Читателски коментари (за „Диамантената шпора “ от Сюзън Кайл)

Това е втората /и последна/ книга от Сюзан Кайл, която чета. Не разбирам как е възможно жена, мъж или дори извънземно с интелект над този на зеленчук да търпи отношението, което търпи героинята. Не мога да си представя мъж, който обича съпругата си, или поне я уважава като личност, да я принуждава да обикаля на пръсти около него. Според авторката очевидно мястото на жената е в кухнята, бременна и боса, и колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре. Не вижда нищо нежно и трогателно в това всяка постъпка или мисъл на героинята, която се разминава дори на косъм с идеите на съпруга й, да води до крясъци, обвинения и най-общо казано поведение на разглезено дете. Романтиката в това да живееш с човек с толкова крехка гордост, че да не може да понесе мисълта жена му да има професия /и да получава пари за работата си/ ми убягва.