Сандра Браун
Голямата новина (10)

Девета глава

Риа натисна силно крачната спирачка и отвори вратата на колата. Когато излезе, изпусна чантичката си и всичко се разпиля на земята. Мърморейки не твърде подходящи за дама думи, тя събра всичко в ръцете си и влезе забързано през задната врата.

Телефонът звънеше.

— Ало?

— Здрасти — каза Тейлър. — Чуваш ми се задъхана.

— Току-що влязох.

— Струва ми се, че вече трябваше да си при мен.

— И аз си мислех така, но ме задържаха — трябваше да бъде в офиса му петнадесет минути преди това. Сигурно вече се беше раздразнил, но щеше да му мине, когато разбереше къде е била и защо е закъсняла. — Ще ми трябва само половин час да се преоблека.

— Това означава, че ще закъснеем, Риа.

Тя помисли малко и каза:

— Ти върви, аз ще дойда направо там.

— Ужасно не ми се иска, но може би ще трябва.

— Не могат да започнат без теб и ще побеснеят, ако закъснееш. Ще те настигна в хотела.

— Преди вечерята ще има коктейл. Не съм сигурен в кой апартамент ще бъде.

— Това е вечер, в която по никакъв начин не мога да се изгубя. Не се тревожи. Ще те намеря.

— Ако имаш някакви проблеми…

— Няма да имам. А сега ми кажи довиждане. Не искам да те карам да закъсняваш.

— Окей, чао. А, Риа, какво те задържа? Работа ли?

— Ще ти кажа, когато дойда.

Тя затвори, преди Тейлър да успее да каже нещо повече. Тази вечер бе голямото събитие. Тейлър Макензи щеше да положи клетва за кмет, след което щеше да се състои официален банкет в балната зала на един от най-големите хотели в града.

Риа се втурна в спалнята, като по пътя изуваше обувките и се изхлузваше от сакото си. Обикновено прибрана до последната подробност, сега хвърляше дрехите по пътя си към банята. Водата беше гореща и ободряваща.

Но не можеше да се сравни с ликуването, което бълбукаше в нея. Този следобед беше ходила на преглед. Знаеше, че и без това ще й се наложи да го съкрати максимално, за да успее да пристигне навреме за банкета, затова страшно се подразни, когато пристигна в болницата и разбра, че плануваните прегледи на доктора са отложени заради спешен случай същата сутрин. Риа прелисти „Нешънъл Джиографик“ два пъти и прочете за антилопите гну повече, отколкото искаше да знае, докато накрая я извикаха в кабинета.

Но това, което докторът й каза, си струваше чакането и притеснението. Беше напълно здрава. Вече нямаше причина да не възобнови брачните си отношения.

Сега ръцете й трепереха, докато слагаше обиците си. Тази вечер, когато се върнеха у дома, щеше да каже на Тейлър добрата новина. Главата й се замая при мисълта за това, което неизбежно щеше да последва. От онзи следобед на „възкресението на бебето, което не се роди“ двамата съскаха като капки вода върху гореща плоча.

Именно по тази причина предпазливо избягваха да се докосват един друг. Тейлър не започна да спи с нея, както беше очаквала и тайничко се надяваше. От онази вечер насам си лягаше само на канапето в кабинета.

Опитваше се да проумее какво правеше любенето им от онзи следобед по-различно. Бе страстно, както винаги, но в него имаше и още нещо. Напрегнатост. Бяха навлезли в измерение на сексуалността, в което даването надминаваше получаването. И това ново чувство зад страстта им ги плашеше.

Стараеха се да поддържат лека и приятелска атмосфера помежду си, но под повърхността кипяха от потискан копнеж и неизказани чувства. Едва ли щяха да изкарат още дълго, без да се пропукат от напрежението. Но сега вече нямаше да им се налага. Риа беше сигурна, че щом веднъж подновят сексуалните си отношения, темата за развода щеше да бъде отложена завинаги.

