Читателски коментари (за „Наследникът от Калкута “ от Роберт Щилмарк)

Страхотна книга! За първи път я прочетох през далечната 1982. Слабо е да се каже, че я пазех като очите си. Не позволявах да се изнася от нас, защото се опасявах, че някой няма да я върне. Затова я криех при учебниците си — да не се вижда :) При третото или четвърто препрочитане, си направих един експеримент. Казах си: „Сега ще бъда за Джакомо Грели.“ В началото ми беше трудно, но започнах да разбирам, че той е принуден от обстоятелствата да постъпва така. Дори му се възхищавах, че е италианец, но свободно говори английски и дори минава за англичанин :) Постоянно я сравнявах с другите пиратски и приключенски книги. Нямаше излишните описания на Емилио Салгари и Карл Май, нито разтегнатите диалози на Дюма и на Майн Рид, дори беше по-добра от книгите на Джеймз Фенимор Купър и от „Капитан Блъд“ на Рафаел Сабатини. И все още съм на същото мнение. Радвам се, че и трите ми деца я прочетоха и опазиха от изгубване.