Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (9)

Девета глава

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 04:48:29

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Предния ден Конрад не се беше докоснал до компютъра. Подобно въздържание никак не му беше присъщо. Успя да смени повредения кабел към микровълновата антена на склона зад хижата, после се изкачи високо в планината. Прекара часове в безплодни опити да открие леговището на пумата, която живееше наоколо. Попадна само на няколко следи от лапите и видя дългите дири там, където беше влачила опашката си през топящия се сняг. В крайна сметка остана доволен, че не е намерил жилището й. Планинският цар имаше право на свой живот.

Нали Конрад беше избрал планината по същата причина.

И нищо на света не можеше да го накара да се забърка в тъпите социални проблеми на агент Ръсел.

Следобед пъхна няколко сандвича и термоса с кафе в малката си раница, измина половин миля по протежението на каньона и продължи нагоре към хижата на съседа си от Чикаго. От време на време предприемаше този поход. Не само за да не губи форма. Трябваше да се увери, че никой не е влизал в хижата.

Всичко си беше наред. Вратата и прозорците бяха непокътнати. Миещите мечки редовно обикаляха наоколо в търсене на нещо за ядене из боклуците. Няколко сойки и свраки прелитаха от дърво на дърво и разтревожено крещяха при вида му.

Хижата беше подобна на неговата. През прозорците се виждаше, че вътре още не е напълно завършена. Мъжът от Илинойс идваше за две-три седмици през лятото и уплътняваше времето си с ремонта.

Конрад седна на верандата и извади обяда си. Започна да вали. Снегът непрекъснато се засилваше. Тежките мокри снежинки бързо покриваха земята. Помисли си, че сигурно от такъв сняг стават най-хубавите снежни топки. Всъщност нямаше никаква представа. Като дете никога не беше участвал в редовните зимни битки на улицата. Приятелите му обикновено бяха на другия край на телефонната линия.

На поляната излязоха шест сърни. По-точно четири кошути с две малки. Пристъпваха бавно и пасяха малкото останала трева. Забелязаха го едва когато стигнаха на десетина метра от верандата. И шестте сякаш го видяха едновременно. Трепнаха уплашено, но не побягнаха. Конрад седеше абсолютно неподвижно. Държеше наполовина изядения си сандвич в ръка и не помръдваше. След малко те продължиха да пасат. Две от сърните усърдно скубеха листата на червения храст френско грозде.

Лятото беше сухо и повечето от дивите животни вече се бяха преместили по-надолу в планината. Конрад с мъка приемаше фактите. Голяма част от Колорадо, от Форт Колинс на север до Колорадо Спрингс на юг, се заселваше с шеметна бързина. Новите поселища никнеха като гъби почти всяка седмица. Заедно с тях се появяваха и нови улици, шосета, магистрали. Броят на убитите по пътищата животни — бобри, лосове, диви овце — непрекъснато нарастваше. Гладните пуми все по-често стигаха чак до покрайнините на Денвър.

Конрад остана на верандата и в продължение на четиридесет минути неподвижно наблюдаваше сърните и падащия сняг. Нямаше закъде да бърза. Скоро сърните напуснаха поляната и изчезнаха в обраслата с дървета клисура. Четиридесет минути той си наложи да не мисли нито за агент Ръсел, нито за Ренегата.

Накрая събра хартиите от сандвичите, вдигна пластмасовата чашка и ги пъхна обратно в раницата. Отправи се към дома, като със задоволство тътреше краката си през тънкия слой сняг, покрил земята. Каньонът, по който вървеше пътеката, изглеждаше недокоснат от отровата на човешкия свят. Надяваше се това да си остане така.

Когато се прибра, хвърли шубата и ботушите и веднага се зае с почистването на хижата. След цял час неуморна работа с парцала, четката и прахосмукачката стаята светна. Той смени чаршафите, изпра мръсното бельо и кърпите в умивалника на кухнята и ги просна навън да се сушат. После прочете няколко страници, стопли си малко чили за вечеря и изгледа новините. Легна си рано.