Вечерта беше достатъчно прохладна, за да може Риа да облече роклята с пайети, която беше носила в навечерието на Коледа. Напръска се с парфюма, който Тейлър харесваше най-много, пъхна пакет носни кърпички и червило в чантичката, грабна ключовете за колата си и излезе през задната врата.

Можеше да се закълне, че краката й не докосват земята.

 

 

Повечето от присъстващите на коктейла се бяха преместили от апартамента в балната зала няколко етажа по-долу. Тейлър се извини и отиде да използва стаята за почивка. Когато излезе оттам, в апартамента беше останал само един човек — Лиза. Облечена във възбуждаща, елегантна черна рокля, която подчертаваше русата й коса, тя му се усмихна от мокрия бюфет.

— Да ти напълня ли отново чашата?

— Не, благодаря, трябва да побързам да сляза долу.

— Можеш ли да ми отделиш една минутка, Тейлър? От седмици насам почти не сме си говорили.

— Стори ми се, че ти искаш да е така.

Тя разбърка питието си с пръст, после го облиза.

— Можеш ли да ме обвиняваш, задето се разстроих, когато се ожени зад гърба ми за оная Лавендър?

Тейлър сви раздразнено устни.

— Името й е Риа. И „обвинение“ е твърде силна дума. По-точно би било да се каже „изненада“. Изненадан съм, че женитбата ми те е разстроила. Винаги сме били свободни да се срещаме с друга хора.

— Да се срещаме, но не и да се женим.

Тейлър беше достатъчно добър политик, за да разпознае задънената улица, която щеше да завърши със сблъсък, и инстинктивно знаеше кога да се оттегли.

— Извини ме — и се отправи към вратата.

— Съжалявам, Тейлър — Лиза го хвана за ръката, когато мина покрай нея. — Мислех, че имахме уговорка.

— Така беше. Уговорката беше, че нямаме никаква уговорка.

Тя го погледна през спуснатите си клепки.

— Осъзнах колко много означаваш за мен едва когато те загубих. Липсваше ми.

— Така ли?

Тя остави чашата си, притисна се до него и уви ръце около врата му. Тейлър усети дръзките й, неограничавани от сутиен гърди.

— Много. И знам, че и аз съм ти липсвала.

— Откъде знаеш?

Усмивката й беше самодоволна като на читател, който се е досетил за края на роман на Агата Кристи, след като е прехвърлил една глава.

— Това, което ти и жена ти правите в леглото, не може да е по-хубаво от това, което правехме ние.

— Различно е — отговори дипломатично той.

Лиза го притегли към леко разтворените си бедра и го почувства как се втвърдява през панталона на смокинга му.

— Задръж си жената, Тейлър — прошепна тя. — Имах съпруг и открих, че бракът не е за мен. Не обичам да бъда ограничавана. Но пък те харесвам. Много — Лиза се отърка в него като възбудена котка. — И двамата сме дискретни. Не виждам причина да не продължим, както преди. Преди да сгазиш лука и да заплодиш Риа Лавендър.

Очите му станаха студени и той каза рязко:

— Риа не е бременна.

Лиза се усмихна злобно:

— Сега не. Но е била. Затова се ожени за нея, нали? Кога се случи това, в навечерието на Коледа, след партито у Греъмови? — тя присви очи. — Мога да си представя сценария. Бил си ми сърдит, задето заминах на ски без теб. На партито си срещнал една сравнително привлекателна жена. Тя не е имала скрупули срещу връзка за една нощ. И сте си легнали заедно. Е, ами аз ти прощавам, скъпи. Ти си мъж. Знам по-добре от всеки друг колко си мъжествен. Пък и — добави палаво тя — по същото време аз се боричках с инструктора по ски — нацупи устни и цъкна с език. — Измъкнах се от онази буйна връзка напълно невредима. Не е ли срамота, че ти беше впримчен? Горкичкият ми той, постъпи с чест и се ожени за момичето. За нищо.

