Сандра Браун
Цената на Рая (2)

Глава втора

Думите на младежа подействаха на Блеър като удар с бейзболна бухалка. Тя седна на ръба на масата с разпилени по раменете гъсти черни коси, притиснала към тялото си усукания чаршаф. Румените й само до преди миг страни изведнъж побледняха.

— Вече нямаме нужда от вас — непринудено каза русият мъж.

Младежът погледна смутената Блеър зад широките рамене на мъжа и веднага схвана ситуацията. В очите му проблесна пламъче.

— О, да, разбирам — съзаклятнически подхвърли той.

— Прихванете си каквото ви се полага.

— Благодаря ви. — Момчето намигна на русия мъж, взе служебната си чанта и тръгна.

Русият мъж затвори вратата. Блеър беше вече слязла от масата. Превъзмогнала изумлението си, тя чувстваше, че ще се пръсне от гняв.

— Но кой си ти, дявол да те вземе! Как смееш да се представяш за такъв, какъвто не си! Изчезвай веднага, защото ще извикам полиция.

— Как? Нямаш телефон — заяви той. Широката му усмивка разкри блестящи красиви бели зъби. — Но от телефонната станция се обадиха и казаха, че вдругиден ще изпратят техник.

— Но ти…

— Аз съм Шон Гарет. Хазяинът. Дърводелецът и съседът, когото не искаш да молиш за услуги. — Той обходи с поглед набързо увитото й с чаршафа тяло. — Дължиш ми само един хубав масаж.

— Ти ме излъга! — извика Блеър и зелените й очи ядосано заискриха.

— Не съм. Не съм твърдял, че съм масажист, нали? Ти не ми даде възможност да се представя… — Мъжът тръгна към нея и тя инстинктивно направи крачка назад. Беше толкова едър, сякаш изпълваше стаята, която й се бе сторила така голяма. — Всъщност в началото доста се почудих какво точно се очаква от мен — усмихна се той под златистите мустаци.

— Как може…

— Нали каза, че имаш нужда от мен и че леглото не е още оправено, така че можем да използваме кухненската маса. После предложи да се съблечеш. Какво би си помислил един мъж при тези думи?

Докато говореше, той продължаваше да се приближава към Блеър. Тя отстъпи до кухненския плот. Мъжът приседна на ъгъла на масата и така за Блеър не остана място, откъдето да се измъкне. Чувстваше се като в капан, но не се предаваше и затова, без да обръща внимание на странното си облекло, тя вирна брадичка и изпъна рамене, за да изглежда колкото се може по-висока.

— Много добре знаеш, че те взех за друг. В такъв случай приличието изисква да кажеш кой си! Не смятам, че бих могла да живея тук с такъв хазяин. Щом напуснеш апартамента — наблегна тя на думите си, — веднага ще се изнеса.

Очакваше всякаква реакция, но не и спонтанен, силен смях. Мъжът отметна назад русата си коса — той като че ли наистина се забавляваше.

— Значи това божествено тяло и тези невинни очи са чиста измама. Защото зад тях се крие една тигрица. Харесваш ми, Блеър Симпсън.

— Аз пък не те харесвам — повиши тон тя. — Ти си лъжец и натрапник. Веднага се махай оттук!

— Не съм те излъгал — заяви мъжът с вбесяващо спокоен тон, а Блеър едва ли не трепереше от гняв.

— Така ли!

— Казах ти, че не работя за Съюза. А че съм на свободна практика, което е истина. Имам фирма. Попита ме имам ли достатъчно клиенти, а аз потвърдих. Наистина имам много клиенти. Купувам стари къщи, ремонтирам ги основно и ги продавам на богаташите, които искат да си купят вила близо до брега. Видя ли, с нищо не съм те излъгал.

— Да, но ме подведе.

Той сви рамене, а ъгълчетата на устните му се извиха в закачлива усмивка.

