Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Et dukkehjem, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (22 април 2007 г.)

Издание:

Хенрик Ибсен. Избрани пиеси. 1956

Издателство „Народна култура“

История

  1. — Добавяне

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая. В горния ъгъл до пианото стои елхата, обрана, раздърпана и с изгорели свещи; на софата лежат шапката и връхната дреха на Нора.

Нора е сама в стаята, ходи неспокойно напред-назад; накрая се спира до софата и взема връхната дреха.)

 

НОРА (пуска отново връхната дреха). Има някой! (Отива до вратата и подслушва.) Не… никой. Естествено… днес, на първия ден на Коледа, няма да дойде никой… утре също… Но може би… (Отваря вратата и поглежда навън.) Не, в кутията за писма няма нищо. Съвсем празна е. (Ходи из стаята.) Ах, глупости! Той, разбира се, не го казва сериозно! Подобно нещо не може да се случи. Невъзможно е. Та аз имам три малки деца!

 

(Бавачката влиза от стаята вляво с една голяма мукавена кутия.)

 

БАВАЧКАТА. Най-сетне намерих кутията с костюма за маскиране.

НОРА. Добре. Остави я на масата.

БАВАЧКАТА (оставя я там). Но е съвсем раздърпан.

НОРА. Да можех да го накъсам на сто хиляди парчета!

БАВАЧКАТА. Ами! Можем прекрасно да го оправим; само малко търпение.

НОРА. Да, ще отида и ще доведа госпожа Линде да ми помогне.

БАВАЧКАТА. Пак ли ще излизате? В това отвратително време? Госпожа Нора, ще настинете… ще се разболеете.

НОРА. Това още не би било най-лошото. Какво правят децата?

БАВАЧКАТА. Играят бедничките с коледните си подаръци. Обаче…

НОРА. Питат ли често за мене?

БАВАЧКАТА. Толкова са свикнали майка им да е винаги около тях!

НОРА. Да, Анна-Мария, но в бъдеще аз не ще мога вече да бъда толкова често заедно с тях както досега.

БАВАЧКАТА. Е, малки деца свикват на всичко.

НОРА. Мислиш ли? А биха ли забравили майка си, ако се махна съвсем?

БАВАЧКАТА. Пази боже… съвсем да се махнете!

НОРА. Кажи ми, Анна-Мария… аз твърде често съм мислила върху това… как ти даде сърце да оставиш детето си у чужди хора?

БАВАЧКАТА. Трябваше да го сторя, щом исках да стана дойка на малката Нора.

НОРА. Да, но как можа да поискаш?

БАВАЧКАТА. Сдобих се така с много добро място. Бедно момиче, изпаднало в беда, трябва дори да се радва. Защото онзи лош човек не направи нищо за мене.

НОРА. Но дъщеря ти сигурно те е забравила?

БАВАЧКАТА. О, не, не е. Писа, ми, когато я причестяваха, а и после, когато се омъжи.

НОРА. (прегръща я). Моята стара Анна-Мария! Ти ми беше такава добра майка, когато бях малка!

БАВАЧКАТА. Та бедната малка Нора нямаше друга майка освен мене.

НОРА. И ако моите деца не биха имали друга майка, ще зная, че ти и тях… Глупости, глупости, глупости! (Отваря мукавената кутия.) Иди при тях! Аз трябва сега… ще видиш колко хубава ще се направя утре.

БАВАЧКАТА. Да, на целия бал сигурно няма да има по-хубава от госпожа Нора. (Излиза наляво.)

НОРА (започва да изпразва кутията, но скоро захвърля всичко). Ах, да можех да изляза! Дано не дойде никой. Дано междувременно тук в къщи не се случи нищо. Ах, глупости! Кой може да дойде?! Не бива да мисля за това. Най-напред ще изчеткам маншона. Хубави ръкавици. Хубави ръкавици. Не се тревожи! Едно-две-три-четири-пет-шест. (Изкрещява.) Ах, идат… (Тръгва към вратата, спира се нерешително.)

 

(Госпожа Линде влиза от преддверието, гдето е оставила шапката и връхната си дреха.)

 

НОРА. Ах, ти си, Кристина! Никого ли другиго няма вън? Добре направи, че дойде.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Казаха ми, че си била у дома и си питала за мене.

НОРА. Да, минавах оттам. Трябва да ми помогнеш в нещо… Да седнем на софата. И така, слушай! Горе у консул Стенборг има утре костюмиран бал; Торвалд иска аз да отида като неаполитанска рибарка и да танцувам тарантела; научих я на остров Капри.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Я гледай, ще дадеш, значи, истинско представление?

НОРА. Да. Торвалд е на такова мнение. Виж, ето костюма. Торвалд ми го поръча в Италия; но сега всичко е тъй измачкано, че съвсем не зная…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ще го оправим; само ширитът се е отпрал на няколко места. Имаш ли игла и конец? Така, ето всичко, каквото ми е необходимо! Нора. О, колко мило от тебе!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (шие). Значи, утре ще бъдеш костюмирана? Знаеш ли какво, Нора — ще дойда за миг да те видя в новата премяна. Но аз съвсем забравих да ти благодаря за приятната вечер снощи.

НОРА (става и ходи напред-назад из стаята). Ах, снощи тук не беше толкова приятно както друг път… Трябваше да дойдеш по-рано в града, Кристина… Да, Торвалд наистина умее да направи един дом мил и изискан.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И ти не по-малко, струва ми се. Не-напразно си дъщеря на баща си. Но я кажи, доктор Ранк винаги ли е тъй разстроен, както беше вчера?

НОРА. Не, вчера беше твърде очебийно. Впрочем той страда от една много опасна болест. Горкият, има охтика в гръбнака. Трябва всъщност да знаеш, че баща му бил крайно противен човек, държал си жени, и тъй нататък… и затова, разбираш ли, синът заболял още в детските години.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (пуска работата в скута си). Но, мила, добра Нора, откъде знаеш тия неща?