Тейлър не беше толкова глупав, че да захапе въдицата на Лиза. Нямаше да признае нищо. Нито пък щеше да спори с нея само за да уточнява подробности в биографията си. Но странно, от гадните й обобщения му просветна. Нима така се чувстваше Риа? Нима все още се смяташе единствено за отдушник на похотта му?

Боже Господи, до този момент никога не беше поглеждал положението от нейна гледна точка. Трябваше да изясни нещата. Скоро. Не биваше да й позволява все така да се мисли просто за удобна партньорка в леглото.

Но първо трябваше да се оправи с Лиза. Той се престори на отегчен.

— Не знаеш какво говориш, Лиза.

Тя отметна глава назад и се разсмя:

— О, знам, наистина. Делия Стар обича да си попийва, Тейлър. Не забравяй това следващия път, когато смяташ да й даваш интервю. След няколко уискита езикът й се развързва като макара и издрънква всичко.

— И какво възнамеряваш да правиш с тази информация? Да ме шантажираш? Каква е цената на мълчанието ти, сексуални услуги ли? Трябва ли да се правя на жиголо, за да държиш езика си зад зъбите?

— Никога не бих паднала до такава низост — тя плъзна ръце под сакото му и подръпна с пръсти зърната на гърдите му. — Но хората се интересуват от новия си кмет и неговата съпруга. Мога в разговор да изпусна нещо, без да искам.

— Мръсница.

Лиза трепна, но бързо се окопити и се усмихна лениво.

— Прав си. Но имам много пари. Движа се в нужните обществени и политически кръгове. Не можеш да си позволиш да ме направиш нещастна — тя се протегна и го целуна нежно. — Какъв е проблемът ти, Тейлър? Не те моля да изоставиш жена си. Нямам нищо против нея, стига да не пречи на отношенията ни. Съпруга — брюнетка и любовница — блондинка. Какво повече може да желае един мъж?

Тя изрече въпроса като дихание срещу устните му, надигна се на пръсти и се изви като дъга срещу него. Тейлър я сграбчи за талията, за да запази равновесие. Отворената и уста се задвижи сладострастно срещу неговата. Езикът й се шмугваше ловко между и около устните му.

Шумно поемане на дъх накара Тейлър да извърне рязко глава. Риа беше застанала на вратата. Представляваше бляскава, ослепителна гледка в роклята си на пайети. Лъскавите й черни коси блестяха също толкова ярко, колкото и роклята, а очите й отразяваха светлината.

Но бяха ледени.

Тейлър бутна Лиза настрани.

— Риа…

— Добър вечер, госпожо Макензи — каза Лиза, като се смееше.

— Добър вечер — отвърна хладно Риа. После премести поглед към съпруга си. — Долу ми казаха, че мога да те намеря тук.

— Риа, не е това, което изглежда.

— Колко изтъркано, Тейлър — рече тя. — Надявам се да си по-убедителен, когато произнасяш речта си — после се завъртя и излезе от стаята.

Тейлър изблъска Лиза и се спусна след жена си. Когато я настигна, тя вече беше изминала половината коридор.

— Риа, почакай за минутка.

— Нямаме минутка на разположение. Ще закъснеем за банкета.

— Ти ще останеш?

— Такава ни беше уговорката, нали? — попита сковано тя. — Че ще остана с теб, докато положиш клетвата. Ще седя до теб начело на масата, ще се усмихвам и ще се преструвам, че не съм те хванала току-що да се лигавиш с твоята курва.

Тя натисна сърдито бутона на асансьора. Вратите незабавно се отвориха и Риа влезе вътре. Тейлър я последва, но тя не му даде време да говори.

— Нямаш търпение, нали? Когато каза, че всеки от нас ще следва собствения си път, аз разбрах, че то ще бъде след тази вечер. Очевидно съм сбъркала.

— Отказваш да изслушаш обясненията ми, така ли — попита Тейлър, докато се спускаха надолу.

Риа му се усмихна невинно.

— Върви направо по дяволите.

— Едва ли — отвърна той с половин уста.