И се събуди в четири часа сутринта.

Опита се да заспи отново, но не успя. Стана, навлече си дънките, тениска и пуловер с надпис в подкрепа на Аризонските диви котки. Обу си дебели вълнени чорапи и запали печката. Докато огънят се разгори, свари кафе, седна пред прозореца и се загледа в тъмнината. Снегът продължаваше да вали. Вече беше натрупал петнадесетина сантиметра. Чувстваше се отлично, после си спомни, че чаршафите и кърпите все още са навън. Нищо, все някога ще се изсушат.

Наля си кафе в голямата керамична чаша и започна да крачи нагоре-надолу пред печката. Стаята вече се затопляше.

Можеше да почете още малко. Оставаше му почти половината от последния роман на Стивън Кунц.

— О, по дяволите! — изпъшка той, мина през банята и влезе в стаичката с компютрите.

Третият беше включен, за да може да получава електронната си поща и други съобщения. Включи и останалите и се настани удобно на мекия си стол.

Остави чашата върху малката масичка и прегледа пощата си, докато компютрите загреят. Имаше шест съобщения за „чатлас“. Нито едно не беше кой знае колко спешно.

Около десетина минути се колеба дали да използва новия телефонен номер. Връзката щеше да му излезе доста солено, тъй като трябваше да мине през Ингълуд до „Портъл Ком“ в Купъртино, Калифорния. Телефонната линия, която използваше, можеше да бъде проследена до Ингълуд, но оттам следите се губеха. Все още никой не подозираше намесата на Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн в телефонните системи на страната.

Той набра номера и на екрана веднага светна въпросът:

Влизане в системата?

ренегат

Код за достъп?

откриване на сметка

Минават няколко секунди. Машината проверява досието и телефонния му номер.

Прието. Напишете кода за достъп.

46blip64

Това ще бъде вашият код за достъп в системата, освен ако не решите да го промените.

Добре дошли в „Портъл Ком“.

Получава достъп до Интернет. Няма да ходи далеч. Това беше първата му разходка под името Ренегат от четири години насам. Само ще провери бюлетините.

Добре дошли в „Блу Брадърс“.

Имате три възможности:

Да оставите съобщение.

Да прочетете адресирано съобщение.

Да разгледате.

Ще разгледа.

Използва клавиша със стрелка надолу, за да прочете съобщенията. Пълни глупости. Някои идиоти си мислеха, че са дар за жените, щом те не могат да ги виждат. Нищо от „луръс“. Сигурно тя използваше идентификатор, който не издава пола й, точно за да избегне посланията на тези идиоти. Повечето от жените, нови за мрежата, не бяха запознати с капана, който криеше адрес с името шарън или линда. Луръс беше друга работа. Само че беше изтрила всичките си съобщения. Сделката си е сделка. Имаше реклама на някаква нова мрежа. Глоубнет на „Компсистемс“ от Атланта. Гарантирана безопасност? Как не! Да проверим тогава.

[email protected]

О! На екрана се появява рисунка. Хубава малка пеперуда.

„Компсистемс“

Атланта, Джорджия

 

Вие сте на входа на мрежата Глоубнет, създадена и притежавана от „Компсистемс“.

 

□ Въвеждане на парола

□ Информация за системата

□ Откриване на абонамент

Използваме мишката, избираме Информация за системата и щракаме. Изображението се стопява, точките постепенно се събират и оформят думите. Не е лошо.

Глоубнет предлага на търговските предприятия и на индивидуалните потребители безопасност на цялата информация, която се придвижва в системата. Имаме сателитна връзка с британски, европейски, африкански и азиатски мрежи, които използват същите технологии. Глоубнет предлага световни комуникации и трансфер на информация и МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ИНТЕРНЕТ.