НОРА (разхожда се). Ех, когато човек има три деца, идват му понякога гости — жени, които са кажи-речи половин доктори; и разказват туй-онуй.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (шие отново; къса пауза). Всеки ден ли идва доктор Ранк у вас?

НОРА. Всеки божи ден. Та той е най-добрият приятел на Торвалд от младини. А също и мой добър приятел. Докторът принадлежи, така да се каже, към семейството ни.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но я ми кажи: напълно искрен ли е този човек? Искам да кажа, не обича ли да прави комплименти на хората?

НОРА. Наопаки. Защо питаш?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вчера, когато ти ме запозна с него, той ме увери, че бил чувал често името ми тук у вас. Обаче после забелязах, че твоят мъж нямаше представа коя съм аз всъщност. Как може тогава господин Ранк…

НОРА. Да, съвсем правилно, Кристина. Торвалд ме обича тъй неизказано, че иска да ме има единствено за себе си, както сам казва. През първите години той почти ревнуваше, когато аз само споменавах милите си близки у дома. Тогава, естествено, аз престанах. Но с доктора говоря често тия неща; защото, виж, той обича да ги слуша.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чуй, Нора, в много неща ти си още дете. Аз съм някоя и друга година по-стара от тебе и имам малко повече опит. Ще ти кажа нещо: гледай да туриш край на тая история с доктор Ранк.

НОРА. Да туря край… на коя история?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тъй, изобщо, искам да кажа. Вчера ти дърдореше за някакъв богат обожател, който щял да ти набави пари…

НОРА. Да, за такъв, който изобщо не съществува, уви! Какво по-нататък?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Доктор Ранк състоятелен ли е?

НОРА. Да, състоятелен е.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И няма никого, за когото да се грижи?

НОРА. Никого. Но…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И идва всеки ден у вас?

НОРА. Казах ти го вече.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как може този изтънчен човек да бъде толкова натраплив?

НОРА. Аз абсолютно не те разбирам.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не се преструвай, Нора. Мислиш ли, че аз не отгатвам от кого си заела тия хиляда и двеста талера?

НОРА. Луда ли си? Как можеш да помислиш такова нещо? Един приятел на нашия дом, който ни навестява всеки ден… Какво страшно неприятно положение би било!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Значи, действително не е той?

НОРА. Не, наистина не. Не съм помислила нито за миг… Па и тогава той още нямаше пари за даване назаем; получи наследство много по-късно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Смятам, че това е било щастие за тебе, мила Нора.

НОРА. Не, да помоля доктора… не би ми дошло на ум до края на живота ми… Впрочем аз съм твърдо убедена, че ако го помоля, то…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Разбира се, няма да го направиш.

НОРА. Разбира се, не. Не мога да повярвам, не мога да помисля, че би станало нужда. Но съм напълно уверена: ако поприказвам с доктора, то…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Зад гърба на твоя мъж?

НОРА. Аз трябва да се измъкна от другата история… това също става зад гърба му. Аз трябва да се измъкна от тая история.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, да, аз го казах още вчера; обаче…

НОРА (ходи напред-назад). Един мъж може да уреди подобни работи много, по-добре от една жена…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Собственият мъж, да.

НОРА. Глупости! (Спира се.) Когато човек изплати всичко, каквото дължи, той получава записа си обратно, нали?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.

НОРА. …и може да го накъса на хиляди парчета и да го изгори… гадния, мръсен лист хартия!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (гледа твърдо, оставя работата настрана и бавно се изправя). Нора, ти криеш нещо от мене.

НОРА. Познава ли ми се?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От вчера сутринта с тебе се е случило нещо. Какво е то, Нора?

НОРА (отива до нея). Кристина! (Ослушва се.) Пет! Торвалд се връща. Тогава… влез междувременно при децата! Торвалд не може да търпи шиене. Накарай Анна-Мария да ти помогне.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (търси част от нещата). Да, но няма да си отида оттук, докато не поговорим открито. (Излиза наляво; в същия миг от преддверието влиза Хелмер.)

НОРА (отива насреща му). Ах, как те очаквах, мили Торвалд.

ХЕЛМЕР. Шивачката ли беше?…

НОРА. Не… Кристина беше; помага ми да оправим костюма. Ще видиш колко хубава ще изглеждам.

ХЕЛМЕР. Не беше ли това едно щастливо хрумване от моя страна?

НОРА. Чудесно хрумване! Но и от моя страна е мило, че изпълнявам желанието ти.

ХЕЛМЕР (хваща я под брадичката). Мило… че изпълняваш желанието на мъжа си? Ех ти, малка лудетино, зная, че не искаше да кажеш това. Но аз не искам да ти преча; вероятно ще трябва да правиш проба?

НОРА. А ти вероятно трябва да работиш?

ХЕЛМЕР. Да. (Показва й купчина книжа.) Я виж, бях в банката… (Тръгва към стаята си.)

НОРА. Торвалд!

ХЕЛМЕР (се спира). Да?

НОРА. Ако, твоята катеричка те помоли силно и от сърце за нещо?…

ХЕЛМЕР. Какво е то?

НОРА. Ще го направиш ли?

ХЕЛМЕР. Първо трябва да зная за какво се касае.

НОРА. Катеричката би скачала и би се премятала през-глава, ако ти бъдеш мил и отстъпчив.

ХЕЛМЕР. Хайде, говори!

НОРА. Чучулигата ще чурулика високо и тихо из всички стаи…

ХЕЛМЕР. Та моята чучулига и без това го прави!

НОРА. Ще ти посвиря и ще ти поиграя като русалка на лунна светлина, Торвалд.

ХЕЛМЕР. Нора… не се отнася до това, за което ми загатна вече тая заран, нали?

НОРА (настойчиво). Да, Торвалд… моля те от сърце!

ХЕЛМЕР. Ти наистина имаш смелостта да се връщаш повторно на тоя въпрос?