Вратите на асансьора вече се отваряха. Когато слязоха, бяха заобиколени от тълпа хора, всеки от които искаше да се ръкува с най-изтъкнатата двойка на вечерта.

Веднага щом ги настаниха начело на масата, банкетът започна. Риа не можеше да погълне и хапка. Гадеше й се. Главата й пулсираше от болка. Очите й очевидно бяха твърдо решени да се пълнят със сълзи, макар да им налагаше обратното.

Не можеше да се съсредоточи върху нищо. В ума си виждаше само Тейлър, който държеше Лиза в прегръдките си и я целуваше. Искаше й се да запищи, да хвърли нещо, но се държеше безупречно, точно както се очакваше от първата дама на града.

Помисли си дали да не се извини с внезапно неразположение, но не искаше да достави на Лиза удоволствието да види, че я е сломила. Нито пък на Тейлър щеше да му се размине толкова леко. Ако Риа седя през целия банкет с безбройните му посредствени ястия и се чувстваше неудобно, за него сигурно бе истински ад. Какво яко притискане между съпругата и любовницата, когато беше в центъра на вниманието! Има един израз — „горещ стол“. Риа се надяваше съпругът й да се пържи на него.

Накрая вечерята свърши. Келнерите почистиха масата. Хората от публиката обърнаха столовете си така, че да са с лице към подиума, където водещият разказваше безцветни като усмивката на Риа вицове.

След загряването на водещия различни сановници държаха кратки речи. Всичките водеха към представянето на изтъкнатия нов кмет — Тейлър Макензи.

— А сега — пропя водещият — ще помоля Тейлър Макензи и неговата красива съпруга Риа да дойдат при мен на подиума за полагането на клетвата.

Риа беше слисана. Не знаеше, че ще я извикат да стои с него. Тейлър я хвана за лакътя и й помогна да се изправи. Публиката ги аплодираше, докато се отправяха покрай редицата столове до централната маса към подиума.

По-късно не знаеше как е преживяла няколкото минути, в които Тейлър полагаше клетвата си за встъпване в служба. Гласът му беше ясен и отчетлив. Риа си го спомняше изпълнен с хумор, с ярост, със страст. Проникваше в цялата й същност като силен наркотик. Прилъгваше я, че това е човек на честта; човек, на когото може да се има доверие. Мъж, който може да бъде верен на жена си. Но не беше толкова глупава.

След като положи клетвата, той се усмихна на аплодиращата го публика, обърна се и се усмихна на Риа. После обхвана лицето й между дланите си, наведе се и бързо я целуна. Овациите станаха още по-силни и накараха кристалните цилиндри на полилеите горе да затреперят. Когато Тейлър я пусна, водещият я придружи до стола й и съпругът й взе микрофона. Речта му беше сладкодумна и забавна. Увереният му глас звънеше с ентусиазъм и оптимизъм, които бяха заразителни. Когато свърши, публиката се изправи на крака като един. Риа стана неохотно заедно с останалите, за да ръкопляска на измамния си съпруг.

Сега въпросът бе само да оцелее през още една серия снимки и ръкуване, преди да си тръгнат. Зачакаха заедно в гаража, докато пиколото им докара колите. Нейната пристигна първа. Риа се качи и потегли, като го остави да чака нетърпеливо своята.

Беше твърде разстроена, за да кара. Постоянно забравяше най-основни неща от шофирането и пренебрегваше уличното движение. Искаше да отиде в своята къща, но се сети, че няма ключ. Трябваше да отиде първо до къщата на Тейлър. Когато стигна там, Риа остави колата си със запален мотор, изтича нагоре по стъпалата и отключи входната врата. След кратко лудо ровене успя да намери другия си комплект ключове. Вече излизаше през входната врата, когато Тейлър се появи и се изпречи пред нея.

— Махни се от пътя ми, Тейлър.

— Няма.

— Не искам да слушам това, което имаш да ми кажеш, и знам, че ти не искаш да чуеш това, което аз имам да ти кажа, затова, моля те, нека направим нещата колкото се може по-лесни един за друг.

