Айрис Йохансен
Златният варварин (3)

Втора глава

— Какво правите тук? — попита Тес още от входа.

Гален се обърна. Светлината на залязващото слънце очертаваше стройния й силует и косите й светеха с тъмен пламък.

— По пътя към Динар конят ми бе ухапан от змия и раната се възпали — обясни спокойно той.

— Вече е тъмно. Трябва ви лампа.

— Тъкмо исках да потърся.

— Аз ще го направя. Вие се погрижете за коня. — Тес се запъти бързо към окачения на една греда близо до вратата фенер. На една издатина на стената под гредата беше оставено огниво и тя го удари с все сила в кремъка. Прескочиха искри и само след миг, Тес отнесе при Гален запаления фенер.

Тялото й се очертаваше примамливо под тънката синя батиста на роклята, с която все още беше облечена.

Тя остави фенера на пода близо до кофата и остана права, втренчила възхитен поглед в коня. После меко го помилва по ноздрите.

— Прекрасен е. Как се казва?

— Селик.

— Какво стана с Телцан?

— Използвам го за разплод. Селик е едно от жребчетата му.

— Има мек нрав. Необичайно качество за жребец.

Гален я изгледа странно.

— Какво знаеш за жребците?

— Малко. Трябва да науча повече. — Тя коленичи до него. — Отровна ли беше змията?

— Да, но ухапването не беше дълбоко.

— Какъв мехлем използвате?

— Билкова смес от горчица и райграс.

— Не сложихте ли и мента?

— Не.

— Тя охлажда болното място и благодарение на нея, животното понася по-горещи компреси.

— Откъде знаеш това?

— Използвах разни билки, когато една от кобилите на виконта си изкълчи крака. — Тя посегна към превръзката, разви я и освободи глезена на Селик. Помилва го нежно и продължи: — Вижте… какви фини кости само…

Твоите са още по-фини, каза си неволно мъжът. Имаше чувството, че едно-единствено необмислено движение ще я нарани. По дланите й блестяха синкави вени, слепоочията й пулсираха само на сантиметри от него.

— Необикновено.

— Непрекъснато се чудя как тези тънки кости носят толкова голяма тежест. — Тес потопи парчето плат в кофата и го изстиска. — Трябва ни още гореща вода.

— Ще донеса. — Гален се изправи, отиде до вратата, за да излее водата, после тръгна към огъня да напълни кофата от котела. — Кой е този виконт?

— Какво? — Тес беше смръщила съсредоточено вежди, отдадена изцяло на увиването на превръзката. — А, виконт дьо Санвен. Той беше собственик на имение близо до пансиона. Имаше голяма конюшня с расови коне, но никой от тях не може да се мери с този тук. — Тя приседна на петите си и вдигна изпълнен с възхищение поглед към жребеца. — Имате ли още коне като Селик?

— Всеки кон е различен от другия.

— Това е вярно.

— Нима сестрите ти позволяваха да посещаваш виконта?

— В началото не. Трябваше да се измъквам тайно — отговори с дяволита гримаса Тес. — Вече не помня колко пъти ме залавяха и трябваше да слушам поученията на достойната майка игуменка.

— На колко години е виконтът?

— Нямам представа — отговори момичето и сви рамене. — Не съм го питала.

— На колко изглеждаше? — От вниманието на Гален не убягна остротата на собствения му тон и когато Тес го погледна учудено, той побърза да обуздае надигащия се гняв. — Млад ли беше?

Тя поклати глава. Гален облекчено остави до нея кофата с вряща вода.

— Харесваше ли ти?

— Конете му ми харесваха — усмихна се Тес. — Отначало ме посрещаше сдържано, но като забеляза, че мога да му бъда полезна в обора, стана почти мил.

— Почти?

— Ами да, вече не ме ругаеше, дори направи визита на майката игуменка и я убеди да ми позволи да го посещавам два пъти седмично.

— Как успя?

— Увери я, че ще бди над мен, освен това й каза, че имам дарбата да лекувам животни. Свети Франциск от Асизи със сигурност щял да одобри помощта, която съм оказвала на бедните четириноги същества. — Тес не можа да се удържи и изхихика. — За първи път ме сравниха със светец. Достойната майка игуменка остана смаяна.

— Значи добрият виконт се сдоби с безплатен оборски ратай?

