Сюзън Джонсън
Степното цвете (2)

Прелъстяването

Като прескочи леко през бълбукащата вода, Ники тихо се промъкна зад Алиса. Тя седеше с гръб към реката със скицник в скута и с лекота рисуваше горски сцени с ярки водни бои.

— Николай Михайлович Кузан на вашите услуги, госпожо — каза той тихо (и необмислено на обичайния френски, на който говореше руската аристокрация, но който рядко се използваше в тази част от херцогството).

Алиса подскочи и изтърва скицника, боите и четките.

— Приятно ми е, господине — заекна тя, отговаряйки на същия език, но напълно разстроена от внезапната поява на красивия млад непознат, който гледаше надолу към нея. Изчерви се от неудобство под изпитателния му поглед.

Ники въпросително повдигна вежда, усмихна се леко и спокойно зачака тя да се представи. Мълчанието се проточи и накрая Ники й подсказа сам:

— Сигурен съм, че съм ви виждал във Вийпури, но за нещастие винаги от разстояние — каза меко той. — Страхувам се, че не знам…

— Разбира се — изтърси Алиса, притеснена от лошите си обноски, но все още хипнотизирана от проницателните бледозлатисти очи, които продължаваха да я оглеждат. — Съжалявам, извинете ме, мосю. Госпожа Валдемар Форсюс на вашите услуги, господине — отвърна бързо тя и направи реверанс.

Надявам се да е така, си каза Ники. Очите му поглъщаха фигурата й, приведена в грациозен поклон.

Предишните бегли погледи, които Ники бе хвърлял към госпожа Форсюс, не я бяха преценили правилно. Тя не беше просто поредната здрава селска девойка, хубавичка и жизнена. От красотата й дъхът му секна. Отдалече косата й изглеждаше медночервена. Всъщност беше искряща, буйна, златисточервена; очите й бяха големи, тъмновиолетови, с привлекателни дълги мигли; устните й подканяха (все още леко разтворени от изненада), млечнобялата й кожа беше безупречна; роклята й очертаваше пълна гръд и хубави бедра. Наистина бе красива и Ники я наблюдаваше с тънката усмивка на вещ естет. Но втората му мисъл, уви, беше само отчасти естетична, тъй като нейният зрял сексапил разпали похотлива страст в разкрепостената душа на Ники.

Очите й, засенчени от дълги ресници, блестяха от изненада и жизненост и когато срещна погледа на Ники, бялата й кожа поруменя под жадния му взор.

Странно беше мъж с неговия опит, преситен от любов, да усеща такъв смешен, луд младежки възторг, но с Ники се случваше точно това. Докато гледаше вдигнатото към него красиво лице, той усети как в него се надига желание, предизвикано от вида и уханието на това съвършено творение от женска плът. Хрумна му приятната мисъл, че невинното прелъстяване щеше да се окаже вълнуващо.

— Сигурно сте роднина на княз Кузан, собственика на ловната вила — отбеляза Алиса малко сковано, усетила, че трябва да каже нещо, за да развали магията на тези магнетични и смущаващи светлокафяви очи.

— Самият той, госпожо — безгрижно отвърна той с дълбок, дрезгав глас. — Позволете да събера принадлежностите ви за рисуване, които така неразумно ви принудих да изпуснете — продължи любезно Ники, отпусна се на едно коляно и започна да събира нещата й.

— О, не, мосю, това изобщо не е необходимо — бързо отговори Алиса, извънредно притеснена, — сама мога да го направя.

Тя също коленичи и като обезумяла взе да прибира моливи, четки и бои. Самият княз Кузан тук! Беше ужасяващо! Направо загуби самообладанието си. Мълви и клюки за високото му положение в обществото и за лудориите му бяха проникнали дори в нейния затворен свят. Тя просто щеше да умре от унижение, ако още веднъж заекнеше; сигурно изглеждаше като най-недодяланото, най-невъзпитано момиче, което някога бе срещал.

По едно време ръцете им се докоснаха, тъй като и двамата посегнаха към един и същ предмет. На Ники му беше забавно да види как тя сведе поглед объркано и дръпна ръката си, като че ли я беше изгорила. Наистина ли беше невинна? Той се замисли: Невъзможно! Нали беше омъжена за този стар мизантроп Форсюс. Нямаше съмнение, че беше съвършена кокетка, която много ефектно може да се изчервява в подходящи случаи. Каквато и да е, помисли си той, невинна или притворна, ще разбера, преди да са изминали и три дни.

След като всички принадлежности за рисуване бяха върнати в кошничката, Ники удобно отпусна мускулестото си тяло на тревата и учтиво сподели мнението си, след като огледа нарисувания от нея пейзаж:

— Вие сте завършен художник, госпожо Форсюс. Самоука ли сте, или сте усвоили някъде това изкуство?

Алиса не отговори.

— Моля ви, седнете — предложи сърдечно той и потупа тревата, понеже тя продължаваше да стои на колене. — Такъв прекрасен пролетен ден е, че импулсивно реших да вкуся от природата, и като ви видях да рисувате, наруших уединението ви. Ще ми простите ли за нахалството? — и той се усмихна топло, за да прикрие лъжата си.

Със заучените си умения продължаваше да се опитва да я предразположи. Какво й оставаше да каже, ако не искаше да прозвучи като грубиянка?

— Разбира се, княз Кузан, не е необходимо да се извинявате. Прав сте — каза тя, докато сядаше доста сковано на тревата, но на разстояние от него, което той не пропусна да забележи. — Времето е забележително за тази ранна пролет.

— Учили ли сте някъде? — повтори учтиво той.