— Както вече казах — какво може да си помисли един мъж при подобни обстоятелства? Красива жена му предлага да се съблече и да легне на кухненската маса… Кой истински мъж би отказал и би си тръгнал?

Като си мислеше, че ще го шокира, Блеър вирна глава и каза:

— Аз познавам такъв мъж.

Русият обаче невъзмутимо вдигна рамене.

— Всеки си има стил на живот. А аз добре познавам сексуалните си предпочитания. Една красива жена, увита само с чаршаф, легнала и неприкрито жадуваща да я докосна — как бих могъл да откажа…

— Жадуваща! От къде на къде! Единствената причина, заради която ти позволих да ме докосваш, бе убеждението ми, че си професионален масажист. Ако знаех…

— Не ми казвай, че не ти беше приятно! Ти почти мъркаше от удоволствие. Дори не забеляза, че когато се обърна, ми даде възможност да те видя напълно гола. — Мъжът произнесе много тихо последните думи, стана от масата и се приближи до нея. — Отзад приличаш на момиченце. Но отпред, Блеър Симпсън, въпреки младежката си фигура, ти си една зряла и привлекателна жена.

Дланите му обгърнаха брадичката й. Тя не можа да се предпази от тази ласка, защото придържаше чаршафа.

— Не — промълви тя и напразно се опита да извърти глава. Дъхът му бе толкова близо.

— Чуй сега какво ще ти кажа. Да знаеш, че здравата ще те натупам, ако още веднъж отвориш вратата на непознат мъж и го пуснеш вътре. Не си ли даваш сметка какво може да те сполети? — Мустакът му докосна устните й. — Има какви ли не извратени типове. Можеше да пуснеш вкъщи някой такъв и тогава?

Устните му притиснаха нейните устни и малкото й останала съпротива сякаш мигновено изчезна като последните изнизващи се зрънца в пясъчен часовник. Ръцете му прегърнаха главата й така нежно, както масажираха тялото й. Палците му хипнотизиращо галеха слепоочията й. Блеър усети как тялото й се прилепва към неговото като магнит.

Целуна я лекичко, но няколко пъти. После отстъпи назад. Тя го виждаше като в мъгла, замаяна от прегръдката и от бързото му отдръпване. Когато най-сетне се овладя, макар и все още тръпнеща от желание, първото нещо, което забеляза, бе победоносната му усмивка. Моментната й слабост бе тутакси изместена от несдържан гняв.

Тя го отблъсна с една ръка, рискувайки да изпусне чаршафа.

— Изчезвай! — викна Блеър. — Ти си единственият извратен тип в живота ми, когото имах нещастието да срещна.

— Тръгвам си — обърна се той и заобикаляйки кашоните, стигна до вратата. — Но в осем те чакам на вечеря. Почукай на задната врата.

— Вечеря ли! Искаш да кажеш, че след всичко това ще вечерям с теб?

— Не виждам причина да не вечеряш с мен. Вече се познаваме доста добре. — Усмивката му бе повече от красноречива.

— Довиждане, господин Гарет. Ще се видим другия месец, на първи, за да си получиш наема.

— Ако не си в осем у дома, ще дойда да те взема. — Преди да получи отговор, той добави: — Пам ми разказа за травмата на колената ти. Съжалявам, че известно време няма да можеш да танцуваш.

Шон Гарет излезе, а погледът на Блеър бе прикован към дървената врата, която той затвори тихо.

* * *

— Искаш да кажеш, че си лежала гола, а Шон Гарет те е ма-са-жи-рал!

Блеър гледаше умислено, а Пам дъвчеше с удоволствие поредната шоколадова бисквита, ококорила учудени очи.

— Да. Ужас!

Пам се засмя и за малко не се задави.

— Хайде да не се заблуждаваме. Кого лъжеш — старата си приятелка? Както обичам и обожавам моя Джо, сигурно щях да се предам в ръцете на Шон, ако разбира се ми предложи да ме масажира на кухненската маса. Така биха постъпили деветдесет и девет процента от жените в този град.

