Линда Хауърд
На ръба (6)

Шеста глава

Брет се взираше в микрофилма с чековете, издадени на сметка на несъществуващата компания „Конуей Инкорпорейтид“, по челото му изби пот, докато с мъка се сдържаше да не повърне. За пръв път в живота си се чувстваше така зле, затвори очи и безпомощно се облегна назад. Не можеше да го възприеме, просто не можеше да повярва, не можеше да осъзнае последиците. Подписът в долния ъгъл на чековете определено бе женски. Бе направен опит да се прикрие почеркът чрез комбинация от печатни и ръкописни букви, но това нямаше значение. Това, което имаше значение, което му нанесе такъв удар сякаш бе поразен от гръм, беше името: Теса Конуей. Теса! Всемогъщи боже, как бе възможно да е тя? Как можеше така да се притиска към него, да се отдаде така диво, да му шепне, че го обича, когато през цялото време е крадяла от компанията, която той трябваше да защити?

Вдигна треперещи пръсти към очите си, сякаш да ги предпази от унищожителните доказателства пред себе си, ала не можеше да се спаси от собствените си мисли, които с всеки изминал момент ставаха все по-горчиви. Бяха го използвали с мотив стар като света. Дали си бе въобразила, че щом изкове връзката си с него, той няма да я даде под съд, ако се разкрият дребните й сметки за забогатяване? Или си мислеше, че той може да я защити? По дяволите, бе му отдала и девствеността си! Малцина мъже могат да отхвърлят преплетените окови на вина, отговорност и страст.

Бе станал пълен глупак пред нея, помисли си с горчивина. Поне не бе стигнал дотам да й предложи женитба. Поне не бе разбрала точно колко голям глупак се бе оказал. Това бе единственото успокоение, на което можеше да се опре гордостта му — тя не знаеше. Черна ярост се надигна в него при мисълта как тя самодоволно се поздравява, задето така лесно го подмами в мрежите си. Бе изминала едва една седмица, откакто я видя за пръв път, а вече го бе оплела, бе готов да напусне работата си и да я отведе в ранчото, изпълнен с глупави мечти за бъдещето си с нея като негова съпруга, дори правеше планове за децата, които щяха да им се родят.

Най-големият ад бе, че трябваше само да разчете наличните знаци, но бе заслепен от собствената си страст. Тя разполагаше както с умения, така и с възможност. Апартаментът й, макар и не луксозен, определено не бе евтин. Караше нова кола, обличаше се добре. Бе израснала в бедност, та леля й е трябвало да ги вземе при себе си. Дали в кражбата е видяла просто осигуровка срещу евентуално обедняване?

Лицемерна малка кучка!

Рязко се надигна от стола и стана, прекара пръсти през косата си. Трепереше от силата на яростта си, толкова мощен гняв, че усещаше как го изгаря. Независимо от мотивите й, тя бе крадла, а той — глупак. Бе толкова полудял по нея, че занемари работата си, нещо, което никога не бе допускал. Доста време щеше да мине, преди да може да си прости.

Почукването на вратата го стресна. Очакваше Евън и затова каза:

— Влизай — изненадан от студения си, овладян глас.

— Не можах да се отърва от Ралф — каза Евън на влизане и затвори вратата след себе си. Ралф Литъл бе шефът на компютърния отдел. — Получи ли микрофилма с чековете?

Брет посочи бюрото си.

— Сам виж.

Евън отиде при бюрото и погледна копията на чековете. За момент не каза нищо, после разтърка врата си.

— По дяволите — тихо рече.

Брет мълчеше.

Евън започна да ругае под носа си, ругатни, които биха направили чест и на хамалин. Погледна Брет и в очите му се четеше изумление.

— Повръща ми се.

Устата на Брет се изкриви горчиво, той отиде до прозореца и погледна навън.

— Познато чувство.

