Майкъл Муркок
Мечът на зората (24)

ОСМА ГЛАВА
СТЕНИТЕ НА СТАРВЕЛ

Още от сутринта следващият ден подсказа, че ще бъде също така горещ като предишния.

Докато Пал Бючард и новите му приятели се разхождаха по улиците на Нарлийн, стана ясно, че мнозина са узнали за ултиматума на Валжон и очакват с нетърпение какво ще предприеме капитанът.

Ала Бючард не предприемаше нищо. Усмихваше се наляво и надясно, целуваше галантно ръцете на дамите, сипеше поздравления и водеше Хоукмун и д’Аверк право към центъра, където според него беше най-добрият шивач в града.

Работилницата на шивача се оказа почти на един хвърлей от стените на Старвел.

— Всъщност — предложи им той — можем да посетим шивача и следобед. Предлагам първо да отскочим до една кръчма, която ви препоръчвам искрено. Намира се съвсем близо до градския площад и е предпочитано място за всички местни големци. Така ще им дадем възможност да ни видят спокойни и весели. Ще побъбрим за туй-онуй, но ще избягваме всякакви подмятания за Валжон и неговата заплаха.

— Дали не си търсиш белята, капитан Бючард? — зачуди се д’Аверк.

— Може би — отвърна Бючард. — Но имам чувството, че много неща ще зависят от днешните събития. Готов съм да заложа на тези събития, защото днес ще се решава моята победа… или поражение.

Хоукмун кимна, но не добави нищо. Той също усещаше, че нещо витае из атмосферата на градчето.

Настаниха се удобно в кръчмата, опитаха от вкусните ястия, изпиха поднесеното вино и през цялото време се стараеха да не забелязват, че са център на всеобщото внимание, както и ловко да избягват всякакви подпитвания относно ултиматума на Валжон.

Дойде и си отиде обяд, а Бючард продължаваше да разговаря безгрижно, сякаш не забелязваше, че времето лети. Накрая допи чашата си, надигна се и рече:

— А сега, господа, да видим какво прави шивачът, за когото ви споменах…

Улиците в центъра на града бяха необичайно пусти. Повечето прозорци бяха със спуснати завеси, зад които се мяркаха пребледнели, изплашени лица, но Бючард само се усмихна, сякаш се забавляваше от ситуацията.

— Днес ние с вас, приятели, сме главните актьори на нашата малка сцена — каза той. — Остава да си изиграем добре ролите.

След малко Хоукмун за първи път зърна част от стената на Старвел. Издигаше се високо над всички покриви, бяла, горда и загадъчна и поне доколкото можеше да установи — без никакви врати.

— Всъщност има няколко съвсем малки вратички — обясни им Бючард. — Но те се използват рядко. В замяна на това пиратите разполагат с просторни подземни тунели, свързани с реката и с много докове.

Бючард ги отведе на една странична уличка и им показа висящата малко по-нататък табела.

— Ето го нашия шивач, приятели.

Влязоха в работилницата, затрупана с тонове платове, купища наметала, бричове и жилетки, най-различни саби и кинжали, великолепни доспехи, шлемове, ботуши, колани и всичко останало, което можеше да потрябва на един рицар. Притежателят на работилницата тъкмо обслужваше друг клиент. Той беше човек на средна възраст, добре сложен, с червендалесто лице и снежнобяла коса. Шивачът се усмихна, когато забеляза Бючард, а клиентът се извърна към тях — очите му се разшириха, като видя кои са влезлите. Клиентът промърмори нещо и се надигна да си ходи.

— Не желаете ли тази сабя, господарю? — подхвърли след него шивачът. — Готов съм да сваля цената с половин смайгар, но нито грош повече.

— Друг път, Пиар, друг път — подхвърли през рамо клиентът, заобиколи Бючард, поклони се и излезе.

— Кой беше този? — понита усмихнато Хоукмун.

— Синът на Веронеег, доколкото си спомням — отвърна Бючард и се засмя. — Наследил е, изглежда, страхливия нрав на баща си!

Пиар застана пред тях.

— Добър ден, капитан Бючард. Не очаквах да ви видя днес тук. Направихте ли заявлението, което се очакваше от вас?

— Не, Пиар, не съм.

— Така си и знаех, капитане — усмихна се Пиар. — Но сигурно си давате сметка за опасността, която ви грози? Валжон няма да остави тази работа така, не мислите ли?

— Сигурно ще опита нещо, Пиар.

— И то скоро, капитане. Едва ли ще губи време. Не смятате ли, че е малко рисковано да се разхождате толкова близо до стените на Старвел?

— Трябва да им покажа, че не се боя от Валжон — отвърна Бючард. — Пък и защо да променям плановете си заради него? Обещах на приятелите си, че тук ще могат да подберат дрехи според вкуса си, а човек не бива да подминава с лека ръка подобни обещания!

Пиар се усмихна и махна небрежно с ръка.

— Желая ви успех, капитане. А сега, господа, какво бихте искали да ви покажа?

Хоукмун избра едно алено наметало и дълго се любува на позлатените му закопчалки.

— Много неща тук ми харесват, майстор Пиар — рече той. — Виждам, че сте човек с вкус.

Докато Бючард разговаряше с шивача, Хоукмун и д’Аверк обиколиха бавно магазина, като се спираха пред онези неща, които привличаха вниманието им — тук някоя риза, там — чифт великолепни ботуши. Изминаха два часа, преди най-сетне да приключат с избора си.

— Ако обичате, заповядайте в пробните, господа — рече им Пиар. — Виждам, че сте направили добър избор.

