Ейми Трий
Огледалото на лъжата (10)

Осма глава

Сезам не можеше да откъсне поглед от огледалото. Магьосникът истински ли беше, или това пред нея беше само поредната илюзия? Всичко наоколо изглеждаше като истинско — и кулата, и двете луни, извити в небето.

Чу как звънецът на портата на чудовището удари девет пъти. Времето се изплъзваше бързо! Зорган заговори и гласът му също прозвуча съвсем истински:

— Разбра ли сега, Сезам? — попита той. За миг замълча, играейки си с огърлицата. — Видя ли какво всъщност се случи? Ако искаш да помогнеш на Каризма, трябва да донесеш талисманите на мен!

Сезам се поколеба. Мислеше бързо. „Аз съм търсачка! Мисията ми е да върна вълшебната гривна и всички талисмани на кралица Чаровна. Най-малкото, поне доскоро си мислех, че това е мисията ми… А може би Сребърната фея наистина ме е измамила? Ако талисманите са прокълнати, то тогава трябва да ги дам на Зорган! О, как ми се иска да знаех как да постъпя!“ Сезам гледаше магьосника, който търпеливо чакаше, и усети, че вече трябва да каже нещо…

— Добре — изрече тя бавно, като внимателно извади снимката на Попи от джоба си. — Но в замяна искам да ми върнеш огърлицата. Веднага!

Зорган изсъска. Вдигна високо ръка и сребърната огърлица заискри на лунната светлина. Търпението му към Сезам се беше изчерпало и той повече не можеше да сдържа яростта си.

— Как смееш да се пазариш с мен? — каза той с леден тон. — Ще ти върна огърлицата, само ако се закълнеш в името на майка си, че ще ми донесеш талисманите!

Сезам потръпна от злобата в гласа му. Момичето здраво стисна снимката и чу в себе си един друг мил и окуражаващ глас: „Вярвай в себе си, Сезам. Вярвай в себе си“. В този миг всяка мисъл, че би могла да се довери на Зорган, изчезна яко дим. Сезам видя какво в действителност представляваше Зорган: един коварен зъл магьосник!

— Не! — извика момичето. — Никога!

Онова, което се случи в следващия миг, хвана Зорган напълно неподготвен. Огърлицата в ръката му изведнъж стана страшно гореща. Без предупреждение тя засвети като нагрята на пламък и изгори пръстите му — точно както го беше изгорила вълшебната гривна на кралицата преди много меде.

— Ооох! — зави от болка Зорган.

Той хвърли огърлицата напред и тя тупна в краката на Сезам.

Преди момичето да разбере какво става, пред очите й блесна ярка светкавица! Сезам видя, че светлината на двете луни се отрази в огледалото с такава сила, че я заслепи. Главата й се замая. Това бяха най-ярките лунни лъчи, които беше виждала през живота си!

Те грееха все по-силно и по-силно, докато най-после огледалото се пропука и се пръсна на милиони бляскави стъклени парченца!

Сезам отскочи и закри очите си с ръка. Когато отново погледна, видя някакви бледи бели фигури, които танцуваха щастливо на лунната светлина. Чу как Зорган беснее от ярост далеч горе в кулата и крещи страшни думи срещу Никс и Дина.

След това се наведе към земята, за да вдигне огърлицата си. Когато я докосна, усети, че тя въобще не е гореща. Беше си приятно хладна, както обикновено.

— Прекрасно! — възкликна Сезам и побърза да прибере снимката на Попи на мястото й в медальона. — Не мога да повярвам, че си върнах огърлицата!

Сезам я сложи обратно на шията си и я закопча със звучно щрак! Тогава усети познатото гъделичкане. Огърлицата винаги я гъделичкаше, когато предстоеше някакво странно вълшебно събитие. Стомахчето на Сезам се преобърна. Тя задържа дъха си. Погледна надолу и погледът й улови проблясък на сребро на същото място, на което преди малко бе паднала огърлицата. Скрит в зловещата сянка на Кулата на Зорган, а сега окъпан в лунна светлина, лежеше вълшебният талисман-луна!

Сезам го вдигна и си позволи за миг да остане неподвижна и да се полюбува на прекрасния малък сребърен полумесец с издълбано усмихнато личице, а после го пъхна на сигурно място в джоба си. Тогава в далечината се чуха ударите на звънеца: Зън! Десет пъти! Паникьосана, Сезам разбра, че трябва да тича с всички сили, ако иска да премине, преди портата да се е затворила. Щеше ли да успее?

Сезам така и не разбра докрай какво точно се случи в онзи миг, нито пък как се озова пред портата точно преди последния, единайсети удар. Всичко стана страшно бързо.

Тя все още чуваше как Зорган крещи на Никс и Дина да я настигнат. Сезам хвърли поглед зад гърба си и зърна за миг стоманените им крилца, бляскащи на лунната светлина, а след това изведнъж се понесе напред по-бързо, от когато и да било. Тичаше, а краката й почти не докосваха земята.

А зад гърба й прекрасните лунни лъчи се кръстосаха и заслепиха двете зли феи.

Дори и острите им очички не можеха да се справят със силната светлина и те скоро изгубиха Сезам от поглед. А момичето тичаше ли, тичаше и изведнъж зърна пред себе си портата… Куинч стоеше до звънеца и го биеше…

— Чакай! — извика Сезам.

— Бързо! — викна Куинч в отговор.

Сезам пропадна през портата, понесе се надолу, преобръщайки се отново и отново, и отново. Носеше се през вихър от златни звездички, докато…

И тя изпадна от огледалото на вратата на отворения гардероб и се претърколи на пода в стаята си.

Сезам седна. Главата й се въртеше. Чипс и Пинс изпълзяха изпод леглото и замолиха за вниманието й. Момичето гушна котетата и зарови лице в козинката им.

— Вижте — каза тя и им посочи огледалото. — Всичко вече е наред. Лошият магьосник си отиде.

Сезам остави котетата да си играят, стана, отиде до кутията за бижута и я отвори.

Гривната лежеше там, в пълна безопасност, а на нея бяха закачени десетте намерени талисмана. Сезам внимателно извади луната от джоба си. Единайсетте талисмана заблестяха със своята прекрасна вълшебна светлина.

— Като си помисля, че Зорган почти успя да ме примами да му ги дам доброволно… — каза си Сезам и се усмихна. — В никакъв случай! Аз съм търсачка на талисмани! Сезам Браун ще ги открие всичките… и ще ги върне обратно на кралица Чаровна!

Тя остави вълшебната гривна в кутията и затвори капака. После откопча огърлицата от шията си и я сложи до леглото.

— Вече всичко е наред — прошепна момичето на плюшеното мече Алфи и се усмихна.

По-късно вечерта, когато Ник дойде да каже на Сезам „лека нощ“, я завари завита в леглото и полузаспала.

— Страхотен филм — каза й той. — Страхотен екшън. Тъжен край. Джоуди си изплака очите! Ти добре ли си?

— Добре съм — промърмори сънено Сезам и се прозя. Какъв екшън беше преживяла тя самата тази вечер!

В този момент Ник видя огърлицата, оставена на нощното шкафче.

— Как се озова това тук? Значи в края на краищата все пак я намери при нещата си за плуване, а? — попита той. — Къде се беше пъхнала?

Но Сезам не отговори.

Тя вече спеше дълбоко.