Сюзън Кайл
Любовен плам (18)

Осемнадесета глава

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Боуи.

— Благодарение на теб — отвърна ледено Тед Кингман и се изправи. — Сигурно имаш здрави нерви, за да се появиш тук.

Боуи сви рамене и си запали цигара.

— Направих толкова много грешки през последните няколко седмици, че не ми останаха много нерви. Е, хайде. Удари ми един, ако смяташ, че ще ти олекне.

Кингман отначало настръхна, но после въздъхна тежко и отиде до барчето.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не, благодаря — направи гримаса Боуи. — Снощи попрекалих.

— Ти не се напиваш — присви очи Кингман, наля си чаша бренди и се върна на бюрото си. — Аги ми го каза.

— Тя не знае какво сторих на Габи, преди да се оженя за нея.

Боуи се отпусна в един от големите кожени фотьойли и кръстоса дългите си крака.

— Оженил си се за Габи? Бързо действаш.

— Така се случи. Аги тъкмо се бе прибрала от Дел Рио.

— Дел Рио, Тексас? — сбърчи чело Тед Кингман.

— Има братовчедка там. Вземала е уроци по фермерство.

— Какво?

— Уроци по фермерство. Научила се е да събира сено и да дои крави — усмихна се дяволито Боуи. — После започнала да те търси, за да ти покаже колко добра е станала. Не е могла да те намери, разбира се. Търсела е мъж на име Нед Кортланд, с малко ранчо в Уайоминг.

— А ти как ме откри?

— Наех частен детектив.

— Е, и аз бих направил същото на твое място. Не те обвинявам, че беше подозрителен спрямо мен. Имаше основание.

Кингман се облегна назад с въздишка.

— Жените ме преследват от девет години. Откакто съпругата ми почина. Не се представих кой съм в действителност, защото исках да разбера какъв човек е Аги, къде живее, какъв е начинът й на живот.

— За да не сключиш брак с жена, която го прави по сметка.

Кингман се усмихна печално.

— Нещо такова. Мислех си, че ако успея да я убедя да се омъжи за Нед Кортланд, който няма нищо, това със сигурност би означавало, че ме обича. За съжаление, нищо не се получи.

— Тя е свикнала да живее в охолство. Не беше сигурна, че би могла да бъде такава, каквато ти я искаше. Предполагам, че е имала и други идеи, защото е оставила имението на приятелите си в Насау, за да чисти конюшните в Дел Рио.

— Бях твърде горд, за да й се обадя — рече тихо Тед. — Пък и не знаех как ще реагира. Какво каза, когато узна кой съм?

Боуи всмукна дим от цигарата си.

— Нищо. Тя не знае.

— Какво?! Не си й казал? Не знае, че си тук?

— Точно така. Обикаля из „Каза Рио“ като призрак. С Габи решихме, че едва ли бихме й помогнали, ако й го съобщим.

— По дяволите! Тогава защо дойде тук?

— Помислих си, че би искал да посетиш „Каза Рио“, за да видиш как майка ми дои кравите.

Кингман също си запали цигара и отпи от брендито.

— И каква ще бъде ползата? Тя не ме иска такъв, какъвто бях.

— За бога, та ти не й даде никакъв шанс! Аз също си напъхах носа там, където не трябваше… — сведе поглед Боуи. — Баща ми никога не се е интересувал от мен. Аз бях просто неговият наследник. Бизнесът беше целият му живот. За мен и за Аги никога не се намери място в сърцето му. После, когато почина, Аги изцяло се посвети на Габи и реши, че аз нямам нужда повече от нея.

Той се засмя горчиво.

— Бях лишен от нейната нежност. Дори ревнувах Габи заради вниманието, което майка ми й отделяше. А когато ти се появи отникъде, стана още по-лошо.

Кингман загаси недопушената си цигарата и се загледа в пепелника.

— Бизнесът беше единствената ми утеха през последните девет години. После срещнах Аги и заседанията, работата през уикендите и счетоводните отчети ми опротивяха.

— Животът на Аги също излезе от обичайното си русло. Изглежда зле и е в състояние да извърши нещо отчаяно.

— Какво имаш предвид? — застина Тед.

— Спомена ми, че животът й бил загубил своя смисъл.

— Не предполагах, че толкова много ме обича. Помислих си, че почувства облекчение, когато развалихме годежа.

— Тя ми каза, че любовта боляла много на определена възраст. И се оказа права. Ако загубя Габи сега, не зная какво бих направил…

Кингман изгледа продължително Боуи.

