Джанел Тейлър
Огнената долина (5)

Пета глава

Бренди въздъхна и се облегна назад. Хубаво беше да седи зад бюрото си вкъщи, задълбочена в новия роман. Когато завършваше поредната книга, се чувстваше и добре, и зле. За нея това означаваше и среща с нови герои, и раздяла с образите, с които бе живяла в течение на дълги месеци.

Готова беше с „Огнената долина“. Чак сега разбра защо работата над нея бе вървяла толкова трудно — главният герой и Ланс можеха да бъдат близнаци, а защо не един и същи човек? С болка осъзна колко много й дава и едновременно й отнема „Мракът“, над който започваше работа.

Не бе виждала Стивън Уингейт и не бе чувала нищо за него след онази вечер у Найджъл преди три седмици. Тогава тя се втурна в стаята си, като насън стегна багажа и с първия самолет отпътува за дома. Избяга, за да намери сигурност и успокояващо уединение. Надяваше се да забрави трескавия си копнеж по него, който караше разбитото й сърце да се свива мъчително. Но времето и разстоянието, отделящи я от този мъж, но отслабваха магнетичната му привлекателност. Образът му и споменът за него не й даваха покой.

Подреди най-необходимите вещи в куфара си и успя да хване първия за деня полет до Ню Йорк. Не изпускаше от ръката си чантата със завършения ръкопис. След няколко часа вече седеше в ултрамодерно обзаведения кабинет на Кейси на Парк Авеню. Докато търпеливо чакаше приятелката й да прегледа новата книга, отпиваше от освежителния коктейл. Пръстите на Бренди разсеяно се плъзнаха по фините плисета на яркочервената й пола. След това се насочиха към ревера на снежнобелия блейзер, за да оправят копринената кърпичка в малкото джобче.

Най-накрая Кейси вдигна поглед и широко й се усмихна.

— Браво, отново си попаднала в целта, Бренди! Чудесна работа! Остава само да го прочетат в „Уебстър“. Вече си представям Джефри Кърнс в главната роля! — каза тя със замечтано притворени очи, после се разсмя. — Е, а по-нататък? Настройваш ли се за историята с принца на викингите? Какво ще кажеш за едно дълго и романтично пътуване из Скандинавия? Не може да не попаднеш на някой юначага със златисти коси! — пошегува се очарователната Кейси, а после съобщи с по-делови тон: — В „Дийвън“ харесаха проектния вариант на „Мрака“.

Бренди унило се усмихна, забелязала явното старание на приятелката си да разсее мрачното й настроение.

— За твое сведение, скъпи ми импресарио, действието на следващата моя книга се развива край езерото на Великата мечка, сред пущинака на Северните територии. Заминавам веднага, щом завърша „Мрака“. Главният ми герой и мой водач наистина е русокос великан, само че не и златоок. Освен това е щастливо женен и води своята съпруга със себе си, за да я пази.

Този път се засмяха и двете. Кейси я стрелна с поглед.

— Ще дойдеш ли тази вечер с мен на събирането у Шели? Ще бъде в нейната мансарда. Освен това и Найджъл е в Ню Йорк и иска да те види. След последната ви среща във Вегас е доста обезпокоен за теб.

Бренди помръкна. Прииска й се да откаже, обаче промени намерението си. В Лас Вегас се беше отнесла незаслужено грубо към Найджъл, като му обърна гръб при бягството си — толкова силно я шокира този Ланс-Стивън с признанието, че е собственик на списанието, готвещо се да я залее с помия!

— Сигурно ще е приятно. Ще дойда.

Не можеше постоянно да бяга от действителността! Защо да позволява на Стивън, този арогантен деспот, да се налага в живота й? Да се разпорежда с нейното щастие и нещастие? И все пак, неохотно призна пред себе си тя, той имаше право да изпитва недоверие към нея.

— Бренди, ще ни направиш ли една услуга? Би ли прегледала днес следобед сценария за „Стрелите“? Калвин се е справил чудесно и нововъведенията са съвсем на място. Като имаш предвид какви бяха първоначалните намерения на продуцента, наистина е станало някакво чудо!

— Разбира се, Кейси. А Калвин ще бъде ли на събирането?

— Сигурно. И още някой, с когото би трябвало да се запознаеш. Навярно ще може да ни помогне във връзка с „Глитър“ — намекна Кейси със загадъчен вид.

— Кой? Как може да помогне? — Бренди не успя да сдържи възбудата си при тази добра новина.

— Потърпи и ще видиш! Искам те тази вечер в най-добра форма и със страхотен тоалет!

 

 

Вратите към разкошния, ярко осветен апартамент на Шели бяха отворени. Униформен пиколо въведе Бренди и пое дантеления й шал. Тя пристъпи в обширното преддверие и неуверено спря. Очите й бавно обхождаха препълнената с хора просторна зала. Отново я бе обзело познатото притеснение на момиче от дълбоката провинция. Ню Йорк и малкото градче Лондон в щата Кентъки сякаш се намираха на различни планети.

Великолепието и блясъкът бяха прекалено зашеметяващи и потискащи. Бренди отчаяно опитваше да си възвърне самоувереността и безгрижния вид. Едва когато забеляза лицата на свои приятели и познати, усмивката се върна на устните, а скованото й тяло се отпусна. В края на краищата, и в тази шумна тълпа можеше да се почувства сред свои!

