Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (4) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Основаване на гр. Аполония.

Както казахъ на друго мѣсто, възъ основа на досегашнитѣ данни, мѫчно може да се посочатъ мѣстонахожденията на старитѣ крайбрѣжни предитракийски и тракийски заселища, но такива все ще да е имало. Но понеже тракитѣ, които сѫ обитавали тия прибрѣжия въ историческо време, не сѫ били търговци и риболовци, сигурно ще да сѫ населявали не самитѣ крайбрѣжия (носове или полуострови), а малко по-навѫтре, кѫдето има условия за земедѣлие и скотовъдство.

Тѣ ще да сѫ имали и наколни жилища въ блатата Алепу, Аркутино, Атанаскьойско, Ваякьойско и др. Неотдавна се откриха следи отъ наколни жилища въ Атанаскьойското езеро. Самиятъ градъ Деултумъ или Деултусъ, при днешното село Якезлий, основанъ отъ императоръ Веспасиянъ за римски ветерани, на р. Карабунарска, е основанъ въ сѫщность на мѣстото на старо тракийско селище, както се вижда отъ самото му нелатинско име. Ние имаме сведения отъ Херодота, че тракийцитѣ сѫ имали наколни жилища въ Бутковското езеро (до р. Струма). Защо да не се допустне сѫщото и за езерата и блатата около Бургасъ или Созополъ? Но наколни жилища ще да сѫ имали вѣроятно и още по-старитѣ тукашни жители. При това положение съмнително е да се допустне, че точно на самото мѣсто на днешния градъ Созополъ ще да е имало преди това тракийско или предисторическо селище.

Археологически разкопки тукъ или наоколо на известни набелязани мѣста сѫ правени, но недостатъчно. Затова, за началото на Созополъ, трѣбва пакъ да прибѣгнемъ до сведенията на старитѣ автори и до топографски и др. съображения.

Известно е, че най-старото име на Созополъ е Аполония. Но за разлика отъ другитѣ едноименни градове, все основани отъ гърцитѣ и наричани въ честь на Аполона, нашиятъ градъ се е наричалъ ̉Απολλωνια ἐν τψ̃ Πόντψ, т.е. Понтийска Аполония. На сегашенъ езикъ ние бихме я нарекли „Черноморска Аполония“.

Скимносъ отъ Хиосъ (около 185. г.пр.Хр.), или по-право Псевдо-Скимносъ, — ето какво казва за основаването на Аполония: „Тоя градъ основали милетчани, които дошли въ тия мѣста около 50 години преди царуването на Кира. Tѣ именно отъ Йония основали най-много колонии край Черно море, което по-рано се наричало «негостоприемно» (негостолюбиво, ̉Άξενος), поради нападения на варваритѣ; тѣ го направили да добие прозвище «гостоприемно» (гостолюбиво — Ε̉ύξεινος)“. Така споредъ Псевдо-Скимносъ, Аполония била основана около 610. год.пр.Хр., тъй като Киръ е царувалъ отъ 558. до 530. г.пр.Хр. Елианъ добавя, че милетскитѣ колонисти при основаването на града били водени отъ съгражданина си философа Анаксимандъръ, който обаче е роденъ въ 611.—610. г.пр.Хр. Разбира се, такава честь не ще да е ималъ нашиятъ градъ! Цѣлото странджанско крайбрѣжие, като се излѣзе отъ Босфора, се е ползувало съ недобра слава у гърцитѣ. То е било въ очитѣ на гърцитѣ и старитѣ автори ту негостоприемно, нѣгде блатисто и опасно, ту заселено отъ опасни пирати, които дебнѣли да се разбие нѣкой гръцки корабъ, за да му разграбятъ стоката. За Псевдо-Скимносъ Черно море е „негостоприемно“ поради нападения на варваритѣ траки, а не защото самото море е бурно или опасно. Защото Херодотъ дава едно възторжено описание на самото Черно море, когато Дарий го наблюдавалъ: „Когато Дарий, въ похода си отъ Суза, стигналъ Халкедонъ на Босфора, гдето билъ направенъ мостътъ, качилъ се на единъ корабъ и отплувалъ къмъ тъй нареченитѣ Кианеи (скали при входа на Босфора, б.м.), които едно време блуждаели, както казватъ елинитѣ. Той се качилъ на носа имъ и гледалъ Понта (т.е. Черно море), който действително заслужава да се види, защото е най-чуденъ отъ всички морета“. Негостолюбивото море, за Херодота е „най-чудно отъ всички морета“! Но все пакъ жителитѣ му сѫ опасни: единъ вѣкъ следъ Херодота, неговиятъ сънародникъ Ксенофонтъ, като говори за тинийцитѣ около Мидия и крайморието казва, че „както се разправя, тѣ били най-опитни въ нощни нападения“. Изглежда, че за древнитѣ отъ по-голѣмо значение сѫ били описанията и мненията за Черно море на писателитѣ следъ Херодота.