— О, не. Никога не съм напускала Хелзинки, но родителите ми са учили в Париж; всъщност запознали са се, докато са рисували край Лувъра. И двамата бяха мои учители, въпреки че за баща ми рисуването беше по-скоро хоби. Интересуваше се от историческите корени на „Калевала“^[1]. Посвети живота си на това — беше събрал и подредил тридесет и пет строфи от епоса, преди той и майка ми да починат.

Болка, която не можеше да се сбърка с нищо друго, премина през красивото й лице и гласът й секна.

Очевидно произхождаше от дребното дворянство; това обясняваше изисканата й красота и свободния й френски, помисли си той.

— Моите съболезнования, госпожо, споменът ви причинява болка.

Алиса кимна, неспособна да говори. Споменът за смъртта на родителите й все още я парализираше дори и след толкова време. С неимоверни усилия тя се върна към настоящето и бързо отхвърли съчувствието на княз Кузан и собственото си самосъжаление.

— Това се случи преди шест дълги години и съм напълно способна да преживея загубата.

Ники обаче видя, че не е така, и усети необичаен прилив на състрадание към очевидно смутената жена. Тя изобщо не се преструваше, когато си спомни за смъртта на родителите си.

— С вашия опит в изкуството без съмнение се интересувате от последните произведения на странниците — започна той нов разговор, надявайки се да я откъсне от мъчителните й мисли. — Присъствах на забележителна изложба на техни работи миналата зима в Петербург.

Смяната на темата постигна много по-голям успех, отколкото се беше надявал. Очите на госпожа Форсюс, лицето й, в миг засияха.

— „Странниците“! — възкликна тя. — Наистина ли сте виждали техни творби?

— Да, имам няколко каталога от изложбите им и малък пейзаж на Шишкин.

Виолетовите й очи се разшириха, изпълнени с омайващо вълнение.

— Така ли? — тя пое въздух смаяна, а върху лицето й бе изписано преклонението на дете.

Ники се въздържа да й разкрие, че не изпитва почти никакъв интерес към „Странниците“ или към каквито и да били други художници. Беше принуден да посети изложбите против волята си, понеже любовницата му, графиня Амалиенборг, го подмами и той беше в достатъчно добро настроение, за да се остави да бъде убеден с нейните изключителни, доставящи чувствено удоволствие методи. А колкото до пейзажа на Шишкин, единствената причина да го купи бе, за да подразни онова надуто магаре граф Борчев, който си беше наумил да има картината. Ники бе неимоверно удовлетворен, когато след лекомислените си наддавания получи картината срещу бомбастична сума, каквато графът не можеше да си позволи. Личният му секретар Иван Долороски съвестно донасяше каталозите от изложбите, както и всяка нова книга, брошура или статия, които се публикуваха, и ги добавяше към огромната библиотека на Ники. На Иван му беше даден картбланш да купува всичко за библиотеката, понеже това занимание доставяше удоволствие на младия човек. Ники бегло си спомняше, че Иван му беше говорил възторжено за новия каталог на странниците; благословени да са небесата, че от време на време надаваше ухо на ентусиазираните монолози на Иван.

След успешния опит на Ники да я откъсне от мрачните й мисли Алиса заговори свободно, изразявайки възхищението си от тези нови художници, които с техниката си par excellence, изобразяваха значими за обществото теми, исторически събития, пейзажи, които имаха жлъчен ефект, наред с изключителното си изпълнение.

Алиса цялата излъчваше възторг, когато заговори за смелостта на Крамской и група студенти сподвижници, напуснали академията след диспут върху същността на материята. Тя обясняваше как „Бунтът на тринадесетте“ беше създал т.нар. передвижници^[2], или странници, които обосноваваха убежденията си, черпейки идеи от революционната книга на Чернишевски „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, която очертава новите принципи на реалистичното изкуство.

— Вижте, моите родители също бяха натуралисти; рисуваха сред природата, а не в ателие. Това беше революционно за тяхното поколение, но те познаваха много френски художници, които почиваха в Барбизон и работеха само на открито.

— О, да, авангардът на — как наричаха тези млади художници в Париж? — импресионистите?

— Да, точно така! — отвърна с удоволствие Алиса. След смъртта на родителите си тя не бе имала дори най-малката възможност да говори с някого за изкуство. — И Репин… — тя пое дълбоко въздух и продължи екзалтирано: — какви теми… може да те разплаче.

— Новата му картина „Бурлаци на Волга“ беше довършена миналата година след тригодишна работа. Когато я видях, останах без дъх от несравнимия му реализъм — каза Ники.

— О! — последва нова въздишка на вълнение и Алиса забърбори свободно без каквито и да било задръжки. От Ники се искаше само от време на време да измърморва нещо в знак на съгласие, пък и в крайна сметка той не беше съвсем некомпетентен относно новите течения в изкуството.

Живял две години в Париж, Ники често и продължително обикаляше Европа и когато бе принуден да се подчини на желанието на графиня Амалиенборг да посети изложбите на новото изкуство, за да ги видят на авангардните изложения, той не беше непросветен. Зад обичайното си безразличие криеше остър ум и проницателност далеч над средното ниво. Интересуваше се от много неща, но не го показваше. Така че когато купи пейзажа на Шишкин, взе също малък натюрморт на Саврасов, който изпрати на майка си и който беше напълно забравил.

— Някои от каталозите са в библиотеката в ловната вила, а също и пейзажът на Шишкин — излъга той. — Вероятно бихте приели да дойдете на чай някой следобед и да ги видите — предложи небрежно. Тази вечер щеше да изпрати съобщение на Иван да му достави каталозите и картината възможно най-бързо, където и да се намираха.