Едва сега усети колко е била напрегната и колко приятно е чувството на спокойствие и увереност. Имаше ли причина да се тревожи? Сценарият на филма беше великолепен, бяха изпълнени всичките й изисквания, срокът за завършване на следващата книга беше чак след десет месеца… Напоследък бе работила упорито и сега наистина заслужаваше да се отпусне и се позабавлява. И защо не, след като резултатът беше толкова задоволителен? Импулсивно взе решение да остане в Ню Йорк още няколко дни. Трябваше да излезе по магазините, да отиде на театър и да се види с приятели. Щеше да опита да си възвърне онзи живец и радостта от живота, която бе загубила много преди пътуването й до Лас Вегас и срещата с Ланс, преди неговите невъобразими подозрения и издевателства.

— Виж ти! — меко и проточено прозвуча дълбок глас до лявото й ухо. — Кой се е появил тук! Дали не е още една прекрасна, изпаднала в беда девойка? — въпреки шеговития тон, се усещаше, че мъжът зад нея напрегнато очаква реакцията й.

Бренди изпита желание подът под нея да се разтвори и да я погълне. Беше невъзможно да забрави този разтърсващ, подобен на лениво ръмжене говор. Изправи рамене и мобилизира целия си кураж в стремежа да се справи с критичната ситуация. С усилие на волята се усмихна сияйно и се обърна като си припомняше всички малки женски хитрости при подобен случай, които знаеше или бе използвала в своите книги. Чувстваше се задължена да докаже на този мъж, че представата му за нея е грешна!

— Ланс! — тихо възкликна тя, сякаш зарадвана от срещата си с него. — Дните на моите неволи останаха в миналото. Както виждаш, чувствам се идеално. Не е ли странно, че след като имаме много общи приятели, толкова време не сме се запознали? Интересно, нали? Честно казано, не очаквах да те видя отново. А сега би ли ме извинил? Трябва да поздравя приятелите си.

Преди Стивън да успее да отговори, тя се изгуби в тълпата. Докато я наблюдаваше как грациозно се отдалечава, той установи, че най-малко бе очаквал от нея да го пренебрегва и избягва. Ако наистина бе решила да се опита да спре публикацията в „Глитър“ чрез него, тя водеше играта хладнокръвно и майсторски! Какво ли беше решила? Да го накара да я преследва? Да се преструва на безразлична към него, за да го заинтригува?

Стивън още бе под впечатлението на назидателния урок, който бе заставен да изслуша от Найджъл Дейвис в Лас Вегас. След това бе прочел злополучната статия, от чиято публикация това загадъчно същество така се боеше. Той обикновено не проявяваше никакъв интерес към издателските проблеми на своите компании. Беше купил онова списание, защото нямаше друг начин да го накара да престане да си пъха носа в личния му живот. Защо тогава тази жена бе отишла в Лас Вегас? Да търси вдъхновение за „Огнената долина“ или да предотврати публикацията на „Глитър“? Как успяваше да постигне и пресъздаде с такава сила фантастичните преживявания в книгите си, а след това да изглежда невинна, нежна, омайваща и толкова непосредствена? Защо и по какъв начин успяваше да се възползва от най-съкровените чувства и въжделения на хората?

Странно защо, но тя не се опита да му доказва несъстоятелността на статията или да говори за нарушените си права. Дали беше наивна, или дотам отчаяна, за да допусне, че запознанството с него при необичайни обстоятелства ще го накара да промени отношението си към публикуването на действително злъчната статия за личния й живот? От друга страна, коя преуспяваща жена не би повела борба срещу публикация, намекваща за нейните сексуални предпочитания към жени вместо към мъже? А тя наистина живееше сама, без мъже! Но това не означаваше, че е мъжемразка или че е предразположена към жените. Журналистката явно жонглираше с думите и тъй като не привеждаше никакви факти като доказателства, намеците й силно намирисваха на долнопробна клюка. Главното обаче бе какво ще си помислят за Бренди нейните почитатели! Стивън си спомни с какъв плам бе отвърнала на целувките му и осъзна, че твърдението на журналистката е чиста измислица.

През цялата вечер Бренди усещаше тежестта на погледа, с който Стивън я следеше. Целенасочено се стремеше да я унищожи и на всичко отгоре се забавляваше да наблюдава как тя се гърчи! И как се случи именно той да я спасява през онзи съдбоносен ден, а не някой друг от всички, които бяха дошли тук тази вечер! Защо ли съдбата постоянно пресичаше пътищата им? Беше твърдо решена да не си тръгва по-рано заради присъствието на безцеремонния, налагащ се във всичко Стивън Уингейт. Нямаше да позволи и на Камил, облечена в разголена до неприличие рокля, да нарушава равновесието й със своите смразяващи погледи, които често й хвърляше!

Бренди критично огледа роклята си и прецени своята външност тази вечер. Дрехата от черна копринена тъкан напълно откриваше едното й рамо, а другото бе покрито само от декоративния възел на презрамката. Роклята, следваща плътно очертанията на тялото й почти до пода, имаше предизвикателна цепка отпред до средата на стройните й бедра. При всяко движение откриваше красивите крака в черни копринени чорапи. И цветът, и семплата, ала елегантна кройка на дрехата хармонираха съвършено с изящната й фигура и сдържаните маниери — нещо, което и Стивън признаваше като неотразимо достойнство на това очарователно създание.

С всеки изминал час Бренди ставаше все по-нервна. Защо пък да не поговори с него за онази гадна статия? Защо да не направи опит да го убеди, че е напълно нормална, а не някаква си… Защо да не му даде да разбере, че държи на достойнството си не по-малко от него? В смарагдовите дълбини на очите й се разгоряха дръзки и дяволити пламъчета. Най-малкото щеше да му докаже, че е жена, и то истинска!