Сигурността е гарантирана с кодиране на информацията още при самото й създаване, а не при прехвърлянето й. Тя може да се декодира само от приемника. Софтуерният пакет на „Компсистемс“, предлага няколко нива на сигурност: при създаването сигурност на системата (защитна стена) и при самия вход (вторична защитна стена).

Софтуерът на „Пелъс Гард“, създаден от „Компсистемс“, е лицензиран и се предлага на потребителите при първоначална такса 150$.

Таксите за учреждения и търговски организации са 10$ на месец при петнадесет часа употреба, и по 2$ за всеки час повече. За частни лица месечната такса е 7$ за първите петнадесет часа и по 1,5$ за всеки час след това.

При телефонни услуги за по-големите пазари, плюс още 800 номера за отдалечени пазари, таксите за достъп ще бъдат равни на цената на местната телефонна услуга. Повече информация може да се получи от „Компсистемс“ на телефон (404) 555–2266 и факс (404) 555–2267. Сметки могат да бъдат откривани веднага от главното меню. Нови сметки ще се откриват извън мрежата с обаждане по телефона или информация за кредитната карта. Когато сметката е открита и софтуерът е инсталиран, данните за кредитната карта могат абсолютно безопасно да се движат по мрежата.

 

□ Главно меню

□ Изход

Не звучи лошо. Тези момчета моментално ще лапнат пазара. Тогава да изравним точките. Към главното меню! Щрак! Въвеждане на парола. Щрак!

Моля, въведете паролата!

???

Свързваме първия и втория компютър за по-голяма мощност. Избираме устройство G и търсещата програма. Програмата е заредена, готова да намери какво се крие зад „???“ — поредица от букви или цифри. Тя проверява три комбинации всяка наносекунда. Понякога процедурата отнема пет-десет минути, друг път час или два. Няма закъде да се бърза. Времето е…

Съжалявам, приятелче! Програмите за дешифриране на кодове не вървят в Глоубнет.

Достъпът е отказан.

Думите останаха на екрана само три секунди, колкото да ги прочете, и изчезнаха.

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 10:07:51

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Директорът на централното разузнаване беше изключително интересен човек с кариера в дипломацията и политиката. Той беше педантичен по отношение на облеклото си и абсолютен перфекционист. Ето защо недостатъците на другите често го разочароваха. А когато тези други бяха негови началници, той страдаше още повече, защото нямаше възможност да поправи грешките им.

Питър Мартин знаеше, че директорът има невероятен ум. Но за неговата професия това беше съвсем естествено и задължително изискване. Той непрекъснато пришпорваше армията асистенти и секретарки, които работеха за него във Вашингтон и Ленгли.

Двамата седяха край масата в огромния кабинет на директора. Мартин току-що го беше информирал за подробностите около срещата в Лондон.

— Да, добре. Какви са впечатленията ти, Питър?

— Жувармов е много нервен, но едва ли защото крие нещо.

Директорът вдигна добре оформените си вежди.

— Нима си подозирал руснаците?

— И още ги подозирам, до доказване на противното. Но генералът просто се притеснява да работи с нас. Вайзнер, представителят на Израел, е прекалено млад. И неопитен. Голоаз, е, знаете. Хенри Содъби прави всичко възможно, за да се хареса. Далеч не е толкова опасен, колкото са например шефовете му.

— А под повърхността?

— Две неща. Първо, те искрено са загрижени и уплашени след компютърните инциденти, въпреки че правят всичко възможно да го скрият. Предполагам, че натискът е страхотен.

— Белият дом е под обсада — каза директорът. — Всички институционни и корпоративни шефове чукат на вратите. И, разбира се, президентът чука на моята. Какво е второто?

— Вайзнер говори с мен след срещата. Иска да пипне програмата за себе си.

Директорът не беше изненадан.

— Да, Питър. Мисля, че точно това става и в министерството на отбраната. Те продължават да се спотайват, но мисля, че това е една от причините, поради която не искат да работят с нас.

