Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (101)

Боздуганов удар

— Защо плачете, господин дьо Рюбампре? Както вече ви казах, вие сте наследник на госпожица Естер, която няма нито преки, нито непреки наследници, а ако намерим и изчезналите седемстотин и петдесет хиляди франка, останалото от нея възлиза на близо осем милиона.

Това бе последният удар за обвиняемия. Да беше се държал само десет минути, както пишеше и Жак Колен в бележката си, и Люсиен щеше да постигне всичките си въжделения! Щеше да се разплати с Жак Колен, да се раздели с него и понеже ставаше богат, щеше да се ожени за госпожица дьо Гранлийо. Нищо не доказва по-красноречиво от тази сцена силата, с която са въоръжени следователите благодарение на изолираността на арестуваните и на обстоятелството, че ги държат разделени, както и стойността на съобщението, което Азѝ бе предала на Жак Колен.

— Ах, господине — отговори Люсиен с горчивата ирония на човек, който си изгражда пиедестал от получилото окончателен облик негово нещастие, — как правилно казвате на ваш език: подлагам на разпит!… Между някогашното физическо изтезание и днешното нравствено измъчване аз лично не бих се поколебал да предпочета страданията, причинявани някога от палача. Какво искате още от мен? — добави той гордо.

— Тук само аз имам право да задавам въпроси, господине — каза подигравателно и надменно съдията в отговор на Люсиеновата горделивост.

— Можех да не ви отговарям — измърмори нещастният Люсиен, който бе възстановил напълно разсъдливостта си.

— Кокар, прочетете на подследствения протокола…

„Отново станах подследствен!“ — каза си Люсиен.

Докато писарят четеше, Люсиен взе едно решение, което го караше да бъде внимателен с господин Камюзо. Когато монотонното четене на Кокар спря, поетът потръпна като човек, заспал по време на някакъв шум, с който слухът му е привикнал, и се стресна от тишината.

— Трябва да подпишете протокола от разпита — каза следователят.

— А ще ме пуснете ли на свобода? — запита Люсиен, станал на свой ред ироничен.

— Не още — отвърна Камюзо. — Утре обаче, след очната ставка с Жак Колен, навярно ще бъдете освободен. Правосъдието трябва да разбере дали сте съучастник, или не в престъпленията, които може да е извършил този човек след бягството си от каторгата, тоест — след 1820 година. Но няма да ви държа вече изолиран. Ще напиша на директора да ви сложи в най-хубавата килия от „пистолите“.

— Ще има ли там с какво да пиша…

— Ще ви доставят всичко, каквото поискате, аз ще наредя това чрез разсилния, който ще ви придружи.

Люсиен подписа машинално протокола, подписа и допълнителните документи, подчинявайки се на поясненията на Кокар с кротостта на обречена жертва. Само една подробност ще разкрие по-добре състоянието му, отколкото и най-подробното описание. Съобщението за очната ставка с Жак Колен бе изсушило капките пот по лицето му и сухите му очи заблестяха с непоносим блясък. За светкавично кратко време той се превърна като Жак Колен в човек от камък.

У хора, чийто характер прилича на характера на Люсиен (така добре проучен от Жак Колен), внезапните преходи от състояние на пълна отпуснатост към почти механични действия — до такава степен човешките сили са напрегнати — представляват едно от най-ярките явления на умствения живот и волята. Подобно на изчезнала изворна вода, волята се възвръща; тя влива в приготвения за действие апарат неизвестна своя съставка и тогава трупът става жив човек и се впуска, изпълнен със сили, във върховни битки.

Люсиен сложи писмото на Естер заедно с портрета, който тя му бе върнала, до сърцето си. После се поклони презрително пред господин Камюзо и тръгна с решителна стъпка по коридорите между двамата жандарми.

— Този е закоравял престъпник! — каза следователят на писаря си, за да си отмъсти за смазващото презрение на поета към него. — Помисли, че като издава съучастника си, ще се спаси.

— От двамата каторжникът е по-силният — забеляза боязливо Кокар.