— Това не беше важно за мен. Обичах конете. Те направиха престоя ми в пансиона малко по-поносим. — Тес се обърна към него с грейнало лице. — Един ден ще имам своя собствена конюшня и ще отглеждам коне като Селик и Телцан.

Гален се улови, че погледът му следва прелестната извивка на шията й, чак до меката издатина на малките гърди, разкрити от дълбокото деколте на роклята. Светлата кожа излъчваше омайващо ухание… Гледката го накара да се запита, колко ли е мека кожата й при докосване.

— Ще отглеждам и кучета, а може би и пощенски гълъби. — Тес разви компреса. — Това ще бъде прекрасен живот, не мислите ли и вие така?

— Значи не искаш изискан салон?

Тес се изсмя с глас.

— За какво ми е салон? Не мога да си представя нищо по-скучно от това да седя неподвижно, да чета стихове и да обсъждам произведенията на Русо и Волтер.

Силният аромат на билки се примесваше с мириса на лавандула и сапун, който се излъчваше от тялото й. Той се приведе по-близо до нея, пое аромата с ноздрите си и реакцията в слабините му не закъсня. Не го очакваше толкова скоро. По дяволите, това не биваше да се случва още сега. Тялото му беше готово да я вземе — а тя имаше очи само за коня му.

Тес вдигна поглед.

— Не можем да тръгнем за Седикан утре. Селик не е излекуван напълно.

Мъжът помисли малко и отговори:

— Другиден също е добре. — После попита нарочно небрежно: — Да приема ли, че това означава съгласие с предложението ми?

— Разбира се — отговори с искрено учудване Тес. — Вие от самото начало знаехте, че ще се съглася.

— Нека кажем, че оценявах шансовете като добри.

— Наричайте го, както искате. Знаехте, че няма да устоя на изкушението. — Тес потопи кърпата в горещата вода. — Смятам, че отровата не излиза достатъчно бързо. Трябва да сменяме компресите през цялата нощ. Аз поемам първата вахта. Вие ще спите.

— Ще се справя и сам.

— Защо? Когато сме двама, е по-добре.

Гален не възрази. Искаше връзката им да се заздрави, а общото преживяване можеше да бъде важно начало. Той се усмихна и се изправи.

— Имаш право. Когато сме двама, всичко върви по-добре. — Направи няколко крачки и се отпусна на свежото сено, натрупано в празния съседен бокс. — Ти поемаш първите два часа. Аз следващите два. — Очите му не можеха да се откъснат от дребната фигурка. Движенията й бяха пестеливи и въпреки това прелестни с целенасочеността и жизнеността си. Късите набрани ръкави на роклята разкриваха две съвършено оформени ръце с малки, сръчни длани, които докосваха коня с истинска нежност. Каква странна смесица от сила и огън под тази крехка външност! Той нямаше особен вкус към дребните жени, въпреки това сега усещаше как целият потръпва, представяйки си колко плътно ще го обгръща утробата й при всеки тласък…

Гален се опита да прогони тези неканени мисли, скри се в мрака и облегна глава на студената стена. Не искаше Тес да забележи как тялото му реагира на близостта й. Тя беше изпълнена с надежда, правеше планове за бъдещето… Нали точно тези чувства искаше да пробуди в душата й?

 

 

Някой я вдигна от сеното и я изнесе навън.

— Саша? — промърмори сънено Тес.

— Не. Тихо, продължавай да спиш. Ще те отнеса в стаята ти.

Гален. Клепките й бяха толкова тежки, че нямаше сили да ги вдигне.

— Как е Селик?

— Ей сега ще се изправи. Вече е сутрин.

Хладен нощен въздух помилва лицето й, когато Гален я изнесе на двора и Тес се оживи.

— Значи е време да слагаме студени компреси. Така ще облекчим отока.

— Вече започнах със студената вода, докато ти спеше.

— Не исках да заспивам…

— Работи усилено. Заслужаваш си съня.

Тес бавно повдигна ресниците си. Лицето на Гален беше непосредствено над нейното. Тя се вгледа замечтано в остро изсечените скули и добре оформените устни и сякаш ги видя за първи път. Големите тъмни очи доминираха на лицето и не позволяваха да се забележи останалото.

Гален сигурно усети изпитателния й поглед и я погледна право в очите.

— Спи, килен — усмихна се меко той. — Всичко ще бъде наред, обещавам ти. Имай ми доверие.