— Дявол да го вземе, и през ум не ми мина — дори и когато попаднахме на фалшивата банкова сметка. Реших, че е съвпадение или че името е избрано, защото прилича на Конмей.

— Да, аз също — вече се бе овладял след първоначалния шок.

След малко Евън попита:

— Какво смяташ да правиш?

— Ще поискам заповед за арестуването й. Ще я дам под съд. Ще свърша работата, за която съм изпратен.

Стоманената нотка в тона на Брет накара Евън да потръпне.

— Да изчакаме няколко дни. Може би ако обясним на господин Картър…

— Нарежданията му бяха да прибегнем до цялата строгост на закона. Възнамерявам да постъпя точно така.

— Брет, по дяволите, става въпрос за Теса!

— Знам много добре за кого става въпрос — за един крадец.

— Не мога да го направя — прошепна Евън.

Нямаше нищо по-студено от очите на Брет. Изражението им бе като арктическа пустош.

— Аз мога.

Налагаше се да го направи. Нямаше никакъв избор. Нищо не можеше да смекчи смазващото чувство за предателството, усещането, че някаква неразривна част от него е откъсната, но поне можеше да изпълни задачата, за която бе изпратен в Лос Анджелис. Можеше да престане да се прави на по-голям глупак, отколкото бе излязъл. С времето можеше дори да изпитва малка благодарност към Теса. В крайна сметка му бе показала неоспоримо, че най-доброто поведение бе това, което винаги е следвал — забавлявай се с една жена, без да я допускаш до себе си. Повече няма да повтори тази грешка. Оставаше му само да свърши работата си… както и да преживее нощите без нея, когато тялото му изгаря от копнеж, когато съзнанието му е изпълнено с огнените, чувствени спомени за любенето с нея.

Вече се почувства преследван от това видение. Прогони мисълта за нея, отиде до бюрото си и се обади по интеркома.

— Хелън, свържи ме с кабинета на областния прокурор, моля.

— С областния прокурор ли? — повтори Хелън с объркан глас.

— Точно така.

Изключи интеркома и срещна мрачния поглед на Евън.

— Разполагаме с всички необходими доказателства, макар че смятам да изпратя подписа за експертиза — каза Евън. — Можем да я осъдим, ако това целиш. Само, за бога, нека не я арестуват в службата. Не й причинявай това.

Очите на Брет потъмняха.

— Нямам такова намерение — отсече той. — Мислиш ли, че мога да я унижа по този начин?

Внезапно го преряза болка и за миг затвори очи. Не, не искаше да я унижава пред всички. Искаше да й хвърли един хубав бой, за да я отучи да краде. После искаше да я върже към китката си, да я замъкне в Уайоминг и да я държи там, докато е жива. Дори и сега, след като разбра как го бе използвала, я желаеше, и от това признание го заболя също толкова, колкото и от факта, че си е играла с него.

Интеркомът звънна.

— Господин Рътланд, на първа линия е областният прокурор Джон Морисън.

— Благодаря, Хелън.

Брет натисна съответния бутон, като дори не се замисли как Хелън се е свързала със самия прокурор. Не го интересуваше. Сега трябваше да се съсредоточи върху това да приключи работата и да го преживее.

Когато след десет минути затвори телефона, усети празнина в стомаха си. Колелото се бе завъртяло. По челото му изби пот и той я избърса.

— Ще трябва да занесем всичко това на прокурора — каза, като посочи уличаващите копия на чековете, купчините компютърни разпечатки, списъци с банкови сметки, всички използвани методи за елиминиране на законните банкови операции.

