Сюзън Кайл
Любовен плам (20)

Двадесета глава

Аги и Тед заминаха за няколко дни в Уайрминг.

Габи и Боуи прекараха уикенда заедно. Посетиха Томстоун, а после заминаха за Мексико. Прекосиха малкия граничен пункт до Агуа Приета, където си купиха пъстроцветни наметала, свещници от дърворезба и малки статуйки. Когато се отправиха обратно към границата, Габи бе готова да се разплаче. Невръстни деца стояха почти по протежение на целия път и предлагаха за продан всевъзможни дреболии. Много от тях напираха да мият прозорците на колите. Огромните им тъмни очи гледаха умоляващо добре облечените американски туристи.

— Годишният доход тук е мизерен — въздъхна Боуи. — Има малко работа. По-лошо е дори от Ласитър. Предполагам, че никога няма да ми простиш, задето разбих идеалистичните ти надежди за безработните?

— Не те виня за нищо — отвърна тихо Габи. — Мисля, че си много смел. Опълчи се срещу толкова хора… Между другото, защо се отказа от обвинението си срещу Макхейни?

— Макхейни има съпруга и две деца. Предложих му да избира — или да отиде в затвора, или да останем пет минути насаме в задния им двор.

Той се усмихна загадъчно.

— Изравних резултата, повярвай ми. Никога повече няма да помисли да стреля срещу мен.

— Ти си човек, пълен с изненади!

— Аз съм щастлив човек. И ще има работа в Ласитър. Обещавам ти.

Габи се отказа от намерението си да го разпитва за плановете му, защото бе очевидно, че няма да измъкне нищо от него.

Сутринта в понеделник в редакцията беше сравнително спокойно и нищо не предвещаваше някакви неприятности. Те се появиха внезапно.

Когато Габи се върна в офиса, след като обядва, намери съобщение на бюрото си, че трябва да се обади на посочения в бележката телефонен номер. Направи справка в указателя и установи, че кодът е на Лексингтън, Кентъки. Отпусна се тежко на стола, цялата разтреперана. В главата й нахлуха рояк ужасяващи мисли. „Кой би желал да се свърже с мен от Кентъки? Сигурно е във връзка с това, което се случи преди десет години! Искат отмъщение! Вероятно са видели снимките от сватбата ми и са ме открили. Нищо чудно да ми създадат куп неприятности. Но неприятностите ми ще се отразят и на всички, които обичам! Това може дори да ги унищожи! Не бих понесла подобна болка! Трябва веднага да напусна «Каза Рио», преди Боуи да разбере нещо!“

Затвори очи и се разрида от мъка. „Край на щастието ми… Всичко свърши! Миналото ме застигна…“ Нямаше към кого да се обърне. Нямаше нито един истински приятел на този свят, с изключение на Боуи, а той бе последният човек на земята, на когото можеше да се изповяда.

Харви бе отишъл да отразява някакво събитие, а Боб Чалмърс не знаеше нищо за телефонния номер. Джуди обаче знаеше.

— Обади се една жена — каза тя. — Беше възрастна, по гласа й личеше. Попита за теб и когато й отговорих, че те няма, остави телефонния си номер и помоли да й се обадиш.

— Това ли е всичко? — попита Габи с престорено безгрижие.

— Да. Не беше много приказлива. Дори не си каза името.

— Не се учудвам…

— Изглеждаш ужасно — взря се в лицето й Джуди.

— От горещината е… — измънка Габи. — Ще се обадя от къщи.

До края на работното време тя се молеше анонимната жена да не позвъни отново. Предполагаше, че е била госпожа Ангъс Бартоломю, чието семейството бе наело баща й на работа. Синът на старата дама бе убит и тя навярно искаше да отмъсти на Габи за смъртта му. Очевидно я бе търсила през всичките тези години и омразата й бе нараснала неимоверно.

На Габи й беше трудно да прикрие безпокойството си от Боуи. По време на вечерята се мъчеше да изглежда весела, но погледът й бе замислен и той го забеляза.

— Разтревожена си — рече й неочаквано. — Опитваш се да го скриеш, но не можеш. Познавам те твърде добре.

— Заради статията е — излъга Габи. — Все още се притеснявам да не заведат дело.