— Не! Не! — Алиса възкликна много нервно. — Не бих могла, съжалявам, би ми доставило огромно удоволствие, но… — тя спря, изпаднала почти в паника.

Толкова прозрачни ли бяха намеренията му? Ники се зачуди, почувства се неловко и реши да не настоява повече. Бързо смени темата, пускайки в действие целия си чар, за да тушира необичайната тревога, предизвикана от поканата му.

Ники не можеше да знае, че не той, а ужасът, който Алиса изпитваше от съпруга си, беше причината за този необичаен и силен страх. Валдемар Форсюс съвсем скоро беше бил Алиса два пъти — не жестоко, но достатъчно, за да я уплаши. След години напълно безразличие, откакто се роди дъщеря им, Форсюс отново започна от време на време да я тормози със странни и отвратителни искания. Алиса беше уплашена до смърт и с всеки изминал ден ставаше все по-сигурна, че скоро щеше да се наложи да вземе дъщеря си и да напусне съпруга си, независимо от последствията. Последните няколко месеца бяха толкова непоносими, че всеки ден се чудеше колко ли още може да продължи така.

През следващия четвърт час Ники се придържаше към любезности и общоприети теми, като напълно успя да възвърне доброто настроение на Алиса заедно с божествената й усмивка. Чувствайки, че е по-добре да си тръгне сега, когато благоразположението й се бе върнало, се изправи и извисен величествено над нея, спокойно отбеляза:

— Бих могъл да донеса каталозите, ако, разбира се, рисувате тук утре.

— Не знам. Не мога, имам предвид… не мисля — взе да заеква тя нерешително.

— Няма значение, ако имате друга работа — увери я той. — В момента нямам какво да правя и ако не сте тук, разходката в околността приятно ще запълни времето ми — той леко се усмихна: — Очарован съм от срещата си с вас, госпожо Форсюс. Приятен ден.

— Приятен ден и на вас, мосю — тихо отвърна тя. След вежлив поклон князът бавно закрачи по обратния път.

Алиса остана в плен на противоречиви чувства, които предизвикаха същински хаос в съзнанието й, но постепенно някакво сладостно объркване започна да взима надмощие. Беше толкова красив, с малко чуждоземен, екзотичен вид и поразяващо привлекателна мъжественост. Княз Кузан беше и завладяващ компаньон (разбира се, след като беше готов на всичко, само и само да спечели благоразположението й), толкова мил с нея, толкова компетентен относно модерните течения в изкуството — тема, доставяща върховна наслада за човек, който можеше да научи за тях само от нередовните периодични издания, стигнали до Вийпури. Алиса не си позволи да разсъждава върху мъжката му привлекателност. През шестте години, след като беше принудена насила да се омъжи за шестдесет и една годишния Форсюс, нито един мъж не се беше отнасял нежно с нея. Случката от днешния следобед беше объркваща и я остави необичайно възбудена. Повече не успя да се съсредоточи да рисува. В съзнанието и не се задържаше никаква мисъл за цвят и форма. Знаеше, че иска да срещне княз Кузан утре. Но как да се осмели да последва топлите чувства на удоволствие, които бе изпитала този следобед? Ако съпругът й си беше вкъщи, нямаше да има избор. Но него го нямаше и тези няколко дни на свобода от тиранията бяха довели княз в живота й. Тя прибра нещата си и тръгна към къщи, изгубена в безредните си мисли, кътайки дълбоко в душата си омагьосващия спомен за княза. Щом се прибра, започна да се занимава с петгодишната си дъщеричка Кателина, която току-що се беше събудила от следобеден сън; забавлявайки детето, Алиса най-сетне успя да отстрани отвличащите, обезпокояващи мисли за княз Кузан.

 

 

Щом Ники се върна във вилата, беше подложен на кръстосан огън от дебелашки шеги и заядливи въпроси. Вече леко пийналите Сернов и Илич не го оставяха на мира.

— Е, как се справи петербургският бик с ледената девственица на Форсюс? — разсмя се Илич гръмко, неимоверно доволен от избора си на жертва. Беше напълно убеден, че ще спечели.

Сернов подличко добави:

— Забелязвам, че дрехите ти въобще не са намачкани или раздърпани. Не се ли добра до нея този следобед, а, Ники? Май губиш тренинг?

Ники добродушно прие грубиянските подхвърляния и не им обърна внимание. До болка му беше познат този дебелашки хумор, освен това беше изключително доволен от положените този следобед усилия. Той предвкусваше бавното, постепенно прелъстяване; победата щеше да бъде сладка.

— Приятели мои — обясни търпеливо Ники, — госпожа Форсюс не е някоя от добре известните ви повлекани. За всеобща изненада, независимо че се е омъжила за този селски търговец Форсюс, тя има благородно потекло и възпитание. И още — красива е, макар и в неведение относно светските нрави, касаещи любовта, така че трябва да я обуздая бавно, преди да й нахлузя оглавника. Днешният ден не беше съвсем неуспешен, така че не бързай да се радваш на печалбата си толкова рано, Илич.

Ники не беше подготвен за откритието, че Алиса е толкова образована и възпитана. Говореше френски свободно, без акцент. Нямаше нищо общо със селянките, въпреки че той нямаше скрупули, нито се ръководеше от класови различия, когато ставаше въпрос за удоволствията му. Сексуалните му набези бяха интернационални, не се влияеха от вероизповедания, нито от идеологии, пропити от идеи за братство и свобода на духа.