— Да. Ще ги занеса — гласът на Евън бе кух, лицето му — посивяло. Брет за миг се почуди той самият какъв вид има, след като Евън изглежда така зле. Евън я познаваше бегло, докато той… Господи, бе я държал под себе си в леглото, тя се извиваше в безпаметна страст, тялото й сладко, горещо уповаващо се на неговото, бе приело мощните му тласъци в радостна невъздържаност. Поне бе излязъл достатъчно благоразумен да я предпази от забременяване… В мига, когато си го помисли, се смръзна. Вчера следобед. Спомни си как стоеше на прага, как я повдигна и прилепи към себе си. Спомни си как краката й се сключиха около кръста му. Бе я занесъл до леглото и в бързината да я обладае бе забравил я пази. А може и подсъзнателно да е пренебрегнал тази необходимост, след като възнамеряваше да се ожени за нея толкова скоро, че евентуална бременност просто щеше да е малко прибързана, нищо вече. Обаче сега…

Дали и това бе част от плана й? Никога не бе споменавала за предпазване от бременност. Дали съзнателно го бе пренебрегнала с надеждата, че ако роди бебе, ще бъде принуден да я защитава, в случай че я заловят?

Какво значение имаше, запита се, измъчван от болка. Ако е забременяла, нарочно или случайно, ще трябва да я защитава. Не можеше да допусне детето му да се роди в болницата на затвора. Вече нямаше да става въпрос дали иска или не да напусне работата си. Щяха да го уволнят, че зад гърба на Джошуа Картър е снел обвиненията срещу нея, но той имаше правомощията да го направи и щеше да ги използва, ако се наложеше. Устата му се изви в горчива усмивка. Бе въпрос колко далеч бе стигнал в лудостта си, че се усети как всъщност се надява да е бременна, за да има извинение да се намеси и да я измъкне от бъркотията, в която се бе оказала.

— Брет? Добре ли си?

Неохотно зададеният въпрос на Евън го извади от черните мисли и той забеляза, че е стиснал юмруци. Наложи си да се отпусне.

— Добре съм — отвърна той, ала гърлото му гореше при тези думи, сякаш ги бе изкрещял. — Занеси документите в областната прокуратура и да приключваме.

 

 

На обеда с Били този ден Теса не можеше да сдържа усмивката си и блясъка в очите. Беше влюбена и след вчерашния ден бе сигурна в любовта на Брет, въпреки че не я бе признал. Инстинктивно почувства, че ще му е трудно да се обясни — с неохота би признал емоционалната си уязвимост. По характер резервиран и овладян, той не позволяваше никой да се докосне до него, но тя вече не се съмняваше, че го е постигнала. Мисълта, че този невероятно силен и сексапилен мъж я обича, я караше да се чувства незначителна, защото животът й досега беше скучно скромен и обикновен и тя не бе сторила нищо изключително или възвишено, за да спечели любовта му. Не бе голям шеф или адвокат, нито пък всеотдаен лекар или забележително талантлив художник. Бе счетоводителка, доволна от положението си в живота, характерът й не притежаваше болна амбиция. Единствените й дарби бяха смехът и способността да се радва на живота. Защо това бе достатъчно, за да привлече мъж като него? И какво значение имаше, щом наистина бе привлечен? Естествено, че никакво!

Бе преизпълнена от щастие и когато сервитьора доста небрежно донесе обяда, тя преливаше от радост и го дари с усмивка, която го накара да замръзне и той се оттегли с доста изумено изражение.

— Изглеждаш щастлива — заяви Били невъзмутимо.

— Така ли? — Щастлива не бе точната дума, бе замаяна от радост.

— Ченето на сервитьора увисна — после Били се засмя. — Значи си прекарала приятно почивните дни.

— Не съм очаквала всичко да се развие толкова бързо — замислено каза Теса, отговаряйки уклончиво на въпроса на Били. — Мислех, че ще стане постепенно, както се строи тухла по тухла.

— Брет Рътланд не ми прилича на човек, който ще изтърпи системата „тухла по тухла“. Не трябваше се съмнявам в теб. Бедният човек нямаше никакъв шанс. Вместо да предупреждавам теб, трябваше него да предупредя. Та кога ще е сватбата?

