Читателски коментари (за „Взимам си думите назад “ от Виктор Суворов)

Това, което Виктор Суворов започна да прави — да разобличава лицемерието, безчовечността на системата, създала чудовища издигнати в ранг на супер звезди, унищожила огромния интелектуален потенциал на цяла една нация и докарала няколко поколения до пълно нравствено и социално падение, го превръща в забележителен и смел публицист. Той е успял да преодолее затъпяващото мозъчно манипулиране и промиване на болшевишката пропагандна машина, която превръща едно нормално човешко същество в първосигнален, безнравстен субект, готов на всичко в името на параноидална идея взела основните си постулати от Библейските ценности, но префасонирала ги в инструмент за създаване и експериментиране с най-отвратителния и чудовищен социален прецедент в историята.

Неговия пример е последван по-късно, в постсъветско време от Марк Солонин, Андрей Буровский, Андрей Мелехов и др. Те не само потвърждават казаното от Суворов, но и изваждат на бял свят (без да имат свободен достъп до старателно затворените и зорко пазени, зад девет ключа, архиви, още от времената на болшевишката революция) още по-чудовищни престъпления на системата и доказват с известните официално факти за пълната морална деградация обхванала съветското общество по времето преди началото на план „Барбароса“ и обясняващи действителните причини за тоталното поражение и пълното унищожение на редовната Червена армия. Същевременно обясняват без пропагандните клишета причините за постигнатата с невероятни, нечовешки и невъобразимо непосилни за нормален човек усилия, победа. Победа постигната не поради, а въпреки режима. Огромните, без прецедент в историята човешки загуби са предизвикани само и единствено от режима. Тази плеяда руски публицисти доказват, че дори и в най-мрачните времена на морално падение, винаги се намират хора, които ни показват истината, хора които успяват да преодолеят страха и безнадежността, довела до сегашното състояние не само руското, но и българското общество. И в този смисъл това, което те пишат, може донякъде да обясни и състоянието на тотален морален срив, обърканост, безнадежност и безверие царящи в нашето днешно общество.