Йонийскиятъ градъ Милетъ (Милетосъ) основалъ и много други колонии на черноморския брѣгъ: Томи (Кюстенджа), Одесосъ (Варна), Истъръ при устието на р. Дунавъ и пр. Градътъ е основалъ колонии дори по брѣговетѣ на Азовско море, а сѫщо и по южнитѣ срѣдиземноморски брѣгове. Милетъ е билъ първиятъ градъ на Йонийската конфедерация (западнитѣ брѣгове на М. Азия) и пръвъ търговски градъ по онова време, като отстѫпвалъ само на Тиръ или Картагенъ. Най-голѣмъ разцвѣтъ градътъ ималъ презъ VI в. Градътъ се славилъ съ вълненитѣ си издѣлия и съ своя пурпуръ. Ималъ е 4 пристанища, запазени отъ вѣтрове чрезъ нѣколко островчета. Милетъ билъ разположенъ на полуостровъ и часть на континенталната суша — дветѣ части сѫ били свързани чрезъ тѣсенъ провлакъ. Тукъ храмътъ на Аполона е билъ най-славенъ въ цѣла М. Азия. Споредъ легендата, Милетъ билъ синъ на Аполона. Гр. Милетъ е родно мѣсто на Талесъ, Анаксимандъръ, Анаксименъ, Есхилъ, Аспазия и много други забележителни лица отъ гръцката история.

Споредъ сѫщия Псевдо-Скимносъ, Аполония е най-старъ отъ западнитѣ черноморски градове, основани отъ гърцитѣ. Дори удобниятъ и защитениятъ по мѣстоположение гр. Месемврия е билъ основанъ по-късно, въ 510.—511. г., а Варна въ 585. г. все пр.Хр. Плуването край нашето крайбрѣжие отъ Босфора до устието на Дунава по онова време траело 3 дни и 3 нощи (Скилаксъ, IV в.пр.Хр.).

По-подробниятъ древенъ географъ Страбонъ (отъ 63. г.пр.Хр. до 19. г.сл.Хр.) ни дава друго интересно описание на Аполония: „Аполония е милетска колония; по-голѣмата часть отъ тоя градъ е разположена на едно островче, гдето има светилище на Аполона; отъ него Маркъ Лукулъ вдигналъ (въ 72. г.пр.Хр., б.м.) голѣмата статуя на Аполона, творение на Каламиса, и я поставилъ на Капитола“. А Помпоний Мела нарича града „Голѣмата (Magna) Аполония“ (живѣлъ I в.сл.Хр.).

Прочее, кѫде трѣбва да се постави началото на Аполония?

Конст. Иречекъ, позовавайки се на Страбона и Стефана Византийски, твърди, че „първоначално Аполония се е намирала на островъ — ̉εν νήσψ; пѣсъчниятъ низъкъ провлакъ се е образувалъ, следователно въ по-късно време“.