Тес си припомни непоколебимата му решителност, припомни си и спокойната нежност, с която даряваше Селик, и си каза, че наистина може да му има доверие. После затвори очи и отново заспа. На сигурно място. В прегръдките на Гален.

 

 

Венчавката на Тес и Гален бе извършена в три часа на следващия ден от отец Франсис Деслепс, в катедралата на Светия Спасител. Гален живееше според мюсюлманските обичаи, но беше християнин… и ужасно много се понрави на отец Деслепс. Така успя да получи извънредно разрешение за венчавката, без необходимото трикратно обявяване и без останалите формалности.

Тес се чувстваше странно, коленичила до Гален пред олтара. Опитваше се да се успокои с мисълта, че с всеки друг мъж би се чувствала по същия начин. Тъй като човек се жени само веднъж, надали щеше да има възможност да свикне с тази церемония. Тя се усмихна.

— Усмихваш се вече от доста време — отбеляза Гален, след като благодариха на свещеника и закрачиха по широкия проход към портала. — Смея ли да попитам, кое е толкова забавно?

— О, просто си помислих, че е съвсем естествено да се чувствам странно. Все пак женитбата става само веднъж в живота.

— Става? Звучи, сякаш бракът е природно явление. — Той улови ръката й, за да й помогне при слизането. — Не е изключено да се омъжиш повторно. Животът в Седикан не е много сигурен, а богатите вдовици са много търсени.

— Няма да се омъжа втори път — отговори уверено Тес. — Защо да влизам доброволно в този капан? Животът ще бъде много по-приятен без съпруг, който да ми пречи.

— Съпрузите могат да бъдат и полезни.

— Искаш да кажеш, че осигуряват някаква защита? Мога да си наема достатъчно слуги, които да ме пазят.

Мъжът й помогна да се качи в чакащата пред църквата карета.

— Нямах предвид защитата. Говорех по-скоро за… съвместния живот.

— Повечето съпрузи не разбират нищо от съвместен живот. Те са толкова заети да преследват чуждите жени, че не им остава време да общуват със съпругите си. — Тя се облегна назад. — Не, жената се чувства много по-добре сама. Съпругът е досаден и й създава само ядове.

Мъжът също се облегна назад и на лицето му се появи усмивка. Каретата потегли с рязък тласък.

— Ще видим, дали ще продължиш да защитаваш това становище. Сигурно има и други причини, поради които хората се женят и живеят заедно.

Тес го изгледа учудено.

— Причините са чисто практически. Мъжът иска да е сигурен, че ще има наследници, а жената не може да допусне бащата на децата й да я изостави, след като първата страст е угаснала.

Тъмните очи оставаха неподвижни.

— Така било значи?

Тес кимна утвърдително.

— Разбира се. Самият ти го знаеш най-добре. Мога да се обзаложа, че си забравил напълно и лейди Камила и останалите, след като си постигнал онова, което си искал от тях.

— О, не, от време на време се сещах за тях.

— Така ли? — намръщи се Тес. — И кога?

— Винаги когато тялото ми пожелаваше жена.

Тя поруменя и побърза да отмести поглед.

— Това не означава да мислиш за някого, то е само похот. — Тя се приведе и погледна през прозорчето. За щастие гледката й беше позната. — А, ето го интересното ресторантче… Помолих Саша да ме заведе, но той отказа. — Тя се обърна към Гален: — Ще идем ли да вечеряме там… днес? — И побърза да добави: — Но, само ако Селик е добре.

— Разбира се, сватбеното тържество трябва да почака, докато оздравее Селик.

— Защо се подиграваш, Гален? И двамата знаем, че церемонията е без значение.

— Напротив, тя има огромно значение.

Тес реагира с нетърпелив жест.

— Знаеш какво искам да кажа… Важен е само съюзът. Ще ме заведеш ли на пристанището?

— Защо не? Дължа ти поне една вечеря за грижите, които положи за Селик, и се надявам преживяването да бъде интересно.

 

 

— Харесва ми — заяви Тес и отново зарея поглед към шумното множество. Дъските на пода бяха стари и разкривени, окачените по стените лампи бълваха пушек, който пареше на очите и оцветяваше въздуха в синьо. — Не е ли вълнуващо, Саша?

— Не биваше да идваме тук.