— Ланс? — промълви зад него тя. — Може ли да потанцуваме и да поговорим? Трябва да ти кажа нещо.

Изненадан, той трепна и впи поглед в очарователно усмихнатото й лице. Усети как под нейния изкусителен поглед кръвта му кипна. Очите й отново му заприличаха на прекрасни смарагди. Усмихна се при мисълта, че играта започва и ще завърши още тази вечер. Най-после щеше да разплете загадката, за да може да заличи образа на тази жена от съзнанието си! Защото споменът за нея не му даваше покой от вечерта на последната им среща.

Без да изрече нищо в отговор, той я притегли в обятията си. Двамата закръжиха, без да обръщат внимание на нищо около себе си. Неусетно се озоваха на терасата, обляна от лунна светлина. Свеж повей на вятъра разбърка косите й. Танцуваха без прекъсване, докато музиката не заглъхна. Но и след това той не я пусна.

Сърцето биеше лудо в гърдите й и се свиваше при мисълта колко опасна е нейната авантюра. Погледът му притегли нейния като магнит. Безмълвен, наблюдаваше играта на лунните лъчи в очите й. Тя не беше в състояние да извърне глава или да се освободи от прегръдката му. Стоеше като хипнотизирана.

— Исках да… — промълвиха устните й. Само че не успя да си спомни какво възнамеряваше да обсъди с него!

 

 

Сякаш измина цяла вечност, преди той бавно да я притегли по-плътно към себе си, докато телата им се притиснаха от раменете до краката. Допирът ги разтърси. Устните им се срещнаха и сляха. Устата му остави върху нейната знак, че тя му принадлежи. Потисканите страсти взеха връх над трезвия разум и ги накараха да забравят всичко друго, освен стремежа им един към друг.

За Бренди времето спря своя ход. За първи път през живота си беше героиня на още ненаписан роман. Изгаряше в същия онзи екстаз, за който многократно бе писала, но никога не беше изживяла. Пред нея стоеше мъжът на мечтите й, такъв, какъвто би го създало нейното перо. В опиянението си напълно забрави своите съмнения и неговото вероломство.

Всичко около нея бе реално и все пак й се струваше, че е някакъв сън. Притискаше се към силното му тяло, отдаваше му устните и волята си. Никой досега не я бе целувал по този начин! Веднъж — бавно и изучаващо, следващия път — страстно и настойчиво. Една целувка преминаваше в друга, сливаше се с трета и това продължаваше, докато Бренди усети, че не й достига въздух, и цялата потрепери.

Пръстите му влудяващо милваха голите й ръце и предизвикваха у нея тръпки на възбуда. Устните му оставяха горещи следи по лицето, шията и загорелите й рамене. Прегръдката му, жадна и безпощадна, бе същевременно нежна и внимателна. Бренди почувства как се замайва от опияняващите ласки на пламенните му устни, от благоговейните докосвания, от изгарящия дъх, от опасната му близост…

— Дявол да го вземе! — пресипнало промълви той в ухото й. — През последните седмици ме накара направо да полудея. Харесваш ми, Бренди! Желая те! — призна той, преди устата му отново да се слее с нейната.

— Стивън, ако знаеш само колко съжалявам за досегашните недоразумения! — прошепнаха устните й, едва откъсвайки се от неговите. — Повярвай, и през ум не ми е минавало, че може да се случи така — изтръгна се и нейното признание. Трябваше да се насили, за да продължи: — Моля те, не публикувай онази статия, Ланс! В нея няма нищо вярно, мога да го докажа — заяви тя, без да предполага колко буквално схваща той последните й думи. Не беше в състояние нито да забележи, че се обръща към него с две различни имена, нито да предположи катастрофалните последици от невинното си вричане.

Той се облегна назад и обхвана лицето й с едрите си топли длани. Очите му изпитателно се взряха в ясните нежнозелени езера, за да открият причината за импулсивната й реакция. Нейните ръце се плъзнаха под сакото му и ласкаво проследиха очертанията на твърдите мускули. Той сведе глава и устата му потърси нейната. Тя усети, че отново я унася всепоглъщащата му магия. Не забелязваше нищо около себе си. Внезапно саркастичен, дразнещ глас проряза слуха й:

— Стивън, ти се оказа прав, скъпи! Готова е на всичко, само и само да потули онази статия. Завиждам ти за изобретателността, Бренди! Ако това, което правиш, е част от проучванията ти, винаги съм готова да ти помагам!

Бренди рязко се отдръпна като опарена. Изразът на унижение и отчаяние, за миг изписан на лицето й, се запечати в неговата памет.

— Край на шегичките, господин Уингейт! Можеш да публикуваш гнусната си статия! Но кълна се, че ще те осъдя да платиш! Не си единственият на този свят, който разполага с пари и влияние! И душата си ще продам, за да те натикам в пъкъла и да не ти позволя да опетниш името ми с онази мръсна помия! А сега можеш да си получиш съкровището, Камил. Двамата сте си лика-прилика!

Тя им обърна гръб и ги остави да си разменят смутени погледи, шокирани от хапливите й думи. Отдалечи се, като опитваше си внуши, че няма смисъл да се ядосва, макар че споменът за случилото се болезнено помрачи настроението й, тя си наложи да остане, за да не позволи на двамата да тържествуват за нейна сметка.