НОРА. Да, да, ти трябва да изпълниш желанието ми. Трябва да оставиш на Крогстад мястото му в банката.

ХЕЛМЕР. Мила Нора, неговото място съм определил за госпожа Линде.

НОРА. Това е безкрайно хубаво от твоя страна. Но наместо Крогстад ти можеш да уволниш някой друг чиновник.

ХЕЛМЕР. Това ми се струва невероятно своенравие! Понеже ти си дала едно лекомислено обещание, аз трябвало…

НОРА. Не затова, Торвалд. Заради тебе самия. Този човек пише по мръсни вестници; ти сам ми каза. Той може неизказано много да ти напакости. Ужасно ме е страх от него…

ХЕЛМЕР. Аха, разбирам… плашат те стари спомени.

НОРА. Какво искаш да кажеш?

ХЕЛМЕР. Спомняш си, естествено, за твоя баща!

НОРА. Да, вярно. Спомни си и ти какво пишеха по вестниците злобни хора за татко и как отвратително го клеветяха? Вярвам, че те щяха да докарат работата дотам, той да бъде уволнен, ако правителството не беше изпратило тебе да разследваш работата. И ако ти не беше се отнесъл толкова благосклонно и снизходително към него…

ХЕЛМЕР. Малка моя Нора, между баща ти и мене има значителна разлика. Като чиновник твоят баща не беше неуязвим. Но аз съм и се надявам да остана такъв, докато заемам тая длъжност.

НОРА. Ах, не можем никога да знаем какво ще хрумне на някои злобни хора. Сега ние можем да живеем тъй приятно, тъй спокойно и честито в нашия мирен, безгрижен дом… ти и аз и децата, Торвалд! Затова те моля от сърце…

ХЕЛМЕР. И тъкмо поради твоето застъпничество ми става невъзможно да го задържа. В банката вече е известно, че искам да уволня Крогстад. Ако сега започнат да приказват, че новият директор е разубеден от жена си…

НОРА. Какво тогава?…

ХЕЛМЕР. Но естествено… ако моята малка своенравка наложи волята си… Бих станал смешен пред целия персонал… ще накарам хората да мислят, че съм зависим от всевъзможни чужди влияния. Повярвай, скоро бих почувствувал последиците! А освен това има още едно обстоятелство, което прави Крогстад съвсем невъзможен в банката, докато аз съм директор.

НОРА. Какво е то?

ХЕЛМЕР. В случай на нужда аз бих могъл да пренебрегна моралните му недостатъци…

НОРА. Да, нали, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Чувам също, че го бива за работа. Но той е мой познайник от младини. Едно от ония прибързани познанства, които по-късно карат човека да се стеснява. Мога да ти призная открито: ние сме на „ти“. И този нетактичен човек съвсем не крие това в присъствие на трети лица/ Наопаки, той мисли, че това му дава право да държи фамилиарен тон спрямо мене; и така всеки миг проиграва козовете си със своето: „Ти, ти, Хелмер…“ Уверявам те, това ми е във висша степен неприятно. Той би направил непоносимо моето положение в банката.

НОРА. Торвалд, всичко това не може да бъде сериозно от тебе.

ХЕЛМЕР. Тъй ли? Защо не?

НОРА. Не… защото тези съображения са дребнави.

ХЕЛМЕР. Какво приказваш ти? Дребнави съображения? Ти ме смяташ дребнав?

НОРА. Наопаки, мили Торвалд. И тъкмо за това…

ХЕЛМЕР. Все толкова; ти наричаш моите подбуди дребнави, тогава без друго и аз трябва да съм дребнав. Дребнав? Виж ти! Да, наистина, на това трябва да се сложи край! (Отива на вратата за преддверието и вика.) Елена!

НОРА. Какво искаш?

ХЕЛМЕР (рови из книжата си). Искам да свърша с това! (Прислужницата влиза.) На, вземете това писмо и слезте веднага. Изпратете го по някой носач. Но бързо! Адресът е написан отгоре. Ето и пари.

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Добре. (Излиза с писмото.)

ХЕЛМЕР (прибира книжата). Така, мой малка вироглавке.

НОРА (със затаен дъх). Торвалд, какво беше това писмо?

ХЕЛМЕР. Уволнението на Крогстад.

НОРА. Торвалд, вземи го назад! Още има време. Ах, Торвалд, вземи го назад, направи го заради мене… заради себе си, заради децата! Чуваш ли, Торвалд, вземи го назад! Не знаеш какво може да ни навлече това уволнение.

ХЕЛМЕР. Твърде късно е.

НОРА. Да… твърде късно е.

ХЕЛМЕР. Мила Нора, аз ти прощавам тоя страх, макар всъщност той да е оскърбление за мене. Да, така е! Или може би не е оскърбление да мислиш, че аз би трябвало да се страхувам от отмъщението на един пропаднал писарушка? Но въпреки това аз ти прощавам, защото така ти ми даваш едно тъй хубаво доказателство за голямата си любов. (Прегръща я.) Аз трябваше да го направя, любима моя Нора. Да става, каквото ще! Повярвай ми, ако стигне дотам, аз ще имам смелост и сила. Ще видиш, аз съм човек, който поема всичко върху себе си.

НОРА (вкаменена от страх). Какво искаш да кажеш?

ХЕЛМЕР. Всичко, казвам…

НОРА (спокойно). Ти не бива да направиш това.

ХЕЛМЕР. Добре; тогава ще делим, Нора… като мъж и жена. Така и трябва да бъде. (Милва я.) Сега доволна ли си? Тъй…тъй… тъй… махни уплахата от гълъбовите си очи! Та всичко това е празно въображение! Сега ще изиграеш още веднъж тарантелата и ще се поупражниш на дайрето. Аз ще седна в средния кабинет и ще затворя междинната врата, тогава няма да чувам нищо; можеш да дигаш шум, колкото искаш. (На вратата се обръща.) А ако дойде Ранк, кажи му къде ще ме намери. (Кимва и отива с книжата в стаята си и затваря вратата зад себе си.)