— Да, същото ми хрумна и в самолета вчера. Изправили сме се срещу някого, може би цяла организация с невероятен софтуер. И най-секретните кодове явно не представляват никакъв проблем.

— Невероятно наистина — съгласи се директорът.

— Предполагам, че и ние, и Агенцията за национална сигурност не бихме имали нищо против да го притежаваме.

— Без съмнение.

— Какво да правя тогава? — попита Мартин.

Директорът огледа лявото си копче за ръкавели, изтри полираната златна повърхност с палеца си и вдигна глава.

— Ако се вярва на думите на президента, нашата първа работа е да хванем кучия син. Това е задача номер едно. Няма да обръщаме внимание на администрацията.

— Ами ако случайно успеем да се докопаме до софтуера? Да кажем, преди Пентагона?

— Това е задача номер две.

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 10:19:20

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана

Нат Грей пристигна по-рано в залата за конференции в „Хувър“ и прекара десетина минути в разговор с някои от членовете на комитета, преди да пристигне Ръсел. Хауърд Зоерн от федералната комуникационна комисия се пошегува, че оплакванията, които комисията е получила, били толкова много, че се наложило да отворят нова база данни. За нейното съществуване не били взети никакви мерки за сигурност с тайната надежда, че някак случайно ще бъдат изтрити. Брус Бауърс се оплака от постоянния натиск, който оказваха влиятелни бизнесмени и политици върху Министерството на търговията.

Ръсел също изглеждаше доста обезпокоена. Беше облякла поредния си костюм, този път с цвят на карамел. Нат се възхити от начина, по който подчертаваше тялото й. После си спомни за дънките и карираните ризи на Джорджия и реши, че небрежният й стил му харесва повече.

Когато Ръсел се появи, всички се придвижиха към масата и заеха местата си.

Заседанието започна с преглед на дневния ред. Питър Мартин отсъстваше.

Ръсел представи Грей:

— Ако още ле сте се срещали, Нат работи като консултант за Бюрото. Ние много ценим неговия опит. Както разбирам, Нат, твоята нова мрежа е била активирана вчера.

— Да. През последните няколко дни бях много зает.

Което си беше абсолютно вярно. След завръщането си от Атланта в Ню Йорк почти не беше спал. Но Глоубнет вече беше факт и парите започваха да се стичат, макар и не в количествата, които беше очаквал.

— Предполагам, че още не сте се сблъсквали с проблема, който засегна Интернет?

Грей огледа мъжете край масата и обясни:

— Трябва да знаете, че Глоубнет няма никаква връзка с Интернет. Нашата програма за сигурност е истинско произведение на изкуството. Не съм уведомен за възникването на такива проблеми, но съгласете се, че мрежата съществува едва от двадесет и четири часа.

Грей се въздържа от коментар за състоянието на продажбите. Ако някой искаше повече информация, трябваше да попита. В крайна сметка като консултант на Бюрото не можеше да си позволи да проявява лични търговски интереси.

— Има ли нещо друго? — попита тя.

— Преди два дни прекарах известно време с компютърните специалисти на „Чейс Манхатън“. — Той разказа за засичането на програмата за трансфер на фондове. — Накрая успяхме да открием нещо много интересно.

Вероятно знаете, че по-голямата част от вирусите се вкарват в системата като файл, който често се прикрепва към някоя програма или поддиректория, вече съществуваща в компютъра. Обикновено това са скрити файлове, тоест те не могат да се открият, когато потребителят преглежда съдържанието. В „Чейс“ не успяхме да открием никаква промяна в програмата за трансфер на файлове. Нямаше и скрити файлове. Така че от целия обем на дисковото пространство извадихме онази част, която използват оперативните системи, приложните програми и файловете с данни. Получи се разлика от почти двадесет мегабайта.

Рикардо Веласкес, експертът от Агенцията за национална сигурност, сви ъгълчетата на устата си. Вероятно това вече му беше известно.