Г-нъ В. Миковъ (Известия на бълг. археолог, институтъ, III, 1925. г., стр. 236 и след.) въ една кѫса бележка Разкопки при Созополъ, казва: „Само по-нататъшни изследвания ще изяснятъ най-добре, кѫде е било първоначалното заселище, дали на острова (Св. Кирикъ) или тамъ, дето днесъ е градътъ, или пъкъ нѣйде въ близката околность (Кавацитѣ, Мапитѣ, Колокитасъ и Гурня). Отъ досега намѣренитѣ предмети би било прибързано да се вади заключение и ще бѫде погрешно възъ основа на нѣколко по-стари фрагменти отъ сѫдове, намѣрени на Св. Кирикъ, да се твърди, че островътъ е заселенъ най-напредъ и отъ тукъ сѫ били заселвани въ по-късни времена и околноститѣ“. Споредъ менъ съвършено е недопустимо първоначално градътъ да е възникналъ на Кавацитѣ, Корунята^[1], Колокитасъ или Мапитѣ. Подобно предположение съ нищо не може да се подкрепи. Сигурното е, че първоначално още градътъ ще да е възникналъ на островъ или полуостровъ, за да се защищава по-добре и за да използува по лесно, като пристанище, морето. Това е въ съгласие и съ констатацията на К. Иречекъ: „Неговото мѣстоположение само по себе си е особено, като напомня ситуацията на многобройнитѣ крайморски старогръцки градове въ Мала-Азия и долна Италия, основани сѫщо тъй на малки полуострови съ пристанища отъ дветѣ страни“.

Твърдението, обаче, на К. Иречекъ, че първоначално градътъ се е намиралъ на островъ, който островъ въ последствие се е свързалъ съ сушата и образувалъ днешния Созополски полуостровъ, не почива на истината. Преди всичко, Страбонъ не казва, че цѣлиятъ градъ е на островче, споредъ него на островъ е разположена „по-голѣмата часть“ отъ Аполония; разбира се мо-голѣмата по население и монументи (здания и пр.). Созополскиятъ полуостровъ не е отъ типа присъединени къмъ континенталната суша полуострови, и то присъединението да е станало въ толкова късно историческо време — следъ Страбона или презъ срѣднитѣ вѣкове. Подобни явления историята мѫчно може да посочи, които да сѫ станали въ продълние на нейния кѫсъ животъ. Днешниятъ Созополски полуостровъ е часть отъ брѣга, отъ сушата, образувалъ се е като дѣлъ отъ нея. Наистина, на пръвъ и повърхностенъ погледъ — както това се е видѣло на К. Иречекъ — той изглежда като присъединенъ въ последствие къмъ сушата: такава илюзия ни дава пѣсъчната връзка съ сушата, образувана отъ съвремененъ (негеоложки) пѣсъкъ. Наистина, тоя пѣсъкъ е дѣло на морскитѣ вълни и вѣтроветѣ, обаче подъ него на височина надъ морската повърхность се намира скалата, която свързва и геоложки полуострова съ сушата. Именно тая скала е покрита съ пѣсъкъ, понеже е била сравнително по-низка.

Снимка на Созополъ отъ аеропланъ „Юнкерсъ“ презъ августъ 1926 г. Въ лѣво се вижда цѣлиятъ триѫгъленъ о-въ Кирилъ съ Рибарското у-ще и още недовършениятъ преграденъ вълноломъ. Долу въ дѣсно е вѣтреномелничниятъ хълмъ съ бѣжански кѫщи, горе — бѣжанскиятъ кварталъ, отъ дветѣ страни на който се очертаватъ двата плажа (лѣвиятъ плажъ е на малкия созополски заливъ).