— Няма страшно — отдъхна си Боуи. — Имам страхотни адвокати. Чалмърс също. Изяж ябълковия си пай и престани да си търсиш белята.

„Този път белята сама ме търси“ — мина й през ума, но си премълча и се зае с десерта.

Габи не позвъни на госпожа Бартоломю. Даже унищожи листчето, на което бе написан телефонният й номер, и помоли Джуди да казва, че не е в офиса, ако пак я потърси. Джуди бе достатъчно тактична, да не й задава неудобни въпроси.

Междувременно Габи започна да си събира багажа. Сърцето й се късаше, като си помислеше, че трябва да напусне съпруга си и „Каза Рио“, но нямаше избор. Ако останеше, можеше да изложи всичките си близки хора на риск. Беше много по-добре да пожертва собственото си щастие, отколкото да им причини страдания.

Реши да си тръгне в събота. Някак си успя да издържи до петък вечерта. Монтоя и Елена заминаха за Таксън да посетят свои роднини, Аги и Тед бяха все още в Джаксън, а Боуи бе отишъл да поплува. Моментът бе идеален да се измъкне незабелязано, но тя просто нямаше сили да го стори.

Застана до ръба на басейна и се взря в силното голо тяло на Боуи, което пореше прозрачната вода. Той се приближи и подхвърли:

— Ела тук. Няма да се разтопиш.

— Така ли? — отвърна Габи и остави роклята си да се свлече в нозете й.

Усмивката му изчезна. Лицето му се изопна от желание, когато тъмните му очи се плъзнаха от едрите стегнати гърди надолу към дългите й, елегантни крака.

— Казвал ли съм ти някога колко си красива?!

— Бих могла да кажа същото за теб, Боуи — прошепна Габи. — И не само външно. Ти си най-красивият мъж, когото някога съм познавала…

Гласът й потрепери и той се намръщи.

— Какво има?

— Нищо…

Габи скочи във водата до него и обви ръце около врата му.

— Никакви въпроси — промълви до устните му. — Никакви въпроси повече. Желая те…

Шокът от неочакваното й поведение замъгли разума му и Боуи отвърна на бързите й, жадни целувки.

— Габи…

Дишайки учестена, той я прихванаха през бедрата и бавно, много еротично я притегли към себе си.

— Да… това ми харесва… — измърка Габи.

Пръстите й се плъзнаха от врата му по раменете, надолу към хълбоците му. Притисна се към него, опиянена от възбуждащата сила на неговата мъжественост и сладката увереност, че би могла да го задоволи както никога досега.

— Какво правиш?! — попита рязко Боуи и се отдръпна леко.

Ръцете й започнаха да го галят по нов и много смел начин.

— Уча се — усмихна се прелъстително Габи и потърка носа си в неговия. — Не се страхувай, скъпи… Ще бъда нежна.

Той избухна в смях, който премина в стон и дишането му се накъса.

— Помогни ми… — прошепна тя и разтвори бедра, готова да приеме пулсиращата му мъжественост. — Аз… аз не съм… Да! О, да!

Големите му, силни длани обхванаха заобленото й дупе, повдигнаха я и я притиснаха. Боуи се взря в лицето й и проникна в утробата й с едно мощно движение на таза си.

— Прави го дълго… — мълвеше Габи дрезгаво и галеше веждите, скулите, устата и носа му, наслаждавайки се на дълбоките му тласъци. — Прави го дълго… много дълго…

— Бракът ни става все по-хубав с всеки изминал ден… — изхриптя Боуи.

Тя погледна надолу и притаи дъх от контраста на бронзовия му тен с нейната розова кожа там, където телата им се сливаха във върховна интимност.

Лицето й поруменя, когато Боуи впери поглед в нея.

— С теб е истинско чудо! Обичам те, госпожо Маккайд!

— О, Боуи… и аз те обичам — простена Габи и започна да го целува, за да не забележи сълзите й.

— Не ми позволявай да ти причиня болка.

— Не би могъл… — изхлипа тя и стисна зъби. — Не би могъл, не… никога!

Обви с крака талията му и се притисна още по-силно към него, когато тялото му застина за миг, а после започна да трепери. Извика името му, почувствала как във вътрешността й избухва вулканът на неописуем оргазъм, захапа рамото му и в сладостни конвулсии се възнесе към рая.