НОРА (безпаметна от страх, стои като закована и шепне). Той би бил в състояние да го направи. Ще го направи, напук на всички. Не… не бива… ей богу, не бива! Всичко друго, само това не! Спасение… изход… (В преддверието се звъни.) Докторът! Всичко друго, само това не! По-скоро всичко друго… каквото и да бъде то! (Прекарва ръка по лицето си, мъчи се да се успокои и отваря вратата за преддверието. Вън стои доктор Ранк и окачва шубата на куката. През време на следващото започва да тъмнее.)

НОРА. Добър ден, докторе. Познах ви по звъненето. Но не влизайте при Торвалд; мисля, зает е.

РАНК. А вие?

НОРА (докато той влиза в стаята и тя затваря вратата зад него). Ах, знаете много добре… за вас винаги имам малко свободно време.

РАНК. Благодаря. Ще се възползувам, докато още мога.

НОРА. Какво искате да мажете? Докато можете?

РАНК. М-да, плашите ли се?

НОРА. Тъй чудно се изразихте. Нима ще се случи нещо?

РАНК. Ще се случи онова, за което вече отдавна съм подготвен. Все таки не вярвах, че ще дойде толкова скоро.

НОРА (хваща го за мишцата). В какво сте се уверили? Трябва да ми го кажете, докторе.

РАНК (сяда до печката). С мене отива на зле. Нищо не може да се промени.

НОРА (въздъхва облекчително). Вие говорите за себе си…

РАНК. За кого другиго? Каква полза сам да се залъгвам? Аз съм най-окаяният от всички мои пациенти, госпожо, Хелмер. Тези дни направих равносметка на вътрешното си състояние. Банкрут! Още един месец и аз положително ще лежа вече в гробището и ще гния.

НОРА. Пфу, колко грозно говорите!

РАНК. И цялата тая история е ужасно грозна. Обаче най-лошото е, че преди това ще станат толкова много други грозни неща. Остава ми още едно единствено изследване; свърша ли с него, ще зная приблизително кога ще започне разложението. Бих искал да ви кажа нещо. ХЕЛМЕР с изтънчената си натура храни такова очевидно отвращение към всичко грозно. Не искам той да влиза в болничната ми стая…

НОРА. Но, докторе…

РАНК. Не искам да го видя там. По никакъв начин. Ще му заключа вратата си. Когато добия пълна увереност върху най-лошото, ще ви изпратя визитната си карта с черен кръст отгоре и тогава ще знаете, че гадното разложение е започнало.

НОРА. Не, днес сте блудкав. А толкова щях да се радвам, ако бяхте в добро настроение.

РАНК. Със смъртта в сърцето? Длъжен да изкупвам вината на другиго? Има ли справедливост в това? И над всяко семейство виене в някакъв вид подобно неумолимо възмездие…

НОРА (затуля ушите си). Глупости! Бъдете весел, весел!

РАНК. Ей богу, цялата история всъщност е смешна. Моят невинен гръбначен стълб трябва да изкупва веселите лейтенант-ски дни на баща ми.

НОРА (вляво до масата). Той ужасно налитал на аспержи и пастет от гъши дроб. Така ли беше?

РАНК. Да, и на гъби.

НОРА. И на гъби. И на стриди, ако се не лъжа.

РАНК. И на стриди, разбира се, и на стриди.

НОРА. А освен това и на вино — порто и шампанско-. Тъжно е, че всички тези лакомства избиват в костите.

РАНК. Особено когато избиват в нещастни кости, които не са опитали нищо от тях.

НОРА. Разбира се, това е най-тъжното.

РАНК (гледа я изпитателно). Хм…

НОРА (не бавно). Защо се усмихнахте?

РАНК. В и е се засмяхте.

НОРА. Не, докторе, в и е се усмихнахте!

РАНК (става). Вие сте по-голяма хитруша, отколкото мислех.

НОРА. Днес съм настроена за лудории.

РАНК. Така изглежда.

НОРА (слага двете си ръце върху раменете му). Драги, драги докторе, вие не бива да ни умирате… на Торвалд и на мене!

РАНК. Ах, вие ще понесете леко тая скръб. Умрелите биват скоро забравяни.

НОРА (гледа го плахо). Вярвате ли го?

РАНК. Ще се създадат нови връзки и тогава…

НОРА. Кой ще създаде нови връзки?

РАНК. Това ще направите и двамата, когато аз си отида. Струва ми се, че вие сте вече ата най-добър път да го сторите. Какво търсеше тук снощи тая госпожа Линде?

НОРА. Аха, вие като че ревнувате бедната Кристина!

РАНК. Разбира се. Тя ще бъде моя приемница в тоя дом. Когато с мен ще бъде свършено, тази жена може би…

НОРА. Пет… не говорете толкова високо. Тя е там вътре.

РАНК. И днес ли? Ето, виждате!

НОРА. Само за да ми ушие костюма. Господи, колко сте блудкав! (Сяда на софата.) Бъдете добър, докторе! Утре и вие ще видите колко хубаво ще танцувам. Пък и трябва да си представите, че го правя само заради вас… естествено и заради Торвалд… разбира се. (Изважда от кутията разни неща.) Елате, докторе, седнете тук… ще ви покажа нещо.

РАНК (сяда). Какво е то?

НОРА. Погледнете!

РАНК. Копринени чорапи.

НОРА. С цвета на кожа. Не са ли прекрасни? Сега е доста тъмно. Но утре… не, не, не! Разрешавам ви да видите само стъпалото. Е, от мен да мине, можете да видите и горната част.

РАНК. Хм…

НОРА. Защо ги гледате тъй критично? Може би мислите, че няма да ми подхождат?

РАНК. Невъзможно ми е да имам обосновано гледище по тоя въпрос.