— Разбира се, че биваше. — Тя хвърли дяволит поглед към Гален, който й държеше стола. — Сега съм омъжена жена и имам пълното право да ходя, където искам. Правилно ли е това, господарю мой?

— В известни граници. — Лицето на Гален остана безизразно, докато оглеждаше помещението. — Макар да виждам твърде малко неща, които биха послужили като препоръка за заведението.

— Как можа да го кажеш! — Тес опря скритите си в ръкавици ръце на разнебитената маса. — Тук е просто божествено, а яденето със сигурност ще бъде много вкусно.

— Дано само няма хлебарки — промърмори Саша, седна до Гален и махна на една набита келнерка.

— Дори на кораба нямаше хлебарки в яденето. Храната беше доста еднообразна, но поне готвачът беше чист, а и съм сигурна, че… О, тази жена сигурно е проститутка? — Тес изгледа любопитно светлокосата жена в затворена зелена рокля, седнала в скута на един моряк. — Симпатична е, не мислите ли?

— По-симпатична от повечето от нейната порода — отговори Саша, докато келнерката без церемонии постави на масата три чаши и ги напълни с червено вино от кожения мях, който висеше на врата й.

— Порода ли? — попита намръщено Тес. — Тази дума не ми харесва. Сякаш жената е кон или крава.

Саша прогони келнерката с рязък жест, без да сваля очи от огромните й гърди, надничащи от дълбокото деколте.

— Трябва да признаеш, че има известна прилика.

— Нищо няма да призная. Тя е жена, а не животно. Продава се, защото няма друга възможност да се препитава.

— А какво ще кажеш за Паулина? — попита тихо Гален. — Тя непрекъснато сменя мъжете.

— Паулина не е уличница, тя е… — Тес спря и се замисли. — Не е много умна й няма други интереси. Може би го прави, за да не скучае.

Саша едва не се задави с виното си.

— Възможно е. Със сигурност го смята за приятен начин за прекарване на времето.

Тес знаеше, че двамата й се присмиват, но това не я тревожеше. Темата за физическото удоволствие не я интересуваше, макар че проявяваше известно любопитство. Но тук беше твърде интересно, за да си губи времето с баналности.

— Гладна съм. Няма ли да вечеряме?

— Разбира се — отговори с потръпващи устни Гален. — Дълг на всеки съпруг е да… да задоволява апетита на съпругата си.

 

 

— Престани, Саша! — захихика безпомощно Тес, когато братовчед й я завъртя в кръг и се понесе с нея през двора на гостилницата. — Прекали с пиенето. И двамата ще свършим като жалка купчинка на земята.

— Ти ме обиждаш — отговори със засегната физиономия Саша. — Да не мислиш, че виното не ми понася? Имаме повод за празнуване и аз съм извънредно щастлив.

— Ти си извънредно пиян — усмихна се снизходително Тес и го побутна към вратата. — Така си се развеселил, та човек може да помисли, че става въпрос за собствената ти сватба.

— Празнувам, защото не се женя аз. — Усмивката на Саша угасна, от очите му бликнаха сълзи, пръстите му нежно помилваха бузата й. — Бедното ми момиченце…

— Тя се държи по-добре от теб — обади се Гален, който ги беше настигнал. После блъсна вратата и продължи: — Ела, ще ти помогна да изкачиш стълбите.

— Не е нужно. — Саша направи огромен скок през вратата в посока към стълбището. — Мога и сам… — Спъна се още на второто стъпало и се просна в цялата си дължина.

— Можеш и сам да паднеш на носа си.

— Само се спънах — обясни с достойнство Саша. — Как да виждам стълбите, като са запалили само една свещ?

— Странно, защо аз нямам затруднения с виждането. — Гален му помогна да се изправи и го прихвана през кръста. — Имах си достатъчно грижи със Селик и нямам намерение да се занимавам с още един пациент.

— Да не ме сравняваш с кон?

— Само когато си трезвен. В пияно състояние ми напомняш на камила, полудяла от слънчевия пек.

— Сипеш обида след обида.

— Какво очакваш от един варварин? — Гален тръгна нагоре по стълбата. Саша се облегна на него с цялата си тежест и тихо затананика.

— Да повикам ли слугата ти? — попита Тес.

— Саша вече не пътува с прислуга. — Гален спря за миг, за да премести хватката, и преметна ръката на Саша през рамото си. — Когато сме на път, Саид се грижи и за двама ни.