Както се каза на друго мѣсто, нуждни сѫ специални проучвания и разкопки, за да се разкриятъ следитѣ отъ най-старото милетско селище, което е дало началото на Аполония. Обаче възъ основа на историческитѣ данни, които имаме отъ древнитѣ автори за крайбрѣжнитѣ опасни тракийски племена, възъ основа даннитѣ за другитѣ изобщо гръцки колонии по срѣдиземноморскитѣ брѣгове, възъ основа сѫщо на топографски съображения, нѣма да сбъркаме, ако приемемъ, че първоначалното милетско търговско заселище е било на о-въ Св. Кирилъ (Св. Кирикъ). Тукъ на безопасно мѣсто се установили първитѣ моряци и търговци, тукъ сѫ хвърляли котва, въ по-спокойни води, тѣхнитѣ кораби и отъ тукъ лесно тѣ сѫ изнасяли и предлагали своитѣ произведения на крайбрѣжното „опасно“ население. Именно така ще трѣбва въ края на VII в. пр. Христа да си представимь малкия островъ на северъ току до днешния гр. Созополъ: една оживена търговска и морска колония всрѣдъ чуждото и неприятелско или враждебно мѣстно население. Покойниятъ К. Иречекъ не успѣлъ да посети островчето Св. Кирилъ, той не е подозиралъ развалинитѣ на него, нѣкои отчасти открити при постройката на сегашното рибарско училище. Ако всичко това той бѣ видѣлъ, неговиятъ прозорливъ умъ веднага щѣше да се спре на островчето, като първоначална ядка на Аполония Понтийска. Разбира се, не може да се допусне, че тоя островъ, на който първоначално е възникнала Аполония, може да бѫде днешниятъ о-въ Св. Иванъ, а не Св. Кирикъ (Кириякъ). Защото той е по-далеко отъ сушата и е мѫчно достѫпенъ. Археологътъ G. Seure сѫщо изключва подобно допущане (Archéologie Thrace, въ Revue Archéologique, XIX 1924.). Наистина, Сьоръ не е посетилъ Созополъ и прави заключенията си възъ основа проучванията на Дегранъ (Degrand) и Шаховский. Затова той неправилно твърди, че о-въ Св. Кирилъ е билъ само мѣсто за погребения (некрополъ). Но тая колония на о-въ Св. Кирилъ много скоро и много лесно ще да е стѫпила отъ острова на континенталния брѣгъ, точно на сегашния Созополски п-овъ, кѫдето сега е градътъ. Тукъ е ставалъ пазарътъ, тукъ се срѣщали гръцкитѣ търговци и моряци съ мѣстното население. На пазарното мѣсто се издигнали сгради, тукъ се установили едни до други гръцки колонисти и тракийски поселници и така селището все повече се увеличавало. Затова правъ е Страбонъ като казва, че „по-голѣмата часть отъ тоя градъ е разположена на едно островче, гдето има светилище на Аполона.“ Това е било така дори около Р.Хр., когато е живѣлъ Страбонъ, макаръ да е черпилъ сведения и отъ по-стари автори. По-голѣмата или по-важна часть все още значи си оставала на острова Св. Кирилъ, кѫдето е било началото на града. А Плиний, като изброява накратко понтийскитѣ (черноморскитѣ) острови, казва по̀ на кѫсо: „Apolloniatarum una, ех qua М. Lucullus Capitolinum Apollinem advexit“ (единъ отъ аполонийскитѣ, отъ които М. Лукулъ е задигналъ капитолийския Аполонъ).

Изгледъ на Созополъ отъ вѣтреномелничния хълмъ. Отпредъ се вижда плажътъ, а далеко е крайниятъ носъ Скамни на Созополския п-въ; плажътъ е на самия заливъ.