НОРА (поглежда го за миг). Пфу, засрамете се! (Удря го леко с чорапите по ухото.) Тъй, така ви се пада! (Прибира ги.)

РАНК. Какви други прелести ще видя още?

НОРА. Нищичко повече няма да видите, понеже сте непослушен. (Тананика тихо и рови из нещата.)

РАНК (след къса пауза). Като седя тук съвсем свойски с вас, не мога да проумея какво би станало от мене, ако никога не бях прекрачил прага на къщата ви.

НОРА (усмихва се). Всъщност вие се чувствувате, мисля, много удобно у нас.

РАНК (тихо, гледа напреде си). А сега да бъдеш принуден да напуснеш всичко това…

НОРА. Глупости! Ще останете тук!

РАНК (както преди). … и да не можеш да оставиш дори един нищожен белег на благодарност; ще забележат само за миг отсъствието ти… ще остане само едно празно място, което може да запълни някой случаен човек.

НОРА. А ако сега ви помоля за?… Не…

РАНК. За какво?

НОРА. За едно голямо доказателство на приятелството…

РАНК. Да, да!

НОРА. Не, искам да кажа… за една страшно голяма услуга…

РАНК. Значи, искате да ме направите поне един единствен път щастлив?

НОРА. Ах, та вие още не знаете за какво се касае.

РАНК. Е добре, кажете го най-сетне!

НОРА. Не, не мога, докторе; то е тъй нечувано много… съвет… и подкрепа, и услуга…

РАНК. Колкото повече, толкова по-добре. Наистина, аз не мога да си представя какво загатвате. Но говорете най-сетне. /Мигар нямате доверие в мене?

НОРА. Да, повече, отколкото във всекиго другиго. Вие сте моят най-верен и най-добър приятел, зная го. Затова ще ви го кажа. Значи, слушайте, докторе: трябва да ми помогнете да осуетя нещо. Вие знаете как жарко, как неизказано ме обича Торвалд; той не би се подвоумил нито миг да даде живота си за мене.

РАНК (навежда се към нея). Нора… мислите ли, че той е единственият, който?…

НОРА (леко изтръпва). Който?…

РАНК. …който с радост би дал живота си за вас.

НОРА (тъжно). Да, така.

РАНК. Аз си бях дал клетва да узнаете това пред края ми. Никога вече не ще се намери по-сгоден случай. Да, Нора, сега вие го знаете. И сега знаете също, че можете да ми се доверите както никому другиму.

НОРА (става, спокойно и просто). Пуснете ме да мина.

РАНК (прави й път, но остава седнал). Нора…

НОРА (на вратата за преддверието). Елена, донесете лампата. (Отива до печката.) Ах, драги докторе, това наистина беше отвратително от вас.

РАНК (става). Че съм ви обичал също тъй съкровено, както онзи другия? Това ли беше отвратително?

НОРА. Не. А това, че ми го казвате. Та то съвсем не беше нужно…

НОРА. Какво ще рече това? Мигар сте знаяла? (Прислужницата влиза с лампата, поставя я на масата и пак излиза.) Нора… госпожо Хелмер… питам ви, знаехте ли?

НОРА. Ах, отгде да зная дали съм го знаяла, или не съм го знаяла? Наистина не мога да ви кажа. Как можахте да бъдете толкова недодялан, докторе! Всичко беше тъй хубаво!

РАНК. Е, накрай поне се уверихте, че съм ви предан тялом и духом. Говорете сега!

НОРА (поглежда го). Сега още?

РАНК. Моля… мога ли да узная за какво се касае?

НОРА. Сега няма да узнаете нищо.

РАНК. Да, да! Не бива да ме наказвате така. Удостойте ме и аз ще направя за вас всичко, каквото е по силите на човек!

НОРА. Не можете да направите вече нищо за мене. Впрочем едва ли ще се нуждая от помощ. Ще видите, всичко е въображение. Положително. Естествено. (Сяда в стола-люлка, поглежда го и се разсмива.) Вие действително сте любезен господин, драги докторе! Сега, на лампа, сигурно се срамувате?

РАНК. Не, всъщност не! Но може би ще трябва да си отида… завинаги?

НОРА. Не, въпреки това не бива да си отивате! Разбира се от само себе си, че ще идвате у нас като по-рано. Знаете, че Торвалд не може да се лиши от вас.

РАНК. А вие?

НОРА. Ах, аз намирам, че тук винаги става страшно забавно, когато дойдете вие.

РАНК. Тъкмо това ме подведе да тръгна по фалшиви дири. Вие сте загадка за мене. Често ми се е струвало, като че ли вие изпитвате толкова радост да бъдете заедно с мене, колкото и с Хелмер.

НОРА. Да, вижте, има хора, които обичаме повече от всичко, и хора, с които най-обичаме да бъдем заедно.

РАНК. О, да, в това има нещо вярно.

НОРА. Когато бях още в родителския дом, естествено, обичах татко повече от всичко. Но винаги ми беше извънредно забавно, когато можех да сляза скрито долу при слугите; защото те никога не ме поучаваха и освен това винаги си разказваха толкова весели работи.

РАНК. Аха, значи, аз заместих тях.

НОРА (скоква и отива при него). Драги, скъпи докторе, не исках да кажа това. Но, вижте, с Торвалд е точно така, както беше с татко…

 

(Прислужницата влиза от преддверието.)

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Госпожо! (Пошепва нещо и й подава една визитна карта,)

НОРА (хвърля поглед върху картата). А! (Пъхва я в джоба си.)

РАНК. Нещо неприятно?

НОРА. Не, не, съвсем не; само… за новия ми костюм…

РАНК. Как? Та той л е ж и там.

НОРА. Ах, да! Този! Касае се обаче за друг; поръчах го… Торвалд не бива да знае…

РАНК. Аха, значи, тази е великата тайна!