След цяла вечност отвори очи и точно в този миг зърна лицето му, изкривено от гримасата на екстаза.

Боуи впи устни в нейните.

— Отново… — рече й задъхано. — Трябва да те имам отново.

Габи се усмихна загадъчно. Двамата излязоха от басейна и Боуи я положи на един от шезлонгите.

— Ще ни издържи ли? — попита тя, когато я покри с голямото си тяло.

— Не ме е грижа… О, Габи!

Неговият плам се предаде и на нея. Боуи я целува, докато й се зави свят, докосваше я по фантастичен начин, откриваше безброй нови ерогенни зони, довеждаше я до ръба на оргазма и започваше отначало.

— Не мога да издържам повече! — разрида се Габи.

— Можеш!

Ръцете му хищно стиснаха бедрата й.

— Повдигни се… Ето така… Силно. Силно!

Боуи контролираше движенията й, мислите й, сърцето й. Този втори оргазъм надмина всичко по своята мощ и тя потъна в розовата мъгла на сладостната безпаметност.

Боуи започна нежно да гали тръпнещия й корем и тъмната коприна на венериния й хълм, докато и двамата се мъчеха да си поемат дъх.

— Никога не съм го правил така. Не бих могъл да те обичам по-силно, Габи. Ти си моят свят. Ти си моят живот. Сега разбирам как се е чувствал Тед, когато съпругата му е починала и той се е хвърлил с колата в реката. По-скоро бих умрял, отколкото да живея без теб.

— Не… — прошепна Габи, чувствайки как сърцето й се разкъсва от болка. — Ти си силен. Ще продължиш да…

— Не, по дяволите, няма! Никога не съм обичал преди. Никога не бих могъл отново — не и така!

Обзе я ужас. Прехапа долната си устна и се опита да намери подходящите думи. „Как бих могла да му кажа, че си заминавам утре?! Как би могла да му призная, че го напускам?!“

— Престани да униваш — сгълча я ласкаво Боуи и въздъхна. — Ти не отиваш никъде, нито пък аз… освен в леглото — засмя се той. — Преди Монтоя и Елена да получат шок.

— Те няма да се върнат преди десет — измърка лениво Габи.

— Вече е десет и пет.

— Те могат да дойдат тук!

— Да, могат.

Габи скочи и сграбчи халата си.

— Моля те, ставай! Какво ще си помислят, ако ни видят?!

Боуи се надигна и бавно уви хавлията около бедрата си.

— Ще си помислят, че сме плували, ако не се изчервиш така и пред тях.

— Не мога да не го направя…

— Учудващо. Особено като се има предвид, че ти ме прелъсти. Никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие през живота си. Не го забравяй.

— О, ще го запомня — увери го тя.

„Ще живея с това до края на дните си“ — добави мислено.

Тъкмо се връщаха от басейна, когато Монтоя и Елена се прибраха. Габи ги поздрави, измънка нещо, че трябвало да си смени мокрия бански, усмихна се глуповато и излетя като стрела по стъпалата нагоре.

 

 

Стана преди зазоряване, като внимаваше да не събуди Боуи, облече си костюм и набързо се среса. После застана до леглото и се взря в спокойното му лице. Очите й се замъглиха от сълзи. „За негово добро е — опита се да си внуши. — Трябва да помня това й да не се размеквам. Ако остана, излагам на риск всички в «Каза Рио», всичко, което ми е скъпо.“

Ужасно й се искаше да го целуне за последен път, но Боуи спеше леко, въпреки че го бе „изтощила“ вечерта. Изчерви се, като си припомни колко хубаво бе да се любят. „Каква нелепост! Точно когато преодолях старите си кошмари и страхове, миналото ми отново ме връхлетя…“

С тежка въздишка откъсна поглед от спящия си съпруг, отвори тихичко вратата и излезе, като с усилие се сдържаше да не се разридае гласно.

Разполагаше с по-малко от десет минути да вземе багажа си и да се измъкне от къщата. Не биваше никой да я види, че напуска „Каза Рио“. Трябваше да изчезне безследно.

С вледенено сърце взе куфара си от килера, обърна се и… налетя право на Боуи.