Тази вечер Ники не се включи в обичайната оргия, състояща се от напиване, танци и разврат. Едва понасяйки гледката, той първо любопитно, а после с пълно безразличие наблюдаваше пияните развалини, които представляваха приятелите му. Накрая, за учудване на слугите, за първи път от години се оттегли сам в леглото сравнително рано, в един часа. Дори беше тъжен. Това вече предизвика тревога. Да не би господарят им да се бе разболял?

Въпреки пиянските си дивотии и ексцентричността си, Ники гледаше на отговорността към своите селяни по старомоден начин и те го обожаваха. Беше щедър към слугите си — нещо, което хората от неговата класа смятаха за мекушавост или за проява на ексцентризъм. Той истински се интересуваше от проблемите им, смееше се и се шегуваше заедно с тях, участваше в забавленията им, беше се научил да язди, да ловува и да кара ски от финландските лукаши^[3] на баща си. Всъщност страстта му към лова много пречеше на задълженията му в полка, но по-старшите от него го уважаваха и неведнъж се бяха намесвали, за да го предпазят от последствията, дължащи се на дългото му или безпричинно отсъствие.

Ники, дочул шепота на слугите, загрижени за здравето му, спа дълбоко и спокойно през нощта.

Но Алиса нямаше този късмет. Тя се въртеше и се мяташе през мъчителните дълги мигове на будуване и полусън, неспокойно обмисляйки дали трябва да се срещне с княз Кузан на следващия ден. Накрая, в четири сутринта, без да бе взела решение, потъна в изтощителен сън.

 

 

Предната вечер Ники беше изпратил един войник да измине стоте версти до Петербург и да занесе на Иван нареждане да събере всички нови каталози по изкуство от библиотеката и да ги изпрати по вестоносеца. Освен това Иван трябваше да открие пейзажа на Шишкин и да осигури пренасянето му в ловната вила.

Предобеда на втория ден след облога, Ники държеше в ръцете си каталозите заедно с бележка от Иван, която обясняваше, че картината е изпратена с карета, понеже размерите й не позволяват да бъде пренесена върху гърба на кон. Ники подбра четири от най-новите каталози, които според него щяха да заинтригуват госпожа Форсюс.

След като се облече, без да бърза, той излезе, без да буди приятелите си, които още спяха с натежали глави, въпреки че минаваше пладне. Носеше кожени бричове и селска риза, предпочитаното от него облекло за провинцията. Пъхнал книгите под мишница, Ники тръгна бавно към малката ливада на отсрещния бряг на рекичката. Там се изтегна на слънце с ръце под главата и зачака Алиса. Умишлено пристигна по-рано, за да я изпревари. Вчера страхът и колебанието на Алиса бяха очевидни и Ники се страхуваше, че тя може бързо да размисли и да си отиде, ако не е там, за да я посрещне.

Докато чакаше, за да се развлича, изброяваше наум разнообразните и великолепни атрибути на госпожа Форсюс. Приятното упражнение накрая беше прекъснато от обекта на тези разсъждения.

Ловът започна пак. Пищният трофей беше цял пред очите му. В действителност тялото й беше дори още по-прекрасно, отбеляза той, докато Алиса вървеше към него с дълги грациозни крачки, а красивите й бедра се полюшваха под ефирната материя на ябълковозелената й рокля. Ники затвори за миг очи и овладя надигащата се страст. Изискваха се свръхчовешки усилия да си сам с това приказно създание в гората и да се въздържаш да не правиш любов.

— Добър ден, госпожо Форсюс — поздрави вежливо Ники, като стана от земята и официално се поклони. Бе забелязал колебанието и несигурността й и се надяваше, че ако се държи хладно и официално, ще прогони съжалението й, че е дошла да се срещне с него. Още един ден и щяха да се радват на най-голяма близост, помисли си той, така че беше склонен днес да пропилее времето си. Не искаше тя да избяга, изпаднала в паника, не искаше да съжалява, че е дошла. За това изобщо не можеше да става и въпрос, разбра той, докато я гледаше да стои разтреперана пред него, стиснала здраво кошничката с принадлежностите си. Приличаше на малко момиче, на несигурна девойка на прага на първата любов.

— Добър ден, княз Кузан — тихо поздрави Алиса.

— Хайде, госпожо Форсюс, моля ви, наричайте ме Николай. А аз мога ли да се обръщам към вас с малкото ви име? Целият този сковаващ етикет изглежда не на място сред природата. Донесох каталозите — бързо добави той, като забеляза тревогата в погледа й.

Изкушението на любимата й тема беше достатъчно да преодолее съмненията й и красивата млада жена видимо се отпусна, след като Ники й подаде книгите.

— Името ми е Алиса — каза скромно тя, без да вдига очи към лицето на Ники. Протегна ръка за книгите, докосвайки ги, сякаш бяха скъпоценен метал. После грациозно се настани на земята на безопасно, внушаващо респект разстояние.

Ники се въздържаше от резки движения, понеже Алиса изглеждаше нервна като подплашена кошута. Скоро обаче естествената й живост надделя, докато охкаше и ахкаше над цветните литографии в каталозите. Ники я наблюдаваше доволен и от време на време вметваше коментар за някой художник или за това, как изглежда дадена картина в естествена големина. Разказа й за срещите си с Крамской, Репин, Шишкин, Саврасов и интересът на Алиса сам по себе си беше заразителен; очите и блестяха от учудване, бузите й почервеняха от жар. След като чу, че Ники наистина е бил в компанията им, тя изгаряше от нетърпение да му зададе цял куп въпроси и не изглеждаше притеснена, когато той се премести по-близо, за да посочи нещо специално или някой и друг детайл от каталозите.