— Бих могъл да дойда с теб… само за днес. Просто да я видя.

— Може би това, е най-правилното решение — засмя се Боуи.

— Никакви женитби! Само кратко посещение.

— Разбира се.

Тед Кингман вдигна слушалката и избра някакъв номер.

— Франк? Провери наваджото и го зареди. Ще бъда там след тридесет минути.

— Собствен самолет? — повдигна вежди Боуи.

— Имам малък реактивен самолет. С него летя на по-далечни разстояния, но наваджото ми допада повече. А сега трябва да се обадя на момичетата, че ще отсъствам известно време.

Сестрите му се усмихваха заговорнически, когато двамата се качиха в тъмносиния мерцедес, за да стигнат до летището, а Боуи се опитваше да не изглежда прекалено самодоволен.

 

 

След като се върна от църква, Габи се затвори в кабинета и телефонира на областния прокурор в Калахан. Представи му се набързо и премина директно на въпроса.

— Компанията „Биоаг“ се опитва да се настани тук. Знаем за нея само това, което е предоставила на пресата, но то е твърде недостатъчно. Разбрах, че тя е разкрила свой филиал във вашия град преди две или три години. Може би ще си спомните някои по-интересни подробности?

Настъпи пауза.

— „Биоаг“?

— Да.

— Съжалявам, но не си спомням такова име. Бях обвинител по дело срещу една компания, изтровила животни тук…

— Не е била „Биоаг“? — прекъсна го Габи. — Сигурен ли сте?

— О, сигурен съм. Не бих забравил подобно име.

Тя се усмихна доволно.

— Благодаря, че ми отделихте от времето си все пак, господин Джеймс. Между другото, спомняте ли си имената на някои от шефовете на компанията, срещу която сте пледирали? Някой си господин Самуелс, може би? Или господин Лоуган?

— Самуелс? Самуелс…

Настъпи нова дълга пауза и Габи притаи дъх.

— Да… Това беше името на президента. Компанията се казваше „Котън Уест“. Беше заведено съдебно дело от няколко фермера, на които им бяха измрели животните от пестициди, проникнали в подпочвената вода. Бях прокурор по делото и „Котън Уест“ трябваше да плати глоба. Но доколкото си спомням, тя обяви банкрут и фермерите не получиха нито цент. Да, точно така.

— Господин Джеймс, мога ли да ви цитирам?

— О, ще направя нещо по-добро, млада госпожице — ще ви изпратя копие от преписката по делото. Дайте ми адреса си.

— Вестникът ни с удоволствие ще ви възвърне пощенските разходи, ако го изпратите експресно, за да го получим във вторник рано сутринта. А какво ще кажете, ако някой от репортерите ни дойде при вас утре?

— Много добре. Нека репортерът ми позвъни от летището, ще му осигуря транспорт. Мразя хората, замърсяващи околната среда, да се измъкват безнаказано, госпожице Кейн. Можете да разчитате на помощта ми. Тук има и един природозащитник, който също навярно би желал да ви съобщи някои факти.

Габи не можеше да повярва на късмета си. „Най-после нещо конкретно!“ Тя едва не се разтанцува около телефона. Позвъни на Боб и той й каза, че щял да изпрати Харви още днес следобед. Затвори апарата много доволна от себе си.

 

 

Боуи се настани в пилотската кабина до Тед Кингман и си сложи слушалките. Докато Тед извършваше рутинната проверка на приборите преди полета, той провери резервоарите и корпуса.

Кингман го погледна намръщено.

— Какво правиш?

— Двойна проверка. За безопасност.

— Летя още от времето, когато ти си минавал прав под масата. Имам разрешително.

— Аз също.

— И летиш с гражданската авиация?

— Ами… аз съм пилот, чието пилотиране ме плаши. Излитам сносно и във въздуха съм добре, но съм много зле при кацането. Не мога да се оправям с насрещния вятър…

— Аз имах същия проблем някога — засмя се Кингман.

След минута самолетът се отлепи от пистата и пое в посока към „Каза Рио“.

— Не забелязах площадка за кацане в ранчото — вметна Тед.

— Няма. Мразя бетон върху открита земя.

— А как върви битката за водата?

Боуи му разказал общи линии за перипетиите си във Финикс.

— А какво ще прави Габи с нейния дял от земята? — попита Тед.

— Предполагам, че ще я продаде. Не мога да я обвинявам. Тя е привърженичка на прогреса.

