Сандра Браун
Френска коприна (21)

Глава двадесета

Ясмин нахълта в стаята малко преди шест часа. Тя отвори рязко вратата и влетя вътре, но в следващия миг се закова на място, като видя Клер да спи сгушена в прегръдката на Касиди.

— О, по дяволите!

Ругатнята й изтръгна Клер от дълбокия сън. Тя приседна в леглото, отмести сънено косата, която падаше върху очите й, и дръпна чаршафа, за да прикрие голите си гърди, които бяха порозовели след любовната нощ.

При рязкото й движение Касиди се извърна по гръб.

— Какво има? — Той проследи смутения поглед на Клер и зърна Ясмин, която продължаваше да ги гледа изумено. След няколко неловки секунди тя излезе, затръшвайки вратата след себе си.

— Ясмин. Нещо не е наред — каза Клер и се пресегна за нощницата си, която висеше до леглото.

— Какво искаш да кажеш? Кой не е наред? Колко е часът? — Касиди се изправи на лакти и запремига замаяно.

— Нещо става с Ясмин.

Клер си беше облякла халат върху нощницата. Касиди се протегна и хвана ръката й. Огледа я със сънените си очи. Тя разбра много добре какво означаваше погледът му.

— Не мога — прошепна тя със съжаление. — Ясмин се нуждае от мен.

— Аз също се нуждая от теб.

— Ти вече ме има — припомни му тя със срамежлива усмивка.

Разкъсвана между предаността към приятелката си и надигащото се желание, тя хвърли поглед към вратата, после пак към Касиди.

— Трябва да видя какво й е, Касиди.

— Добре — изръмжа недоволно той. — Но аз няма да се примиря. — Той дръпна ръката й към устата си и целуна нежно дланта й. — Връщай се бързо.

— Обещавам.

Коридорът бе облян от сиво-виолетовата светлина на зората. Клер бързо стигна до стълбището и слезе по него на пръсти, за да не събуди останалите. Огледа фоайето, но не забеляза Ясмин никъде. Тъкмо щеше да отмине трапезарията, когато я мярна край бара.

Манекенката вдигна една бутилка.

— Ще пийнеш ли и ти?

— Ясмин, какво е станало?

— Интересува ли те? Като съдя по вида ти, добре си си прекарала нощта. Гушната гола с детектива!

— Не си справедлива! Теб какво те засяга дали спя с Касиди?

Ясмин излезе иззад бара, стиснала висока чаша, пълна с водка.

— Не ме интересува. Всъщност пукната пара не давам с кой се чукаш.

— С кого се чукам — поправи я Клер. — Ако ще ме обиждаш, поне говори правилно.

Ясмин тропна с чашата върху бара. Опита се да сдържи гнева си, но не успя. Устните й се разтеглиха в горчива усмивка.

— Клер Луиз Лоран. Винаги си толкова точна и благоприлична, по дяволите. — Тя се ухили злорадо, после чертите на лицето й се свиха болезнено. Наведе глава, скри лице в шепите си и заплака.

Клер я прегърна през рамо и я отведе до един от високите столове край бара.

— Какво не е наред, Ясмин? — попита тя, докато галеше успокоително косата й. — За да се държиш толкова гадно, трябва да ти се е случило нещо ужасно.

— Подлецът ме заряза.

Клер се бе опасявала от това. Неизбежното се бе случило. През цялото време бе смятала, че е само въпрос на време жененият любовник на Ясмин да я изостави, и със страх бе очаквала този ден. Придърпа главата на приятелката си към себе си и я остави да си поплаче на рамото й.

— Кучият син ме е лъгал от самото начало — изхълца Ясмин през сълзи. — Никога не е възнамерявал да напусне жена си. Никога не е смятал да се ожени за мен или да живеем заедно. Толкова бях глупава, Клер. Такава проклета глупачка! — Тя заудря по ръба на бара с юмруци. — Как съм се оставила да ме прави на идиотка!

— Любовта влияе на преценките ни. Кара ни да правим неща, които знаем, че са лоши за нас, но въпреки това ги правим.

Ясмин се изправи и избърса носа си с крайчето на блузата си.

— Дори имаше наглостта първо да се люби с мен и после да ми съобщи новината. Можеш ли да повярваш? Като пристигнах там, той ме награби от вратата. Повтаряше ми, че съм красива, че дните му без мен са истински ад. Чукахме се като зайци, бързо и мощно. — Изпод сведените й клепачи се отронваха сълзи и се стичаха по прекрасното й лице. — Аз го обичах, Клер.

— Знам. Съжалявам, че стана така.

— Като премислям нещата сега, не мога да разбера как съм се хванала на лъжите му. Как съм си фантазирала, че ще ме представи във Вашингтон.

— Във Вашингтон ли?

