Пол Картлидж
Александър Македонски (3) (Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Alexander the Great: The Hunt for a New Past, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2013 г.)

Издание:

Пол Картлидж. Александър Македонски: Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност

Английска, първо издание

Превод: Диана Кутева, Стамен Стойчев

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Светлана Стефанова

Технически редактор: Димитър Тодоров

Художествено оформление на корицата: Елена Събева

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 22

Печат: „Мултипринт“ ООД

ИК „Персей“, 2005 г.

ISBN: 954-9420-04-3

История

  1. — Добавяне

Хронология на македонската династия и царуването на Александър III Македонски (Велики)

ок. 498–450 г. Царуване на Александър I Македонски
ок. 450–414 г. Царуване на Пердика
414–399 г. Царуване на Архелай I
393–369 г. Царуване на Аминт III
359–336 г. Царуване на Филип II (син на Аминт III)
359–338 г. Царуване на Артаксеркс III в Персия
357 г. Женитба на Филип II с Олимпия от Молосия
356 г. Филип основава Филипопол. Победа на олимпийските игри
ок. 20 юли 356 г. Раждането на Александър
356–346 г. Третата Свещена война
352 г. Филип завладява Тесалия
348 г. Филип оплячкосва Олинт
346 г. Филократовият мир. Филип тържествува на питийските игри
344/3 г. Персия повторно завладява Египет (след въстанието от 404 г.). Александър опитомява Буцефал
343 г. Аристотел преподава на Александър в Миеза
342–339 г. Филип завладява Тракия
340/39 г. Регентство на Александър (докато Филип е зает с обсадата на Византион). Александър основава Александрополис в Тракия
есента 338 г. При Херонея Филип побеждава обединените сили на Атина и Тива, учредява Коринтския съюз, избран е за водач на панелинския поход срещу Персийската империя
336 г. Дарий III се възкачва на трона в Персия
366 г. Гръко-македонските войски, начело с Парменион, създават предмостие и напредват в северозападните части на Мала Азия
336 г. Филип е убит в Егея
336–323 г. Царуване на Александър III Македонски (Велики)
края на лятото 336 г. Александър е признат за наследник на Филип като водач на Коринтския съюз и предводител на похода към Персия
от пролетта до юни 335 г. Походи на Александър в Тракия срещу трибалите и по поречието на Дунав
юни до август 335 г. Походи срещу илирите
октомври 335 г. Разрушаването на Тива
пролетта 335 г. Александър поема командването на похода към Персия и преминава с войските си в Азия
май 334 г. Битката при река Граник
май до август 334 г. Походи в западната част на Мала Азия, разпускане на флотилиите на съюзниците
август до септември 334 г. Обсада на Халикарнас
есента/зимата 334 г. Походи в Кария, Ликия и Памфилия
пролетта 333 г. Поход във Фригия (разсичане на Гордиевия възел)
лятото 333 г. Към Анкира, през Киликийските врати, до Тарс и Сол
ноември 333 г. Битката при град Ис в Киликия
декември 333 г. Парменион завладява Дамаск
януари до юли/август 332 г. Обсадата на финикийската крепост Тир
септември до ноември 332 г. Обсадата на палестинската крепост Газа
ноември 332 г. Александър започва да управлява като фараон на Египет (коронация в Мемфис)
януари до март 331 г. Основаването на Александрия в Египет (официална дата на създаването — 7 април). Посещение при оракула на Амон в оазиса Сива
пролетта 331 г. Връщане от Мемфис в Тир, реорганизация на финансовите служби на империята
юли до август 331 г. Преход до Тапсак (в днешен Ирак)
есента 331 г. „Битката на мишките и плъховете“ (в Мегаполис регентът Антипатър побеждава въстаналите спартанци начело с Агис III)
20 септември 331 г. Лунно затъмнение
1 октомври 331 г. Битката при Гавгамела (днес Тел Хомел)
октомври до декември 331 г. Поход от Вавилон и Ситакена (след преглед на войската и нови назначения) към вътрешността на Иран (до Суза), после през земите на уксите и през прохода Персийските врати към Персеполис
пролетта 330 г. Поход във вътрешността на Иран
април/май 330 г. Връщане в Персеполис, изгаряне на двореца и отпътуване към Мидия
началото на юни 330 г. Разпускане на гръцките съюзници в Ектабана
юни 330 г. Поход към Рага (Техеран) и Каспийските врати