— Наистина ли? — Тес затвори входната врата и проследи с поглед изкачването им. — Колко странно. — По-рано братовчед й пътуваше само с голяма свита, състояща се от готвачи, камериери и коняри.

— Никак не е странно. Когато прекосяваш пустинята, слугите само ти се пречкат. — Гален стигна до площадката и хвърли поглед към нея. — Иди в стаята си. Ей сега ще дойда.

Тес усети как усмивката замръзна на устните й. Побиха я ледени тръпки.

— Ти ще дойдеш?

— Разбира се.

— Разбира се — промърмори тя. Нима беше очаквала нещо друго? Все пак това беше сватбената й нощ. Детето беше част от споразумението, а тя не беше някоя глупачка, която няма понятие как става зачеването. Но той беше казал, че ще й даде време и тя си мислеше…

— Тес — проговори тихо и през рамо Гален, — иди в стаята си.

Тес кимна смутено и буквално полетя нагоре по стълбите, като едва не събори двамата мъже, за да стигне по-бързо в стаята си. Не биваше да допуска разочарованието й от Гален да я надвие. От опит знаеше, че много малко мъже удържат на думата, дадена пред жена. Затвори вратата и се облегна на нея с лудо биещо сърце. Страните й пламтяха като в треска. Когато свикнеше с него, любенето сигурно нямаше да й изглежда толкова ужасно. Нали Паулина се наслаждаваше на всяка нощ! Тес често я бе чувала как умолява мъжа по-скоро да я люби.

Но тя не беше Паулина.

Все пак бе дала съгласието си и трябваше да спази своя дял от уговорката.

Да се съблече. Това беше част от ритуала. За да се приготви за акта, трябваше да свали дрехите си. Гален трябваше да я завари гола.

Тес въздъхна дълбоко и се отблъсна от вратата. Пръстите й се заеха да разкопчават безбройните перлени копченца по гърба на царевичножълтата рокля.

Само след пет минути беше гола-голеничка и лежеше свита на кълбо под завивката. В стаята беше топло. Значи нямаше причина да трепери. Всичко щеше да мине добре. Паулина харесваше това, а жената в кръчмата очевидно нямаше нищо против мъжете да опипват гърдите й…

Вратата се отвори. Гален спря за миг на входа, вдигна лампата, която държеше в ръка, и като видя, че Тес се е свила уплашено до тежката дъбова табла в горния край на леглото, неодобрително стисна устни.

— Чудесно е да имаш толкова отзивчива невеста. Признавам, не очаквах да те намеря толкова покорна.

— Не съм покорна. — Гласът й трепереше и тя не съумя да отговори спокойно. — Това изобщо не ми харесва.

Недоволната му физиономия се разведри.

— Защо тогава се подчиняваш?

— Това не е подчинение. Това е въпрос на чест. Не можем да имаме дете, ако не те приема в тялото си.

— Разбирам. — Гален затвори вратата зад себе си. — Доколкото си спомням, аз ти казах, че ще изчакам с консумирането на брака.

— Одеве обаче каза… — Заля я вълна на облекчение. — Помислих си, че си променил намерението си.

— Държа на обещанията си. Ти си първата, която ще узнае, когато променя решението си. — Той остави свещника на масата, съблече жакета си и го преметна на един стол. — Нямам намерение да те принуждавам.

— Тук не става въпрос за принуда. Споразумението си е споразумение.

— Сигурно съм луд, но предпочитам страстта пред покорното търпение. — Гален разхлаби колосаната си вратовръзка и побърза да се освободи от нея. — Не ми харесва представата, че ще се налага да изтърпяваш всяко докосване със здраво стиснати зъби.

— Не мога да ти обещая страст. — Тес се уви още по-плътно в завивката. — Не мисля, че ще ми хареса. Трябва да призная, че всичко това малко ме обърква. Паулина го харесваше, но аз съм виждала кобили, яхнати от жребци, и те не изглеждаха никак… — Тя спря и затърси правилната дума. — Мисля, че не им беше приятно.

— Приятно? — усмихна се Гален. — Е, според мен това не е най-подходящата дума. Не мога да ти обещая, че ще мине без болка, но съм сигурен, че ще го намериш интересно. — Той разкопча ризата си и я свали. — Като ти покажа как става.