НОРА. Да, разбира се! Влезте при него; той е в средната стая, задръжте го дотогава…

РАНК. Не се безпокойте; няма да го пусна. (Отива в стаята на Хелмер.)

НОРА (към прислужницата). Стои в кухнята и чака?

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, качил се е по задната стълба…

НОРА. Не му ли каза, че в къщи няма никого?

ПРИСЛУЖНИЦАТА Да, но беше безполезно.

НОРА. Не искаше да си отиде?

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Не, докато не бил приказвал с госпожата.

НОРА. Тогава пусни го, но безшумно. Не бива да обаждаш никому. Елена; то е изненада за моя мъж.

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, да, разбирам. (Излиза.)

НОРА. Ужасното ще се случи. Той иде въпреки всичко. Не, не, не, не може да се случи, не бива да се случи! (Отива до вратата на Хелмер и бутна резето. Прислужницата отваря вратата за преддверието, пуска Крогстад и отново затваря вратата зад него. Той е облечен в пътнишка шуба, кожени ботуши и кожена шапка.)

НОРА (отива към него). Говорете тихо; мъжът ми е в къщи.

КРОГСТАД. Добре.

НОРА. Какво искате от мене?

КРОГСТАД. Да се осведомя.

НОРА. Добре, побързайте. Какво има?

КРОГСТАД. Вие сигурно знаете, че получих уволнени ето си.

НОРА. Не можах да го предотвратя, господни Крогстад. Борих се докрай за вашата кауза. Но нищо не помогна…

КРОГСТАД. Толкова малко ли ви обича вашият мъж? Той знае на какви неприятности мога да ви изложа и пак дръзва…

НОРА. Как можете да помислите, че той знае!

КРОГСТАД. Да, разбира се, мислех си го. Та и не би подобавало на моя добродушен Торвалд Хелмер да покаже толкова мъжество…

НОРА. Господин Крогстад, аз изисквам да имате респект към моя мъж.

КРОГСТАД. О, разбира се. Всичкия дължим респект. Но тъй като вие, уважаема госпожо, криете тъй плахо цялата работа, то аз мога да приема, че днес вие сте по-наясно от вчера какво всъщност сте извършила.

НОРА. По-наясно, отколкото вие някога бихте могли да ми обясните!

КРОГСТАД. Естествено, такъв лош юрист като мене…

НОРА. Какво искате от мене?

КРОГСТАД. Само да видя как сте, госпожо Хелмер. Мислих целия ден за вас. Един паричен посредник, един писарушка като мене също има сърце, тъй да се каже.

НОРА. Тогава докажете го; помислете за малките ми деца.

КРОГСТАД. Вие и вашият мъж помислихте ли за моите деца? Обаче сега е все едно! Не бива да вземате работата толкова сериозно… само това исках да ви кажа. Сега засега няма да доведа случката до знанието на съда.

НОРА. Не, нали? Знаех го.

КРОГСТАД. Всичко може да се уреди с добром; не е нужно да стига до ушите на хората; ще остане между нас тримата.

НОРА. Мъжът ми не бива да научи никога.

КРОГСТАД. Как ще попречите? Негли ще успеете да из-платите остатъка?

НОРА. Не, в момента не.

КРОГСТАД. Или имате някакво средство да набавите парите в близко време?

НОРА. Поне никакво, е което бих поискала да си послужа.

КРОГСТАД. Па и не бихте имала никаква полза. Дори да се бяхте изправила тук пред мене с още толкова сухи пари в ръката, пак не бихте получила обратно записа си.

НОРА. Тогава обяснете ми, какво ще правите е него?

КРОГСТАД. Само ще го запазя… да го имам в ръцете си. Никой външен човек няма да узнае нищо. И ако вие се носите с някакво отчаяно решение…

НОРА. Така е.

КРОГСТАД. … ако имате намерение да напуснете дом и семейство…

НОРА. Така е.

КРОГСТАД. …или ако може би сте намислила нещо още по-лошо…

НОРА. Отгде знаете?…

КРОГСТАД. …то откажете се от тая мисъл!

НОРА. Отгде знаете, че се нося с такива мисли?

КРОГСТАД. Човек като нас винаги се носи с такива мисли… в началото. И аз се носих с тях. Но, ах, господи, нямах смелостта…

НОРА (беззвучно). И аз нямам.

КРОГСТАД (облекчен). Нали? Нямате смелостта за това… и вие я нямате?

НОРА. Нямам я; нямам я.

КРОГСТАД. Лък и би било голяма глупост. Щом премине първата домашна буря… В джоба си имам едно писмо до вашия мъж.

НОРА. В което пишете, всичко?

КРОГСТАД. В изразите, доколкото бе възможно, смекчено.

НОРА (бързо). Това писмо не бива да попадне в ръцете му! Скъсайте го, аз ще се помъча да набавя пари.

КРОГСТАД. Извинете, госпожо, но мисля, че току-що ви казах…

НОРА. Ах, аз не говоря за парите, които ви дължа. Кажете ми каква сума изисквате от моя мъж. Аз ще набавя парите.

КРОГСТАД. Не искам никакви пари от мъжа ви.

НОРА. Какво искате най-сетне?

КРОГСТАД. Ще узнаете. Искам да се изправя отново на краката си, уважаема госпожо… искам да се издигна; и вашият съпруг трябва да ми помогне. От година и половина не съм се провинил в никакво непочтено деяние. През това време се борих с най-тежки условия; бях доволен, че мога да се издигна отново стъпка по стъпка. Сега ме изпъждат но сега аз няма да се задоволя с това — да ме приемат отново по милост; казвам ви, искам да се издигна. Искам да се върна в банката; вашият мъж следва да намери някоя служба за мене…

НОРА. Той никога няма да го направи.

КРОГСТАД. Ще го направи. Аз го познавам. Той не смее да се наежва. А бъда ли веднъж вътре, заедно с него… тогава ще видите! Няма да мине една година и аз ще стана дясна ръка на директора. Тогава Нилс Крогстад ще управлява Акционерната банка, а не Торвалд Хелмер.

