Дан Браун
Метеоритът (101)

100

Хеликоптерът на бреговата охрана се намираше на три километра от координатите на „Гоя“ и летеше на височина деветстотин метра.

Толанд извика на пилота:

— Имате ли система за нощно виждане?

Пилотът кимна и каза:

— Разбира се. Нали изпълнявам спасителни полети.

Океанологът го очакваше.

— Включете я — каза той.

Пилотът се смути.

— Защо? Изгубили ли сте някого?

— Не. Искам всички да видят нещо.

— Няма да видим нищо от тази височина, освен ако долу не гори петролно петно.

— Просто я включете.

Пилотът го изгледа странно и след това натисна няколко бутона на пулта. Включи се дисплей и образът постепенно се фокусира.

— Мамка му! — Хеликоптерът за миг се наклони, но пилотът бързо се възстанови от първоначалната изненада.

Също толкова смаяно вторачени в екрана, Рейчъл и Корки се наведоха напред. Черният фон на океана бе осветен от огромна пулсираща червена спирала. Рейчъл се обърна към Толанд.

— Прилича на циклон.

— Да — потвърди океанологът. — Циклон от топли течения. С широчина около осемстотин метра.

Пилотът изумено се подсмихва.

— Голям е. От време на време се случват такива неща, обаче още не бях чул за този.

— Появи се едва миналата седмица — поясни Толанд. — Сигурно няма да продължи повече от още няколко дни.

— На какво се дължи? — попита Рейчъл, разбираемо озадачена от огромния въртоп насред океана.

— Магмен купол — отвърна пилотът.

Тя сепнато се обърна към Толанд.

— Вулкан ли?

— Не. На Източното крайбрежие няма активни вулкани, но понякога се наблюдават магмени джобове, които изригват на морското дъно и образуват горещи места. Горещите места стават причина за промяна на температурното съотношение — гореща вода на дъното и по-студена на повърхността. И от това се образуват тези гигантски спирални течения. Изчезват за около две седмици.

Пилотът погледна пулсиращата спирала на дисплея.

— Като че ли това все още е доста силно. — Той замълча за миг, провери координатите на кораба на Толанд и изненадано възкликна:

— Господин Толанд, май сте оставили „Гоя“ почти в средата му.

Океанологът кимна.

— В центъра си теченията са малко по-бавни. Осемнайсет възела. Все едно да хвърлиш котва в бърза река. Тази седмица веригата ни е подложена на сериозно опъване.

— Господи! — възкликна пилотът. — Течение със скорост осемнайсет възела? Само да не паднете през борда! — засмя се той.

На Рейчъл не й беше смешно.

— Майк, ти нищо не спомена за това течение и магмения купол.

Той окуражително постави ръка върху коляното й.

— Няма нищо страшно, повярвай ми.

Младата жена се намръщи.

— Значи тази серия, която снимаш тук, е за магмения купол, така ли?

— За горещите течения и Sphyrna mokarran.

— Да, спомням се, че го каза.

Толанд и се усмихна престорено срамежливо.

— Sphyrna mokarran обичат топлата вода и в момента абсолютно всички в радиус от сто и петдесет километра са се събрали тук.

— Върхът. — Рейчъл нервно поклати глава. — А какво, ако може да попитам, е Sphyrna mokarran?

— Най-грозната морска риба.

— Камбала ли?

Толанд се засмя.

— Риба-чук.

Рейчъл се вцепени.

— Около кораба ти има акули?!

Той й намигна.

— Спокойно, не са опасни.

— Ако не бяха опасни, нямаше да го кажеш.

Океанологът се подсмихва.

— Сигурно си права. — Той шеговито подвикна на пилота: — Хей, кога за последен път сте спасявали някого от нападение на риба-чук?

Пилотът сви рамене.

— Божичко, от десетки години не сме спасили никого от риба-чук.

Толанд се обърна към нея.

— Видя ли? От десетки години. Не се бой.

— Миналия месец обаче — прибави пилотът — бяха нападнали някакъв идиот с акваланг…

— Чакайте малко! — прекъсна го Рейчъл. — Вие казахте, че не сте спасили никого?

— Да — потвърди пилотът. — Никого. Обикновено закъсняваме. Тия чудовища убиват за секунди.