 

 

Два дни по-късно Стивън не откъсваше очи от телевизора, докато продължаваше шоуто на Том Хадли. По време на интервюто Бренди нито веднъж не спомена нито Стивън Уингейт, нито случката в Огнената долина! Изглеждаше напълно спокойна и добронамерена. Жената на телевизионния екран бе същата, която беше видял в болницата на сутринта след произшествието. Проклет да бъде, ако това не беше някаква дяволска клопка!

Бренди остана в Ню Йорк за премиерата на „Нощна мелодия“. Стивън хвърли поглед към нея. Тя държеше под ръка сценариста, работещ над екранизацията на последния й бестселър. След случилото се у Шели Стивън се бе постарал да узнае всичко за Бренди и нейното обкръжение. Сега просто не можеше да откъсне очи от нея. Без да подозира, че я наблюдава, тя се държеше уверено и непринудено. Компанията около нея явно беше очарована. И как да не е — пред това създание не би устоял никой истински мъж! Заля го вълна на завист към онези, които имаха привилегията да стоят до нея.

В роклята си от бял копринен шифон, преливащ в нежносиньо, зелено и мораво, тя изглеждаше като безплътен ангел… Или по-скоро като пърхаща пеперуда, заобикаляща с лекота паяжините, предназначени да я превърнат в пленница. Дрехата напълно отговаряше на деликатната й натура. Напрегнатият взор на Стивън поглъщаше и най-дребната подробност от външността на тази невероятна жена, чийто образ го караше да губи разсъдъка си. Липсата на яка и едва загатнатите ръкави подчертаваха изящната й шия и ръце, а множеството диагонални платки над ханша създаваха впечатлението, че има по-тънък кръст и от звездата Вивиан Лий, превъплътила се някога толкова успешно в Скарлет О’Хара.

Изборът на дрехите й, бижутата към тях, прическата, гримът — всичко показваше, че тя знае как да подчертае положителните страни от външността си и дискретно да насочи вниманието към тях. Въпреки това тя съвсем не приличаше на кокетка, всецяло погълната от външния си вид и от стремежа да омайва с него мъжете. Явно не страдаше от суетност — приемаше чара и обаянието си над околните като природна даденост и като вещо съвсем естествено.

— Догодина по това време и нашите „Стрели“ ще са на екрана, Бренди — Калвин не криеше оптимизма си пред своята красива дама. — И можеш да си сигурна, че тогава името ти ще е известно и на стари, и млади. Едновременно с филма и самата ти ще имаш нещо като собствена галапремиера.

— И без това моите „доброжелатели“, които вдигат шум около името ми за щяло и нещяло, са предостатъчни… — Бренди се усмихна и махна небрежно с ръка. — Вече се страхувам дори да го изрека на глас, за да не се приеме като поредното предизвикателство от моя страна.

— Достатъчно даровита и очарователна си, за да се боиш от врагове, Бренди. Не след дълго и звездите няма да се срамуват да се поклонят пред теб — романтично изрече сценаристът, докато си играеше с един светъл кичур от косата й и поглъщаше с очи лъчезарната й усмивка.

Комплиментът я поласка и тя побърза да му го върне.

— Тази брилянтна фраза цитат от някой твой сценарий ли е?

Церемонията бе дълга и тържествена. След прожекцията се отправиха към намиращия се наблизо дом на Даниел Дарен, нашумелия напоследък филмов продуцент. Той бе откупил правото на екранизация както на последната й книга, така и на тази, върху която вече работеше Калвин.

Погледът на Бренди блестеше от възбуда и задоволство. Без колебание прие поканата на Калвин да бъде с него тази вечер. Напоследък имаше достатъчно поводи за радост: благодарение на Калвин, сценарият не бе съсипал книгата й; съвсем неочаквано за нея „Глитър“ отложи публикуването на злобната статия за по-нататък; и не на последно място — увереността и самочувствието й започнаха да се възвръщат. Колкото до статията, нямаше съмнение, че са я задържали, за да излезе заедно с премиерата на филма „Стрелите на любовта“. Е, беше благодарна и за тази неголяма отсрочка на екзекуцията си!

Смехът й бе искрящ и звънлив, също като множеството кристални чаши с шампанско, разнасяни върху сребърни подноси от облечените в червени ливреи сервитьори. Дотогава не бе виждала толкова много възхитителни и скъпи тоалети и бижута, събрани на едно място. Дори не беше опитвала да си представи как би изглеждал подобен парад на супербогатите и супервлиятелните личности от света на изкуството. Храната бе чудесна, обстановката — невероятна, музиката — разкошна, а атмосферата — смайваща и завладяваща. Вероятно би трябвало да се почувства потисната или объркана от демонстрацията на богатство, слава и власт. Но беше прекалено възбудена и впечатлена, за да я занимават тези подробности.

Бавно и внимателно отпиваше от третата си чаша искрящо шампанско. Интуицията й подсказваше да внимава за последствията от няколко глътки повече от коварната течност. Вече бяха сервирали вечерята и хората се трупаха около масите и живописния басейн. Тя хапна на терасата над езерото, в което се къпеше сребристата луна. След това танцува с безброй мъже — стари и нови приятели и познати. Наоколо имаше много хора, които не беше виждала никога дотогава. Когато отново се качи да си почине на терасата, прииска й се да е на брега на езерото, за да се наслади отблизо на опияняващата гледка.

— Винаги с поглед, зареян в далечината, а, Бренди? Или само си поемаш дъх след толкова обожатели?

Тя се стресна, но успя да се овладее. Обърна се и погледна Стивън в очите.