Така следобедът премина в приятно обсъждане на изкуството; тя бе въодушевена, с приповдигнат дух, изпълнена с интерес, а той — официално учтив и неизменно сдържан, когато отговаряше на неизброимите й въпроси.

Очевидно съвсем случайно, тъй като маневрите му бяха изключително дискретни, от време на време докосваше ръката на Алиса, докато й посочваше нещо интересно в илюстрациите, или се допираше до рамото й, като се пресягаше да обърне някоя страница; тази стратегия беше понесена с несравнима невинност.

Алиса живо отвръщаше на уж случайните докосвания на Ники; страните й порозовяваха, тя трепваше, свеждаше поглед надолу. Той беше доволен да види, че тя усещаше присъствието му, и накрая реши, че това не бе кокетничене; тя наистина беше добродетелна. Ала добродетелта й беше уязвима, както недвусмислено подсказваха възбудените й реакции при неочакваните му докосвания. Ако Алиса беше склонна да се развълнува от лекия допир на пръстите му, това беше добро предзнаменование за отговор на по-страстните му и опитни милувки. Важно бе, че в крайна сметка не е ледена девственица.

Самата Алиса беше обхваната от странни чувства. Бе лежала будна през по-голямата част от нощта и не можа да устои да не дойде на днешната среща, въпреки че съзнателно опита да се противопостави на самата себе си. Този трепет вътре в нея беше нов и непознат. Топлите вълни, които преминаваха през тялото, я ужасяваха с удоволствието, което носеха — някакъв копнеж на плътта, озадачаващ с буреносната си сила. Сигурно трябва да си тръгне. О, така никога нямаше да успее! Трябва да си тръгне! Но не можеше.

Всъщност решението взе Ники, тъй като или трябваше да си тръгне веднага, или безразсъдно и вероятно безуспешно щеше да се опита да обладае една все още объркана жена. С невероятни усилия на волята той предложи на Алиса да се прибира вкъщи, понеже захладня и слънцето почти бе извървяло пътя към залеза.

— Да, разбира се — Алиса задъхано подскочи и бързо да се вкопчи в предоставената й възможност да избяга от неочаквания сблъсък с нови емоции. Същевременно, при това съвсем излишно, се сгълча, тъй като кой знае защо нямаше желание да си ходи. — Бе любезно от ваша страна да забележите. Много ви благодаря, че ми показахте каталозите си. От години не съм водила такъв интересен разговор — каза тя и го порази с чистосърдечната си усмивка.

Ники се изправи и тъй като стоеше доста близо до нея, усети топлината от непресторената искреност на тази усмивка.

— Ако мога да си позволя да предложа, Алиса — рече той, подбирайки внимателно думите си, понеже не желаеше да наруши крехкия баланс на желанията й, като я накара да си мисли, че се излага на риск, — ако нямате нищо против да наминете насам утре следобед, бих могъл да накарам някой от слугите си да донесе пейзажа на Шишкин, за да го видите, тъй като смятате, че не можете да приемете да се отбиете на чай във вилата ми.

Алиса се поколеба само за миг. Тя много искаше да види картината, както и княз Кузан, а и нали той каза, че ще присъства и слугата му. Споменаването на слугата беше това, от което се нуждаеше, за да отхвърли страховете и съмненията си.

— Толкова бих се радвала. До утре — Алиса махна весело с ръка и затича покрай белокорите брези.

Благословени да са небесата, че съпругът й е в Хелзинки по работа, с благодарност си помисли Алиса. Обикновено той я държеше много изкъсо и не я изпускаше от поглед, но синът му, който трябваше да я следи в негово отсъствие, не беше много загрижен, за разлика от ревнивия господин Форсюс. Така че на Алиса й беше предоставена значително по-голяма свобода в границите на имението. Земите бяха толкова обширни и изолирани от чужди погледи, че Валдемар Форсюс смяташе, че ценното му притежание е добре скрито от очите на непознати.

Следващата сутрин се оказа мъглива и ръмеше.

Алиса се почувства странно потисната, когато се събуди и откри, че камериерката дърпа тежките завеси, за да открие пред погледа й сив, облачен ден. Тя искаше пак да види княз Кузан, но не знаеше защо, а и времето сигурно нямаше да й позволи да излезе. Седя до прозореца през по-голямата част от утрото, чете на дъщеря си и се опитваше да не мисли за обезпокоителния ефект, който той имаше върху нея.

Ники също се събуди, обзет от силни чувства.

— Merde^[4] — прокле той. — Прелъстяването под дъжда би било много неприятно, дори и тя да излезе въпреки влагата. А това е третият, последен ден да спечеля облога.

Защо беше толкова нетърпелив да се люби с госпожа Форсюс? Ники взе да се чуди. Той, който съвсем наскоро бе признал, че е отегчен от жените. Не бяха и заложените пари причината, тъй като едва ли се нуждаеше от тях, а спечелването или загубването на баса нямаше значение; в редките случаи, когато губеше, Ники губеше със същото благородство, с което и печелеше. Чувстваше обаче някакво странно и необикновено влечение към девойката, влечение, което нямаше нищо общо с обичайното му сладострастие. Алиса беше непорочна, замисли се той; не атакувана преди добродетел, която трябваше да бъде завладяна.

Към пладне слънцето се появи в целия си блясък.

Ники извика своя valet de chambre^[5] Юко и му нареди да донесе картината. Изпрати за кошницата с обяда, която беше поръчал, и двамата мъже се отправиха за рандевуто. Освен слуга, Юко бе и приятел, другар на Ники от детството му и сто пъти по-добра компания от приятелите му, готови единствено за облози. Ники добросърдечно прие подмятанията по негов адрес.