Пам и петте й деца бяха нахлули в дома на Блеър час, след като Шон си бе тръгнал. Пам беше дала задачи на по-големите — две изпразваха кашоните с книги и плочи и ги нареждаха на двете полици в голямата стая, а другите две сгъваха хавлиени кърпи и чаршафи в шкафа в банята и слагаха тенджерите и тиганите в кухненския долап. Пам и Блеър се надвикваха над ужасния шум, който децата вдигаха. Най-малкият Делгейдо беше на година и няколко месеца и седеше у майка си, целият омазан с бисквити.

— Тогава аз съм от този един процент, който прави изключение. Защо не ми каза, че Шон ми е хазяин и съсед, но е и извратен…

— Направи нещо извратено ли? Какво по-точно? — не сдържа любопитството си Пам, отбягвайки бисквитата, която детето се опитваше да пъхне в устата й.

— Не, нищо извратено не е направил — раздразнено отвърна Блеър и стана, за да налее още газирана вода на Пам. — Но всичко, което се случи, е ненормално! Той се възползва от мен, почувствах се наистина ужасно.

Пам я погледна със съчувствие.

— Разбирам защо си се разстроила. Но да позволиш на Шон да се възползва от теб съвсем не е толкова страшно… Познавам жени, които биха…

— Престани с тези жени — ядосано я прекъсна Блеър. — Както знаеш, аз не съм като тях. Не ми допадат мъжете „мачо“. За мен Шон Гарет е като всеки друг типичен сваляч.

— Не, не е такъв — веднага го защити Пам. — Той е един от стълбовете на обществото. С успешен бизнес, член на градския и на училищния съвет.

— Боже мой! Значи има деца!

— Не, не. Не е женен, но се занимава с обществена дейност. Освен това е чаровен и страхотен хубавец. Да не кажеш на Джо, но един ден едва не вкарах волвото в канавката, защото го зърнах да работи на един покрив само по шорти. Без риза е…

— Хайде стига — прекъсна я Блеър и вдигна ръце в знак на примирение. — Разбрах, че е мъж и половина, и че не разбирам какъв късмет съм извадила, защото ме накара да се чувствам кръгла глупачка.

Усмивката на Пам угасна. Тя се присегна и хвана ръката на Блеър.

— Извинявай. Като те знам каква си… вироглава… разбирам защо си толкова ядосана, че е успял да те заблуди. Блеър, все пак трябва да признаеш, че цялата тази история е смешна… — Пам не можа да се сдържи и прихна.

— Много ти благодаря — усмихна се обидено Блеър. — Ти си една предателка. На кого си приятелка, питам.

— Мъжествеността му не те ли смути?

— На кого, на твоя приятел ли? — Блеър опита да избегне проницателния поглед на Пам.

— Казва се Шон.

Блеър се засмя.

— Разбира се, че не.

— Просто питам — уж непринудено каза Пам и прокара ръка през къдриците на сина си. — Защото като че ли никой не ти е харесвал след Коул.

Блеър отбягна погледа й.

— Така е. — Нито Пам, нито някой друг знаеше как стояха нещата между нея и Коул Слейтър, и никой нямаше да узнае. По негласно споразумение никога не го обсъждаха. Дори да проявяваше любопитство към миналото на Блеър, Пам я чувстваше толкова близка, че не би си позволила да я притеснява с излишни въпроси. И Блеър й беше благодарна. Пам и сега не проявяваше любопитство. Само искаше да насърчи Блеър в случай, че има желание да отгърне нова страница в живота си. Но тя не искаше. — Шон Гарет не е мой тип.

Пам се засмя.

— Ако си жена, не може да не е твой тип.

Блеър погледна приятелката си. С всяка следваща бременност Пам беше трупала килограми и вече не беше дори приятно пухкава.

— Ами щом толкова го харесваш, защо не го свалиш ти? — закачливо подметна Блеър.

Пам разпери ръце.