Погледът й бе привлечен от мощните мускули по раменете, ръцете и гръдния кош, после продължи към черния триъгълник на гърдите, изчезващ в колана на панталона. Кожата му блещукаше като бронз. Усети странно потръпване в стомаха.

— Защо се събличаш, щом няма да спиш с мен?

— За да си легна.

— При мен? Защо? Нали си имаш стая?

Устните му потръпнаха.

— За разлика от тамровианските аристократи, семейните хора в Заландан спят не само в една стая, но и в едно легло.

— Колко странно. Бих казала, че това лишаване от личен живот е истинско предизвикателство. — Тес вдигна рамене. — Е, смятам, че ще свикна.

— Със сигурност. Махни завивката.

Тес се вкамени и го изгледа с широко разтворени очи.

— Какво?

— Седни и махни завивката. Искам да те видя.

Страните й пламнаха.

— Не разбирам, защо е нужно да ме гледаш, след като няма да правиш нищо.

— Имам определена цел. Свали завивката.

Тес се принуди да разтвори ръка и да смъкне завивката до бедрата си. После вирна упорито брадичка и го погледна в очите, макар да имаше чувството, че в тялото й бушуват пламъци.

— Какъв е смисълът да се разголвам? Не съм красавица като лейди Камила. Сигурно няма да ти достави удоволствие да ме гледаш.

— Не, ти не си Камила. — Гален спря поглед върху раменете й, после продължи към гърдите. — Често малкото бижу притежава по-красиви диаманти.

— А понякога диамантите са толкова малки, че не може да се различи красиви ли са или не. — Тес едва дишаше. Гърдите й се втвърдиха и сякаш набъбнаха под погледа му. — Мога ли вече да се завия, господарю?

Мъжът бавно поклати глава, без да сваля поглед от гърдите й.

— Не мисля. Установявам, че сме постигнали напредък.

— Накъде вървим?

Гален се усмихна.

— Е, целта е да свикнем един с друг. От днес нататък ще спиш гола в леглото ми, а аз ще те милвам и ще те докосвам, където си искам. — Той се отпусна на креслото до вратата, свали левия си ботуш и го хвърли на пода. — Коленичи на леглото с лице към мен.

Тес не го погледна. Отметна завивката и застана на колене, обърната към него.

— Не вярвам да изпиташ удоволствие. — И десният ботуш бе захвърлен на пода. — Мисля, че го правиш, само за да се засрамя.

— Не ти ли харесва да те гледам?

— Даже ми е неприятно.

— Не бива да се чувстваш неловко. Ти си толкова възбуждаща.

Тес презрително изпухтя.

— Имам ужасна червена коса, очите ми са твърде големи за лицето и…

— Имаш най-прекрасните гърди и крайници, които някога съм виждал.

Тес пое шумно въздух, но не отмести поглед от стената зад рамото му.

— Не ми ли вярваш?

— Не — преглътна с мъка тя.

— Значи трябва да ти го докажа. Я ме погледни.

Погледът й се отдели неохотно от стената. Той стоеше пред нея, естествен в голотата си, леко разкрачен, истинска статуя от бронз и черно дърво.

Очите й се разшириха от учудване, когато погледът й се плъзна надолу по мускулестото тяло и откри възбудената мъжественост. Гален проследи погледа й.

— Ето доказателството — промълви тихо той.

— Изглеждаш различен.

— Различен от… кога?

— От нощта, в която те видях гол.

— Тогава беше дете — засмя се задавено мъжът. — Освен това ме видя след, а не преди или по време на забавлението. Доказателството невинаги е видимо. — Той спря за миг и продължи: — Макар че днес положих всички усилия да се овладея. — Той вдигна свещника и пристъпи към Тес.

Тялото й се скова, очите й не се откъсваха от лицето му.

— Чуй ме добре — заговори тихо Гален. — Аз наистина те намирам желана, толкова желана, че чак усещам болка. — Той спря пред нея и остави свещта на нощната масичка. — Още ли се съмняваш?

Тес не можа да промълви нито дума. Мъжът протегна ръка и докосна косите й с неизказана нежност.

— Толкова си крехка — зашепна той. — Миналата нощ те гледах и непрекъснато си мислех колко си тясна. Винаги, когато те гледам, се втвърдявам и се питам…

Тес имаше чувството, че се дави. Той едва я докосваше, а тя цялата тръпнеше — дланите, връхчетата на гърдите, дори стъпалата й. С мъка откъсна поглед от лицето му.

