Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendeurs et misères des courtisanes, 1847 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Ангелина Терзиева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2013)
Издание:
Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките
Френска, второ издание
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Александър Поплилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Божидар Петров
Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова
Дадена за набор юли 1980.
Подписана за печат октомври 1980.
Излязла от печат ноември 1980.
Формат 84×108/32
Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.
УИК 28,75 Цена 3,26 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Как един каторжник доказва, че има забележителни качества
— Имате ли документи, които да удостоверят званието ви? — запита съдията.
— Да, господине, паспорта ни, едно писмо на негово католическо величество, с което се разрешава мисията ми… Освен това можете да изпратите в испанското посолство бележка, която ще напиша пред вас, те ще ме потърсят. Ако имате нужда от още доказателства, бих могъл да пиша на негово светейшество кралския епископ и той ще изпрати незабавно частния си секретар.
— Все още ли твърдите, че сте на умиране? — запита Камюзо. — Ако наистина изпитвате страданията, от които се оплаквахте при арестуването ви, би трябвало да сте мъртъв — продължи той иронично.
— Вие водите дело срещу смелостта на един невинен и срещу нравствената му сила! — отвърна кротко обвиняемият.
— Кокар, позвънете и извикайте лекаря на „Консиержри“ заедно с един санитар. Ще бъдем принудени да свалим редингота ви и да пристъпим към проверка на белега на рамото ви… — продължи Камюзо.
— Аз съм в ръцете ви, господине.
Арестуваният запита съдията ще бъде ли така добър да му обясни за какъв белег става дума и защо го търсят на рамото му. Но следователят очакваше този въпрос.
— Вие сте заподозрян, че сте Жак Колен, избягал каторжник, чиято смелост не се спира пред нищо, дори и пред светотатство… — отговори отривисто Камюзо и впи поглед в очите на арестанта.
Жак Колен остана спокоен, не трепна и не се изчерви; той погледна Камюзо с наивно-заинтересовано изражение.
— Аз да съм каторжник, господине?… Нека бог и орденът, към който се числя, ви простят тази заблуда! Кажете ми какво трябва да направя, за да не постоянствувате в това толкова тежко оскърбление спрямо човешките права, църквата и моя господар — краля.
Без да отговори, следователят обясни, че ако му е било поставяно клеймото, налагано от законите на осъдените на принудителен труд, при удар по рамото буквите веднага ще се появят.
— Ах, господине — заяви Жак Колен, — би било жалко, ако предаността ми към кралската кауза ме погуби.
— Изяснете се, нали за това сме ви повикали.
— Именно! Аз сигурно имам много белези на гърба си, защото привържениците на конституцията стреляха в гърба ми като изменник на родината и ме оставиха, считайки ме за мъртъв, а аз бях верен на моя крал.
— Разстреляли са ви, а сте жив! — забеляза Камюзо.
— Бях се уговорил с някои войници, на които благочестиви хора бяха дали малко пари; те ме поставиха толкова далеч, че до мене стигнаха почти всички халосни куршуми; войниците се целеха в гърба. Негово превъзходителство, посланикът, ще потвърди този факт.
„Тоя дяволски човек има отговор за всичко. Толкова по-добре тогава“ — помисли Камюзо, който бе строг само колкото да задоволи изискванията на правосъдието и на полицията.