— Не сме я обсъждали — спокойно отвърна Теса без капка съмнение, че много скоро въпросът ще де повдигнат. — Ако успее да се измъкне за събота и неделя, ще ме заведе в ранчото си в Уайоминг.

— Ами! Да се запознаеш със семейството му ли?

— Най-малкото с баща му. Ранчото е тяхно. Не е споменавал други роднини.

— Всичко е наред тогава. Какви работи стават! — въздъхна Били с огромно задоволство. — Какво съвпадение. И двете по едно и също време.

Теса изненадана погледна грейналото, усмихнато лице на Били, после към лявата й ръка, която бе украсена от бляскав диамант. Тя изпищя, скочи, издърпа Били от стола и я прегърна.

— Потайно същество — изкиска се тя. — Изобщо не си споменавала, че ходиш сериозно с някого. Е, с кого? Дейвид? Рон? Не, недей, не ми казвай! Знам!

— Не знаеш — засмя се Били, без да обръща внимание каква гледка представляваха.

— Патрик!

— Как разбра? — изкиска се Били, после отново се запрегръщаха.

— Да вдигнем тост — обяви Теса и вдигна чашата си с вода и малко лимонов сок, както я обичаше. — За Били и Патрик!

— За Теса и Брет! — Били взе чаената си чаша и те се чукнаха с чай и вода и пиха една за друга.

Когато отново седнаха, Били каза:

— Е, как разбра?

— Елементарно, скъпа ми Билингсли — изсумтя Теса. — Патрик е много по-симпатичен от другите двама.

Били излизаше с Патрик Хамилтън, както и с другите двама ухажори, от близо година, но никога не бе показвала някакви предпочитания. Според Теса Патрик определено бе най-подходящият за Били. Беше строителен инженер и се чувстваше по-добре в джинси и каска, отколкото в костюм, но със самоуверена мъжественост, която би направила чудеса за доста крехкото его на Били.

— Благодаря — каза меко Били. — Какво щях да правя без теб?

— Пак щеше да го срещнеш и да се ожените. Казах ти, Патрик си струва.

— Изобщо не ме забелязваше, преди да се появиш и да сложиш край на образа ми на избягала пънкарка. Знаех какво правиш, но се преструвах, че не забелязвам — призна Били малко смутено. — Когато Патрик ме покани на среща, трябваше да се ощипя, за да осъзная, че е наистина. Искам да кажа, виж него! И виж мен. Не можех да повярвам, не исках да храня никакви надежди. Но този уикенд… всъщност заминава на работа в чужбина за почти две години и… ми сложи този пръстен и направо ми съобщи, че, по дяволите — цитирам го, — няма намерение да прекара тези две години без мен, така че да напускам работа и да заминавам с него в Бразилия.

Били се усмихна. Те просто не бяха Брет.

— Изкълчих си езика, толкова бързо казах „да“. До края на месеца ще подам молба за напускане.

Толкова се увлякоха в празнуване, че за малко да закъснеят за работа, а през останалата част от деня Теса се носеше във въздуха. Брет не й се бе обаждал да се уговорят за вечерта, но тя и не очакваше. Връзката им се разви бързо и според нея той бе наясно, че тя няма други планове, както и тя бе убедена, че ще го види. Не почувства и капчица съжаление, задето отказа поканите на двама мъже, които много харесваше.

След работа бързо се прибра, извади два телешки шницела от камерата и ги остави в умивалника да се размразят. Нямаше представа с какво точно се занимава Брет, ала бе видяла изписаното на лицето му напрежение вчера следобед. Бе изморен. Ако искаше да вечеря, щяха да хапнат вкъщи. Ако имаше работа, тя и без това трябваше да яде, помисли си философски, въпреки че се почувства самотна само при мисълта да не го види тази вечер.

