Ейми Трий
Сребърният вир (7)

Шеста глава

Никс и Дина излетяха като вихър от кулата на Зорган. Скоро след това се разделиха — всяка от бездушните феи имаше своя мисия, дадена й от Господаря…

„Аз съм Дина. Моята мисия е да попреча на Морбреция да открие талисманите. Няма да се проваля. Ха! Няма къде да мърда, ще видите.

Намерих двореца на Морбреция без никакъв проблем. Принцесата живее близо до Черната гора, на остров в средата на езерото със скрили.

Скрилите са ужасно опасни, но аз не се страхувам от тях! Плъзнах се по повърхността на водата и се приземих на скалистия риф под стената. Със зоркия си поглед огледах двореца. За секунди научих разположението на всяка врата и всеки прозорец.

Забелязах мишената си! Морбреция беше в стая на приземния етаж. Даваше заповеди на слугата си. Отлично! Тя беше точно там, където исках да бъде. Огледах се наоколо. Нямаше никого. Прекрасно! Време беше да се захващам за работа.

Извадих шишенце с твърди кристали за паяжини от туниката си и го насочих към един от прозорците… Скоро принцесата паяк щеше да попадне в моята твърда паяжина!“

„Аз съм Никс! Моята мисия е да открия чужденката Сезам Браун. Заклинанието за памет на моя господар ми напомни, че тролът, отговарящ за Порта номер едно, знае това-онова за нея.

Първо ще отида при него.

Ха! Напълно го изненадах. Лягаше за следобедна дрямка… Мързел! Но бързичко се събуди, когато започнах да го дърпам за брадата.

— Кажи ми как изглежда Сезам Браун! — настоях аз и го дръпнах за брадата силно.

И той описа точно как изглежда тя.

По-късно се натъкнах на едни грибъли в Черната гора. Единственият, който говореше, беше гнусно миришещ грибъл на име Върг — е, по-скоро цвърчеше де! Той ми каза за няколко тунганори, които трябвало да знаят всичко за Сезам. Затова отлетях да ги търся. Скоро ги намерих — майка на име Хоб и нейното бебе — Фиг. Живееха близо до Щастливата планина. Скрих се зад едно дърво и… сграбчих Фиг. После го обърнах надолу с главата!

— Мамооо! — викаше той.

Наистина го изплаших. Ха-ха!

Хоб се страхуваше, че мога да направя нещо на бебето й и не след дълго ми разказа всичко, което знаеше за Сезам.

Мислех си, че за момента имам достатъчно новини за господаря си. Но нещо странно се случи и промени плановете ми…

Докато летях над Реката на двете луни, видях две момичета да падат във водата. Едната от тях беше Сезам Браун!

Бърза като стрела, аз се скрих в един храст, за да мога да чуя какво си говорят с пазача на портата. Две търсачки! Не можех да повярвам какъв късмет извадих! Реших да проследя момичетата и после да разкажа на Зорган какво са намислили. Но като минаха през мястото, където се криех, се случи нещо ужасно. Крилата ми се заклещиха на един клон. Започнах отчаяно да пляскам с криле, но стана по-зле.

Накрая успях да се измъкна, но крилата ми бяха раздрани и трябваше да ходя! Не биваше да ги изпускам от поглед. Страх ме е да си помисля какво ще направи Господарят с мен, ако се проваля с мисията си.

Трябва по-скоро да хвана тези търсачки на талисмани…“