— Съмнявам се, че си подхождаме.

— Ти знаеш по-добре. Жената е създадена да приеме мъжа в себе си. — Ръката му се плъзна към гърлото й. — Създадена е да пожелае мъжа. Може и да ти се струва, че кобилата не получава нищо от акта на оплождане, но не си ли виждала как тя се устремява срещу жребеца, как отмята глава и размахва опашка? — Палецът му притисна извивката на врата й и Тес разбра, че иска да усети пулса й. — Знаеш ли колко искам да видя и теб такава?

Тес беше толкова шокирана, че едва не се задави.

— Аз не съм животно.

— Не исках да те обидя. Понякога използвам груби думи. — Ръката му се отдели от тялото й. — Още не съм се съблякъл. Помогни ми.

Тес го изгледа объркано. За какво говореше? Нали вече беше гол?

Мъжът се обърна с гръб към нея.

— Панделката, която държи косата ми. Развържи я вместо мен.

Тес се надигна и заразвързва с треперещи ръце черната кадифена панделка. Гърдите й докоснаха топлия му гръб и тя усети как по тялото му пробяга тръпка. Опита се да стои по-далеч от него, но като развърза възела, отново го докосна. Този път тръпките разтърсиха не само неговото, но и нейното тяло. Гърдите я боляха, зърната им бяха твърди като камъчета, между краката й нещо странно пулсираше. Какво ставаше с нея?

— Не мога… Направи го сам.

— Не. — Гласът му звучеше дрезгаво. — В Заландан е обичай да го прави съпругата. Това е знак, че тя единствена има правото да освободи мъжа си.

Ала този жест не освободи напрежението на Тес. С всеки миг, който отминаваше, чувството, че Гален я е завладял изцяло, се засилваше. Най-после успя да издърпа панделката от косите му. Хвърли я на масичката и с облекчена въздишка се отпусна на пети.

— Успях.

Мъжът разтърси глава и остана с гръб към нея. Светлината на свещите се отразяваше в блестящата черна коса, която стигаше до раменете, и огряваше потръпващите мускули на гърба. Внезапно Тес усети диво желание да протегне ръка и да докосне вълнуващите се мускули, да зарови пръстите си в гъстата коса и да го привлече към себе си.

Гален се обърна и я погледна право в очите — едър, див необуздан. Очите му искряха, един тъмен кичур беше паднал на лицето му. Ноздрите му се разшириха и той поглади подчертано бавно двете си бедра в открита покана. Тес се задъха, мускулите на корема й се свиха. Той не я беше докоснал, а тя имаше чувството, че я е привлякъл към себе си с един-единствен чувствен жест.

— Желанието може да събуди в нас животното, килен, и се надявам скоро да го разбереш. — Той пое дълбоко въздух и затвори очи. — Господи, дано е скоро…

След малко отвори очи и се отдръпна. Наведе се и духна свещта.

Тес искаше да почувства облекчение, но тъмнината само засили усещането за ранимост.

Виждаше тъмните очертания на едрата мъжка фигура, усещаше мириса на тялото му.

— Легни си. — Тихият глас на Гален трепереше от възбуда. — Вече не издържам. За днес е достатъчно.

Но той още не е започнал, помисли си объркано Тес. Докосна само косата и шията й, разгледа тялото й и промълви няколко думи за желание и копнеж. Защо отново я обзе чувството, че е окована в златни окови?

— Веднага!

Тя се пъхна под завивката и се премести в другия край на леглото. Само след миг усети как дюшекът поддаде под тежестта му.

Той лежеше до нея, без да я докосва, напрегнат и възбуден.

Тя лежеше до него с лудо биещо сърце и странно пулсиращи слабини.

— Не разбирам какво означава това — произнесе със запъване тя. — Защо?

Гласът му беше задавен, дъхът му идваше на тласъци в мрака.

— Или ще те взема, както аз искам, или изобщо няма да те взема.

— Става въпрос само за детето. Каква разлика има?

— Разликата е голяма. — Гален мълча дълго. — Ние сме двама цивилизовани хора. Аз няма да играя ролята на жребец. Ти не си кобила. — Той отново млъкна и когато пак проговори, тонът му беше разгорещен и отчаян: — Защото не съм варварин, за бога.