Цончо Родев
Едно момче потърси съвет от царя (5)

Средище на богатства

„И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на годината. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон.“

Български апокрифен летопис (ХІ в.)

Току до портата на вътрешния град и почти опряна о стената, Радан видя една просторна сграда на два ката, права и дълга, и обърната с цялото си лице към него. Монахът забеляза любопитния му поглед и обясни:

— Това е странноприемницата.

— Странноприемница? Какво значи тази дума, отче?

— Място, където отсядат пътниците, които нямат близки в престолнината. Горе има осемнадесет еднакви помещения и сега във всяко едно е по някой гост чуждоземец, богат търговец или пратеник на някой владетел. А под тях са осемнадесет продавници. Ела да ги разгледаш. Ти не се съблазни от воинската слава. Но като видиш всичките богатства, струпани тук, невям ще ги предпочетеш пред тежкия труд над книгите.

Те отидоха нататък. И наистина онова, което Радан видя в продавниците, надмина всичко, което беше чувал или сънувал. Тук сякаш бяха събрани всичките богатства, най-изтънчените изделия на цялата земя. Един от купците предлагаше оръжия, извити мечове от Дамаск и тънки шпаги от Милано, изкусно изплетени от хиляди малки брънки ризници, цариградски шлемове… Друг — златоткани платове от Византия, тежки кадифета от Немско или въздушно лека свила от царството на франките, скъпи кожи на разни непознати животни от север, различни по вид и цвят бранни и походни ботуши от щавена кожа. Трети — ароматно вино от ромейските острови, мед и пчелен восък, сушено и прясно месо. Четвърти — златни украшения и накити и блестящи камъни. Пети — различни делви, амфори и гърнета. Шести — стъклени съдове и мъниста. И всичко, всичко имаше по тези продавници.

Като погледаха достатъчно, монахът поведе младия си спътник към Долния край на Преслав. Те минаха край огромна грънчарска работилница и Радан, който разбираше нещичко от този занаят, спря да погледа.

— Виж, отче — прошепна младежът, — виж какви бели и лъскави са тези съдове и паници! Ех, такова нещо чичо Драгота и сто години да се мъчи, пак не може го направи!

— Да, големи майстори има тука — съгласи се монахът. — За техните съдове идват купци от най-далечни страни. Е, какво, не искаш ли да хванеш чичовия си занаят, но тук, при преславските майстори? Ще си направиш своя работилница и злато като река ще потече в ръцете ти.

Момчето пак не отговори, само поклати отрицателно глава.

Те продължиха обиколката си. Минаха край втора грънчарница, после покрай месарите, кожарите, разгледаха топилните на желязо и ковачниците, поспряха при златарите, платнарите, надникнаха при оръжейниците, които правеха всичко — от върхове на стрели и копия до тежки стенобитни машини. Но нищо не притегли младежа към себе си.

— Е добре — рече монахът. — Виждам, че не те съблазни нито воинският живот, нито богатството на купците, нито умението на технитарите. Може би ти мислиш, че делото на книжовниците е лесно, че, да кажем, в сравнение с грънчарите техният труд е забава? Хайде, ще те заведа да видиш и тях. И ако пак не се разколебаеш — тогава вече ще искаш съвет от царя.