— Защото Джо ме обича такава, каквато съм. — Очите й щастливо заискриха. — И още как! — с шеговита въздишка добави тя. Кожата й беше гладка и опъната — Пам внимаваше и пазеше лицето си, тъй като прекарваше дълго време с децата на плажа. Косата й бе събрана небрежно на върха на главата — прическа, която представляваше израз на цялата й житейска философия. Имаше щастлив и доволен вид и Блеър дори й завидя.

— Ти не одобряваш, че така се отпуснах и напълнях — заяви Пам с присъщата си откровеност. — Станала съм дебелана и вече изобщо не приличам на онази балерина, която се бореше срещу всеки грам. Да не мислиш, че не ти завиждам за фигурата. Завиждам ти. Вече никога няма да имам стегнати бедра, гърди и плосък корем. Но пък съм щастлива. Имам Джо, децата и много ги обичам. Така ми е добре. Бляскавата кариера ни най-малко вече не ме привлича.

От надигналите се викове стана ясно, че Андрю не одобряваше начина, по който Манди разопакова кашоните. Манди го заплашваше, че ще каже на майка им, а Андрю крещеше:

— Ти си една мотла! Ти си една мотла!

Двете приятелки обаче не им обръщаха внимание. Блеър не вдигаше поглед от ръцете си, а Пам се чудеше как да помогне на несъмнено разстроената си приятелка.

— Разбирам те, че съвсем не би искала да си на мястото на една трийсетгодишна самотна балерина с болни колене — тъжно рече Блеър.

— Ти ще се оправиш и много скоро ще си отново на сцената.

— А ако не оздравея? Тогава какво?

— Ще правиш нещо друго.

— Не мога да правя нищо друго.

— Ще се научиш. Боже мой, Блеър, та ти си красива и талантлива, а това, че си на трийсет може и да е малко обезпокояващо за балерина, но пък можеш да вършиш още хиляди други неща. Вярвам, не си толкова глупава, за да мислиш, че животът ти е свършил, защото си на трийсет и имаш проблеми.

— Да, но аз друг живот не искам!

— Откъде знаеш какво искаш? Животът ти е бил винаги посветен на балета — ще рече, че друг живот всъщност не познаваш. Ти вероятно и не предполагаш какви заложби притежаваш. Да не би някога да съм си мислила, че един ден ще ме оберат, за да срещна полицая Делгейдо с красивите кафяви очи и чудесен смях! Знаеш ли, може би тази травма в коленете е най-прекрасното нещо, което някога ти се е случвало.

Блеър разбра, че няма смисъл да спори, затова потупа пълничката ръка на Пам и привидно се съгласи.

— Сигурно си права.

С помощта на Пам и децата скоро всички кашони бяха разопаковани. По-големите деца тръгнаха да изхвърлят празните кутии на боклука.

— Може ли да отидем за малко у Шон? — попита Манди, най-голямата.

— Той сигурно не е вкъщи, а на работа.

— И джипът, и колата му са тук — настоя деветгодишният Андрю.

Пам въздъхна.

— Добре, но наистина за малко.

Въпреки предупрежденията децата се втурнаха надолу по стълбите към кофите.

— Андрю ужасно те харесва — обади се Пам. — Онзи ден ме пита дали си красива. А иначе ненавижда всички жени.

— Мислех, че момчетата обикновено харесват учителките си.

— Е, да, но сега е в лятна ваканция.

Двете се засмяха.

Манди и Андрю се върнаха с близалки в ръце.

— Шон даде за всички — казаха те и подадоха на Пам още три.

— Хайде да си тръгваме, че ще оплескаме новия апартамент на Блеър — рече Пам, грабна на ръце най-малкото дете, чантата и ключовете от колата.

— О, щях да забравя — обърна се Андрю на вратата. — Шон каза да не се обличаш официално довечера.

Пам се закова на стълбите, където се опитваше да укроти препускащите деца, и възкликна:

— Какво? Довечера ли?!

— Не знам защо си е наумил, че ще вечерям с него — промълви Блеър.

