Сандра Браун
Френска коприна (32)

Глава тридесет и първа

От колата на Касиди Клер се обади на майка си в дома на Хари. За момента Мери Кетрин бе в безопасност. Касиди не успя да се свърже с Краудър и ужасно се разстрои от този факт.

— Обади се на детектива, с когото работиш — предложи му Клер, след като го чу как ругае от безсилие.

— Знам какво ще настоява да направя.

— Да ми сложиш белезници и да ме отведеш в участъка ли?

— Нещо такова. — Касиди поклати глава. — Изключително важно е първо да говоря с Тони. Няма да те отведа, преди да се чуя с него.

Това означаваше, че Клер се сдоби с още една нощ свобода. Двамата се върнаха в къщата на леля Лоръл. След като изядоха вечерята, която си бяха купили от кафенето на мистър Тибоду, Клер обясни, че се чувства изтощена, и се оттегли в спалнята си на втория етаж. Съблече се и окачи дрехите си в дрешника, където все още имаше някои стари нейни облекла. После отиде при умивалника и започна да плиска лицето и врата си със студена вода.

Банята изглеждаше съвсем същата, като в деня, когато се бяха изнесли от дома на леля Лоръл. Клер бе проектирала своята баня в апартамента си в модерен стил, но все още обичаше викторианския чар на тази баня с ваната с извити крачета. В шкафа край стената все още имаше хавлиени кърпи, които ухаеха на розови потпури.

Взе една от кърпите и попи мокрото си лице, когато видя отражението на Касиди в овалното огледало над мивката. Той стоеше на вратата мълчаливо и неподвижен я наблюдаваше.

Лампите в стаята зад него не светеха ярко, така че половината му лице оставаше в сянка и придобиваше още по-тайнствено изражение. Гол до кръста, той се беше подпрял на вратата, позата му внушаваше усещане за сила и мощ.

Облечена само със сатенен сутиен и бикини в прасковен цвят, Клер се чувстваше по-гола, отколкото ако наистина нямаше нищо отгоре си. Едва устоя на порива да грабне една хавлиена кърпа и да се прикрие. После осъзна, че не може да се помръдне, тъй като погледът му я бе приковал на място.

Той се приближи към нея. Двамата се гледаха в огледалото с жадни погледи. Той вдигна ръце и ги пъхна под косата й, върху голите й рамене.

— Ще те любя.

Раменете й се превиха, сякаш под тежестта на ръцете му.

— Не може, не трябва…

Той властно дръпна косата й назад и нежно целуна рамото й.

— Недей, Касиди — прошепна тя. — Недей.

Забрави протестите си, когато устните му се придвижиха към шията й. Главата й покорно се наклони.

— Клер — прошепна той, опрял устни до косата й. — Влюбен съм в теб.

— Не трябва да ми говориш такива неща.

— Желая те, сега.

— Спри, моля те. Ще съжаляваш. Познавам те, Касиди — каза тя развълнувано. — Знам как разсъждаваш. Ще се мразиш до края на живота си, ако направиш това сега. Няма да си го простиш…

Той упорито плъзна пръсти по гърба й и откопча сутиена й. Клер изстена, когато дланите му обгърнаха гърдите й и започнаха нежно да ги мачкат. Върховете на пръстите му милваха зърната й, докато те набъбнаха. Устните му обсипаха рамото й с нежни целувки.

— Касиди, недей. Не искам да тежа на съвестта ти. Не е редно да го правим, знаеш, че е така. Моля те, спри.

Но молбите й прозвучаха неубедително дори и на самата нея и когато ръцете му се плъзнаха по стегнатия й корем, тя напълно ги изостави. Тя можеше да се опитва да го заблуди, но тялото й не можеше. Той усещаше горещината, с която откликваше на милувките му.

Рязко смъкна бикините й, после разкопча панталона си и се приближи съвсем плътно до нея. Клер усети твърдия натиск на члена му. Когато той потъна дълбоко във влажната копринена горещина, стенанията и въздишките им отекнаха едновременно.

Клер се опря на порцелановата мивка, за да посрещне бавните му, дълбоки тласъци. Той хвана ханша й със силните си ръце и я притисна към себе си. След това обгърна с ръка корема й и я задържа неподвижно за момент. Плътта й се стегна около члена му, той изстена и зарови лице в рамото й.

— Божичко — промълви той, — никога не бих ти се наситил.

Ръката му докосна устните й, Клер целуна дланта му, езикът й обходи пръстите му. Тласъците му станаха по-бързи, силни и настойчиви. Клер изпадна в трескаво опиянение. Не можа да сподави вика си, когато пръстите му се плъзнаха по корема й и достигнаха женствеността между бедрата й с нежна милувка. В този миг помитаща вълна премина през тялото й.

Касиди обви с ръце кръста й и я наведе напред над мивката. Клер се чувстваше потънала в него. Великолепието на това чувство прониза сърцето й и тя се отдаде на любовния си изблик. Когато последната гореща вълна я изпълни, тя изви глава и улови устата му в дълбока, дълга, търсеща целувка, а лицето й се обля в сълзи.

