Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 205 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Метеоритът | |
Deception Point | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | ![]() |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
70
Черната стаичка на „Шарлот“ представляваше акустично „чиста“ каюта без успоредни и огледални повърхности, която поглъщаше звука с 99.4% ефикасност. Тъй като металът и водата са проводници на звука, разговорите на борда на подводници винаги са уязвими на подслушване, но от „черната стаичка“ не можеше да излезе никакъв звук. Всички разговори в тази изолирана кутия бяха напълно сигурни.
Каютата приличаше на килер, чиито стени, таван и под са покрити с дунапренови шипове, стърчащи навътре, от всички посоки. На Рейчъл й напомняше на тясна подводна пещера с пораснали от всички повърхности сталагмити. Най-смущаващото обаче бе очевидната липса на под.
Подът представляваше хоризонтално опъната мрежа. На човек му се струваше, че виси във въздуха. Мрежата беше гумирана и твърда. Когато поглеждаше надолу, Рейчъл имаше чувството, че се движи по въжен мост над сюрреалистично фрактализиран терен. На метър под краката й гората от дунапренови шипове зловещо сочеше нагоре.
След влизането си в каютата тя бе усетила дезориентиращата безжизненост на въздуха, сякаш беше изсмукана всяка частица енергия. Ушите й като че ли бяха натъпкани с памук. В главата си чуваше само собственото си дишане. Рейчъл извика и ефектът бе като да говориш във възглавница. Стените поглъщаха всяка вибрация и тя възприемаше само тези в главата си.
Капитанът излезе и затвори изолираната врата. Рейчъл, Корки и Толанд седяха в средата на каютата пред малка подковообразна маса с дълги метални крака, спускащи се през мрежата. На масата бяха поставени няколко дълги микрофона, слушалки и видеопулт с малка камера. Обстановката напомняше минисесия на Обединените нации.
Като служител в разузнаването на Съединените щати — най-големите производители на лазерни микрофони, подводни параболични подслушватели и други хиперчувствителни подслушвателни устройства на света — Рейчъл отлично знаеше, че на Земята има съвсем малко места, където човек може да води наистина поверителен разговор. Черната стаичка очевидно бе едно от тях. Микрофоните и слушалките на масата позволяваха провеждане на конфиденциален „конферентен разговор“ и хората можеха да разговарят спокойно, знаейки, че вибрациите на думите им няма да проникнат през стените. След влизането им в микрофоните техните гласове се шифроваха за дългото пътуване в атмосферата.
— Проверка на системата. — Гласът ненадейно се разнесе в слушалките им и сепна Рейчъл, Толанд и Корки. — Чувате ли ме, госпожице Секстън?
Рейчъл се наведе към микрофона.
— Да. Благодаря ви. — „Който и да сте вие“.
— Директорът Пикъринг е на линия. Той приема аудиовидео връзката. Сега се изключвам.
Рейчъл чу, че връзката прекъсва. Последва далечно пращене и бърза поредица от пиукане и щракане. Видео екранът пред тях оживя със смущаваща яснота и тя видя Уилям Пикъринг в заседателната зала на НРС. Сам. Той рязко вдигна глава и я погледна в очите. Рейчъл изпита странно облекчение, че го вижда.
— Госпожице Секстън — озадачено и дори загрижено каза директорът. — Какво става, по дяволите?
— Господин директор — отвърна тя. — Имаме сериозен проблем.