— Какво е това, което знаеш, че не искам да чуя?

Тя го погледна гневно.

— Какво жалко, двулично и лицемерно копеле си.

— Защо мислиш така?

Слисана, Риа отстъпи крачка назад.

— Може би в твоя морален кодекс няма нищо, ако съпругът целува, когато му падне, предишната, която е топлила леглото му, но е против моите разбирания.

— Не съм целувал Лиза.

— Значи съм сънувала дяволски реалистичен сън.

Риа се опита да го избута настрани, но той не се помръдна. Вместо това си размениха ролите и Тейлър я избута толкова, че да може да затвори входната врата. Риа го погледна с ненавист.

— Държиш се детински, Тейлър. Няма да остана тук и минута повече. Защо просто не престанеш да се правиш на грубиян и не ме оставиш да си отида?

— Не и преди да узнаеш фактите.

— Аз бях свидетел на фактите! — изкрещя тя. — Или се целувахте горещо, или единият от вас правеше… дишане уста в уста на другия. Но в този случай защо й беше да ти разтрива сърцето? — споменът за ръцете на Лиза, които пълзяха по гърдите под сакото му, я накара да побеснее. — Как можа! Имаше късмет, че именно аз влязох. Господи, всеки можеше да ви види! И всичко, което си постигнал досега, щеше да бъде съсипано. Нима тази целувка си струваше жертвата? За какво си мислеше?

— За теб.

Тя го погледна невярващо. Жестоките му шеги я ядосаха толкова, че от очите й бликнаха сълзи.

— По дяволите, престани да си играеш с мен! Не го заслужавам!

— Заслужаваш да те обърна по корем на коляното си и да те напляскам, задето си вадиш погрешни заключения.

— Какво? Хванат си на местопрестъплението с бившата си любовница. Но всъщност — засмя се невесело тя — Лиза не е бивша, нали? Не се ли е вършило всичко зад гърба на мен, наивната, от самото начало? Или си възобновил връзката си от скоро време? След аборта ми, когато ти бях непотребна?

Един мускул на бузата му потрепна.

— По-добре млъкни, преди да кажеш нещо грозно, за което после ще съжаляваш.

— Колкото и грозно нещо да кажа, не бих могла да съжалявам. Дори не мога да се сетя за достатъчно грозни неща, които да ти кажа — тя се обърна с гръб към него, като й се искаше роклята й да не е толкова дълбоко изрязана. Чувстваше се изложена, уязвима. — Бях глупачка първо, когато дойдох при теб. И след това, когато ти позволих да ме уговориш да остана! — после се обърна рязко към него. — Това е, нали? Съпругата ти осигурява благонадеждност. Предпазва те от критики. А бебето щеше да бъде допълнително преимущество. Вероятно си се смятал за късметлия онзи ден, когато дойдох в кабинета ти и ти казах, че съм бременна. Видял си и начин хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло, нали? Аз се явявам като щит, който те предпазва, докато ти продължаваш с малките си евтини любовници. Е, вече няма да е така, Тейлър. Останах с теб от чувство на задължение и отговорност, но стига толкова. Приключих с теб. Край. Играта свърши.

Гърдите й се надигаха и спускаха рязко от възмущение. Зелените й очи проблясваха като смарагди. Юмруците й бяха свити. Всяко косъмче от косата й беше наежено от справедливо възмущение. Трепереше като струна на пиано.

При обикновени обстоятелства той трябваше да подвие опашка и да се измъкне да ближе раните, които езикът й камшик му бе нанесъл. Вместо това Тейлър попита спокойно:

— Свърши ли?

— Току-що казах „край“.

— Имах предвид гневното ти избухване, а не нашата връзка.

— Отговорът и на двете е да.

— Добре. А сега млъкни и ме слушай — посочи към нея с показалец. — Около половината от това, което каза, са глупости — Риа отвори уста да възрази, но очите му я стрелнаха недвусмислено с предупреждение да мълчи. — Всичко това, което каза, че си останала тук от чувство за задължение и отговорност, са врели-некипели. Остана, защото искаше. Помолих те да останеш, защото го исках. Затова нека не се заблуждаваме с мисълта, че някой от нас е имал алтруистични мотиви.