— Не се тревожи, Юко. Ще внимавам. Просто направи каквото те помолих. След като госпожа Форсюс задоволи желанието си да разгледа картината, ще ти кимна дискретно и ти ще върнеш пейзажа обратно във вилата, като ни оставиш сами. Докато вчера оседлаваше коня ми, Юра ми каза, че старият търговец е в Хелзинки и не очакват да се върне до две седмици; сестрата на Юра е прислужница у Форсюс. Както виждаш, не очаквам разярени съпрузи — каза Ники, като се ухили в усмихнатото лице на Юко.

— В такъв случай няма да се налага да стоя на пост с тоягата си и да отблъсквам натрапници.

— Не, Юко, този път няма нужда. Просто се върни във вилата, като ти дам знак, и опитай бутилка от новия ми коняк. Помоли Алексей да ти намери една; той знае къде са.

Пристигнал нарочно пак по-рано, Ники наблюдаваше как Юко подпря огромното платно на някакви брези, после и двамата се опънаха на тревата в очакване на госпожа Форсюс.

Тя се появи не след дълго, едва хапнала на закуска и пробягала последната четвърт верста от страх, че може да е закъсняла. Полагайки усилия да не отиде на срещата с Николай, тя забави тръгването си до последния момент и стоя дълго след като Кателина беше заспала. И тогава внезапно реши да отиде, независимо от страховете си.

Присъствието на Юко й вдъхна кураж и тримата седнаха на тревата, възхищавайки се на деликатно изобразените брези — същите като брезите наоколо. Майсторството на Шишкин да улови атмосферата на ранното утро, спокойствието на зората, изобразени върху платното, бе така внушително. Алиса възклицаваше от удоволствие, Ники учтиво се съгласяваше с нея, а Юко, след като огледа пейзажа, изхвърли от ума си картината и вместо това предпочете да наблюдава главните герои в този сложен танц на ухажването.

След разумно преценено изчакване Юко дискретно се изправи и си тръгна с картината. Незабавно правейки пробив с военната прецизност на полеви офицер (да се колебае, означаваше да загуби), Ники се усмихна топло и каза:

— Ще успея ли да ви заинтригувам с изобретенията на главния ми готвач за закуска на тревата? — и подаде на Алиса кошницата с лакомства, като вдигна капака.

Всяка жена би се преклонила пред великолепната изложба на кулинарното изкуство, подредена в голямата кошница. Ники постла жакардова покривка, подреди кристал, сребърни прибори и китайски порцелан, докато Алиса ентусиазирано се възхищаваше на студената лека закуска — препечена корнуолска кокошка, пълнена с трюфели и подправки; изрязани във формата на сърца мариновани зеленчуци; аспержи, пушена сьомга и хайвер, проблясващи във фините розови купички, оформени като лилии; пастет, шприцован като венчелистче на цвете; пресни ягоди, по които искряха кристалчета захар, в сребърна купа и светлозлатиста малка торта, майсторски украсена и поставена в плетена кошничка от сребро. Докато Алиса подреждаше храната, Ники наля шампанско в две фини чаши с високи столчета, подаде едната на Алиса и весело отбеляза:

— Дали първо да не вдигнем тост за императора, понеже пием от любимото му шампанско „Clicquot“?^[6]

Алиса кимна, широко отворила очи.

— За императора — вдигна тост Ники и пресуши чашата.

— За императора — повтори Алиса с неуверена усмивка и отпи глътка от шампанското.

Пикникът протичаше весело. Ники бе пуснал в действие забележителния си чар и с помощта на храната, шампанското и оправящото се време с лекота омая Алиса, припомняйки й цялата привлекателност на разкошния, изпълнен със забавления живот, от който беше откъсната вече шеста година.

Бърбореха весело, смееха се за дреболии; той говореше непринудено, очароваше я, хипнотизираше я, а тя слушаше и отговаряше, освободила се от чувството, че е нечия собственост. Беше живяла като послушна затворничка на стар и лишаващ я от всичко съпруг цели шест години, а беше още толкова млада.

И ето че радостта, на която дори не си позволяваше да се надява, се бе върнала при нея. Алиса се възхищаваше от Ники, без да го крие, наслаждаваше се на пламналите му очи, които държаха в плен нейните, на галещите слуха й комплименти, които той й шепнеше, благодареше му за щастливия, безгрижен свят, който й предлагаше и който тя бе изгубила завинаги.

Незначителните шегички изведнъж спряха и над тях надвисна тягостно мълчание. Ники седеше много близо до Алиса. Улови уплашения й поглед и го задържа.

— Не, не — прошепна тя, изпаднала в паника, и понечи да се изправи.

Без да обръща внимание на думите й, той обви раменете й с ръце и я притегли към себе си. Знаеше, че или ще се скове в ръцете му, или ще откликне. Тя леко отвори устни и наклони назад глава; дишаше неравномерно, тялото й трепереше под натиска на ръцете му. Когато нежно целуна устните й, тя вдигна ръце и обви раменете му, а пръстите й галеха меката коса на врата му леко, колебливо; потрепваше като наплашено животно.

Почти веднага я завладя мисълта за огромното й прегрешение и тя направи опит да се изплъзне.

— Пуснете ме — прошепна умолително тя. — Пуснете ме, моля ви — извика тихо, като се бореше да го отблъсне, неспособна да успокои събудените желания в собственото си тяло.

— Не — прошепна глухо той и продължи да я целува.