— Няколко работни места няма да компенсират загубата на подпочвената вода, ако се наруши балансът й. Ти си прав, а не тя. Надявам се да го осъзнае навреме.

Боуи бе изненадан от неочакваната подкрепа.

— Защо се отказа от родеото? — попита го колебливо.

Кингман стисна челюсти.

— Ръката ми се заплете в ласото при обездка на мустанг без седло. Беше разкъсана доста зле. Зашиха ми я отново, но никога повече не можах да я използвам достатъчно добре, за да бъда на върха. — Той сви рамене. — А не понасям да съм втори в каквото и да било.

— Би трябвало да се досетя кой си, когато спаси онова мексиканче.

— Радвам се, че не си. За мен е важно Аги да ме приеме такъв, за какъвто й се представих.

— Мисля, че Аги ще те приеме всякакъв.

— Ще видим — засмя се Кингман.

 

 

Кацнаха на летището в Таксън и се качиха в колата на Боуи. Когато наближиха „Каза Рио“, Кингман пушеше повече и говореше по-малко.

Той влезе пръв в къщата. Надникна в трапезарията и завари там Монтоя, който тъкмо подреждаше масата.

— Къде е Аги? — попита го тихо.

— Пред телевизора, а Габи се качи горе за малко.

Боуи махна с ръка на Кингман да го последва и тръгна към хола.

Аги седеше на дивана и гледаше разсеяна новините.

— Здравей, Аги.

— Здравей. Къде беше?

— Летях наоколо. Виж какво намерих.

Боуи се отдръпна встрани и пропусна Кингман да влезе.

Аги не припадна, но когато се изправи, краката й трепереха.

— Нед!… — промълви дрезгаво.

— Боуи ми каза, че си била получила диплома по фермерство — отвърна спокойно Кингман. — Покани ме да погледам как доиш кравите.

Аги преглътна, взирайки се жадно в мургавото му лице.

— Ще бъда… поласкана — заекна тя и се опита да се усмихне. — Как си?

— Нещастен, благодаря. А ти?

— Аз също… И толкова самотна…

— Мили боже! Само какво преживях! Ела тук!

Тед разтвори ръце и Аги се втурна към него. Той я вдигна и започна да я целува. Аги простена и Кингман измънка нещо, преди да я притисне по-здраво и да впие устните си отново в нейните.

Боуи излезе тактично, обърна се и видя Габи да слиза по стъпалата.

— Господин Кортланд? — попита тя и кимна към затворената врата.

— Господин Кингман — поправи я с усмивка Боуи и пристъпи към нея.

— Липсвах ли ти?

— Ужасно!

Габи се сгуши в обятията му, а после вдигна глава и го целуна нежно.

— Не те е застрелял?

— В началото си помислих, че ще го направи. Ела да пийнем по едно кафе и ще ти разкажа всичко.

— С Елена приготвихме късен обяд — оповести Монтоя, когато влязоха в трапезарията. — Ще донеса салатите тако. Какво става?

Боуи не му отговори.

— Кажи ми! — задъха се от любопитство икономът.

— Какво? — попита невинно Боуи.

— Какво правят?

— Защо не надникнеш през ключалката и да провериш?

Монтоя го изгледа сърдито.

— Ако не ми кажеш, ще накарам Елена да ти колоса чаршафите.

— Добре де. Кингман е също толкова нещастен, колкото и Аги. Той я целуна и тя го целуна и ти давам право до три пъти да познаеш какво правят сега.

— Отивам за салатата — засмя се икономът.

— Беше ли трудно да го убедиш да дойде тук? — обърна се Габи към Боуи, когато икономът излезе.

— Той е луд по Аги. Не се наложи да го агитирам дълго, особено след като му казах, че тя ще се самоубие.

— Боже мой! — ужаси се Габи. — Този път Аги ще те застреля.

— Не веднага — погледна към хола Боуи. — Трябваше да го накарам да разбере колко напечена е ситуацията.

— Не беше ли ти, който се опита да го прогониш оттук?

Боуи взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Тогава не разбирах какво изпитват един към друг, а сега разбирам отлично!

Преди Габи да успее да каже нещо, вратата се отвори и Тед и Аги, разрошени и задъхани, застанаха на прага, държейки се за ръцете.

— Умираме от глад! — съобщи Аги. — Какво има за обяд?

— Толкова ли те интересува? — засмя се Боуи. — Точно сега е твърде вероятно да изядеш дори и чехъла си, без да забележиш.

— Престани! — сгълча го тя.

Двамата влюбени седнаха един до друг, като си хвърляха изгарящи погледи.

