Ейми Трий
Сребърният вир (4)

Трета глава

— Губим сребро! — каза Сребърната фея.

Думите й отекнаха зловещо в пещерата.

— Ай! — възкликна красивата млада жена, която стоеше до нея. Беше кралица Чаровна. — Първо моята гривна, а сега и това!

Меко казано, това бяха тревожни новини. Сребърният вир в Щастливата планина бе винаги пълен. Колкото и сребро да се използваше, той мистериозно се пълнеше отново.

Двете жени застанаха по-близо, за да разгледат вира, който блестеше на доста по-ниско равнище отпреди.

— Равнището на среброто е по-ниско от последния път, в който го видях — отбеляза Сребърната фея.

— Сигурна ли си? — попита Чаровна, надявайки се Сребърната фея да греши в преценката си.

— Да — отвърна Сребърната фея със загрижен поглед. — Забелязах промяната скоро след като Вашата гривна с талисмани беше открадната. Отначало помислих, че е съвпадение, но… сега не съм толкова сигурна. Може би има връзка между двете неща.

— Какво имаш предвид? — попита кралицата, въртейки кичур коса около пръста си. Беше напълно объркана. Щеше ли някога да разбере бързата мисъл на Сребърната, сглобяваща винаги парченца от пъзела и поставяща ги на точните им места? — Спомням си, че ми спомена, че Зорган е замесен?

— Точно така! — отвърна Сребърната фея. — И нещо ми подсказва, че е замесен и в това…

Внезапен студен полъх я накара да потръпне и ужасно видение се мярна пред очите й. Един дракон се гърчеше в Сребърния вир и се бореше за живота си! Тя ахна и затвори очи. А когато отново ги отвори, образът вече го нямаше.

— Какво има? — попита Чаровна. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак!

— В известен смисъл… мисля, че видях — бавно отвърна Сребърната фея. — Ваше Височество, опасявам се, че Зорган е направил нещо ужасно.

— Какво? — попита Чаровна.

— Вероятно е бесен, че няма контрол над гривната.

— Дори и да си права — каза кралицата, — все още не мога да разбера защо виниш Зорган за това? — Тя посочи към вира.

Сребърната фея се поколеба, преди да отговори. От целия ужас от това, което предполагаше, й се замая главата. Но прошепна:

— Възможно е да е използвал заклинание, за да накара Агапого да пресуши вира. Този… призрак, който видях. Това беше…

— Агапого! — възкликна кралицата. — Драконът на Сребърния вир ли? Но това е само легенда! Измислена история, която обожавах да чета като малка…

Чаровна замълча. Начинът, по който Сребърната фея я гледаше, я накара да осъзнае, че е говорела абсолютно сериозно.

— Възможно е духът на дракон да бъде призован — обясни Сребърната фея. — Но се прави много рядко и само магворт би извършил такова нещо.

Чаровна въздъхна тежко, когато осъзна истинското значение на думите, които мъдрата жена казваше. Инстинктивно понечи да закопчае гривната си с талисмани, за да се успокои. Но тя не беше там.

— Чувствам се толкова безсилна без моята гривна — сподели тя. — Сега повече от всякога имам нужда от нея!

Откакто гривната й с талисмани беше открадната, нещата се бяха променили към лошо. Беше настъпила драстична промяна в климата — всички говореха за това! Повечето летни култури бяха унищожени от силните дъждове, нехарактерни за тази част на годината.

Реката на двете луни беше излязла от коритото си и беше заляла близките ниви. И като за капак няколко скрили^[1] бяха избягали от езерото в замъка на Морбреция; местните фермери съобщиха, че са ги видели да се хранят с останките на удавените животни. А сега и загубата на сребро! Лоша работа. Този хаос трябваше да спре и гривната, и талисманите да се върнат на своята притежателка.

Сребърната фея прочете мислите й и реши да й каже добрите новини за гривната, за да повдигне настроението й.

— Имаме… напредък — каза тя, като подбираше думите си внимателно. — Спомняте ли си, че Ви бях споменала за търсачката на талисмани Сезам Браун?

— Да — отвърна Чаровна.

— Открила е гривната Ви — продължи Сребърната фея, наблягайки на думата „гривна“.

— Страхотно! — възкликна Чаровна. — Къде е тя?

Жената си пое дълбоко дъх.

— Сезам я е оставила на сигурно място в Чуждия свят — обясни тя. — Гривната е открита… но само с един от талисманите — сърцето. Другите дванайсет са изчезнали.

Главата на Чаровна се замая от вълнение. Окуражи се, като разбра, че гривната й е била намерена, но сега, когато стана ясно, че дванайсетте талисмана ги няма, почти се разплака.

— Сезам ще се върне ли? — попита тя. — Ще ни помогне ли да открием липсващите талисмани?

— О, да! — увери я с усмивка Сребърната фея. — Сезам Браун ще се върне!