Хоукмун и д’Аверк се усамотиха в специално обзаведените за целта пробни. Хоукмун бе взел копринена риза в лавандулов цвят, жилетка от фина светла щавена кожа и широки бричове от пурпурна коприна — в тон с шалчето, което бе завързал на шията си. Крачолите на бричовете напъха в ботушите, изработени от същата кожа, от каквато бе жилетката, която остави разкопчана. На пояса си завърза широк кожен колан и накрая заметна раменете си с тъмносиньо наметало.

Д’Аверк бе спрял избора си на алена риза и бричове в същия цвят, жилетка от блестяща черна кожа и също така черни кожени ботуши, които стигаха до коленете. Над всичко това сложи право наметало с мастилен оттенък. Тъкмо посягаше към колана с ножницата, когато отвън се разнесе пронизителен вик.

Хоукмун разтвори завесите на пробната.

Работилницата беше изпълнена с хора — без никакво съмнение пирати, прехвърлили се от Старвел. Разбойниците бяха заобиколили Бючард толкова неочаквано, та капитанът дори не бе успял да извади сабята си.

Хоукмун се завъртя светкавично, издърпа сабята си от купа нахвърляни дрехи и се втурна устремно в предната част на работилницата, където едва не се сблъска с Пиар. От гърлото на нещастния шивач струеше кръв.

Ала пиратите вече бързаха към изхода. Бючард не се виждаше никакъв.

Хоукмун промуши един от пиратите право в сърцето, сетне отби удара на друг.

— Не се опитвайте да си мерите силите с нас — изръмжа неговият противник. — Искаме само Бючард!

— Значи ще трябва да ни убиете, за да го получите! — извика д’Аверк, който междувременно се беше присъединил към Хоукмун.

— Бючард ще трябва да отговаря пред господаря Валжон за злините, които му е сторил — продължи разбойникът, докато размахваше бясно сабята.

Д’Аверк изчезна за миг в пробната, появи се със сабя в ръка и с ловко и невероятно бързо движение изби оръжието от ръката на пирата. Мъжът изрева разгневен, дръпна затъкнатия в пояса му кинжал и го запрати право към д’Аверк. Французинът отби невъзмутимо летящото острие, скочи пъргаво напред и посече мъжа през шията.

Близо половината от пиратите напуснаха основната група и се завтекоха да пресекат пътя на следващите ги по петите Хоукмун и д’Аверк.

— Намислили са да отвлекат Бючард! — извика отчаяно Хоукмун. — Трябва да му помогнем!

Той размаха яростно сабята, опитвайки се да си пробие път през навалицата, но в същия миг зад него се разнесе тревожният вик на д’Аверк.

— Идват още — през задната врата!

Това беше последното, което чу преди върху шлема му да се стовари тежката дръжка на меч. Тялото му се люшна напред и Хоукмун се просна върху един вързоп ризи.

Дойде на себе си с чувството, че се задушава, и веднага се обърна по гръб. В работилницата цареше сумрак, не се чуваше никакъв звук.

Той се надигна, олюлявайки се, все още стиснал в ръка дръжката на сабята. Първото, което видя, бе проснатият под завесата труп на Пиар. Недалеч лежеше, на пръв поглед напълно безжизнено, и тялото на д’Аверк, с обляно в кръв лице.

Хоукмун изтича при своя приятел, пъхна ръка под жилетката му и с облекчение долови ударите на туптящото му сърце. Изглежда, че и французинът, също като него, бе зашеметен с удар по време на боя. Вероятно пиратите преднамерено бяха пощадили живота им, за да разкажат на гражданите на Нарлийн каква участ е сполетяла нахалника Пал Бючард, дръзнал да оскърби не друг, а господаря Валжон.

Хоукмун огледа задната част на работилницата и откри стомна с вода. Върна се и поднесе гърлото й към устните на д’Аверк, сетне откъсна парче плат и намокри челото му. Под засъхналата кръв на темето се показа неголяма рана.

Д’Аверк се размърда, отвори очи и ги втренчи в лицето на Хоукмун.

— Бючард — произнесе той. — Трябва да го спасим, Хоукмун.

Хоукмун кимна мрачно.

— Да. Но той вече е в Старвел.

— Никой не го знае освен нас — продължи ентусиазирано д’Аверк и се изправи. — Ако успеем да го спасим, да го върнем обратно, а сетне разкажем на всички какво е станало — помисли само как ще подейства това на духа им!

— Добре — съгласи се Хоукмун. — Нямам нищо против да поразгледаме този Старвел и пътем да измъкнем Бючард — ако все още е жив. — Той пъхна сабята си в ножницата. — Трябва да измислим как да изкатерим тази стена, д’Аверк. Ще ни е нужна екипировка.

— Обзалагам се, че в работилницата ще намерим каквото ни е необходимо — отвърна д’Аверк. — Да побързаме. Стъмва се вече.

Хоукмун докосна с пръст черната перла в челото си. Мислите му отново се насочиха към Изелда, граф Медни, Оладан и Боуджентъл. Едничкото му и най-съкровено желание сега бе да забрави Бючард и напътствията на Миган, да обърне гръб на легендарния Меч на зората и още по-легендарния Рунически жезъл, да открадне един кораб от пристанището и да се понесе през морето право към своята любима. Но той въздъхна и поклати глава. Не можеха да оставят Бючард на произвола на съдбата. Трябваше да се опитат да го спасят — или да умрат.

Замисли се за стените на Старвел, само на хвърлей от тях. Едва ли някой досега бе опитвал да ги изкачи, защото бяха не само стръмни, но и добре пазени. И все пак не беше изключено да успеят. За целта обаче трябваше първо да опитат.