— За система с размерите на „Чейс“ този обем е незначителен. Страхувам се обаче, че е от изключителна важност. Според нас — продължи Нат — към главната оперативна система като тумор е прикрепена скрита директория.

— Невидима, но не съвсем, така ли? — попита Веласкес.

— Да. Предполагам, че в тази скрита директория има програма, която наблюдава останалата част от системата и се намесва, когато някой прецени за нужно.

— А не убеди ли хората от „Дейс“ да се преместят в твоята нова мрежа? — попита Брус Бауърс.

Грей се усмихна.

— Може и да съм. Подозирам обаче, че няма да успеят да напуснат сегашната си мрежа без сериозни последици.

— Нали не си опитал да изтриеш скритите файлове? — попита Ръсел.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Освен това хората от банката се притесняват, че могат да изгубят всичко само ако опитаме. Засега не сме предприели нищо. Ще продължат работата си и така. В крайна сметка с програмата за трансфер на фондове отново всичко е наред.

— Допускате ли — попита Гари Хамър, — че същото се е случило и със системите на електроцентралата „Нортуест“? Електричеството беше прекъснато за десет часа, но за това време сенаторите от района са получили десет хиляди телеграми, факсове и телефонни обаждания.

— Повече от сигурно е! — отговори Грей. — Може би няма да е лошо този комитет или ФБР, или някое друго учреждение да изпрати съобщение, в което да обясни на потребителите как да проверят системите си за скрити директории. С необходимата предпазливост, разбира се.

— Веднага ще се погрижа — предложи Веласкес. — Всъщност така само ще потвърдим предупреждението, подписано със символа на намръщеното лице.

— Нат, ще ми нахвърлиш ли най-същественото? — помоли Луан.

— Разбира се.

Нейтън видя как вратата тихо се отвори и в стаята се промъкна Питър Мартин. Всички вдигнаха поглед към него.

— Съжалявам за закъснението. Изникна нещо неотложно.

Луан му се усмихна и му подаде копие от дневния ред. Мартин го взе и се настани на мястото си. Грей забеляза някаква промяна в Луан Ръсел. По време на пътуването им до Кловис тя му беше направила впечатление на студена и решителна жена, напълно отдадена на кариерата си. Дори и тази сутрин тя се държеше доста резервирано. След появата на Мартин поведението й стана съвсем друго. Грей поклати учудено глава. Не можеше да си обясни с какво Мартин може да предизвика подобен ефект. Накрая се върна към обмислянето на поведението на машините. То му беше по-близко.

Грей никога не си беше имал работа с високите етажи на властта. Джером му беше казал, че при наличието на някакъв проблем първата им работа ще бъде да създадат комисия. Така бюрокрацията се оплиташе в собствените си мрежи. Можеха да минат години, преди да намерят изход от ситуацията. Уестин беше уверен, че всички правителства са засегнати в еднаква степен. И беше абсолютно прав. А тази комисия все още се занимаваше с изясняването на собствения си статут.

— Питър — помоли Ръсел, — ти току-що се върна от Лондон. Ще ни кажеш ли какво стана на срещата?

— Разбира се. — Мартин разкопча сакото си и облегна ръце на масата. Той беше от хората, които можеха да носят костюм за хиляда долара толкова естествено, сякаш изобщо не ги интересуваше как точно са облечени. Грей винаги се беше чувствал неудобно в официален костюм, дори и сега, когато можеше да си позволи личен шивач.

Мартин изреди имената на присъстващите на срещата и продължи:

— Всички са се сблъскали със същите трудности като нас. Вече говорихме за това по-рано. Руснаците вероятно са по-малко засегнати, но само защото разполагат с ограничен брой системи и бази данни.

Що се отнася до решенията, вариантите са различни. Британците вероятно ще се заемат с хардуера. Французите ще търсят престъпника. Що се отнася до Жувармов, според мен той просто ще изчака да види нашата реакция. За израелците не съм много сигурен. Като начало решихме да създадем база данни с вероятните заподозрени. Идеята не се различава особено от твоята, нали, Луан?

