Ейми Трий
Вълшебните кристали (7)

Пета глава

— Фантастично! — провикна се Сезам.

— Жестоко! — извика и Мади.

Търсачките на талисмани седяха една до друга в шейна, която се носеше със страхотна скорост през искрящо снежно поле. Шейната принадлежеше на Ледената дама и я теглеше едно прелестно петнистосиво пони на име Скрежка. Тя напомняше на Сезам за любимото й пони Сребърен, което живееше в конюшните на Джоуди Лък.

— Скрежка ще ви закара чак до пролома — беше казала Ледената дама. — Оттам трябва да продължите пеша към планината Снежинка.

Пазачката им беше дала и малко стъклено ковчеже, което Мади в момента здраво стискаше.

— В него ще сложите кристалите — бе обяснила Ледената дама.

Известно време момичетата просто си седяха в шейната и се наслаждаваха на стремителното пътуване през чудната зима на Ледената страна. Настроението им се повдигна, докато прелитаха край преспи сняг, а над главите им в небето трепкаха и блестяха чудни светлини. Толкова беше красиво, че дъхът им спираше.

— Леле! — възкликна Сезам.

Подобно на завеси от светлина от небето се спускаха нагънати бляскави трепкащи лъчи, обагрени в оранжево, розово и зелено.

— Небесно явление — обясни Мади. — Гледах едно предаване за Северното сияние. Това е нещо подобно.

Скоро обаче пътуването свърши. Скрежка спря пред тесен мост от лед, над един пролом, и момичетата слязоха от шейната. Погалиха понито, благодариха му за помощта, а то се обърна и припна към дома.

Сезам пристъпи към пролома и надникна над ръба. Ахна от ужас.

— Страшно е дълбоко! Не виждам дъното.

— Ооо — простена Мади. — Завива ми се свят. Налага ли се да преминаваме от другата страна?

От отвъдната страна на пролома започваше планината Снежинка, а на отсамната се простираха само снежни поля, чак до хоризонта. Между тях лежеше проломът, а наблизо не се виждаше друго подходящо място, през което да могат да преминат отвъд.

— Няма друг начин — отвърна Сезам. — Трябва да стигнем до планината. Там е пещерата. Върви след мен. Всичко ще бъде наред.

Всъщност беше ужасно. Леденият мост бе хлъзгав. Замръзналата му повърхност бе покрита с тънък, подобен на посипана захар слой сняг, и нямаше нищо, което да попречи на момичетата да се плъзнат и да паднат в зейналата пропаст отдолу. Сезам бавно местеше единия си крак пред другия, като опитваше здравината на леда при всяка крачка. Скръц, скръц, скръц! „Ами ако се пропука — помисли тя. — Не! Недей да мислиш!“ Мади вървеше плътно зад нея. От време на време Сезам я чуваше как хлипа. Горката, колко ли беше уплашена!

— Почти стигнахме — обади се Сезам. — Не гледай надолу. Страхотно се справяш. Само още няколко крачки…

— Аааа!

Двете момичета изпищяха от ужас. Сезам се подхлъзна и падна по гръб, а единият й крак увисна над пропастта. „Едно погрешно движение и край с мен!“, помисли си тя.

— Н-н-не м-м-мърдай — заекна Мади. — Ид-д-двам.

Тя застана на четири крака и пропълзя до Сезам, внезапно забравила страха си от височини. Трябваше да спаси Сезам, това беше най-важното!

— Подай ръка — каза Мади. — Ще те издърпам по-надалеч от ръба.

— Страхувам се, че ще падна — проплака Сезам. — Плъзгам се…

— Подай ръка! — повтори Мади. — Хайде!

Точно навреме Сезам протегна ръка и Мади стисна китката й. После напрегна всички сили и издърпа приятелката си на безопасно място.

— Уф! — въздъхна Сезам. — Разминахме се на косъм. Благодаря ти, Мади. Ти беше страхотна!

* * *

Все още малко разтреперани след трудното преминаване над пролома, момичетата бързаха към планината Снежинка. Скоро стигнаха до подножието й и се озоваха в борова гора. Клоните на дърветата бяха покрити с дебел сняг. Не подухваше никакъв вятър. На няколко пъти им се стори, че земята под краката им трепери, сякаш отдолу се движи нещо тежко и грамадно.

— Страшничко си е! — обади се Мади. Тя още не можеше да се успокои от преживяното над пролома.

Само миг по-късно острият поглед на Сезам забеляза в снега пред тях отпечатък от лапа, след това още един и още един. Бяха огромни, с размера на чинии за хранене! Тя бутна Мади и двете заедно проследиха следите от лапи, лъкатушещи между дърветата.

— Да тръгнем по следата — предложи Сезам. — Не се знае, може да ни изведе при пещерата или при талисмана…

— Или при някой страховит звяр с огромни зъби! — каза Мади.

— Така си е — съгласи се Сезам. — Но трябва да рискуваме. Имам чувството, че ще извадим късмет. Помниш ли, че Ледената дама ни каза да си държим очите и ушите отворени, за да не пропуснем някоя следа? Е, точно това аз бих нарекла следа!

Мади знаеше, че няма смисъл да спори. Когато Сезам си наумеше нещо, нищо не можеше да я накара да се откаже.