Спря се по средата на кухнята със замечтан поглед и ускорен пулс. Докато не срещна Брет, не подозираше, че може да е толкова чувствена, но трябваше само да го погледне, за да усети как тялото й се сгорещява. Желаеше го с обезпокоителна сила, защото животът й се бе съсредоточил върху него, изключвайки всичко останало. Любенето му я караше да се побърква от трескаво желание. Не можеше да го овладее, дори не искаше да го овладее. Искаше да си ляга с него всяка вечер, докато е жива. Искаше да му роди деца, да се кара с него, да го обича, да язди с него в ранчото, да флиртува с него, докато морскосините му очи потъмнееха от желание и той я прегърнеше с неудържима страст. Нямаше търпение да сподели с леля Силвър…

Силвър! Теса изпъшка, сети се, че в пощенската кутия бе пристигнало писмо от леля й, обаче тя толкова бързаше да извади телешкото от камерата, че бе захвърлила всичко на дивана и влезе направо в кухнята. Върна се във всекидневната, прерови пощата, докато извади писмото от Силвър и разкъса плика.

Прочете с усмивка дългото, изпълнено с новини, писмо. Планината бе разцъфнала, летните тълпи вече прииждаха в Гатлинбърг. Магазинът за кукли се разрастваше, та Силвър бе взела допълнителни продавачи, а се бе обадил и някакъв мъж, пожелал да купи старата ферма в Сивиървил, ако Теса нямаше нищо против да продаде своята половина.

Силвър споменаваше Брет едва в края на писмото, но Теса се засмя с глас, когато стигна дотам. Очакваше интуицията на Силвър да го прихване като магнит желязо. „Доведи ми този Брет Рътланд“, нареждаше леля й в писмото. „Ръката ти е треперила, когато си писала името му!“

На вратата се позвъни и все още подсмивайки се, Теса остави писмото. Сърцето й заби лудо, когато отвори в очакване да види Брет. Ала не беше той. Пред нея стояха непознат мъж и жена.

— Тереса Конуей? — попита жената.

— Да. Какво обичате?

Жената отвори чантата си и показа значка.

— Аз съм детектив Мадисън от полицейското управление на Лос Анжелис. Това е детектив Уорник. Имаме заповед за арестуването ви.

 

 

Теса се прибра у дома късно през нощта, отиде слепешком в тъмното до дивана, без дори да й хрумне да запали осветлението. Седна, захвърленото писмо от леля Силвър се смачка под нея и тя автоматично измъкна листата. Ситни тръпки пробягваха през тялото й и не можеше да ги спре. От часове трепереше, от началото на кошмара. Това не се случваше с нея, не можеше да е вярно. Отначало не повярва на детектив Мадисън. Направо се изсмя и поиска да разбере кой стои зад шегата. Детектив Уорник й прочете правата, спокойно, но неумолимо настоя да си вземе чантата и да отиде с тях, но Теса още не вярваше, че е сериозно. Едва когато я изведоха навън и я настаниха на задната седалка на полицейска кола без обозначения, я озари прозрението, че няма шега, и се разтрепери.

Бе арестувана за злоупотреби. Успя да разбере това от обясненията им. Много неща й казаха и макар да се опита да се съсредоточи, повечето й се сториха безсмислени. Бе твърде изплашена, твърде изумена, за да ги възприеме. В полицейското управление кипеше работа, хора влизаха и излизаха, не й обръщаха никакво внимание, но я картотекираха с такъв рутинен професионализъм, който я вледени. Взеха й отпечатъци, снимаха я, зададоха й въпроси и й дадоха инструкции. Някой й подаде салфетка да изтрие черното мастило от пръстите си и тя усърдно се зае с това. Бе от изключително значение да изтрие петното от ръцете си.

Най-накрая й дойде на ум да се обади на Брет. Той щеше да я измъкне от кошмара. При мисълта за него се успокои. Брет можеше да се оправи с всичко. Щеше да поправи грешката, защото бе именно това. Ами ако не беше в хотела? Ако я чакаше в апартамента и се ядосваше все повече, задето я няма? Ако реши, че е излязла с друг мъж — което донякъде бе така. Почти се разкиска, като си спомни как детектив Уорник я водеше под ръка, докато отиваха към колата.