Ясмин се засмя горчиво.

— Това може да му струва един глас, но майната му. Защо да продължавам да пазя тайната? Тайнственият ми любовник бе конгресменът Алистър Петри.

— Алистър Петри — повтори тихо Клер.

— Познаваш ли го?

— Не, не съм го срещала. Но познавам жена му Бел. Уших й някои неща преди сватбата. Тогава още шиех и по поръчка. Една от приятелките й ме бе препоръчала.

— Каква е тя?

— О, Ясмин, недей…

— Хайде, за бога, Клер, разкажи ми. Каква е тя?

— Красива, руса, слаба…

— Не за това питам, знам как изглежда.

— Срещала ли си я?

— Виждала съм я — призна Ясмин, а Клер повдигна въпросително вежди. — Да, ходила съм да ги наблюдавам от далече един-два пъти. Правех всичко, което една сладка малка любовница не трябва да прави. Плачех, давах ултиматуми, настоявах, избухвах. Обаждах се в дома му посред нощ, за да чуя гласа му. Всевъзможни дивотии.

Откакто започна кампанията за преизбирането му, той имаше все по-малко време за мен. Колкото по-рядко се виждахме, толкова повече го преследвах. Сигурно това е една от причините Алистър да побеснее. Правех неща, заради които рискувахме да ни хванат. Той се страхуваше, че Бел ще разбере. А може и наистина да е разбрала, кой знае? Сега вече не бих повярвала и на една негова дума.

— Разбирам какво го е привлякло към теб. Ти си толкова различна от нея.

— В какъв смисъл?

— Във всяко едно отношение — отвърна Клер. — Аз не я харесах. Тя е с аристократичен произход и прави така, че всички да го научат. Държи се студено и високомерно. Предвзето и ограничено. И, предполагам, безчувствено.

— Може би не ме е лъгал за това.

— Сигурно не е — каза Клер. — Може и да не ми вярваш, но това е истината. — Тя стисна ръцете на Ясмин между дланите си. — Тази връзка не ти влияеше добре. Та ти беше нещастна почти през цялото време. Без него ще ти е по-хубаво.

Ясмин поклати глава.

— Не, Клер, грешиш. Нещастна съм без Алистър. Всъщност сега животът ми се струва съвсем безсмислен.

— Не е така, Ясмин!

— Очевидно си забравила финансовите ми проблеми. Парите, които ти ще ми дадеш за акциите, няма да покрият и половината от това, което дължа на кредиторите си.

— Нещата ще се оправят, имай търпение. Ти си красива и талантлива, Ясмин. Хиляди жени ти завиждат. Сега сърцето ти е разбито, но с времето всичко ще се оправи.

Ясмин присви очи и придоби заплашително изражение.

— Сърцето ми е разбито, но аз няма да страдам сама. — Тя бръкна в чантата си и извади оттам нещо, от което Клер настръхна.

— За бога, Ясмин, какво ще правиш с това?

Вуду-куклата бе гротескно подобие на конгресмена. Ясмин я вдигна и я огледа доволно.

— Виждаш ли косата? Това е истински кичур от Алистър. Така магията е по-силна. А това — тя посочи големия червен пенис, който сгърчеше на чатала на куклата — знаеш какво означава.

Клер бе отвратена.

— Не говориш сериозно, нали? Няколко свещи и талисмани, добре. Но не може да вярваш наистина в заклинания и черна магия.

Ясмин я изгледа сърдито.

— Защо не? Ти вярваш в непорочното зачатие, нали?

Да подхванат спор за религии, би било напълно безполезно. Клер нямаше никакво намерение да го прави, особено при сегашното състояние на приятелката си. Тя мълчаливо проследи с поглед как Ясмин постави куклата върху бара и бръкна в деколтето си. Извади един сребърен талисман, който висеше на верижка около врата й. Талисманът бе куха прозрачна сфера. Беше пълна с нещо, което Клер не можа да разпознае, но миришеше на билки.

— Като нося това близо до тялото си, мога да контролирам мислите му. Няма да може да спре да мисли за мен. Образът ми ще го преследва ден и нощ. Ще го накарам да се побърка.

— Ясмин, плашиш ме.

Тя се засмя гърлено.

— Твоят страх е нищо в сравнение с това, което Алистър ще изпита, докато свърша с него.

— Какво значи „докато свърша“? Ясмин, какво смяташ да правиш?

Манекенката не обърна внимание на въпроса, а продължи:

— Гледай, Клер, само гледай! Учи се, в случай че ти се наложи да прокълнеш някого.

Тя вдигна яката на ризата си и от долната страна се показа един ред дълги зловещи игли. Тя издърпа една игла, запали клечка от кибрита, оставен на бара, и прокара пламъка по иглата, докато тя се нагорещи дотолкова, че вече не можеше да я държи. След това я заби в пениса на куклата.