— Искаш ли копия от файловете ми?

— Да, ако обичаш.

Тя се усмихна:

— Значи французинът ще я кара постарому?

— Така казва. Трябва да се запознаеш с него. Мисли, че може да се търси елемент на пацифизъм.

— О?!

Мартин им разказа за случилото се в Международния червен кръст.

— Било е подписано със символа на намръщено лице? — учуди се Зоерн. — Точно както и предупредителното съобщение.

— Не съм видял съобщението, но мисля, че символът е същият.

Грей каза:

— Не знам дали е насочено срещу войните, но по някакъв начин засяга общественото съзнание. Спомнете си за инцидента в Литъл Рок с членовете на Ку Клукс Клан.

— Или голф клубовете в Палм Спрингс — допълни Гари Хамър.

— Може да се наложи да разширим кръга на заподозрените — съгласи се Ръсел. — Току-що получих доклада на отдела по поведенчески профили. Пред всеки от вас има копие. Профилът не се различава особено от предвидения. Отделът не смята, че нашият човек има някакво отношение към мира.

— Докладът ще стесни ли обръча около престъпника? — попита Брус Бауърс.

— Възможно е. Още не знам.

Телефонът в другия край на стаята иззвъня. Веласкес стана и вдигна слушалката. Каза името си, изслуша човека отсреща и съобщи:

— Луан, отделът по компютърни престъпления е останал без базите си данни.

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 04:41:43

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Давид Вайзнер беше прекарал цялата нощ в кабинета си. Успя да подремне за около час след полунощ.

Кабинетът му беше разположен близо до тайната квартира на Централния институт за разузнаване и технология. Той се намираше на гърба на една пътническа агенция във фоайето на „Хилтън“ в Тел Авив. Повечето му приятели и познати смятаха, че Давид работи в туристическата индустрия. Пътуванията му бяха достатъчни, за да поддържат това мнение.

Очите му вече сами се затваряха и той поглеждаше от време на време към кожения разтегателен диван до стената. Едва успяваше да си наложи да върне вниманието си отново към екрана.

Мониторът беше част от компютър Ай Би Ем, свързан само с електрическата мрежа. Информацията на екрана идваше от едно от дванадесетте флопита, предоставени от директора на архивите. При това предоставени с хиляди предупреждения и резерви. Директорът никак не беше доволен от факта, че тази информация може да излезе от прекия му контрол. Вайзнер знаеше, че всъщност данните далеч не покриват всички досиета в института. Базата данни му даваше само онези имена, които са свързани по някакъв начин с компютрите или високотехнологичните престъпления.

Вече преглеждаше досиетата под буква „Т“. До обяд щеше да е приключил. Тъкмо навреме, за да изпрати дискетите до Лондон с куриера на посолството.

На вратата не се почука. Всъщност щеше да е доста странно в четири часа сутринта. Вайзнер чу как в ключалката се превъртя ключ и веднага се разсъни. Стана от стола и отвори чекмеджето, в което държеше беретата си.

В кабинета влезе Исак Липцин и затвори вратата след себе си.

Вайзнер с облекчение се отпусна и затвори чекмеджето.

— Добро утро, Давид. Впечатлен съм, че работиш толкова рано.

— По-скоро късно, шефе. Силите ми са на привършване.

Възрастният човек махна със слабата си ръка към компютъра.

— Как върви задачата?

Давид взе бележника, чиито страници бяха покрити със ситно изписани имена.

— Това са файловете, които изтрих от диска.

Липцин прегледа набързо първата страница и обърна втората.

— Осемдесет имена?

— Да, господине.

— Много добре. Не мисля, че някой трябва да знае за досиетата на тези хора.

Изтритите файлове от дискетите за Лондон включваха имената на учени и администратори, които работеха за някои от най-големите компютърни и софтуерни корпорации в света — „Ай Би Ем“, „Хюлет-Пакард“, „Майкрософт“, „Диджитал“, „Сторидж Дейта“ и други. Вайзнер разбираше защо институтът събира подобна информация и нежеланието на Липцин да популяризира този факт.