— И няма ли да отидеш?

— Не!

— Хайде де! — намигна й Пам, хвана за ръка тригодишния Пол и заслиза по стълбите.

* * *

Когато разбра за свободния апартамент, Блеър попита Пам дали има вана. Докторът й беше препоръчал топли бани. Пам й каза, че има. И ето че Блеър се излежаваше в дълбоката старомодна вана с извити крака и се чувстваше прекрасно. Постепенно се отпусна в топлата вода и неприятният инцидент с Шон Гарет избледня.

Когато водата започна да изстива, тя стана, леко замаяна. Почувства слабост, може би и защото не беше яла цял ден. Едва сега забеляза, че кожата й е мека и все още ухаеща на лосиона, с който Шон я беше масажирал. Понечи да облече стария си удобен пеньоар, но се замисли. Ами ако наистина дойде да я вземе? Ядосана и на него, и на себе си, тя остави пеньоара и нахлузи износени дънки и фланелка — доста стари и съвсем не така удобни като пеньоара.

Пакетът с шоколадови бисквити беше празен, но останалите продукти, които Пам й бе донесла като подарък за добре дошла, бяха наредени по лавичките в кухнята и в хладилника. Блеър ги разглеждаше, когато дочу приближаващи се стъпки.

— Не може да бъде — промърмори тя и погледна часовника — показваше осем и една минута. Стъпките застрашително приближаваха и спряха пред вратата. — Няма да стане на неговата — просъска Блеър и прекоси стаята с решителна крачка. Шон почука и тя отвори рязко вратата.

Категоричното й решение да не вечеря с него тутакси се изпари. Видът му беше от дружелюбен по-дружелюбен. Имаше вид на момче, което е дошло на първа среща. Беше облечен с дънки и спортна риза, разкопчана до средата на загорелите гърди. Косата му беше сресана и отразяваше меката светлина от лампата на площадката. Лицето му бе гладко, току-що обръснато. Одеколонът му не се натрапваше, но тя го усети, и той като че ли още повече засили леката й замаяност след топлата баня и обзелото я чувство на глад. Шон носеше увит в зелена хартия букет маргарити.

— Здрасти.

— Здравей. — Гласът й сякаш не беше нейният. В гърлото й като че ли бе заседнала буца.

— Приеми тези цветя в знак на извинение за случилото се — тихо каза той и протегна букета. — Трябва да ги сложиш във вода — добави Шон, влезе в стаята, а тя като в унес, му направи път. Рамото му докосна за миг гърдите й. — Имаш ли ваза?

— В… в кухнята — объркано промълви Блеър. Отвори шкафа. Взе високата прозрачна ваза, наля вода, занесе я в хола и я остави на масичката.

Той свали хартията и внимателно подреди цветята. Ръцете му бяха твърде едри, за да аранжира цветя, но както Блеър вече знаеше, движенията им бяха нежни и точни.

— Готово. Чудесни са, нали? — каза Шон и смачка зелената хартия. После спокойно се отправи към килера, отвори вратата и хвърли топката хартия в кошчето за боклук. — Вече почти всичко е на мястото си — огледа стаята той. Меката светлина скриваше някои все още неподредени кътчета и апартаментът излъчваше уют.

Стените бяха в кремав цвят, а рамките на прозорците, вратите, дъските на пода и корнизите на тавана — бели. Прозорците бяха високи и широки, с бели транспаранти.

— Как е леглото? — попита Шон.

— Още не съм го пробвала. Застлах го следобед, но не съм… не съм лягала…

— Дано да ти е удобно — каза Шон, загледан в устните й. — Когато купувах мебелите, гледах да са семпли и удобни.

— Всичко е наред.

— Радвам се.

Двамата задържаха погледи един върху друг, после смутено извърнаха очи.