Все пак се обади в хотела, където й обясниха, че господин Рътланд е наредил никой да не го безпокои. Опита се да обясни, че е спешно, но телефонистката не отстъпи. В отчаянието си помоли да я свържат с Евън Брейди. Той щеше да предаде съобщението, щом Брет бе така зает.

Евън отговори на второто позвъняване и запъвайки се от бързане, Теса обясни коя е и че трябва да говори с Брет. Настъпи дълго мълчание, после Евън каза безизразно:

— Той знае.

Пръстите й така се разтрепериха, че за малко да изпусне слушалката.

— Какво? — заекна тя. — Откъде… не, няма значение. Кога ще дойде?

— Ами… не мисля, че ще дойде.

Това бе абсурдно. Теса затвори очи и се опита да потисне надигащия се стомах, който от известно време я заплашваше.

— Какво говорите? Не разбирате какво ви обяснявам…

— Напротив, разбирам — гласа в слушалката стана по-дрезгав. — Госпожице Конуей… Теса… именно Брет повдигна обвиненията срещу вас.

Дали бе казал нещо след това? Тя не разбра. Просто бе свалила слушалката от ухото си и седеше, стиснала я така здраво в ръка, докато пръстите й побеляха, а детектив Уорник внимателно я взе и й предложи, вероятно в разрез с всякакви разпоредби, да се обади на някой друг от нейно име. Тя бе отказала, съзнанието й бе празно, чувствата — притъпени, на кой друг да се обади? И какво значение имаше?

Не забеляза угрижените погледи, които си размениха детективите Мадисън и Уорник. Не откри нищо необичайно в пластмасовата чаша много силно черно кафе, която пъхнаха в ръката й. Не я изпи, но я подържа, благодарна за топлината, която вля във вкочанените й пръсти.

Съобщиха й, че съдът ще й назначи защитник, ако не може да си позволи адвокат, а тя объркано се намръщи.

— Мога да си позволя адвокат — рече тихо и продължи да се взира в странните цветни петна по повърхността на черното кафе.

Позволиха й сама да подпише гаранцията си и го направи, но макар да бе свободна да си върви, това вече не бе от значение за нея и тя остана на твърдия, неудобен стол. Когато смяната на детектив Мадисън свърши в единадесет часа, тя отведе Теса до личния си автомобил и така Теса се прибра вкъщи.

Не бе способна да мисли. Неоформени думи се въртяха из главата й, ала не успяваше да ги задържи достатъчно дълго, за да състави нещо смислено. Най-после, с бавно и нервно движение, се сви на кълбо на дивана, сякаш да се предпази от болката, която я чакаше, ако се остави да й обърне внимание. Беше там, носеше се на границата на съзнанието й като диво животно, което дебне да скочи върху нея и да я разкъса на парченца. Ако не я допусне до себе си, ако не я признае, ще бъде в безопасност. Ще бъде в безопасност. С тази мисъл тя потъна в успокояващата тъмнина на съня.

Когато се събуди, вече бе светло, и тя скочи на крака, все още замаяна от съня, ала инстинктивно усещаше, че е късно. Трябваше да побърза, за да не закъснее за работа. Смъкна измачканите си дрехи, запрепъва се към банята, без да се запита защо е спала на дивана и вече се бе пъхнала под душа, когато осъзна какво се бе случило снощи. Устните й потрепериха и се подпря на стената на кабинката. Щяла да закъснее ли? Охраната вероятно бе получила изрично нареждане да не я допуска в сградата! Ако имаше нещо сигурно, то бе, че вече е без работа.

