Николай Хайтов
Троянските коне в България (28) (Книга първа)

Злият горски дух е изтърван…

— За всички ни е ясно, че съществуващото в страната междуцарствие е обхванало и горското стопанство. В какво според вас се изразява то?

— Неточно е да се говори за междуцарствие: в материалната сфера все някой „царува“; властта, а и облагите от нея са винаги в нечии ръце, както е сега в горското стопанство, което си има легитимно ръководство, но пълновластното разпореждане с кадрите не е само в неговите ръце. Специално в Комитета по горите се е укоренила една екзекутивна група, която се изявява от името на КТ „Подкрепа“, без да съм сигурен, че централата на организацията има пръст в нейните действия. Тази именно група диктува кой директор на лесничейство да се прогони и кой на негово място да се постави. Праща свои емисари, уж на проверка, съставя протоколи и въз основа на тях се издават заповеди за уволнение по прословутия чл. 328 от Кодекса на труда. Това е онзи член, който дава право на висшето ръководство да уволнява директорите на лесничействата, без да са се провинили в каквото и да било.

— Твърдите ли, че всички уволнения досега на ръководители в горското ведомство са извършени по този начин, т.е. че няма сред уволнените наистина виновни?

— Несериозно е да се твърди подобно нещо, т.е. че само невинни са пострадалите, но мога да докажа с факти, че много уличени в корупция директори са оставени на пълно спокойствие (при установена вина), докато други в нищо непровинени, доказани професионалисти, се прогонват, за да се открие пътят на местните мафиозни организации. Факт, че на произвола в горите вече е дадена зелена улица, че партизанщината в тази тъй важна за оцеляването на природата ни сфера е на път да се превърне в доминираща, всеразрушителна сила. Това е същественото в момента, за което малцина се одързостяват да говорят по случаи Седмицата на гората… Както виждам, и този път седмицата ще послужи само за лирично покритие на развихрилото се разграбване на т.нар. „зелено българско злато“…

— Смятате ли, че вината за това е главно в неизпипания нов Кодекс на труда…

— Напротив, кодексът е отлично „изпипан“, така че да може да послужи за един вид безкръвна гилотина при декомунизирането на горското стопанство. Да, но знае ли се точно колко правителства ще се изредят да го прилагат? Казано накратко: новият Кодекс на труда развързва ръцете на всяка власт да сменя поголовно всички ръководни кадри в горското стопанство, да ги назначава и разиграва, както си иска. Но това е кадрова чума. Това ще направи лесничеите играчка в ръцете на тъмните, безотговорните сили, които действат по вертикала, от местните органи на властта дори до Министерския съвет. Супермени да бяха, те не биха попречили на комерсиално-партизанската лавина, която ще ги помете. Този кодекс, който вещае на горите най-тежката в историята им съдба, е един истински позор за законодателните органи, които са го правили и приемали. Това е едно от най-тежките посегателства върху елементарните човешки права. Не зная да има подобен кодекс никъде по света. Но това е друг въпрос.

— Интересно, България може ли да си позволи лукса да изнася дървесина?

— Ние досега внасяхме дървесина от Коми, около милион кубически метра — иглолистна, и пак не можехме да наваксаме на строителните и други нужди. А сега, когато вносът от Коми е към приключване, гладът за дървесина ще се изостря. Със сигурност може да се каже, че износът в момента за Турция и Гърция на необработени материали е чиста лудост, като се има предвид, че те се пласират на половината от цената, на която могат да бъдат продадени, ако отчасти се „фасонират“. Само африканските страни изнасят обла дървесина, докато Финландия например не позволява да се изнесе дори една необработена треска. При тази безработица у нас да се изнасят необработени материали — това е възможно само в една парализирана от анархията страна.

— Има ли предложения за мораториум по сечта в горите, които подлежат на връщане?

— Няма засега мораториум за никакви сечи, но негласно по места, доколкото ми е известно, сечите в подлежащите на връщане гори се избягват до окончателното решаване на въпросите за собствеността.

— Както разбирам от онова, което разказахте, вече е наистина опасно да си лесничей в обстановката на завихрената в горите партизанщина?

— За хората, които умеят овреме и добре да се навеждат, тази буря няма да е страшна, но за другите, които ще се одързостят да отбраняват интересите на гората и държавата и обществото — те вероятно ще бъдат смазани. Някои от по-самостоятелно мислещите лесничей са вече заплашени с „ликвидиране“. Ще започне пак разиграването на старата онази история, описана в пиеската „Лесничей № 13“, когато под депутатската команда за година-две в едно лесничейство се изреждат 13 лесничея.

— Вярно ли е, че на горските работното време свършвало в 17 часа, а на контрабандистите започвало от този час до сутринта, както бе казал един автор във вестник „Антени“?

— Казаното е съвсем точно. Горските са безпомощни. Няма закон, който да ги защити: забранено им е да боравят с оръжие, остава им да се приберат навреме, за да не срещат тировете, които нощем се отправят към гората със собствена тежко въоръжена охрана.

— За съжаление нашият разговор не стана празничен. Смятате ли, че ще дочакаме и това време?

— Партизанщината в страната ни бушува и гората се превръща в разменна монета за осигуряване на гласове, бандитизмът в горите ще се шири, докато има какво да се сече. Това ще е катастрофален удар за нашата природа, с невъзвратими последици, защото гората е главната фабрика на кислород. От нея зависят количеството на изворните и подпочвените води, почвената ерозия и т.н. и т.н., да не ви обяснявам, че думата екология при това положение ще е само изтърбушено от съдържанието си понятие. Така или иначе едно е неоспоримо: злият горски дух е изтърван. И тежко му на оня, който се изпречи на пътя му.