Монтоя, ухилен до уши, внесе плато със салата тако и огромна купа с чили.

— Радвам се да ви видя отново, сеньор, Кортланд — поздрави той госта.

Тед се размърда притеснено и потърси очите Аги.

— Всъщност… — започна той — Кортланд е презимето ми.

— Така ли?! — възкликна Аги.

— Малкото ми име е Едуард, но ме наричат Тед. А родителите ми са Кингман от Тексас.

Тя дори не мигна, но лицето й бавно почервеня, докато се взираше в него.

— Кингман, които живеят близо до Сан Антонио?

— Същите — кимна Тед.

Аги се вцепени.

— А аз чистех конюшни… И събирах сено, и доях крави, и носех вода… Ти ми каза, че ще трябвало да работя в ранчото.

Тъмните й зеници започнаха да мятат мълнии.

— Ти нямаш малко ранчо, ти имаш цяла империя! — избухна тя. — Мислел си, че се домогвам до парите ти! О, Боже!

— Слушай, Аги… — започна Кингман. — Ти не разбираш…

— Напротив, разбирам всичко! Дошъл си тук, за да видиш къде живея, да се запознаеш със семейството ми и да решиш дали съм достатъчно добра за теб.

Очите й се изпълниха със сълзи.

— Е, благодаря ти, че се върна, за да ми съобщиш истината. А сега можеш да си вървиш при конете и добитъка и да ме оставиш на спокойствие! Не те искам!

— Това със сигурност не е впечатлението, което ми направи във всекидневната — процеди Кингман.

— Вярно е — обади се Боуи. — Помислих си, че ще те задуши от целувки.

— Млъкни! — проплака Аги.

— Беше престанала да яде и само бродеше мрачно наоколо — продължи Боуи, без да й обръща внимание. — Поведението й не е на жена, която не те иска.

— На чия страна си? — попита го Аги.

— На неговата — кимна той към сбърчилия вежди Кингман. — Мъжете трябва да се подкрепят един друг.

— Можеш да го върнеш там, където си го намерил! — изсъска Аги, обърна се и излезе от трапезарията.

— Какво стоиш като истукан?! — рече сърдито Боуи на Кингман. — Върви след нея!

— Не — отвърна кратко той. — Щом желае да е така, и за мен ще е добре.

— Не бива да се отказваш така лесно, след като си бил толкова път дотук!

— Защо да не бива?! Нали я чу. Върни ме там, където си ме намерил!

Боуи въздъхна с досада.

— И ти ще ми ставаш втори баща! Не ти ли е съвестно да ме оставяш сам да се оправям с освирепялата си майка?!

Кингман не можа да сдържи усмивката си.

— Вече съм твърде стар, за да ставам нечий баща.

— Щях да ти позволя да ме водиш на баскетбол — предложи Боуи. — Можехме да ходим и на аеробика… А, да, винаги съм искал да се науча как се мята ласо, но и до ден-днешен не можах да му хвана цаката…

— Млъкни, за бога! — избухна Кингман.

— Добре — сви рамене Боуи, — щом искаш така. Хайде, ще те закарам до летището.

— Довиждане, Габи — смотолеви Тед.

— Довиждане, господин Кингман. Надявам се, че това няма да е последното „довиждане“.

— Така иска Аги — отвърна студено той.

— Аги иска да я последваш и да я целуваш до припадък. Иска да я убедиш, че не си мислел, че се домогва до парите ти — намеси се Боуи.

— По дяволите!

Тед Кингман се завъртя на пети, излезе и се отправи към хола, където Аги бе легнала на дивана и ридаеше.

— Сега ме изслушай внимателно, жено! — изръмжа той гневно и тресна вратата след себе си.

Дочуха се някакви викове, после нещо тупна на пода, последваха нови приглушени звуци и накрая настана тишина.

— Дявол такъв — засмя се Боуи. — Той е най-добрата „партия“ за баща, откакто истинският ми баща почина. Освен това е на моя страна, противник е на селскостопанския проект. Нещо, което не бих могъл да кажа за съпругата си — добави многозначително.

Габи докосна ръката му.

— Хайде да не спорим. Имам много неща да ти разказвам, но по-късно. Окей?

— Окей — въздъхна той.

 

 

Измина доста дълго време, преди Аги и Тед Кингман да излязат от всекидневната, но никой не се съмняваше, че ще сключат примирие. Годежът им бе подновен и Аги съобщи, че възнамерявали да се оженят още следващата седмица.