— Добро утро, Алистър — прошепна тя. — Добре ли спа? Не си и помисляй да се любиш с тъпата си жена. Дори и някоя от моите невероятни свирки не би могла да ти го вдигне сега. — Тя запали нова клечка, нагря друга игла и я заби в тялото на куклата.

Клер я сграбчи за раменете и здраво я разтърси.

— Спри! Това е абсурдно! Практикуването на вуду е опасно и глупаво и няма да позволя най-добрата ми приятелка да се заблуждава по този начин. Чу ли ме!

Ясмин примигна, за да избистри погледа си, сякаш Клер я бе изтръгнала от транс.

— Разбира се, че те чувам. — Тя се усмихна широко. — Не си взела на сериозно това, нали? Успях да те преметна! — Тя прибра талисмана под ризата си и пъхна куклата в голямата си чанта.

— Внимавай Касиди да не види това. Той и без това се бе заинтересувал от куклата на Джексън Уайлд. Аз го убедих, че е само шега, но този път…

— Хайде, Клер, успокой се. Все едно да дадеш на някоя циганка да ти гледа на ръка, като отидеш на панаир. Не вярваш и на една нейна дума, но ти е забавно, нали?

Клер още не бе убедена и изражението й го показа. Ясмин я погледна невинно, докато вземаше чашата си.

— Тези черни магии и тям подобни глупости не значат нищо, но все пак ми е забавно да си представям, че наистина мога да нараня Алистър. Защо само аз да страдам? Става ми малко по-леко, като си мисля, че негодникът също страда. — Тя отпи от чашата си. — Стига за моя любовен живот. Я кажи с какви сладки приказки Касиди успя да се намъкне в леглото ти?

* * *

Клер тихо влезе в стаята си. Тя бе от западната страна на сградата и затова бе още сумрачна. Касиди лежеше в леглото, пъхнал ръце под главата си, загледан във вентилатора, който бавно се въртеше на тавана. Имаше красив профил, силен, мъжествен, с изразени черти. Клер се възхити на формата на устните му и като си спомни вкуса им, потрепери от желание.

Бицепсите му бяха изпъкнали и твърди. Меки косъмчета покриваха ръцете и гърдите му над плоския стегнат корем. Имаше тесен кръст и още по-тесен ханш. Клер вече познаваше тялото му.

Опита се да потисне еротичните спомени, докато затваряше вратата зад себе си. Той обърна глава към нея.

— Всичко наред ли е?

— Сега вече да. Тя бе ужасно разстроена.

— Защо?

— Това влиза ли ти в работата?

Той се надигна и се опря на лакът.

— Не вади жилото си, Клер. Попитах просто от учтивост.

Тя седна на леглото, но с гръб към него.

— Любовникът й е скъсал с нея. И не ме питай кой е той, защото не мога да ти кажа.

— Не съм се канел да питам.

— Ами… добре. Тогава няма проблем.

— Наистина ли? Трудно можеш да ме заблудиш. Познавам по гласа ти, че нещо не е наред.

— Трябва да се прибираш в стаята си. Ясмин ще иска да си вземе душ и да поспи два-три часа преди снимките.

— Това няма нищо общо с Ясмин.

— Така е, няма. — Клер скочи на крака и се извърна войнствено към него. Тя посочи френския прозорец. — В случай че не си забелязал, слънцето изгря. Вече е сутрин.

— И какво? Ще се превърнеш в тиква ли?

— Не, но пак ще се превърнем в областния помощник-прокурор и заподозряната в убийство.

— Ти ли извърши убийството?

— Няма нужда да ти отговарям на този въпрос.

— И аз бих предпочел да не ми отговаряш, ако пак ще ме лъжеш.

— Просто си тръгни.

Той отметна чаршафа и се изправи, гол и сексапилен. Спомените от изминалата нощ нахлуха в главата на Клер. Опита се да ги прогони, но не успя. Като го видя пред себе си в този вид, отново й се прииска да го докосне, да усети силните му бедра, притиснати към нейните, да се наслади на милувките на ръцете му.

Не откъсна поглед от него, докато той обличаше избелелите дънки, с които бе дошъл в стаята предната вечер. Сега пак не си направи труда да ги закопчее. Бяха паснали на формата на краката му така добре, че нямаше никаква опасност да се свлекат надолу.

— Защо не прескочиш глупостите за Ясмин и тайния й любовник и не ми кажеш направо какво става?

— Не знам за какво говориш.

— Спри! — Той допря закачливо носа й. — Не се скривай зад високомерно си презрително изражение, Клер. Вече знам, че е престорено и че го използваш винаги когато искаш да не се конфронтираш. Снощи видях каква си в действителност. Там! — Той посочи измачканото легло.

