Ейми Трий
Откраднатият бокал (9)

Седма глава

Хоб и Фиг заведоха търсачките на талисмани до последните дървета, преди мястото, където грибълите бяха изсекли много от тях, за да съберат всички листа на сини точки, от които да приготвят еликсира. А когато едно дърво паднело под брадвите на жестоките създания, се появявал призрачният му дух. Духове като онези, които момичетата бяха видели вече. Духове с треперещи от гняв устни, които ридаеха:

— Стига! Стига! Много от нас загинаха. Бяха поразени в началото на живота си.

— Духовете са ядосани на грибълите — обясни Хоб. — Те плачат и вият ден и нощ.

— Звучат толкова тъжно — каза Мади, — че и аз съм готова да се разплача.

— И аз — каза Джема. — Не знаех, че дърветата имат чувства.

Слънцето вече клонеше към залез. През този сезон в Каризма дните бяха много къси и Сезам разбра, че скоро ще се стъмни.

Спряха до едно отсечено дърво и Хоб им даде знак да клекнат зад него, защото оттам можеха да наблюдават какво става. Момичетата затаиха дъх. Беше отвратителна нощ и вонята на разваляща се риба бе много силна. Група оковани тунганори събираха листа и ги потапяха в кофи с течност. Други бяха задължени да секат дървета и навсякъде имаше грибъли, крещящи на тунганорите да работят по-бързо.

Най-големият грибъл бъркаше вонящ еликсир в огромен казан. Сместа бълбукаше над огъня, а той пееше:

„Въпреки миризмата,

въпреки времето,

еликсирът ни дава сила,

еликсирът ни прави умни.

Разбъркай го с пръчка,

не с пръст,

докато стане гъст.

Грабни чаша

и го изгълтай!

С еликсир стомаха

си объркай!“

— Кой е този? — попита Джема. — Тя имаше чувството, че го е виждала предишния път, когато бе идвала в Каризма.

— Варг — каза Фиг, — той е най-лошият!

— Къде е бокалът? — пошепна Сезам, на която много й се искаше да има носна кърпичка, която да държи пред носа си. Тя почти се задавяше от вонята на риба.

— Ето там — каза Хоб.

Тя посочи към една лъскава сребърна чаша, поставена върху дънер. Двама грибъли я пазеха.

— Това са Горц и Бод — добави Хоб.

Сезам се чудеше какво да направи, но съвсем скоро един луд план се избистри в главата й и тя се обърна към Мади, Джема и Лиз.

— Ако успея да открадна бокала — прошепна тя, — грибълите ще тръгнат след мен, нали? Това може да ви даде достатъчно време да освободите приятелите на Хоб.

— Сез! — запротестира Мади. — Ако грибълите те хванат, ще те сварят в този казан, нали знаеш?

— Може пък да стане… — каза Лиз бавно. — Може би ние всички трябва да се разделим. Джема и аз ще привлечем вниманието им със странни звуци или нещо подобно…

— И аз ще отида със Сез — каза Мади решително.

Тя не бе особено щастлива, че приятелката й поемаше такъв риск, но така поне и тя щеше да бъде там и да помага.

След като обсъдиха плана, Сезам се усмихна и каза:

— Добре, хайде да действаме!

— Късмет! — казаха Хоб и Фиг.

Момичетата поеха в различни посоки и докато се отдалечаваха, чуха звука на гонга да се носи като ехо в гората: