Въпреки единодушните суперлативи по адрес на книгата, споделени преди моето скромно мнение, аз пак ще кажа: СТРАХОТНА, ВЕЛИКА КНИГА. В момента я чета за 10-и път и все още не ми е омръзнала. За пръв път я прочетох, когато бях на 11, намерих я в библиотеката на майка ми. Сега съм на 36 и за мен е огромно удоволствие да я прелиствам нощем /само тогава ми остава време/. При преместване я бях скрила от себе си в един прашен кашон и случайно попаднах на нея, когато разчиствах в гаража, след като я бях търсила безуспешно около две години преди това. Много и се радвам и я чета колкото се може по-бавно, за да прекарам по-дълго време там, където ме отнасят страниците и. Винаги съм харесвала приключенски романи и съм изчела повечето популярни заглавия, но за мен най-добрия си остава „Наследникът от Калкута“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.