Ейми Трий
Вълшебните кристали (11)

Девета глава

В работилницата си в подножието на Щастливата планина Сребърната фея запали суха клонка от мистика^[1].

Скоро въздухът се изпълни с нежно ухание, което я успокои. След битката, която бе водила със Зорган в съзнанието си, мислите й препускаха неконтролируемо. Имаше лошо предчувствие, тъй като знаеше, че търсачките са в голяма опасност. От мисълта какво може да се случи, ако плановете на Зорган успеят, ледени иглички пълзяха по кожата й.

— Трябва да помогна на Сезам — каза Сребърната фея и постави връхчетата на пръстите си върху слепоочията си. Затвори очи, концентрира се и насочи енергията си към Сезам и нейната сребърна огърлица. После промърмори в полутранс: — Само ако можех да я достигна… Дали магическите ми сили са достатъчни? Трябва да проверя…

* * *

Междувременно Зорган продължаваше да следи търсачките през мощния си телескоп. Търпеливо изчакваше най-подходящия момент за нападение. Тогава, неочаквано и за самия него, виещите се нахвърлиха върху мечока и магьосникът примря от щастие.

— Спала! — възкликна той и отстъпи встрани от телескопа, готов да планира следващия си ход. Феята Дина стоеше нащрек, готова да изпълни заповедите му.

— Тия мръсни животни бързо ще се разправят с мечока — промърмори Зорган, като потриваше ръце от удоволствие. — А след това търсачките ще трябва да стигнат до портата пеша.

Той се обърна и хвърли на Дина изпепеляващ поглед.

— Ще имаш достатъчно време да откраднеш огърлицата на Сезам!

— Да, господарю! — отвърна Дина, а очите й заблестяха от желание да му угоди. Нямаше търпение да се заеме с мисията си. — Оставете Сезам Браун на мен…

— Чакай! — извика магьосникът и отново долепи око до телескопа. Точно навреме, за да види как виещите панически бягат от мечката.

— Блац! — изруга той. — Снежният мечок е по-силен, отколкото си мислех. Трябва да направим нещо, за да попречим на Сезам да стигне до портата навреме. Дина, тръгвай веднага! Донеси ми огърлицата. Горко ти, ако се провалиш!

Дина отлетя, а Зорган отвори дебелата „Книга за черни заклинания върху климата“ и трескаво я запрелиства. Откри подходящото заклинание, пое дълбоко дъх и бавно започна:

„Елате, о, леден сняг и зла вихрушка…“

Ледената дама тревожно чакаше завръщането на търсачките. Знаеше какъв страшен риск бяха поели, за да я спасят. Чудеше се дали са успели да открият кристалите. А дори да ги бяха открили, дали щяха да се върнат навреме? Силите й бързо намаляваха. Непрестанното кап-кап-кап на водните й сълзи я бе изтощило и с всяка капчица, която се стичаше по страните й. Ледената дама ставаше все по-слаба. Когато обаче видя момичетата бързо да приближават портата на гърба на Карвиг, надеждите й, които бяха на път също да се стопят, се върнаха.

След миг Дамата чу как Сезам я вика по име и видя Мади да държи ковчежето с кристалите! Търсачките бяха толкова близо, че Ледената дама чувстваше през стъклото студа, който лъхаше от вълшебните кристали.

Изведнъж, от безоблачното и чисто нощно небе духна смразяващ вятър, който завихри снега в зловеща буря!

Когато Ледената дама отново вдигна очи, Сезам, Мади и мечокът бяха изчезнали в непроницаемата бяла ледена мъгла.

Снежната буря, пратена от Зорган, връхлетя с такава сила, че снежният мечок спря крачките си. Едва виждаше лапите си!

— Преживял съм много лоши бури — изръмжа той, — но не и толкова страшна!

— Ох! Боли! — изписка Мади, когато куп заскрежени късчета я блъснаха в лицето.

— Нищо не виждам! — извика Сезам, надвиквайки виенето на вятъра.

В следващия миг от ледената мъгла изскочи Дина, а стоманените й крилца бръмчаха като разгневена пчела. Острите й очички веднага забелязаха огърлицата на Сезам и феята се хвърли напред, за да я сграбчи. Преди Сезам да усети какво става, нещо силно я дръпна и огърлицата стегна шията й.

— Какво ста… — започна момичето.

— Ооох! — изпищя Дина. — Колко е гореща!

Сезам се взря напред през вихрещите се снежинки, опитвайки се да види кой я напада. В този миг зърна феята с огненочервена коса, която духаше върху изгорените си пръстчета.

— Дина! — възкликна Сезам.

Първата й мисъл беше да запази талисмана и тя го притисна здраво в джоба си. Вече два пъти бе имала лошия късмет да се сблъска с Дина и знаеше колко е упорита: феята се бе опитала да й отнеме талисмана-подкова, както и талисмана-котка. В този миг Дина се хвърли отново към шията й и Сезам разбра, че тя се цели в огърлицата. При предишното приключение в Каризма другата фея на Зорган, Никс, също се бе опитала да й я вземе. „Колко странно“, помисли Сезам, като едновременно се бранеше с всички сили. Дина отново хвана огърлицата и за втори път отхвръкна назад, пищейки от болка. Феята бе объркана. Огърлицата на Сезам грееше нажежена до червено! Страшно пареше! „Трябва да я взема!“, помисли Дина. Заплахите на Зорган звучаха в ушите й: „Горко ти, ако се провалиш!“. Тя полетя за трети път към Сезам и закрещя с пълно гърло:

— Дай ми огърлицата! Господарят Зорган трябва да я има на всяка цена!

Но този път Сезам беше готова. Тя стисна здраво огърлицата с медальона, в който бяха скрити снимките на родителите й, и нямаше да го пусне за нищо на света.

Усети медальона гладък и топъл в ръката си и това й вдъхна кураж, сякаш майка й и татко й бяха до нея. Просто усещаше присъствието им!

— Е, кажи на Зорган, че няма да получи огърлицата ми! — извика Сезам.

И блъсна Дина настрани.