— Да не би да си заел мястото на сянката ми, Ланс Ренолдс? Където и да отида, виждам теб. Как се получава така, че напоследък направо не можем да се разминем? Да се не начуди човек! Никога ли нямаш работа и служебни пътувания? А аз така добре се забавлявах досега! — простена тя, без да скрива опасението си, че неговото появяване ще й попречи.

Мрачният му поглед оценяващо се плъзна по фигурата й.

— Заемам значително повече място, за да бъда само сянка, сладка моя Бренди! Но нямам нищо против, от време на време, да съм съвсем близо до теб… А работата е мое всекидневие. Затова съм и в Ню Йорк.

Бренди замислено потри нос, с което предизвика усмивка на свитите му устни.

— Май си прав — неохотно се съгласи тя, без да обръща внимание на комплимента му.

— Тази вечер изглеждаш направо фантастично. Всъщност кога ли не е така? — погледът му бавно обгърна фигурата й под фината материя. Ръката му отдели огърлицата от сърцевидни диаманти от шията й, да ги разгледа. — Да не би това да са сърцата на безбройните ти обожатели?

Дяволска работа, дали нямаше да се окаже, че е грешил в предположенията си за нея? Тя учудено го изгледа и поклати глава.

— Ако не ме лъжат очите и ушите, днес си в ролята на галантен джентълмен. Или тази вечер си решил да не плашиш околните с бълване на огън, господин Дракон? — освен насмешка, в мекия й глас прозвуча и тревога, и загриженост от пожара, разгарящ се у нея от близостта му.

— Обещавам, но при условие, че прибереш острите си ноктенца, малко котенце! Исках само да ти благодаря за жеста с новия мотоциклет. Знаеш ли, било е излишно — застрахователната компания покри всички щети… — обясни той с равен глас, а пръстите му си играеха с една златиста къдрица. — Исках да ти благодаря още миналия път, но някак забравих.

— Не обичам да оставам длъжна никому, Ланс. Патрулният Конъли беше така любезен да ми съобщи модела на мотоциклета ти. Надявам се, че са ти го доставили. А дали е трябвало да го правя, спор по въпроса изобщо не може да има. Мисля, че моят живот струва повече от един Харли Дейвидсън! Освен това как бих могла по по-подходящ начин да се отплатя за рицарството ти? Както ми казаха, през онази нощ съм станала причина да те задържат и обидят, нали? А сега, може ли да смятаме, че сме квит, и оттук нататък да стоим настрана един от друг?

Тя побърза да си тръгне, смутена от покоряващото му излъчване. Озадачен от нейната реакция, той я сграбчи за лакътя, като внимаваше да не й причини болка. Възмутена, тя изгледа първо ръката му, после срещна неговия поглед.

— Не ме докосвай, Стивън! И повече не залагай евтините си капани! Няма да се хвана в тях! Стигнахме достатъчно далеч в студената война помежду ни. Вижда се, че не само няма да станем приятели, но даже не сме в състояние да контактуваме като възпитани хора. Никой друг не е постъпвал толкова подло с мен! — разгорещено го нападна тя. — Бих искала поне да знам защо ме ненавиждаш!

— Трябва да ти кажа няколко неща. Първо, нямам нищо общо с намесата на Камил онази вечер. Второ, и аз искам да попитам нещо. Според теб си помолила патрулния Конъли да ти каже някои неща за моя мотоциклет. Само за да поръчаш нов ли ти беше необходимо проучването на полицая? — тонът му бе подигравателен.

— А за какво друго можеше да ми послужи информацията? — учуди се тя, но нещо й говореше, че въпросът му не е случаен. Имаше чувството, че слепешката се дуелира с изтънчен и очарователен мошеник.

— Наистина, за какво ли? А не знаеше ли, че аз съм собственикът на „Глитър“, още преди да го чуеш от мен?

— Какво общо има фактът, че ти си собственикът, с цялата история? Много преди това вече се бях срещала с главния редактор, с директора и с онази злощастна журналистка, Лора Макгейвън. Предложих им да дойдат в Кентъки и да проучат истината за мен на място, даже да снимат всичко, което би им послужило! Само че те не се интересуват от факти, които са много по-безинтересни и земни от измислицата. Изглежда и за теб няма значение обстоятелството, че статията е гнусна клевета. Дори не те интересува дали ще заведа дело срещу теб! Разчиташ, че ще минат години, преди да бъде доказана истината, а дотогава името и престижът ми ще пострадат непоправимо. Може би ти изглеждам наивна, Стивън, обаче за мен достойнството на един човек е най-ценното, което притежава. И, кълна се, няма да пожаля нищо, за да се защитя! С какво съм предизвикала подобна злоба? А сега бъди добър да махнеш ръката си от мен!

— Само момент! — спокойно я задържа той, докато анализираше новата информация. — Защо не спомена за премеждието и за новата си книга в интервюто си по телевизията?

Озадачена, тя се обърна с лице към него. За втори път споменаваше за участието и в предаването, и то с такъв странен тон!

— Ти какво, шегуваш ли се? След като и двамата имахме късмет, че ловците на сензации не надушиха тази случка? Само си представи как щяха да разтръбят из всички щати: „Петролен магнат спасява авторка на любовни романи!“ Щяха да устроят такова пиршество с пикантни подробности от личния ни живот! Да не би сега пък ти да се каниш да я включиш като приложение към онази гадна статийка, която е готова за печат, а?

— Разбира се, че не! И без това пръснах доста грешни пари, за да замажа работата онази нощ.

Сега й се изясняваше поне една от причините нейното приключение да не се появи по вестниците.

