи.

— Няма да изхвърлиш консомето, нали? — попита той. — Защото ако смяташ да го направиш, ще ти бъда благодарен, ако ми дадеш време да спра.

— Тейлър, току-що се запознах с Лиза. С твоята Лиза. Не видя ли изражението на лицето й, когато й каза, че съм твоя съпруга? Как може изобщо да не те е грижа?

— Не искам да говоря за Лиза — рече твърдо той.

— Очевидно, но мисля, че трябва.

Той стисна упорито устни и не каза нищо. Стигнаха къщата му, но Риа едва погледна новия си дом. Беше твърде обезпокоена, задето Тейлър я държеше в неведение за приятелката си. Той заобиколи колата, помогна й да слезе и отнесе куфара й до входната врата, която отключи, но Риа отказа да влезе вътре.

— Чакаш да те пренеса през прага ли?

— Чакам да ми кажеш за Лиза.

Тейлър пусна куфара и постави длани от двете й страни на стената, като по този начин обхващаше като в капан главата й между ръцете си.

— Нека си изясним нещо още сега. Тя не е и никога не е била моята Лиза. Ако това, че е спала с мен, я прави моя, значи принадлежи и на много други мъже. Разбра ли ме? Не й дължа никакви обяснения. Беше чисто съвпадение, че скъсах с нея вечерта, когато се запознах с теб — той свали ръцете си. — А сега, освен ако не искаш да се караме на предната веранда, ти предлагам да оставим темата за Лиза и да ми позволиш да те пренеса през прага.

Риа му позволи, а и нямаше друг избор, защото той веднага я вдигна на ръце. Но не можеше да забрави втрещеното изражение на лицето на онази жена. Връзката им може и да не е означавала нищо за Тейлър, но очевидно Лиза Бъртън бе влагала нещо много повече в нея. Но както и да е, засега, заради хармонията, Риа остави темата.

Тейлър я пренесе не само през прага, а и през цялата къща.

— Това е кухнята.

Всичко вътре беше снежнобяло, с изключение на теракотените степи.

— Има всички съвременни удобства.

— Би ли ме пуснал на земята, моля?

— Не.

— Но така не мога да огледам!

— Смекчена дума за „бърникам“. Но за това ще имаш достатъчно време после. Трябва да оставиш краката ти да починат. Мисля, че глезените ти започват да се подуват.

— Наистина ли?

Риа повдигна панически единия си крак и огледа глезена. Беше си тънък, както винаги. Погледна сърдито Тейлър.

Той избухна в смях:

— Едно на нула за мен!

Риа усети как смехът му вибрира през гърдите й и се зарази. Двамата си размениха шеговити забележки за дневната, за работния кабинет и всички останали стаи в къщата. Но нейният смях секна в момента, в който той отвори вратата на голямата спалня.

Цялата стена от прозорци разкриваше красив планински пейзаж. Току-що залязлото слънце беше оставило на небето жив пурпурен фон за полумесеца и Венера в цялото им величие.

Един поглед към просторната стая и Риа разбра, че се е омъжила за изнежен любител на лукса. Килимът беше дебел до глезените. Имаше огромно легло с матрак, облечено в черна кожа. На пода откъм краката на леглото лежеше килимче от норки, което изглеждаше направо греховно. Осветлението беше изящно, многопосочно и очевидно без източник. В стената срещу леглото беше вградена черна мраморна камина. Ниските столове пред нея приканваха човека да се свие в тях и да се наслаждава на това, което можеше да предложи кътът за развлечения, последна дума на техниката. Масичката до леглото беше украсена с ваза с бели лалета. От другата страна на леглото в сребърна кофичка се изстудяваше бутилка шампанско.

Като архитект Риа можеше да оцени изящния дизайн на стаята. Като жена потрепери като девственица, попаднала в каютата на пиратски капитан.

Тейлър я пусна бавно, но остави ръцете си на раменете й, сякаш тя можеше всеки момент да хукне.

— Много е красиво — каза шеговито Риа. — Чудя се какво ли биха си помислили гражданите на нашия хубав град за кандидат-кмета си, ако видеха тази епикурейска спалня?

Смехът му прозвуча до ухото й плътен — дълбок и вълнуващ. Дланите му се движеха нагоре-надолу по ръцете й.

— Вероятно биха ме харесали още повече.

— Вероятно. Особено жените — обърна се с лице към него. — Всъщност това няма значение, тъй като така или иначе няма да спя тук.

Тейлър скръсти ръце, кръстоса глезени и се облегна на касата на вратата.

— Риа, когато те уговарях да живееш с мен, докато трае бракът ни, очевидно съм забравил да спомена една малка подробност.

Стомахът й се сви. Знаеше какво ще последва.

— Каква?

— Къщата ми е голяма, но в нея има само една спалня.

— Чудесно. Тогава ще спя на канапето.

— Не, няма да спиш на моето канапе. И дума да не става да позволя на бременната си съпруга да спи на канапето!

Риа вирна леко брадичка.

— Принуди ме да се съглася да живеем заедно, за да може бракът ни да изглежда истински. Но се разбрахме да не спим заедно.

— Така си го разбирала ти — каза той с обезпокоително тих глас.

Риа се изпъчи.

— Преди да остана тук, трябва да се уредят някои въпроси със спането.

— Вече са уредени — той се отдръпна от вратата и посегна зад гърба си да я затвори. — Аз ще спя отляво.