— Извинявай наистина — заговори той. А когато Блеър вдигна очи и го погледна, добави: — Все пак искам да знаеш, че не съжалявам, защото те видях съблечена, и защото те докосвах. — Гласът му звучеше като плътна вибрираща струна на чело. — Но извинявай, че те притесних. Не беше хубаво от моя страна. Имаш право да се сърдиш.

Тя опита да се концентрира само върху неговата постъпка и собствения си гняв, все едно не беше чула за удоволствието му от това, че я бе видял съблечена и че бе докосвал цялото й тяло. Извинението му обаче я обърка. Беше готова да излее яда си върху него, да го нарече какъв ли не, но сега… Шон бе успял да отнеме единственото й оръжие — гневът. Това също не беше честно от негова страна.

— Прав си. Бях побесняла.

— Обещавам, че следващия път, когато те масажирам, ще бъде само с твое съгласие.

— Аз… — поде тя, но той не й даде възможност да му каже, че следващ път няма да има.

— Ама че странна картина — каза Шон, гледайки зад рамото й.

Тя се обърна и видя, че погледът му се бе спрял на „Ръцете“ на Харви Едуардс.

— Гледаш я обратно. — Блеър отиде до подпряната на стената картина в метална рамка и я обърна хоризонтално. — Не ми остана време да я закача.

— Аха. Много е интересна.

— Имам повечето му работи.

Двамата се загледаха в художествената фотография на изопнатото тяло на балерина, подкрепяна от две мъжки ръце, които излъчваха и сила, и нежност.

— Той често снима балерини. Ето още една негова фотография. — На нея бяха снимани чифт износени и избелели розови балетни палци на черен фон. — Казва се „Обувки“.

— Оригинални заглавия — усмихна се Шон, а бръчиците около очите му привлякоха погледа й. — Ти имаш ли такива обувки?

Тя се засмя.

— Стотици.

— И как успяваш да увиеш тези панделки около крака си и да ги вържеш?

— Практика. Важното е и да се зашият точно на място.

— Значи не ги купуваш готови?

— Не. Допълнително се зашиват. Но трябва някой друг да го направи, защото инак няма да ти върви.

— Не знаех това.

През цялото време на разговора, който минаваше от тема на тема, двамата се състезаваха, за да разберат повече един за друг и чрез погледите си.

Нейните очи установиха, че косата му пада на приятни вълни, че мустаците му следват линията на горната устна и че вдлъбнатината по средата на брадичката подчертава мъжествеността му — досущ малка удивителна.

А неговите очи забелязаха, че тя често навлажнява сухите си устни, че ръцете й жестикулират с плавни движения и че сведе ли очи, тъмните й дълги мигли потрепват изкусително.

— Гладна ли си?

Въпросът я изненада и откъсна от съзерцанието, с което го наблюдаваше. Като че изстреляна от оръдие, на Блеър й бяха необходими няколко мига, за да се ориентира и да намери подходящия отговор.

— Господин Гарет, не смятам, че е много разумно да вечерям в твоя дом. Благодаря за поканата, но…

— Но не искаш да се чувстваш задължена на съседите.

— Да. Пък и…

— Пък и те е страх, да не би да се държа неприлично като днес…

— О, не…

— Да не е обратното? — пошегува се той.

— Не! — отривисто заяви тя. Проницателните му сини очи я притесняваха. Погледът му се приплъзваше по гърдите й. Защо не си беше сложила сутиен или нещо върху фланелката! — Не ме е страх от нищо, но…

— Боиш се от клюки ли? Може би смяташ, че ще накърним реномето си, ако вечеряме заедно? Наистина градчето е малко и хората знаят всичко един за друг. Всеки случай аз бих се компрометирал не по-малко от теб. Всъщност тук познават мен, а теб не. Така че няма изобщо за какво да се притесняваш.

— Не се притеснявам — избухна тя. — Господин Гарет, аз съм възрастна жена, живяла съм сама в Ню Йорк години наред! Мога да се грижа за себе си и пет пари не давам какво мислят хората за мен. — Блеър си пое дъх.

