Ейми Трий
Гривната на кралицата (11)

Десета глава

Сезам излезе от лабиринта и бързо изтича до плета. Започваше да се притеснява. Слънцето се движеше бързо и скоро щеше да залезе. Ще успее ли да стигне до портата? Ами ако тя се окаже затворена?

„Стига колебания — нареди си момиченцето. — Мисли!“

Налагаше се да намери дупката и бързо огледа живия плет. Беше здрав като стена! Нито дупчица!

Значи трябваше да си спомни мястото, където видя двамата градинари да подрязват фигурите.

Дупката беше наоколо. Какво оформяше първият градинар? А, да! Котка!

„Лесна работа — каза си Сезам. — Намеря ли котката, ще намеря и изхода.“

Но не можа да я забележи толкова бързо, колкото предполагаше. Вместо това се озова близо до другите фигури, които не бе успяла да види в далечината. Те бяха сърце, ключ, детелина, снежинка и фенер. А това приличаше на монета! Монета ли? Сезам си припомни, че всяка фигура изобразяваше един от тринайсетте талисмана.

Но къде беше котката?

Момиченцето разгледа внимателно огромния плет. Ето ги! В далечината се виждаха делфинът и… котката! Сезам се затича с всички сили и откри дупката. После се провря и отново навлезе в Черната гора.

Само че тя изглеждаше някак различна. Залязващото слънце сипеше розова светлина върху всичко наоколо. На Сезам й се искаше да не беше губила картата! Едва направи няколко крачки обаче и се появи Хоб, която очакваше новата си приятелка, за да й покаже пътя.

— Винаги отговарям на доброто с добро. Ела! Бързо! Грибълите са по петите ти!

Тази притеснителна новина хвана момичето напълно неподготвено.

— Как са разбрали за мен?

Докато бързаха през гората, Хоб й обясни какво се бе случило. Тя беше подслушала разговора на тримата грибъли.

— Намериха картата ти. Изпуснала си я в трапа.

— Ето къде е изчезнала!

— Сега е у Морбреция.

Хоб ходеше бързо, за разлика от Сезам, която едва успяваше да я настигне. Момичето се ослушваше постоянно за подрънкването на гривната в джоба си, защото се притесняваше да не я загуби.

— Коя е Морбреция? — попита Сезам, леко задъхана.

— Сестрата на кралица Чаровна — отвърна Хоб. — Принцеса е на Каризма и дружи с отрепки като Зорган и грибълите. Вещица, по мое мнение.

Момиченцето не разбра. Зорган ли? И защо Морбреция е вещица? Тя тъкмо щеше да попита, но Хоб спря и подуши нещо във въздуха.

— Мирис на риба — прошепна тя.

— Тук, в гората ли? — изненада се Сезам.

Но после и тя го долови. Отвратителната воня на вмирисана риба сякаш ги връхлетя.

— Ужас! — възмути се момичето и прищипа носа си.

— Тихо! — предупреди Хоб. — Това са грибъли!

На слабата светлина в гората, под червеното небе, Сезам забеляза противно създание.

Върг крачеше заплашително към тях. На Сезам й се прииска да запищи и тя си запуши устата с ръка.

Изпъкналите очи на Върг съзряха две сенки между дърветата. Хоб не успя да разкаже повече за грибълите. Те притежаваха отлично обоняние и слух. Но по залез-слънце зрението им отслабваше. Очите им не можеха да се приспособят към смяната на светлината. Сега обаче не беше време за лекции. Тунганората прошепна бързо:

— Виж! Там е портата.

Сезам забеляза вратата на около двайсет крачки. Само че тролът се канеше да я заключи. Беше почти залез-слънце! Хоб погледна към Върг.

— Аз ще се оправя с него. А ти тичай! Бягай колкото можеш по-бързо. Тръгвай!

И Сезам побягна.

Ако се беше обърнала, щеше да види как Хоб се отправя тромаво през гъсталака, в опасна близост до грибъла.

Сърцето на Сезам щеше да изскочи. Пазачът вече бе сложил ключа в ключалката и се готвеше да го завърти.

— Чакай! — извика тя. — О, моля те, почакай!

— Закъсняваш! — отвърна пазачът, скръстил ръце, и затропа с крак. После й даде да прочете заповедта на дворцовия секретар за откраднатата гривна.

Сезам се притесни много, че тролът няма да я пусне, ако намери гривната у нея, а сега нямаше време да обяснява мисията си! Затова не каза нищо, а пазачът отвори портата:

— Следващия път не закъснявай!

И закъснявай беше последната дума, която момиченцето чу, преди да политне в сребърната мъгла…