НОРА. Това няма да доживеете!

КРОГСТАД. Мигар вие ще?…

НОРА. Сега имам смелост.

КРОГСТАД. Ах, не ще ме уплашите! Една такава изтънчена, разглезена дама като вас…

НОРА. Ще видите, ще видите!

КРОГСТАД. Да не се хвърлите под леда? В студената, черна като катран вода? Та после, напролет, да бъдете изхвърлена на брега, грозна, неузнаваема, с окапали коси…

НОРА. Не ще ме уплашите!

КРОГСТАД. И вие мене не. Такива неща не се правят; госпожо Хелмер. А освен това какъв смисъл би имало? Въпреки всичко той ще стои в джоба ми.

НОРА. И после ли, когато аз няма вече?…

КРОГСТАД. Забравяте ли, че доброто ви име и след вашата смърт зависи от мене?

 

(Нора стои онемяла и го гледа.)

 

КРОГСТАД. Така, сега знаете в какво положение се намирате. Не вършете глупости! Аз ще чакам от Хелмер отговор на писмото си. И не забравяйте, че сам вашият мъж ме тласна отново по такива пътища. Аз няма никога да му простя. Сбогом, уважаема госпожо! (Излиза през преддверието.)

 

(Нора изтичва към вратата на преддверието, отваря я малко, слухти.)

 

Отиде си. Не предаде писмото. Ах, не, не, това е невъзможно. (Отваря все по-широко вратата). Какво значи това? Стои вън. Не слиза по стълбата. Премисля ли? Да не би?… (В кутията пада писмо; после се чуват стъпките на Крогстад, които заглъхват надолу по стълбата. Нора изтичва със задавен вик през стаята до масата пред софата; кратка пауза.) В кутията. (Примъква се плахо до вратата за преддверието.) Лежи там. Торвалд, Торвалд… сега сме безнадеждно загубени!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (влиза с костюма от стаята вляво). Така… няма какво повече да се променя. Искаш ли да направим проба?

НОРА (пресипнало и тихо). Кристина, ела.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (хвърля костюма на софата). Какво ти е? Изглеждаш съвсем разстроена.

НОРА. Ела. Виждаш ли писмото. Там… надникни през отвора на кутията за писма!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, да, виждам го.

НОРА. Писмото е от Крогстад…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора… Крогстад ти е заел парите!

НОРА. Да; и сега Торвалд ще узнае всичко.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ах, Нора, повярвай ми, това е най-доброто за двама ви.

НОРА. Ти още не знаеш всичко. Аз фалшифицирах подпис.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Боже справедливи…

НОРА. Искам да ти кажа само едно, Кристина ти трябва да ми бъдеш свидетел.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как така свидетел? Какво бих могла аз?…

НОРА. Ако загубя разсъдъка си… а това би могло лесно да се случи…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора!

НОРА. Или ако ми се случи нещо друго… такова, че да не мога да бъда тук, ако…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора, Нора, ти си просто обезумяла!

НОРА. Ако после някой реши да поеме всичко върху себе си… цялата вина… ти разбираш…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ Да, да. Но как можеш само да помислиш?…

НОРА. Тогава ти ще свидетелствуваш, че не е вярно, Кристина. Аз съвсем не съм обезумяла; още съм напълно с ума си и ти казвам: никой друг не е знаел, аз сама извърших всичко. Не забравяй това!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Положително се. Обаче не разбирам всичко.

НОРА. Как ли би могла да го разбереш! Та сега ще стане чудото!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чудото?

НОРА. Да, чудото. Но то е тъй страшно, Кристина… то по бива да стане… за нищо на света.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз ще отида веднага у Крогстад и ще поговоря с него.

НОРА. Не отивай у него! Той ще ти напакости!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Някога в миналото той беше готов да направи с радост всичко за мене, каквото и да беше.

НОРА. Той?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Где живее?

НОРА. Ах, мигар зная?… Или да… (бръква в джоба си) имам визитната му карта. Но писмото, писмото!…

ХЕЛМЕР (от стаята си, чука на вратата). Нора!

НОРА (изкрещява, преизпълнена от страх). Какво има? Какво искаш от мене?

ХЕЛМЕР. Е, е, само не се плаши! Не можем да влезем. Заключила си вратата. Проба ли правиш?

НОРА. Да, да, проба правя. Ще изглеждам хубава, Торвалд.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (прочела визитната карта). Живее съвсем близко до ъгъла.

НОРА. Да… но няма да има никаква полза. Ние сме безнадеждно загубени. Писмото е вече в кутията.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мъжът ти ли държи ключа?

НОРА. Да, винаги.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад трябва да поиска обратно писмото си непрочетено; трябва да намери някакъв предлог…

НОРА. Но точно по това време обикновено Торвалд…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Задръж го! Влез дотогава при него! Аз ей сега ще се върна. (Излиза бързо през преддверието.)

НОРА (отива до вратата на Хелмер и я отваря). Торвалд!

ХЕЛМЕР (от задната стая). Е, мога ли най-сетне да вляза в собствената си стая? Ранк, ела да видим сега! (От вратата.) Но какво значи това?

НОРА. Какво, скъпи Торвалд?

ХЕЛМЕР. Ранк ме подготви за някаква великолепна маскарадна сцена.

РАНК (от вратата). Аз така разбрах, но може и да съм се излъгал.

НОРА. Ще се възхищавате от моето великолепие чак утре.

ХЕЛМЕР. Но, мила Нора, колко изнурена изглеждаш! Много ли упражнява?

НОРА. Не, въобще не съм упражнявала още.

ХЕЛМЕР. Но все пак ще бъде необходимо…

НОРА. Да, ще бъде безусловно необходимо, Торвалд. Но аз не мога да направя нищо без твоя помощ…, забравила съм кажи-речи всичко.