В този момент дойдоха първите сълзи и тя безпомощно се разплака, докато автоматично се сапунисваше и миеше. Как така се бе случило? Изглеждаше й абсурдно. Никога нищо не бе откраднала. Брет не го ли знаеше? Трябваше да го знае! Освен ако някой нарочно бе нагласил нещата все едно тя е присвоявала — разбира се, какво друго можеше да бъде? Трябваше да поговори с Брет. Ако смяташе, че тя е крадяла, сигурно разполагаха с много силни доказателства срещу нея, но трябваше да го убеди.

Забързано спря душа и се избърса, после уви хавлията около тялото си, понесе се към телефона и набра номера на Картър Енджиниъринг. Без проблем я свързаха с кабинета на Брет и настроението й стремглаво се подобри. Но когато се обади Хелън Уаймън и Теса потърси Брет, Хелън се поколеба.

— Съжалявам — каза най-накрая Хелън. — Господин Рътланд не приема никакви обаждания.

— Моля ви — настоя Теса. — Обажда се Теса Конуей. Трябва да говоря с него!

— Съжалявам — повтори Хелън. — Изрично нареди, че не желае да разговаря с вас.

Теса отново се разтрепери, докато затваряше телефона. Какво щеше да прави сега? Какво може да стори? Брет не искаше да разговаря с нея и при това положение бе загубена.

След няколко минути пое дълбоко дъх и изправи гръб. Не, не беше загубена. Не можа да се свърже с Брет по телефона. Щеше да отиде лично да се срещне с него довечера в хотела. Нямаше да допусне той да мисли, че е крадла. Дори не искаше да повярва, че той е повдигнал обвиненията срещу нея, докато не й го заяви. Междувременно трябваше да предприеме мерки да се защити. Бе изпаднала в шок, но бе безпомощна и нямаше да се остави да я подкара в затвора за нещо, което не бе извършила. Първата й задача бе да наеме адвокат и най-доброто място да го открие беше телефонният указател.

В ранния следобед си бе осигурила правните услуги на Калвин Р. Стайн и проведе дълга среща с него. Той се оказа проницателен мъж на тридесет и няколко години, който пробиваше в съда. Записа си много неща, по-голямата част от които й се сториха неуместни, но Теса охотно отговори на всичките му въпроси. Обясни й какво следва. В нейния случай ставаше въпрос за углавно престъпление и делото щеше да се внесе пред разширен съдебен състав, който ще разгледа уликите и ще реши дали щатът Калифорния разполага с достатъчно доказателства, за да даде ход на процес. Ако заседателите сметнеха, че няма достатъчно улики, всички обвинения срещу нея ще бъдат снети.

Теса се вкопчи в тази надежда. Ако се стигнеше до процес… по някаква причина, не смяташе, че ще го понесе.

Когато най-накрая си тръгна от кантората на господин Стайн, усети, че едва се движи от слабост, и с лека изненада установи, че не бе яла от обед на предния ден, когато с Били се смяха и вдигаха наздравици. Колко ярко грееше слънцето само преди двадесет и четири часа! Сега всичко бе посивяло, помисли си, без да забелязва великолепния пролетен ден в Южна Калифорния.

Трябваше да хапне нещо, но тъй като наближаваше време Брет да се върне в хотела, не искаше да го изпусне. Реши, че е най-добре да отиде в хотела и да си вземе нещо за ядене от кафенето.

Точно това и направи, но когато й поднесоха сандвича, само го зачопли. Всяка хапка сякаш се уголемяваше, докато я дъвчеше, и й се струваше безвкусна като трици. Упорито си наложи да глътне поне малко, после извади марулката, хапваше парченце по парченце, отпиваше от минералната вода и през минута поглеждаше часовника си. Дали Брет свършва работа точно в пет? Не се познаваха толкова дълго, за да е наясно с личните му навици, притесни се тя. Не се познаваха толкова дълго, та безусловно да повярва, че е невинна за злоупотребите.

Най-накрая, когато сервитьорката започна да хвърля подозрителни погледи, Теса реши да опита късмета си. Ако още не бе в стаята, щеше да излезе във фоайето, преди да пробва по-късно. За щастие не се налагаше да иска номера на стаята му, бе й го дал миналата седмица, в случай че трябваше да се свърже с него.