Пъхна ръка под коленете й и я вдигна в прегръдките си. Без да обръща внимание на протестите й, я пренесе под дърветата и там, върху мекия зелен мъх, я положи на земята и започна сръчно да я разсъблича, като не спираше да шепне гальовни думи, целуваше я, успокояваше страховете й с нежни милувки и я увличаше с изключителната си нежност, докато накрая тя затвори очи и остана да лежи неподвижно.

Сръчно боравейки с илици, копчета и дантели, той разкопча роклята й и я смъкна от раменете й, после развърза шнуровете на ризата й, като я целуваше и вдишваше уханието й. Мирисът на жена винаги го възбуждаше; обожаваше свежата му сладост. Беше подивял от желание, но още се въздържаше, понеже тя трепереше от докосванията му. След като отстрани многобройните й фусти и свали божествено малките й пантофки, жартиерите и копринените й чорапи, той развърза ширита на поръбеното й с дантела бельо. Смъкна всичко от хубавите й бедра и красиво оформените й крака и го захвърли настрани. Алиса почервеня като божур, понеже лежеше пред него гола, с цялата си блестяща белота, а той поглъщаше с жаден поглед пищната й красота.

Ники се наведе и я целуна, като разтвори устните й със своите. После започна нежно да я гали и да я докосва, като пръстите му се плъзнаха по голите и бедра към най-важния източник на удоволствие, където внимателно опипа отвора и с удоволствие започна игра с нея, докато тя затрепери и застена от досега му. Усети, че се задъхва от ласките му. Плътта й представляваше истинско удоволствие за ръцете му, гладка, мека, топла. Алиса пое дълбоко въздух и отвори очи. Като видя, че няма намерение да се съпротивява, Ники я целуна по-настоятелно. Тогава тя изцяло обърна лице към него и отвърна по свой начин на целувката му, разтваряйки меките си устни под натиска на влажния му език и изгарящата целувка.

Тя въздъхна — тих, прекрасен звук, знак, че се предава, и той се усмихна благодарно.

Бързо съблече дрехите си, легна до нея и взе в прегръдките си топлото й тяло. Тръпка премина през Алиса при допира с голата му кожа. Ръцете й се плъзнаха по раменете му и се сплетоха на гърба му, като че искаше да се слее с него завинаги.

Нежните милувки, дългите му, тънки и обиграни пръсти, горещите целувки, сладките ласкави думи, които шепнеше, изиграха ролята си. Ники нежно вдигна краката й и без да среща съпротива, застана върху нея; после с няколко безмилостни тласъка се зарови в нейната невероятна топлина. Алиса тихо извика. Той бе шокиран за момент, след като проникна в нея, понеже, макар и очевидно възбудена, тя беше стегната като девица. Трябваше й нежна, продължителна подготовка за буйната любов, на която беше свикнал, помисли той. Възможно ли беше всичките тези дебелашки подмятания и клюки да се окажат истина? Нима съпругът й наистина беше толкова стар?

— Съжалявам — прошепна Ники в обърканата й коса. — Нараних ли те?

Клепачите й трепнаха, устните й се разтвориха в безумно желание.

— Не — промълви Алиса, като се притисна към него с ръце, обвити около силното му тяло, с крака, сплетени с неговите.

Потънал в топлата й, пулсираща плът, той внимателно и нежно заизследва разкошния интериор, докато тя се въртеше безспир под него, а ръцете й го теглеха безумно към себе си. С бавен, фин ритъм той се движеше в нея, контролирайки с усилия страстта си, забавяйки неописуемото си желание да се излее в нея, тъй като възнамеряваше още повече да възбуди сетивата на Алиса, да я накара отчаяно да го желае, да я предизвика да отговори на изключителното чувствено удоволствие, което се засилваше с всеки дълбок, проникващ тласък. Сега вече не бързаше, нарочно забавяше върховния миг, наслаждавайки се на всяка вълна от удоволствие, проникващ и отдръпващ се влудяващо бавно.

Скоро и последните угризения на съвестта заедно със страховете на Алиса бяха пометени от силата на непознатата страст, която Ники бе запалил в събуденото й за нов живот тяло и с дълбока, идваща от сърцето въздишка тя вдигна бедра, за да го накара да влезе по-дълбоко.

Ники продължи с бавния си ритъм, като я галеше нежно, слушаше прошепнатите от нея объркани слова, описващи странния възторг, който изживяваше за първи път и който приемаше с нарастваща страст, като се извиваше инстинктивно, за да посрещне всеки изпълнен със сила тласък.

— Ела, сладка принцесо, ела с мен — тихо прошепна той, докосвайки шията й с топлите си устни. Казваше й горещи любовни слова, игриви думи, думи, които я водеха по-нататък.

Ники беше открил още в ранната си младост, че прошепнатите фрази, страстните изречения, няколко лъстиви думи могат да направят много повече, за да доведат жената до най-сладкия миг, отколкото двадесетминутно физическо стимулиране.

И по страните на Алиса се разля руменина, топъл прилив на цвят се разнасяше надолу по меките, бели тежки гърди.

— Следвай ме, сладък ангел — нежно промълви той.

Тя почти беше там. Той също.