юли 330 г. Откриването на трупа на Дарий ІІІ, напредване към границата на Хиркания, приемане на Набарзан и Фратаферн, флирт с царицата на амазонките (според легендите). Настъпление към Задракарта. Александър започва да се държи като Велик цар и частично възприема ориенталския стил на обличане
август 330 г. Поход към Бактрия, после Александър се отклонява към Артакоана (Херат). Въстание на Сатибарзан
септември 330 г. Присъда и екзекутиране на Филота, последвани от убийството на Парменион. Съд над Аминт и братята му
зима 330 г. Поход през Дрангеана и Аримаспея до Аракозия, през Паропамиз в подножието на високопланинския масив Хиндукуш
зимата 330/329 г. Основаване на Александрия Задкавказка (край Беграм и Чарикар)
пролетта 329 г. Прекосяване на Хиндукуш до Драпсака (Кундуз) и Бактра. Изпращане у дома на ветераните и тесалийските доброволци. Преминаване през реката Амударя
лятото 329 г. Залавяне на Бес, претендент за персийския престол. Придвижване до Мараканда (Самарканд), лятната столица на Согдиана, на брега на река Сърдаря. Основаване на Александрия Ешатейска (Ходженд). Въстание на местните скитски племена и на согдианите, поход срещу Спитамен
зимата 329/8 г. В Бактра Александър приема пратеници от скитите и хорезмите
пролетта 328 г. Начало на систематичните действия за умиротворяването на Согдиана, намеса в партизанската война срещу масагетаите в туркестанските степи и срещу Спитамен
края на лятото до ноември 328 г. Връщане в Мараканда. Александър убива Клейт в Мараканда. Спитамен убит от масагетаите
зимата 328/7 г. Александър квартирува в Навтака
пролетта 327 г. Завземане на Согдианската скала (Байсин-Тау) и на Хориен Кох-и-Нормален. Александър се жени за Роксана, дъщеря на Оксиарт. Преход към Бактрия за потъпкване на последната съпротива. Епизодът с проскинезата. Заговорът на пажовете. Арестуване и екзекутиране на Калистен
края на лятото 327 г. Тръгване от Бактрия, прекосяване на Хиндукуш към Александрия Задкавказка
по-късно зимата 327/6 г. Начало на нахлуването в Индия. Александър отсяда в Асасен (Сват и Бунер). Превземането на Масага и скалата Аорн (Бар-сар иб Пир-Сар). Спускане до река Инд
326 г. Напредване до Таксила
май 326 г. Битката при река Хидасп (Джелум) срещу Пор (раджа на Паравас)
май до юни 326 г. Престой в царството на Пор
края на юни 326 г. Напредване до река Асесин и Хифаз (Беаз), метеж сред войските, Александър се отказва да прекосява река Хифаз и се връща при река Хидасп. Смъртта на Коний. Подготовка на флота
ноември 326 г. Започва спускането по течението на река Хидасп
325 г. Разправа с племето мали. Александър е ранен почти смъртоносно. Спускане до Индия и Индийския океан
юли 325 г. Напредване до Патала (Хайдарабад)
август 325 г. Начало на спускането от Патала. Преход през пустинята Гедрозия (Макран)
септември 325 г. Александър стига до Орейта
септември/октомври 325 г. Неарх потегля с флота, Александър прекосява пустинята Гедрозия и стига до Пура
средата на декември 325 г. Неарх стига до Ормозея (Ормузкия проток)
края на декември 325 г. Александър и Неарх се събират в Кармания (Гулаширд)
зимата 325/4 г. Екзекуции на сатрапи и пълководци; бягството на Харпал
януари до март 324 г. Неарх с флота напуска Ормузкия проток и продължава през водите на Персийския залив
януари (?) 324 г. Александър стига до Пасаргада
март 324 г. Александър и Неарх отново се събират в Суза
април 324 г. Масови бракосъчетания в Суза, изплащане на дължимото възнаграждение на войниците, пътуване по река Тигър
юни 324 г. Метеж в Опи (Багдад), пир по случай помиряването
юли 324 г. Харпал пристига в Атина с повече от 700 таланта в злато и сребро
август 324 г. На олимпийските игри Никанор провъзгласява декрета на Александър за изгнаниците
октомври 324 г. Смъртта на Хефестион в Ектабана
зимата 324/3 г. Поход срещу номадите
началото на 323 г. Александър е във Вавилон. Подготовка за похода към арабските земи, приеми на пратеници, признаващи божествеността на Александър
10 юни 323 г. (Вечерта на 28 дайсиос според македонския календар): Александър умира във Вавилон приблизително на 33 г., след като е царувал само дванадесет години и половина