Колената й трепереха ужасно и трябваше да се вкопчи в дръжката на асансьора, докато се изкачваше, и все още трепереха, докато търсеше стаята. Когато накрая я откри, замръзна пред затворената врата. Ами ако не я пуснеше? Пое дълбоко дъх няколко пъти и рязко потропа.

Явно очакваше някого, защото отвори, без да проверява кой е. Замръзна, втренчен в нея, на грубо изсеченото му лице бе изписано презрение.

— Някак си не очаквах, че ще се натрапиш — рече й студено.

— Трябва да говоря с теб — започна Теса отчаяно почти разплакана от изражението му.

— Наистина ли е необходимо? — в тона му се появи отегчение. — Нищо няма да постигнеш, освен да ми загубиш времето.

— Трябва да говоря с теб — повтори тя и той с въздишка отстъпи и отвори по-широко вратата.

— Да приключваме тогава.

Влезе в стаята, като нервно опипваше чантата си. Възнамеряваше незабавно да му каже, че не е виновна, ала изправена срещу него, забеляза отвращението в погледа му, сякаш бе докарала лоша миризма в стаята, и вече не можеше да се реши. Нямаше вид на човек, който се измъчва, или е бил принуден да направи нещо почти толкова болезнено за него, колкото бе за нея. Изглеждаше спокоен и овладян както обикновено. В очите му нямаше и намек, че помни часовете, през което се бяха любили.

Спря в центъра на стаята и си наложи да прекрати нервните движения на ръцете си.

— Евън Брейди… — гласът й бе дрезгав и разтреперан и тя спря, за да си прочисти гърлото. — Евън Брейди ми каза, че ти си повдигнал обвиненията срещу мен.

— Точно така — спокойно отвърна Брет, отдалечи се от нея и седна на ръба на писалището с лице към прозорците. Опъна дългите си крака и ги кръстоса при глезените.

— Дори не ме предупреди…

Той се изсмя, студен, презрителен смях, който сякаш дереше кожата й и я накара да потръпне.

— Нима мислиш, че само защото правихме секс, така ще лудна по теб и ще те оставя да ти се размине с кражбата? Бива си те в леглото, миличка, признавам ти го, но си имах задължения.

Теса го зяпна, дъхът й спря в гърдите, макар че сърцето й биеше така силно, та звукът изпълни главата й. Не бе възможно да говори така! Бе притихнала и бледа като статуя, само очите й, които го гледаха, горяха като живи. Бавно си повтори думите му и усети как нещо в нея умира. Езикът й бе скован и не искаше да помръдне, но успя да изрече:

— Да не би… нима казваш, че си ме поканил на среща само… само защото…

— Ти улесни разследването ми — каза той и се усмихна. — Може би не трябваше да се възползвам от допълнителните благини, които предлагаше, но си сексапилно парче и исках да се чувстваш достатъчно сигурна, за да не се отдръпнеш.

Стисна челюсти поради усилието, с което си наложи да се усмихне, и мислено й благодари, че сама му предостави оправдание. Не можеше да допусне тя да разбере, че го е свалила на колене. Ако не друго, трябваше да запази гордостта си. Господи, изглеждаше толкова прекрасна и нежна, беше почти невъзможно да повярва, че е способна да открадне, макар с очите да бе видял доказателствата.

— И още нещо — добави, като прикри горчивината с небрежен тон. — В неделя следобед ме накара изгубя ума и дума и забравих да взема предпазни мерки. Вероятността е малка, но ако си бременна, ми кажи. По дяволите, дори и като знам, че вероятно си я предизвикала нарочно, една бременност ще промени положението — неохотно призна той.

Теса не мръдна и на сантиметър. Лицето й бяло като платно.

— Не, не мисля, че това би променило нещо — отсече тя и излезе.