Но едва ли само това можеше да бъда причина за личното посещение на шефа в кабинета му, и то по такова време.

— Има ли някакъв проблем, господине?

— Да, така изглежда. Направи ли копия на файловете, преди да ги изтриеш?

— Не. Директорът на архивите ме увери, че това не са единствените екземпляри.

— Да, но това беше вчера сутринта.

— Какво?!

— Изглежда, че сега ти притежаваш цялата ни електронна база данни и току-що си изтрил осемдесет от най-важните ни файлове.

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 19:32:17

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ ИДЕНТИФИКАТОР: :-(

Секция?

A/ Първа B/ Начин на живот C/ Бизнес D/ Спорт

Място?

СТРАНИЦА 1 КОЛОНА 1

Пълномощие?

GKL

Статията беше кратка, но интересна. Щяха да изникнат доста противоречия. Ефектът можеше да е зашеметяващ.

AT&T НАМАЛЯВА ЦЕНИТЕ

Служители от Американската телефонна и телеграфна компания, пожелали да останат анонимни, съобщиха днес, че дългосрочните планове включват преизчисляването на проект за допълнителна отстъпка. Без да признае, че през последните десет години компанията е надписвала сметките на клиентите си, бордът на директорите на корпорацията установил, че обемът на печалбите надхвърля възможното. На финансовите служители на фирмата било възложено да изчислят ефекта от въвеждането на 1% отстъпка. Тъй като точният период на надписване не може да се определи еднозначно, наши източници изчислиха, че това ще струва на компанията над един милиард долара. Разбира се, отстъпката няма да се върне на гражданите под формата на чекове. Тя ще се изразява в намаляване на сметката ежемесечно. В зависимост от анализа на паричния поток проектът може да се изпълни за няколко месеца при намаление от около седемдесет и пет долара на човек. Източниците ни бяха така добри да отбележат, че бивши клиенти на AT&T, които вече са прехвърлили обслужването си на „Ем Си Ай“ или „Спринт“, няма да бъдат включени в проекта.

 

Продължение?

Не.

Сега остава само да се прехвърли в оперативната система. Трансфер на файл „Глиган“. Добре. „Ю Ес Ей Тудей“ ще си има доста проблеми, ако се опита да не отпечата тази статия. Ако искат да я изтрият, няма да могат да отпечатат нищо друго.

ДАТА: СРЯДА, 21 ОКТОМВРИ, 15:00:00

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

СЪОБЩЕНИЕ: ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СПЕШНО

ЗА: Всички американски бюлетини и системни оператори

ОТ: федералното бюро за разследване, Агенцията за национална сигурност

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА: Фондацията за информационна свобода, Компютърния отряд за извънредни престъпления, Комитета за защита на данъкоплатците

ТЕМА: За защита на вашите бази данни гореспоменатите федерални агенции препоръчват следните процедури за всички системи, свързани с Интернет:

1/ Не се изключвайте от мрежата. Не правете никакви опити в тази насока. Предупреждението, разпространено в началото на седмицата, подписано със символа на намръщеното лице, е абсолютно вярно.

2/ Ако е възможно, правете копия на цялата си информация, преди да я вкарате в системата.

3/ Не се опитвайте да копирате информация на устройство, свързано с мрежата.

4/ Ако забележите някакви аномалии в системата си, потърсете отряда по компютърни престъпления на адрес: [email protected] или по телефона. Копие от оплакването с кратко и подробно описание на проблема трябва да бъде изпратено на адрес: [email protected], тъй като отрядът за извънредни компютърни престъпления също събира информация за инцидентите.