* * *

— Нямаше нужда да казваш, че ме обичаш — прошепна му Клер, докато прокарваше пръсти през косата му. — Все едно щях да се поддам на чара ти — подразни го тя.

— Казах ти го, защото това е истината. — Той се притисна към нея под чаршафа. — Започнах да се влюбвам в теб в минутата, когато те видях за пръв път. Или може би, когато разпръсна онези балончета от шишенцето, което носеше на врата си. Беше предизвикателно и невероятно еротично.

— Е, не съм целяла това.

— А може би всичко идваше от начина, по който движеше устните си. — Той прокара пръст по страните й, усмихнат замечтано, но после изражението му бързо стана мрачно. — Всеки път, когато Краудър ме обвиняваше, че позволявам на чувствата си да пречат на разследването, аз отричах. Но той бе прав. — Касиди притвори очи за миг. — Не исках ти да си убиецът, Клер.

Тя зарови лице в гърдите му.

— Да не говорим за това, моля те. Нека си бъбрим за нещо друго, нещо, за което си нашепват влюбените.

— Ние не сме като всички влюбени, Клер.

— Но поне за час да си го представим, та ние сме в Ню Орлийнс, където всичко е възможно. Хайде да си въобразим, че сме се срещнали при нормални обстоятелства и сме изпитали неустоимо привличане един към друг. Че вече сме се любили, но още сме в чудесното време, когато постепенно се опознаваме. — Тя опря глава на лакътя си и го погледна. — Разкрий ми какво те е наранило така силно.

— Какво искаш да кажеш?

— В миналото ти се таи нещо много болезнено. Мога да позная симптомите. Какво те е наранило? Какво те е ожесточило така, че да търсиш победата на всяка цена? Жена ти ли? Разводът?

— Не, той мина съвсем приятелски, аз просто не я обичах. — Той я погали по косата. — Не така, както обичам теб.

Той въздъхна отчаяно.

— Това не е особено приятна тема за разговор в леглото, Клер.

— Но аз искам да знам.

— Защо?

— Защото ми остава толкова малко време с теб — извика тя почти разплакана. После смекчи тона си и добави: — Искам да се възползвам от всяка останала минута. Ти си последният любовник, който ще имам през живота си, Касиди. Това е важно за мен.

Очите му дълго не се откъснаха от нейните. Накрая той каза:

— Ще съжалиш, че си настоявала.

Касиди се поколеба още миг и след това й разказа болезнената история, която наскоро бе споделил с Тони Краудър.

Клер не продума нищо, даде му възможност да разкаже всичко спокойно. Накрая той добави:

— Знаеш ли къде откриха негодника? Играел билярд и пиел бира с приятелчетата си. Оставил едно единайсетгодишно момиче изнасилено и убито в парка и отишъл да се весели. Не се е страхувал, че ще го арестуват, чувствал се е недосегаем. И аз му бях помогнал да стане толкова арогантен.

Клер помилва успокоително гърдите му.

— Оправдали са го двайсет и един съдебни заседатели. Не ти си бил отговорен.

— Аз направих всичко възможно да отсъдят така — отрони той с горчивина.

— Но ти си носил отговорност пред клиента си.

— Опитвал съм се да оправдая действията си по хиляди начини, Клер. Но няма оправдание. Ако не бях аз и прекомерното ми самочувствие, той нямаше да остане на свобода. Малкото момиченце пострада и умря на олтара на моето високомерие и амбиции.

Сърцето на Клер се късаше от болката му. Той щеше да отнесе това чувство за вина в гроба си. Тя не можеше да промени миналото му, но искаше да го убеди, че той е изкупил вината си.

— Било е жесток урок, Касиди. Но ти си си извлякъл поука. Това те е превърнало в по-добър прокурор.

Той въздъхна дълбоко.

— Това е единствената ми надежда за изкупление.

— Съжалявам за станалото — добави тя искрено.

Той я погледна изненадано.

— Съжаляваш ли?

— Съжалявам, че се е случило на теб.

— Мислех, че това ще те отблъсне.

— Би ме отблъснало само ако ти не го преживяваше толкова дълбоко.

Тя го целуна, после устните й се спуснаха по коприненомеките косъмчета на стегнатия му корем, които водеха към члена му. Когато го пое в устата си, той изрече със задавен глас името й, стисна главата й с ръце и зарови пръсти в косата й. Езикът й навлажняваше кадифения връх и обхождаше гладката плът — всеотдайно го обсипваше с нежни, закачливи, страстни милувки.

Касиди я издърпа да го възседне секунди преди да бъде пометен от върховната вълна. Зарови лице в гърдите й и нежно засмука твърдите й зърна. Тя продължи да се движи отгоре му, докато не усети изригващата светлина, а в мислите й отекна това, което не можеше да изрече на глас: Касиди, любов моя… любов моя… любов моя.