ХЕЛМЕР. О, ще си го припомниш бързо!

НОРА. Да, Торвалд, трябва да се заемеш с мене. Обещаваш ли ми? Ах, толкова ме е страх! Такова голямо общество… Тази вечер трябва да се посветиш всецяло на мене. Никакви дела… и изобщо нищо друго. Никакво писане! А? Нали, мили Торвалд?

ХЕЛМЕР. Обещавам ти. Та ги вечер ще стоя изключително па твое разположение… малка, безпомощна особо! Но почакай! Искам първо… (Отива към вратата за преддверието.)

НОРА. Какво искаш да видиш вън?

ХЕЛМЕР. Искам да видя дали има писма.

НОРА. Не, не, недей, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Какво ще рече това?

НОРА. Торвалд, моля те, писма няма.

ХЕЛМЕР. Все пак ще отида да видя. (Тръгва.)

 

(Нора на пианото, свири първите тактове на тарантелата.)

 

ХЕЛМЕР (спира се на вратата). Аха!

НОРА. Ако ще танцувам утре, трябва предварително да упражнявам с тебе.

ХЕЛМЕР (отива при нея). Толкова ли те е страх, мила Нора?

НОРА. Да, имам безграничен страх. Нека започнем веднага упражнението. До трапезата има още време. Седни на пианото и свири, мили Торвалд, поправяй ме; дирижирай ме К1акто обикновено.

ХЕЛМЕР. На драго сърце, на драго сърце, щом желаеш. (Сяда на пианото.)

НОРА (изважда от кутията дайре и един дълъг пъстър шал, с който набързо се драпира; после идва с един скок напред и извиква). Свири! Сега ще танцувам. (Хелмер свири и Нора танцува. Ранк стои до пианото зад Хелмер и гледа.)

ХЕЛМЕР (свири). По-бавно, по-бавно!

НОРА. Не мога иначе.

ХЕЛМЕР. Не толкова буйно, Нора!

НОРА. Точно така трябва.

ХЕЛМЕР (прекъсва свиренето). Не, не, така съвсем не върви.

НОРА (смее се и маха с дайрето). Не ти ли казах?!

РАНК. Дай аз да свиря!

ХЕЛМЕР (става). Да, свири ти… така за мене ще е по-удобно да я дирижирам.

 

(Ранк сяда на пианото и свири. Нора танцува с растяща възбуда. Хелмер се е изправил до печката и през време на танца непрекъснато й отправя поправителни забележки. Тя като че не го чува, косите й се разплитат и падат върху раменете; тя нехае и продължава да танцува. Влиза госпожа Линде.)

 

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (стои като вкаменена на вратата). А?…

НОРА (танцува). Весело е тук, Кристина.

ХЕЛМЕР. Но, мила, скъпа Нора, ти танцуващ така, като че от това зависи животът ти.

НОРА. Наистина зависи.

ХЕЛМЕР. Ранк, спри! Та това е явно безумие. Спри, казах!

 

(Ранк прекъсва свиренето и Нора изведнъж спира. Хелмер отива при нея.)

 

Никога не бих помислил, че това е възможно; та ти си забравила всичко, каквото те бях научил.

НОРА (хвърля дайрето). Сам виждаш.

ХЕЛМЕР. Да, действително са нужни още уроци.

НОРА. Виждаш сега колко е необходимо. Трябва да упражняваш с мен до последния миг. Обещаваш ли ми, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Бъди уверена.

НОРА. Днес и утре не бива да мислиш за нищо друго освен за мене; не бива да отваряш нито едно писмо… не бива да отключваш кутията за писма…

ХЕЛМЕР. Аха, все още страхът от тоя човек…

НОРА. О, да, да… и това!

ХЕЛМЕР. Нора, познавам по очите ти: вече е дошло писмо от него.

НОРА. Не зная, мисля — да. Но сега ти не бива да четеш подобно нещо. Между нас не бива да влезе нищо грозно, докато не свърши всичко.

РАНК (тихо към Хелмер). Не й противоречи!

ХЕЛМЕР (прегръща я с една ръка). Да бъде волята на детето. Но утре вечер, след твоя танц…

НОРА. Тогава си свободен.

ПРИСЛУЖНИЦАТА (от вратата вдясно). Госпожо, трапезата е сложена.

НОРА. Донеси шампанско, Елена!

ХЕЛМЕР Ай, ай… значи, голямо пиршество?

НОРА. Пиршество е шампанско до зори. (Вика навън.) И бадемки, Елена, много… само този път.

ХЕЛМЕР (хваща я за ръцете). Тъй, тъй, тъй… стила с тая страхлива припряност! Бъди сега отново моята мила, малка чучулига както преди.

НОРА. Ах, да, ще бъда. Но влез сега вътре; вие също, докторе. Кристина, ти трябва да ми забодеш косите.

РАНК (на излизане с Хелмер). Навярно има нещо… нещо на път?

ХЕЛМЕР. Нищо подобно, драги приятелю, само този детински страх, за който ти разказах.

 

(Двамата излизат надясно.)

 

НОРА. Е, какво?!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Заминал… извън града.

НОРА. Познах по очите ти.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Щял да се върне утре вечер. Оставих му няколко реда.

НОРА. Това не биваше да правиш. Не бива да пречиш на нищо, В края на краищата е истинско блаженство да се чака чудото.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво чакаш?

НОРА. Ах, ти не можеш да го разбереш. Влез при тях; аз ще дойда веднага след тебе. (Госпожа Линде отива в трапезарията. Нора стои един миг, като че да се опомни, после поглежда часовника си.) Пет часът. Седем часа до полунощ. После още двадесет и четири часа до следващата полунощ. Тогава тарантелата ще свърши. Двадесет и четири и седем? Още тридесет и един часа живот.

ХЕЛМЕР (вдясно на вратата). Но где се бави моята малка чучулига?

НОРА (литва с разперени ръце насреща му). Ето я чучулигата!