— Добре, значи и двамата сме сбъркали с този ексцентричен брак. Но аз поне ти бях вярна.

— Аз също!

— Но не съм ходила да се хвърлям в обятията на тоя и оня.

— Нито пък аз. Тази вечер за пръв път имах разговор насаме с Лиза от доста преди навечерието на Коледа.

— Е, със сигурност поне си наваксахте за загубеното време — каза Риа и отново му обърна гръб.

Този път той се приближи зад нея, сграбчи я ръката и я обърна с лице към себе си.

— Дори не съм я целунал — процеди той през зъби. — Тя ме целуна.

— И каква е разликата?

— Дяволски голяма.

— Беше я прегърнал.

— Тя ме накара да загубя равновесие половин секунда преди ти да влезеш.

— И очакваш да повярвам?

— Това е истината.

— И, предполагам, имаш съвършено добро обяснение защо ръцете й бяха под сакото ти.

— Да. Галеше ме. Но не моите ръце бяха в нейната рокля, за да я галят.

— Все още.

Той изруга яростно.

— Лиза остана, след като всички други бяха излезли. Тя се нахвърли върху мен, Риа, а не обратното.

— Добре че не ви хванах в леглото. Тогава сигурно щеше да се опиташ да ме убедиш, че те е изнасилвала.

— Ауу — изръмжа той и вдигна юмруци към тавана.

— Ако си толкова невинен, защо остана с нея? — попита Риа. — Защо просто не излезе от стаята?

— Заради това, което казваше.

— Мръсни приказки? Не знаех, че си падаш по тях.

Тейлър й хвърли презрителен поглед, който трябваше да я превърне в локви от ектоплазма.

— Очевидно е хванала Делия Стар пияна. Лиза знаеше за бебето и аборта.

И й предаде разговора им дума по дума. Риа скръсти ръце на корема си. Струваше й се истинско богохулство, задето Лиза знае за детето, което беше изгубила.

— Значи я изслуша, за да спасиш кожата си?

— И твоята.

Риа се засмя.

— Предполагам, че си се възбудил само за да бъдеш по-убедителен.

На лицето му се изписа вина.

— Откъде знаеш, че бях възбуден?

— Ами виждаше се, Тейлър — каза тя, като посочи към очите си. — Когато се обърна към мен, беше определено… — поколеба се, после набра пара и изкрещя: — „Възбуден“!

Той направи две заплашителни стъпки, сграбчи ръката й и я плъзна под корема си.

— Да, бих възбуден.

— Престани!

— И все още съм. Знаеш ли защо?

— Не!

— Не заради Лиза. Заради теб. Тя говореше за теб, за моята съпруга — брюнетка. Казваше, че това, което правим и леглото, сигурно е хубаво — в същото време не пускаше ръката й, а я държеше, притисната към долната част на тялото си. — След като го каза, само за това можех да мисля — за нас в леглото.

— Не ти вярвам!

Тейлър зарови пръстите на свободната си ръка в косата й и издърпа главата й назад. Дъхът му се удряше в лицето й, горещ и ускорен.

— О, да, вярваш ми! Полудях по теб още от първия път, когато те видях. Онази твоя клечка за зъби направо ме съкруши. Никога не бях усещал такова силно желание. Все още го има, Риа — по-силно от всякога, и ти то знаеш дяволски добре. В собствената си къща не бях в състояние да ям и спя от желание и от усилие да го крия, за да не се изплашиш и избягаш. Мятах се по цяла нощ на онова проклето канапе и си мислех за теб в леглото ми, исках да бъда там, с теб; до теб; в теб. Исках да вляза толкова дълбоко в теб, че ми се струваше, че ще полудея — той и целуна грубо и сърдито, като я принуди да разтвори устните си. — Знаеш, че съм бил верен на този брак, Риа. По дяволите, знаеш, че е така! А сега ме целуни!