При това положение, както се каза и по-горе, не може да се допусне сѫщо, че тоя островъ не е билъ днешниятъ о-въ Св. Кирилъ, а другъ, напр. Св. Иванъ, понеже последниятъ е мѫчно достѫпенъ и следователно твърде много откѫснатъ отъ континента, — въ случая отъ полуостровния градъ, който сѫществувалъ при задигането статуята на Аполона. Тя, островна Аполония, тукъ е била на по-безопасно мѣсто. Защото никога гръцкитѣ колонии по нашето крайбрѣжие не успѣли да проникнатъ по-навѫтре и политически да подчинятъ мѣстното население, както това тѣ успѣли да направятъ на малоазиятскитѣ брѣгове, въ юж. Италия или Сицилия. Тукъ у насъ „Велики Гърции“ не сѫ създадени. На югоизтокъ отъ острова, въ естествения каналъ между о-въ Св. Кирилъ и Созополския полуостровъ, морето е по-плитко: при ясно и спокойно море може да се проследи дъното, осѣяно съ камъни. Нѣкои отъ тия камъни като скали се издигатъ надъ морската повръхнина; това е на частьта по-близо до Созополъ. Дали би могло да се допусне, че тукъ ще имаме следи, останки отъ каменна преграда — вълноломъ, който да запазва едно защитно пристанище отъ идящитѣ отъ северъ вълни? По дъното има и разхвърлени камъни. Може би да е имало нѣкои улеснения за корабитѣ — кѫси каменни прегради или приспособления за скели. А може би това да сѫ хвърлени въ морето камъни отъ нѣкогашнитѣ постройки. Островна Аполония, като първоначално селище, е притежавала и светилището на Аполона, своя богъ епонимъ (патронъ), тукъ е била и красивата и голѣма негова бронзова статуя, творение на Каламиса, задигната отъ римлянина завоевателъ Маркъ Лукулъ и отнесена, за да краси триумфа му, въ Римъ въ 72. год.пр.Хр., следъ това поставена върху Капитола. Така щото, макаръ, както казва К. Иречекъ, мѣстоположението на Аполония, „само по себе си е особно, като напомня разположението на многобройнитѣ крайморски старогръцки градове въ Мала-Азия и въ долна Италия, основани сѫщо така на малки полуострови, съ пристанища отъ дветѣ страни“, нашата Понтийска Аполония, стѫпила на островчето, здраво е държала дълго време сигурното си островно положение. Следъ като по-сигурно се установила на острова, тя хвърлила погледъ и лека-полека стѫпила и на полуострова. Това ще да е било много преди римското завоевание (72. год.пр.Хр.). Обаче до това завоевание островна Аполония си оставала най-старата, най-важната и свещена часть, на града, затова тукъ се намирало и светилището на града — храмътъ на Аполона-пазителъ.

Пристанището и голѣмиятъ Созополски заливъ — при залѣз слънце.

Но следъ римското завоевание и разорението, причинено отъ това завоевание, полуостровна Аполония е започнала все повече свободно да се развива и увеличава, както и да надминава островната часть, когато и вѫтрешното тракийско население, скрито въ планинитѣ до тогазъ, престанало да бѫде неприятелско. Островната часть на Аполония, лишена отъ статуята на бога-закрилникъ, е много изгубила. Обаче изглежда, че още дълго време следъ това старинитѣ, храмоветѣ и акрополътъ на островчето продължавали да бѫдатъ първи и най-много се почитали. Полуостровна Аполония, сѫщо била заградена съ дебели стени отъ голѣми груби недѣлани блокове. Отъ тия стени, въ разни времена поправяни, сѫ останали доста следи, главно като основи, а откѫде провлака сѫ запазени и по-високи части. Но тия стени, както и сегашното мѣсто на града, не сѫ проучвани. На острова, въпрѣки, че една часть вече отъ него да е застроена съ рибарското училище, разкопки за проучване могатъ да се правятъ, обаче въ града, натрупанъ съ кѫщи, никакви разкопки сега е невъзможно        да се направятъ. Разкопкитѣ на острова биха били сравнително лесни, понеже почвениятъ слой надъ скалата не е много дебелъ. Разбира се, въ случая ще се откриятъ главно основи. Голѣма часть отъ каменния материялъ е послужила за постройки — фара и сградата на о-въ Св. Иванъ, здания въ града и пр.