— Тогава няма причина да ми отказваш тази вечеря. Идваш ли?

— Ти чу ли какво ти казах?

— Чух. Говориш така, защото си ядосана. Хайде, тръгваме.

Блеър вдигна примирено ръце.

— Предавам се. Ще вечерям с теб.

— Видя ли, че няма нищо страшно — мило се усмихна Шон и я поведе към вратата.

— Само момент да се среша.

— Няма нужда. Изглеждаш чудесно.

— Нека поне се обуя.

— Крака, които са се мъчили толкова на палци, заслужават една вечер почивка. Тръгвай боса.

— Добре. Тогава съм готова.

— Май забрави нещо — рече той, а тя го погледна въпросително. — Изгаси лампите, защото аз плащам сметките.

Шон загаси лампата на масичката до дивана и стаята потъна в тъмнина. От лампата на площадката през транспарантите се процеждаше слаба светлина. Блеър понечи да отвори вратата, когато усети ръцете му на раменете си. Шон я обърна към себе си. Сърцето й затупка неравномерно, дишането й се учести.

— Блеър, трябва да довършим нещо…

— Не разбирам, господин Га…

— Престани да ми казваш „господин Гарет“! Защото ще ти напомня колко сме близки — тихо добави той.

Въпреки тъмнината тя съзря блясъка в сините му очи. Топлият му дъх галеше лицето й. Ръцете му, обгърнали раменете й, бяха силни, настоятелни, но и нежни, и меки като кадифе.

— Какво да довършим, господин… Шон?

— Това. — Ръцете му се плъзнаха и я прегърнаха през кръста. Той я притисна към широките си твърди гърди. — Боже, имам чувството, че прегръщам дете, толкова си мъничка — промълви той с устни в косите й. Движенията му я вълнуваха и възбуждаха. — Но аз добре знам, че ти си истинска жена. Мога да обгърна кръста ти с разперени длани, а бедрата ти са толкова женствени… — Ръцете му се плъзнаха още по-надолу, сякаш искаше да се увери в думите си. — Гърдите ти са малки, но със съвършена закръглена форма. Те реагират на моето докосване. Видях ги. А сега ги чувствам. — Шон се взря в лицето й.

Очите й го гледаха, без да мигнат. Устните й учудено се полуотвориха. Блеър съзнаваше, че изражението издава смута й от прегръдката на този така привлекателен мъж. Най-странното от всичко обаче беше, че тя искаше да я прегръща.

— Толкова си малка, чувствам се като някакъв гигант, но ще бъда много внимателен към теб, обещавам. Ако ли не, ти ще ми кажеш, нали?

Тя едва кимна. Устните му покриваха устните й с леки въздушни целувки. За пръв път я целуваше мъж с мустаци и Блеър усети, че докосването на косъмчетата й действа като афродизиак и разпалва страстта й.

Устните му ставала все по-настоятелни, езикът му докосна нейните устни. Тогава тя се отдръпна.

— Блеър — прошепна той, — нека усетя вкуса ти, отвори устни…

— Не.

— Да — заяви Шон и без повече приказки притисна устните си в нейните.

Тя изви гръб и така тялото й се впи в неговото. И двамата въздъхнаха със задоволство. Ръцете й, които до преди миг се опитваха да се изплъзнат, обвиха врата му. Меките й форми сякаш прилепнаха към твърдото му тяло.

Нежността му я обезоръжи. Езикът му докосна ъгълчетата на устните й и те постепенно се разтвориха, после се плъзна по зъбите й и преминал и тази преграда, продължи настоятелно да гали връхчето на езика й, докато и двамата се отдадоха на пламенната целувка, наподобяваща любовен акт.

Той се отдръпна, за да поеме дъх, а тя се облегна премаляла на гърдите му. Погали косите й и на Блеър й се стори, че ръката му леко трепери. И двамата дишаха така, сякаш се бяха изкачили на висок връх.

— Май нещо объркахме реда — усмихна се Шон. — Изядохме си първо десерта!