— Ти?! — заекна Бренди. В мислите й мигом нахлуха най-невероятни предположения. Сети се, че трябва да му благодари, ала той не й даде възможност.

— Както самата каза, никой няма право да се бърка в личния ми живот. И ти в това число, колкото и да си известна. Готова ли е вече книгата, заради която ходи чак до Невада да черпиш вдъхновение? Как беше… „Огнената долина“, нали така?

Тя щеше да зяпне от изненада. Откъде би могъл да знае толкова много за нейните работи? Грешеше за „Долината“, но в останалото бе прав. Изкуши се да парира въпроса му с атака:

— И твърдението ти, че си научил от Найджъл за интервюто ми по телевизията, беше опашата лъжа! Бяха ме поканили само няколко дни по-рано и никой не знаеше. Навярно никога няма да разбера откъде си научил! Много такива хрътки като Лора Макгейвън ли имаш? Ако е така, не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че поне донесенията им ще са по-достоверни и почтени. А колкото до „Долината“, предадох я в издателството, още щом пристигнах тук… И всъщност това изобщо не ти влиза в работата!

— Значи си я завършила и вече си я предала за печат? — нахвърли се той върху нея, сякаш беше запратила срещу него отровно копие и той можеше да го отклони само със силата на гласа и яростта си.

Уплашена от необяснимото избухване, Бренди опита да се освободи от ръцете му. За миг забеляза как в потъмнелите му от гняв очи се надигат буреносни облаци. Той задържа китките й и неволно ги стисна така, че тя извика от болка. Незабавно разхлаби хватката си, обаче ръцете му не я пуснаха. Само овладя чувствата и силата си и потъна в дълбок размисъл.

Тя се вгледа в него. Колкото и да беше смаяна и възбудена, не можеше да не забележи, че не е в смокинг или във вечерен костюм. И все пак изглеждаше по-елегантно от всички присъстващи мъже.

— Още по-зле за теб, Бренди. Мислех да разменя статията в „Глитър“ срещу ръкописа на твоята книга. Вече бях наредил да я спрат до получаване на изричното ми съгласие. Ако бяхме направили тази сделка, щях окончателно да я погреба.

— Значи затова не е излязла досега! А защо не ми се обади веднага? И за какво ти е потрябвал ръкописът на „Долината“?

Наистина, за какво можеше да послужи на този непристъпен и загадъчен исполин един ръкопис, продаден още миналата зима?

Усмивката му я накара да изтръпне.

— За частната ми колекция — той сви рамене. — За мен има особено значение!

Бренди бе изумена и възмутена.

— Това ли било, Стивън? Моето злощастно пътуване? И твоята перверзна статия? И жалките шпиони? И ексцентричните ти прищевки? А сега ти е притрябвал и сувенир, за да ти напомня какъв спасител си и какъв трофей си возил? Ако знаех, че толкова ти е нужен, щях да ти изпратя ръкописа, вместо мотоциклет. Само че вече е късно: „Уебстър“ притежава всички права върху него. Книгата ще излезе след два месеца.

— Значи и двамата само сме си губили времето и силите… Вземи си ръкописа, Бренди, а аз ще спра статията за теб! — отново настоя той.

— Прекалено късно е, Стивън. Вече е на шпалти.

— Значи така… — той пусна ръцете й толкова внезапно, че тя политна назад. Хвана се за ревера му, за да се задържи, а той замислено продължи: — За да дойде всичко на мястото си, ще ти кажа, че изобщо не подозираш за какво ми е ръкописът ти. Така че обвиненията ти са неоснователни.

Ръцете му инстинктивно се вдигнаха да я подкрепят. Тя се вгледа в лицето му.

— Би трябвало да напиша книга за теб, Стивън. И да я озаглавя „Сатана с маска“. Прекрасно подхождаш за тази роля!

— Ласкаеш ме, Бренди! Нима си готова да ми посветиш и втора книга? — мрачно избоботи той.

Значи наистина е планирала, описала и вече продала за отпечатване нощното им приключение!

— Втора книга ли? За теб?! Какво искаш да кажеш? — смутено промълви тя.

— Да не би да твърдиш, че аз и нощната случка не сме описани в последната ти книга? И че никой няма да ме познае в образа на главния герой?

— Да, трябва да призная, че приличаш на много герои от романи, но не и на моя! Вариан Сар има кехлибарени очи и руса коса. Така че, ако не възнамеряваш да се превърнеш в жълтоок блондин, ще трябва да те разочаровам.

Беше негов ред да се вкамени от изумление.

— Наистина ли не става дума за мен?

— Стига с твоите подозрения! Отстраних и най-малките възможни прилики… — припряно се издаде тя. Прииска й се да отхапе непредпазливия си език.

— А чертите на характера? Да не би да се позная? — продължаваше той, без да разбира, че говорят за две различни книги.

Тя насмешливо го погледна.

— Възможно е. Горе-долу си същият тип и на същата възраст. За това ли ти трябва ръкописът? Бих могла да ти предложа следващия — прозвуча предизвикателно гласът й. Погледът издаваше удивлението му. Когато разбра, че няма намерение да я пусне, тя повиши глас: — Няма ли да престанеш? Не мога да ти я дам, а и в нея няма нищо за теб или за нас! Какво още искаш от мен?

— Проучване, миличка Бренди! Вдъхновение за твоята „Сатана с маска“.

