Емилио Салгари
Алжирските пантери (7)

Глава 7
НЕПОСИЛНА БОРБА

Пиратите се бяха наредили в една линия и плуваха към галерата, за да я обкръжат. Обаче малтийците по онова време ни най-малко не им отстъпваха в морското изкуство. На около 500 метра от най-предния кораб, „Сирена“ заобиколи неприятелската линия и продължи да преследва бягащия на юг кораб. За жалост, при тази маневра тя загуби значителна част от спечелената преди това преднина. Неприятелите се обърнаха веднага, но малтийците все още можеха да се изскубнат от тях.

— Само ако не разрушат мачтите ни — каза Льо Тенан, — ние бихме могли да настигнем Зулейк, преди да дойдат на помощ останалите!

— Във всеки случай това е отчаяна игра! — каза Сант Елмо. Но не трябва в никакъв случай да се колебаем! Закълнете ми се, че ако падна, ще продължите борбата и ще освободите годеницата ми! Богатствата ми са на ваше разположение!

— Бароне — каза Льо Тенан развълнуван. — Заклевам се в светия кръст! Няма да оставя нищо неопитано, за да освободя графинята!

— Благодаря, капитане! Сега мога спокойно да умра!

Галерата беше едва на един километър зад тази на Зулейк, следвана от враговете.

— Огън! — заповяда баронът. И четиринадесетте оръдия изпратиха снарядите си с бясна сила към пиратските кораби, преди още те да са насочили своите оръдия към „Сирена“. Последиците бяха страшни.

Фелуката, която плуваше напред, изгуби с един удар мачтите и платната си. Останалите бяха получили толкова изстрели, че се спряха за миг. Но радостният вик на екипажа на „Сирена“ замлъкна скоро, когато снарядите на морските разбойници започнаха да сеят смърт и унищожение. Една десета от хората на барона бяха мъртви или ранени.

— Ако дяволът не се намеси в играта — извика Льо Тенан, — ще настигнем Зулейк, преди да дойдат другите!

Галерата на барона все повече се приближаваше към кораба на Зулейк. В това време останалите пиратски кораби продължаваха непрекъснато да стрелят, обаче без голям успех. В галерата на Зулейк също се забелязваха трескави приготовления за бой. На около 400 метра разстояние двете и задни оръдия се прицелиха в „Сирена“. Снарядите прелетяха през платната, без да нанесат особени вреди.

— Огън! — заповяда Льо Тенан.

Петдесет души откриха оживен огън срещу разбойниците, които от своя страна обсипаха със снаряди предната част на неприятелския кораб. Тикана от лекия морски ветрец, „Сирена“ налетя срещу вражеския кораб и проби с бушприта си голямото му платно.

Двата кораба се сблъскаха със страшен тласък, който накара всички бойци да изпопадат. Малтийците закачиха с куки пиратския кораб. След това те се спуснаха с диви викове на борда на галерата, начело с барона и Льо Тенан.

Маврите се втурнаха като пантери срещу тях. Обаче малтийците ги отблъснаха назад.

— Напред! — извика рицарят. — Да свършим с тях, преди да са ни настигнали останалите кораби!

Яростта удесетори силите му. Той си пробиваше енергично път към барикадата, която беше издигната около главната мачта. Хората му го следваха по петите. Маврите се защищаваха отчаяно. Мечове и боздугани се стоварваха с гръмотевичен трясък върху шлемовете и броните. Навсякъде падаха обляни в кръв убити и ранени. Барикадата беше защищавана с отчаяни усилия. Баронът, който вече чуваше изстрелите на приближаващите се галери, събра двадесетина души, за да атакува барикадата. В този миг насреща му излезе решително един облечен изцяло в желязо мъж.

— Зулейк! — извика Сант Елмо. — Негоднико, пипнах те най-после! Върни годеницата ми!

— Вземи я, но по-напред се опитай да ме убиеш — беше отговорът.

Сражаващите се двойки в тоя миг разделиха двамата съперници. Пиратите отстъпиха. Победата на малтийците изглеждаше сигурна и завладяването на кораба беше само въпрос на минути, когато изведнъж ужасна градушка от куршуми помете палубата. Галерите бяха дали един залп, без да обръщат внимание на това, кого ще улучат — врагове или свои.

Льо Тенан заповяда на хората си да отстъпят веднага, необръщайки внимание на гневния вик на Сант Елмо. След това той се спусна към барона, който все още се опитваше да настигне врага си.

— Елате или всичко е загубено! — му извика той настойчиво.

Напразно рицарят се противеше. Отстъпващите го повлякоха със себе си. Маврите се опитаха да нападнат отново „Сирена“. Опасността, която грозеше кораба, даде нови сили на барона, С няколко заповеди той накара да бъдат вдигнати куките и събра екипажа.

Един напор на вятъра освободи кораба. Но докато оръдията му гърмяха, нов дъжд от вражески гранати се изсипа и нанесе страхотни разрушения на борда. Шумът заглушаваше заповедите на капитана и офицерите.

Намиращите се на палубата и край оръдията моряци загиваха един след друг. Корабът беше вече развалина, която се държеше като по чудо на морската повърхност. Оръдията бяха занемели поради липса на прислуга.

— Предайте се! — викаха маврите от всички страни.

Баронът отговори със заплашителен глас:

— Малтийците умират, но не се предават!

В този миг между християните се разнесе радостен вик:

— Платно, платно! Идва помощ!

На север, по посока на Сардиния, на хоризонта се показаха бели точки. Оттам не мажеха да идват неприятелски кораби. Сарацините също така бяха забелязали приближаването на непознатите кораби. Те смятаха, че това са пратеници на вицекраля на Сардиния, който искаше да помогне на малтийските рицари. Те се страхуваха, че ще попаднат между два огъня, Баронът и Льо Тенан използуваха колебанието им.

— Напред, стреляйте! — извикаха те на хората си.

— Всички при оръдията!

Огънят на християните ставаше все по-оживен. Изстрел след изстрел се забиваха в неприятелските кораби. Дъждът от куршуми най-после принуди сарацините да се откажат от плячката си Галерите им бяха пострадали от дългата борба Те вдигнаха бързо платната и избягаха към Алжир, като изпратиха един залп за последно „сбогом“ към полуразрушената „Сирена“

Малтийският кораб остана още обвит в дим от последната канонада.