Очевидно гневът им действаше като дразнител. Той често се явяваше искрата, която подпалваше късите им фитили. Риа омекна. Шията й се отпусна назад, за да може езикът му да проникне по-лесно между устните й и да погали устата й.

Тя сграбчи черните сатенени ревери на сакото му и се изви на дъга. Тейлър наведе глава и започна да я целува по шията и надолу към дълбокото „V“ на деколтето й.

— Искам те. О, Господи, колко те искам!

— Днес причината… поради която закъснях… имах уговорен преглед с доктора — Тейлър вдигна рязко глава. Очите му блестяха като сини огънчета. Риа добави дрезгаво: — Отнеси ме в леглото.

Той не пропусна нито секунда, а я понесе през тъмната къща към спалнята. Един тънък лъч светлина падаше от тавана на леглото и образуваше оазис от чувственост сред обкръжаващата го тъмнина.

Съблякоха се един друг. Дългите целувки ги забавиха, но накрая се изправиха един срещу друг съвсем голи. Ръцете му се плъзнаха по нея, леко и умело. Тя се наведе, ухапа нежно месестата част на гърдите му и придвижи галеща ръка надолу от кръста му.

Не си направиха труда да свалят покривката на леглото. Легнаха направо върху норките. Той разтвори бедрата й и я погали. Там вече беше влажно, но пръстите му продължиха да потъват в нея, докато стана хлъзгаво и Риа не можеше да произнесе и дума от възбуда.

Проникна в нея с един гладък тласък и дълго остана да лежи неподвижен, като се наслаждаваше на плътно обгръщащата й го женственост.

— Заболя ли те?

— Не.

Той зарови лице в шията й.

— През последните седмици, още от онази сутрин в болницата, умирах от желание да бъда така в теб.

— Зная. Аз също. Нямах търпение да ти кажа, че можем отново да правим любов.

Тейлър я целуна по устните. След това по гърдите. Започна да се движи. По-бързо.

Минути по-късно, докато лежеше изтощен до нея, той каза:

— Риа, между мен и Лиза няма нищо. Нищо.

— Знам.

— Знаеш ли? Защо тогава ме измъчи така?

Тя потърка бузата си в неговата.

— Когато ви видях прегърнати, ми се стори, че ще умра. Всъщност не вярвах, че си изневерил на брачните си клетви, но исках да бъда сигурна.

— Не ми ли предложи ти самата преди две седмици да си намеря любовница?

— Да, но всъщност го нямах предвид — рече разкаяно Риа. — Когато те видях с Лиза, бях наранена, бясна, луда от ревност.

— Ревнувала си?

— Ами ти как щеше да се чувстваш, ако ме беше хванал с Гай?

— Луд от ревност. Бесен. Готов да убивам. Чувствам се така всеки път, когато си помисля, че те е докосвал.

— Но той никога не го е правил.

Той я погледна объркано:

— Какво?

— Гай не можеше да бъде баща на детето ми дори и да не си беше направил вазектомия — тя сложи ръка на бузата му. — Никога не съм спала с него, Тейлър.

Той произнесе тихо ругатня или може би молитва. После я целуна с такава нежност, че й се доплака от любов. Вгледа се в очите й и я погали по бузата.

— Ти си най-очарователната жена, която някога съм срещал. Женствена и все пак силна. Властна, но тактична. Истинска дама, но секси. Вбесяваща и изящна. В състояние си да ме ядосаш и възбудиш повече от всяка друга жена, която някога съм познавал.

Риа се засмя:

— Благодаря ти.

Той прокара върха на пръста си в кръг около втвърденото й зърно.

— Не беше ли прекалено бързо?

Риа сведе очи.

— Не се оплаквам.

— Съжалявам. Просто от толкова време те желая, че не можах да се сдържа.

— Прощавам ти — прошепна тя и го притегли към себе си. — Стига да не преставаш да опитваш, докато се получи както трябва.