Гласът му бе пресипнал. Прегръдката му се стягаше. Виждаше как разширените й очи се замъгляват от обземащата я паника. Устата му се спусна над нейната за неотвратима, болезнено приятна целувка. Внезапно устните му омекнаха и възпламениха емоциите й. Накараха я да му отвърне. Лишиха я от всяка възможност за съпротива.

Бренди потръпна в обятията му. Разсъдъкът й отчаяно подсказваше, че трябва да се противопостави на могъщото посегателство върху нейните чувства. Но не можеше. Отпусна се в прегръдката му. Вече не съзнаваше, че е освободил ръцете й и че те безпомощно са обгърнали стегнатия му кръст. Не беше в състояние да различи края на една целувка от началото на друга, всички те се сляха в безкрайна милувка, която я лиши и от воля, и от представа за реалността.

Отнякъде долиташе нежна романтична мелодия. Дъхът й спря, когато устните му опариха лицето й с шепота на нейното име. После устата му бавно се плъзна по шията и раменете й, накара я да отпусне назад глава и изтръгна от нейните гърди тих стон.

Тя имаше чувството, че се поддава на ласките му като глина между пръстите на талантлив скулптор. Нямаше нито желание, нито възможност да се въздържа или да го възпира. За първи път в живота си се покоряваше на мъж напълно и безусловно.

Остър смях отекна в замъгления, нереален свят на унеса й и грубо я върна на земята. С невъздържан кикот и крясъци една пияна двойка под тях се клатушкаше по посока на езерото. Мислите й бавно започнаха да се проясняват.

Той се взря в жаравата на страстта, тлееща в премрежените й очи. Погледът му се спря на бурно повдигащата се гръд, забеляза безпомощното потрепване на стройното й тяло. Без да знае как, Бренди се бореше да възвърне контрола над възпламенените си чувства. Внезапно усети, че той я наблюдава и лицето й пламна от срам и негодувание. От устните й се откъсна протест, приличен на въздишка:

— Тържествуваш над пъкленото си дело, нали, Мефистофел? Тази книга би трябвало да те интересува много повече от другата!

Той замълча за мит, доволен от постигнатия ефект върху нея, защото сега вече никой не би могъл да го убеди, че мъжете не я интересуват.

— Ако бих могъл да ти помогна да я напишеш…

— Ти ли, безсрамен, вероломен Велзевуле! — възкликна разпалено тя, като даде воля на възмущението си. — Ти си последният мъж, който би ме заинтригувал! Откъде ти хрумват тези смахнати идеи?

— Нещо ми подсказва, че не си съвсем искрена за статията, Бренди. Чудя се какво ме кара да мисля, че не казваш истината! Нека помислим… Не приемаш моите аванси, съпротивяваш се на ласките и целувките ми. Не мога да ти въздействам по никакъв начин! Кажи ми, мила, наистина ли е толкова трудно, или даже невъзможно да докажеш, че онези твърдения за теб са лъжа? Според мен би могла да ги опровергаеш съвсем лесно! — завърши той и я изгледа предизвикателно.

— Не искам и за миг да допусна, че ми предлагаш подобно нещо — със свито гърло промълви тя. — Няма да сключа подобна сделка с теб, господин Уингейт! — почти изкрещя Бренди, а сърцето й биеше лудо при мисълта за предложеното й смайващо споразумение.

— Наистина ли е невъзможно, сладка моя Бренди? Толкова пъти вече си описвала подобна ситуация: прекрасен и неудържим любовник прелъстява невинна беззащитна красавица… Насочи ме с подходящи слова и действия натам, където и двамата желаем да завърши сцената между нас. Ако не съм съвсем сляп, ти ме желаеш толкова силно, колкото и аз теб. Не е ли така? — запита той, убеден, че въпросът е риторичен. Ако й бе необходимо детайлно проучване, той беше на нейно разположение!

Преди да успее да сведе глава, Бренди силно се изчерви. Веселият му смях я блъсна в гърдите и сякаш притисна покрусеното й сърце.

— Хайде, стига. Как се чувства човек, когато попадне в собствения си капан, сладка моя? Когато го изучават, вместо сам да е изследовател? Под лупата ти се оказа прекрасен екземпляр! И трябва да признаеш, че го желаеш!

Не беше ли прав? Та нали тя стана причината да застанат един срещу друг. Защо се правеше на свенлива и нерешителна точно сега, когато той здраво беше захапал въдицата?

Ужасена от правотата на думите му и изтерзана от хипнотичното му въздействие, тя промълви:

— Не мога да ти предложа нито „Долината“, нито себе си, Стивън. Ще се видим в съда — закани се тя, и преди да успее да я спре, побягна от него.

Той тежко въздъхна. Оказваше се, че много факти не потвърждават предположенията му. Други пък получиха логично обяснение или се оказаха празни догадки. Безспорно беше само, че не е предприемала нищо, за да го оскърби или изложи публично. Но защо Бренди представляваше за него толкова изкушаващо предизвикателство? Защо му се струваше, че не е в състояние да се справи с нея въпреки цялата си решителност, че тя с лекота ще го покори, само ако той се поотпусне? Съзнанието за това го изпълваше с панически страх.

Когато се върна в балната зала, Стивън удивен я видя да танцува спокойно с Найджъл Дейвис. Беше предположил, че след бурните изживявания тя отново ще избяга, за да се скрие някъде далеч. Решително се запъти към това непредсказуемо същество. Камил, постарала се тази вечер да затъмни и Семирамида, се опита да го задържи, но той я отмести от пътя си. Очите му нито за миг не изпускаха златистия водопад по раменете на Бренди, докато се приближаваше към нея с гъвкавата походка на черна пантера, дебнеща беззащитната си жертва.