— Затова ли преспа с мен, за да ме опознаеш по-добре?

— Да, във всяко едно отношение.

— Колко романтично! Сега можеш да кажеш и истинската причина.

Той сграбчи ръката й и я пъхна в отворения цип на панталона си.

— Остави преструвките, целуни ме и след двайсет секунди паметта ти ще е освежена.

Тя издърпа ръката си.

— Предполагам, че ще твърдиш, че само си искал да се любим.

— Това бе основната идея.

— Не ти вярвам, Касиди. Постоянно ме обвиняваш, че лъжа. Мисля, че сега ти си този, който лъже.

Той се засмя иронично и поклати глава в недоумение.

— Какво се случи през този половин час, когато те нямаше?

— Възвърнах си здравия разум — отвърна тя и извърна глава встрани.

Той хвана брадичката й и завъртя лицето й към себе си.

— Не ми говори с недомлъвки.

— Добре, ще говоря направо. — Ясмин каза някои неща, които ме накараха да се замисля.

— Какви неща?

— За сладките приказки на мъжете.

Въпросът на Ясмин за това как Касиди бе успял да се намъкне в леглото й, я бе изтръгнал от топлото, замаяно състояние на влюбеност и я бе запратил в студената реалност. Вътрешно разколебана, но външно съзнателно враждебна, тя попита:

— Защо спа с мен снощи?

— Не е ли очевидно, Клер? Ние двамата се желаехме.

— Но ти поде инициативата.

— Не си направила нищо насила.

— Не, ти не ме принуди със служебната си карта, нито ми връчи официална заповед. Беше достатъчно прозорлив да не го направиш, защото знаеш как се противопоставям на подобни демонстрации на власт и служебно положение. Вместо това дойде като мъж при жена. Събуди ревността ми. Да! — Тя размаха гневно ръце. — Поради някаква съвсем абсурдна причина вчера те ревнувах от Ясмин! Ти се възползва от това и от сексуалното напрежение, което пораждат снимките. Ясмин се упрекваше, че се е държала като глупачка. Аз я успокоих, като й казах, че на всеки се случва от време на време да изперка и най-често причината е у самия него. И точно тогава осъзнах каква невероятна глупачка съм! Ти си ме съблазнил с надеждата, че на сутринта вече ще разполагаш със самопризнанията на убиеца. Надявал си се така да ме омагьосаш, че да получиш признанието ми още преди да съмне.

— Млъкни, за бога! — Беше я слушал все по-нетърпеливо, докато избухна. — И кога точно е трябвало да се случи това с признанието, Клер? По време на любовната ни игра? Или може би съм очаквал, че в оргазма си ще изкрещиш: „Виновна съм“? Не, чакай, сетих се. Надявал съм се, че след като сме се чукали до пълна забрава, ти ще проговориш в съня си.

— Не е смешно.

— Права си, никак не е смешно — извика той.

— Но ако толкова отчаяно искаш да заловиш заподозрения, защо си създаваш всички тези проблеми? Просто ме арестувай!

— Не ти ли е хрумвало в каква каша се забърквам аз? От седмици се боря с това. Снощи желанието ми да те любя бе много по-силно, отколкото да постигна присъда за убиеца.

— Лъжец!

Той я погледна сърдито.

— Ако си мислиш, че съм спал с теб, за да разреша случая си, то паметта ти е по-кратка от времето, за което свършваш.

Клер присви юмруци и изкрещя:

— Махай се от очите ми!

Преди да излезе през френския прозорец, той се извърна.

— Знаеш ли какво наистина те е вбесило, Клер? Не можеш да си намериш място, че си ми показала истинската си същност. Сърдита си, защото сниши гарда си, защото толкова много ти хареса всичко, което правихме. Страхотно ти хареса, от първата целувка до последната въздишка. И единственият човек, който лъже, си ти — опитваш се да излъжеш самата себе си.

— Какво искаш да чуеш? — извика сърдито тя. — Че си страхотен любовник? Да не би мъжкото ти самочувствие да има нужда от похвали и дитирамби? Добре, ще го кажа. Беше адски хубаво. Знаеше точно къде да пипнеш, кога да си настъпателен и кога да си нежен.

— Благодаря.

— Това не е комплимент. Такава добра техника се овладява с практиката. С колко други заподозрени си спал? Може би ченгетата си водите бележки? Не дали сте успели да ги изпратите в затвора, а дали сте успели първо да ги изчукате.

— Слушай — процеди той през зъби. — Никога не ми се е налагало да чукам, за да подсигуря присъдата, за която се боря.

— О, нима?

— Никога не съм се възползвал от непозволени трикове. Прекалено добър съм в това, което правя.

— Ами щом сте толкова добър, мистър Касиди, захващайте се за работата си и се махайте от стаята ми!