Ники я притисна до себе си, здраво обвил ръце около изящния й гръб, държейки я разтворена за силната му, преливаща твърдост. Дишането му стана учестено и силно, топлият дъх, идващ от шепота му, погали ухото й, мъжката му миризма изпълни ноздрите й, кичури влажни тъмни къдрици паднаха на челото й. Той беше възбуден до крайна степен. Отчаяно се нуждаеше от облекчение, като че ли не беше имал дълго време жена. Като че ли Таня не съществуваше повече. Предавайки се на върховната си страст, той се понесе върху гребена на вълната на желанието, без да задържа повече страстта си, нетърпелив да се освободи. Алиса също, с някакво освободено от вина учудване пред своята пробудена след дългия сън чувственост се отдаде на пълното великолепие на желанието. Отвръщаше жадно на целувките на Ники, мачкаше жестоко устните си, притискайки ги о неговите, прокарваше ръце по великолепното му тяло, разтваряше се под силните му мускули, притиснати твърдо и настоятелно към плътта й, и безумно се присъедини към него във вихъра на себичния, чувствен танц на любовта. Тя му се отдаде, като с желание предостави тялото си на удоволствията му, въздъхна от страст, сдържана толкова дълго, и от гърлото й се изтръгна кратък тих вик на възторг, когато той я доведе до екстаза, непознат за нея, като в същото време се притисна до утробата й и изля топлината си.

В този ослепителен миг тя разбра, че точно това бе искала от него още от първия път, когато го видя и забеляза жадния поглед на златистите му очи — силата му, необуздаността му, усещането на могъщото му тяло върху нейното.

Виолетовите й очи бавно се отвориха и тя вдигна поглед към него с мигли, натежали от сладкия упойващ спомен, а докато гледаше красивото й порозовяло лице, той изведнъж разбра, защо мъжете измъчваха себе си със съмнения и ревност. Този сънлив, сластен, предизвикателен поглед, извивката на пълните й червени устни, засиленият цвят, нежната усмивка на доволството — тя беше задоволена жена, спомняща си ласките на своя любовник. Само като си представи, че друг мъж би могъл да граби с пълни шепи богатството на великолепното й тяло, бе обхванат от непознатия за него пламък на ревността.

Алиса беше виждала лъст в очите на мъж — фанатичните, изгарящи я, перверзни очи на съпруга й, когато я събличаше или биеше, както и потиснатата, внимателно прикрита страст в погледите на непознати. В този момент обаче златистите очи на Ники блестяха не само от желание на сетивата, а и от нежност, докато се наслаждаваше на съвършената красота на създанието пред него. Трябваше да бъде негова. Щеше нежно да я учи как да си доставя чувствени удоволствия, щеше да я събуди за нов живот, нежно щеше да гали това грациозно тяло и да я прави своя. Тази красавица трябваше да бъде негова.

За Алиса, която беше само използвана, чието тяло бе разкъсвано и малтретирано от егоистична, брутална похот, страстният и нежен поглед на Ники беше като маяк в студена тъмна нощ.

Ники целуна устните й и промърмори, като се отмести и легна настрани, подпрян на лакът:

— Благодаря ти, любима.

Прокара леко пръсти през корема й.

— Доволна ли си?

Алиса се усмихна с пълно задоволство, после кимна с прекрасна, почти детска откритост, повдигайки устни за нова целувка.

Усмивката й го дари с ново чувство за триумф и като се наведе, той се премести, за да я целуне.

— Сладка нимфо, та ние сме чудесна двойка, Алиса — прошепна Ники, щом устните му докоснаха нейните. Тя беше всичко и повече дори, отколкото можеше да си представи, нимфа, вакханка с естествена необузданост, която разпалваше страстта му.

Като застана на колене, той се вгледа в утихналото й тяло с все още леко разтворени бедра. Прелъстителната съблазън, която излъчваше красотата на Алиса, и провокиращата й поза накараха мъжествеността му да се издигне гордо.

— Погледни ме, Алиса — каза тихо Ники.

Тя погледна към него с притеснение, срамежливост, желание, всичко объркано, но държеше очи настрани от възбудената му мъжественост.

— Погледни ме — настоя спокойно Ники, но тя отказа.

След малко Ники продължи шеговито:

— Виж какво правиш с мене — той се разсмя и се отпусна, докато тя, изчервена, отбягваше да го погледне. — Хайде, моя най-скъпа Алиса, направи това, за което те моля.

Тя потръпна, после неохотно се подчини. Колебливи и леко трепкащи, виолетовите очи се вдигнаха към втвърдения му член.

— Докосни ме, Алиса — тихо продължи той, придърпвайки към себе си ръката й, която неохотно се дърпаше. — Ето, ще ти покажа как ми харесва да ме докосваш. Хвани ме така — той стисна здраво ръката й в своята, показвайки й как да възбуди пениса му, за да си достави удоволствие.

Със свободната си ръка бавно галеше топлото й тяло, като търкаше нежно между пръстите си зърната на гърдите й, докато станаха твърди и щръкнаха, докосваше копринената кожа от вътрешната страна на бедрата й, проучвайки нежната й топлина, сега влажна от любенето. Тя се заизвива под обиграните му пръсти, задиша накъсано, затрепери от надигащата се чувственост.

Той пусна ръката й и промълви:

— Искаш ли ме пак?

Очите й се задържаха за миг, загледани в неговите, и тя кимна.

— Кажи ми го.

Тя отвори уста, после я затвори, като затвори и очите си, разтреперана от срам.

— Може би следващия път — прошепна той с лека усмивка и се придвижи върху нея.

Устреми се напред, докато стигна предела и не можеше да проникне по-навътре. Зае се да я стопли с бавни, силни тласъци, упражнявайки цялото си умение, за да й даде възможност да задоволи току-що събудените си сексуални апетити и напълно да опита възторга, за който жадуваха сетивата й. Продължи със силните удари, като се обръщаше ту на една, ту на друга страна, движеше се опитно в нея, наблюдаваше почервенялото й лице, четеше по трепкащите й клепачи как се чувства, а после се захвана усърдно за работа и я издигна отново във висините на удоволствието, като накрая достави удоволствие и на себе си, задоволил нея.