Потупа по рамото Найджъл и се вмъкна между двамата, преди някой от тях да успее да възрази. Веднага я завъртя далеч от възмутения певец. Когато тя го заплаши да го настъпи или удари, той с усмивка я предупреди за крайния резултат: грандиозен скандал, който сутрешните вестници на драго сърце щяха да отбележат!

Попаднала в плен на топлата му властна прегръдка, не й оставаше нищо друго, освен да му се подчинява. Малката й длан лежеше леденостудена в парещата му ръка. Брадичката му се притисна към къдриците на слепоочието й. Водеше я, стегнат и уверен, без да й дава никакъв шанс да се измъкне при някой пирует. Тогава тя реши да прибегне към силата на очарованието си, за да го извади от равновесие. Този наперен негодник заслужаваше добър урок!

— Ръката ти е прекалено мека за човек, който гледа коне — прекъсна мислите й неговият глас.

Беше вдъхнал ухание, което го потопи в еротични фантазии и блянове.

— Екзотичните кремове за ръце правят истински чудеса — отзова се мило тя, решила да приеме надпреварата в лицемерие с него. Храбро погали загорялото му лице с нежните си пръсти. В изгарящите я сини очи забушуваха пламъци. Прегръдката му се стегна, а Бренди побърза кокетно и предизвикателно да навлажни устните си с език.

— Не изкушавай дявола да посегне за своя пай пред погледите на всички! — предупреди той с дрезгав глас. Устните му оставиха едва доловима целувка върху челото й, преди брадичката да се притисне отново към коприненото слепоочие. — Парфюмът ти е разкошен!

— Какъв е твоят пай, господин Луцифер? Не беше ли новият мотоциклет достатъчен откуп за моя живот?

Гласът й галеше като меко кадифе. Той наведе глава, за да я погледне.

— В никакъв случай, Бренди! Също като името си, ти обещаваш наслада и блаженство на онзи, който е в състояние да си позволи безценната и рядка марка. Да те пие глътка по глътка през някоя зимна нощ, когато духът витае далеч от тялото! Можеш ли да упоиш мъж до самозабрава? — изхриптя той с такъв тон, че тя потрепери.

— А ти можеш ли да си позволиш моята цена и неизвестното въздействие, господин Демон? Колкото до упойващата ми сила, очевидно ти си безчувствен към нея. А какво ще кажеш за другата ми същност — котешката? Да опитам ли да извадя с острите си нокти черното сърце от гърдите ти, господин Демон? Или да раздера на ивици мъжественото ти лице и да те лиша от магическата сила? Трябва ли да се превърна в безпощадно и кръвожадно чудовище, подобно на самия Сатана? Толкова дълго избягвах възможността да ти причиня неприятности, а това като че те караше да ме ненавиждаш и отблъскваш. Какво ще предпочетеш: стоплящото искрящо бренди или хищната хладнокръвна котка? — гласът й приличаше на мъркане, макар и напрегнато, заради изписалата се по лицето му изненада.

— Като познавач, защо да не опитам и двете? — погледите им се кръстосаха и от съприкосновението сякаш се посипаха искри. — Вече ти поднесох едно необикновено приключение, не искаш ли да рискуваш и да се впуснеш в друго?

В този момент тя забеляза зад него приближаващата Камил. В очите й се четеше негодувание и раздразнение от кавалера, така демонстративно странящ от нея. Бренди лукаво се усмихна:

— Оставям приключенията на теб, Ланс. Твоята Камил вече е изровила и размахва бойната томахавка, любов моя!

В кадифения й тон несъмнено се криеше нова загадка. В този момент Камил дръпна Стивън за ръката и, без да повишава глас, недвусмислено му напомни задълженията на неин кавалер. В същото време предизвикателният й поглед показваше на Бренди, че е готова на всичко, за да я накара да се отдръпне от него.

Бренди си спомни унижението, на което тази злобна жена я подложи съвсем наскоро. С безгрижен вид отново се обърна към него и му отправи изкусителна усмивка, пълна с обещания. Вдигна в небрежна ласка ръка към гърдите му и промълви прелъстително:

— До следващото полувреме, храбри мой рицарю! Планът на играта показва, че е време за прегрупиране в защита до изработването на нова стратегия… — с тези думи тя се обърна и се отдалечи, без да се интересува от реакцията му.

Усмихваше се широко, щастлива от мисълта, че най-накрая е взела надмощие в тази битка на остроумието. Спря под портала към другата зала и хвърли поглед назад. Усмивката й незабавно помръкна. Стивън и омразната Камил се бяха отправили заедно към окъпаната в лунна светлина тераса.

Не можеше и да подозира как гневът е разкривил красивото лице на Стивън и каква омраза изпитва към натрапницата до него, позволила си да му попречи в най-неподходящия момент. Измъчваше го съзнанието за още една загубена от него битка…

Бренди грешеше и в предположението си, че той ще пренебрегне хвърлената от нея ръкавица. Прибра се уморена в хотела и дълго се излежава в топлата вана. Решена да не отлага за сутринта записките за впечатленията и идеите, породени от отминалата бурна вечер, тя наметна небесносинята копринена роба и приседна до масата. Стори й се, че някой почука на вратата. Бързо се отказа да провери кой е. Никой не можеше да я търси в два след полунощ. Очевидно бяха сгрешили стаята. Щеше да забрави моментното си разсейване, когато неканеният посетител отново напомни за себе си с ново почукване, този път доста по-настоятелно…