Досега разследванията на ФБР и Агенцията за национална сигурност са установили, че системите администратори, които са се опитали да се изключат от мрежата, са изгубили цялата си база данни и/или всички оперативни системи. Нещо повече, копирането на информацията върху преносими носители също унищожава базите данни. Това се получава и при изключването на хард диска от компютърната система. ФБР и Агенцията за национална сигурност ще направят всичко възможно да открият разрешение на проблема. Ще бъдете уведомявани за всеки напредък в разследването.

Ръсел внимателно прочете съобщението и го върна обратно.

— Добре, Дарел. Изпрати го.

— Да се надяваме, че нашето компютърно чудовище няма да го изяде.

— Да се надяваме.

— Добре е, че успя да накараш другите също да го подпишат. Трябваха й почти три часа, за да убеди представителите на виртуалното общество, че е в техен интерес този път да застанат на страната на правителството. Компютърният отряд за извънредни престъпления искаше да играе по-голяма роля. В замяна на това обеща да представи списък на пробивите в сигурността на компютърните системи за всички засегнати агенции.

— Как върви работата?

Монтгомъри погледна към работната зала. Хората се бяха пръснали на малки групи. Включваха новите компютри, зареждаха приложния софтуер и правеха копия на дискети. Върху бюрата и пода бяха разхвърляни кашони, целофан, стиропор и малките книжки с упътвания за работа.

— Тези компютри стопиха целия ни бюджет, Луан.

— Ще се намери кой да ги плати.

— Извадихме страшен късмет, че копирахме повечето от файловете си на дискети за разузнавателните екипи. Според мен ще успеем да възстановим всичките си досиета.

— Нареди на екипите да държат компютъра с данните далеч от мрежата. Нека се свързват в системите само с устройство, което не съдържа никаква информация.

— Вече го направих.

— Извинявай. Този тип ме прави истинска параноичка.

— Вярвам ти.

Монтгомъри се върна в работната зала. Ръсел вдигна телефона и набра Ленгли.

— Кабинетът на господин Мартин.

— Норма, тук е Луан. Шефът ти там ли е?

— Ще го открия.

След няколко минути Луан най-после чу гласа му. Стомахът й се сви. Питър често я караше да се чувства така.

— Здрасти, Луан.

— Съжалявам, че не можахме да поговорим повече сутринта.

— Много ли е лошо? — попита той.

— Ще се оправим. За щастие почти цялата информация за заподозрените беше на дискети.

— Обаче здравата се уплаши, нали?

— Повече ме е яд. Толкова съм свикнала, че съм в безопасност, че данните ми са в безопасност. Дори и не се сетих да се защитя.

— Да. Момчетата от отдела по наука и технологии са в кабинета ми. Искаме да защитим някак Управлението.

— И вие ли сте загазили?

След дълга и звучна въздишка Мартин продължи:

— Да, така е. Опитват се да ми кажат, че в оперативната ни система има двадесетмегабайтов файл, който не могат да открият. Не само че не знам какво е това мегабайт, а и изобщо не разбирам за какво, по дяволите, говорят!

Ръсел се опита да му обясни за какво беше говорил Грей преди появата му сутринта.

— Знаеш ли къде е отседнал Грей?

— В „Мейфлауър“.

— Ще накарам някое от тези момчета да му се обади.

— Добре, тъкмо ще си поделим таксата за консултация.

— Значи може да ми излезе много скъпо — предположи той.

— Той взима по долар на година.

— Боже, ще обеднея с половин долар.

— Струва си. Ще ме заведеш ли на вечеря?

Той изобщо не се поколеба.

— Ще те чакам пред сградата в пет и половина.

— Ще бъда там.

Тя затвори и се наслади на предстоящото. Не беше много сигурна какво точно очаква. Знаеше, че е нещо хубаво, а в момента наистина имаше нужда от нещо такова.

Завъртя се на стола си и погледна навън през прозореца. Късното следобедно слънце се криеше зад бетонните сгради. Сигурно след час щеше да започне да вали сняг. Гледката обаче ни най-малко не понижи настроението й.

С периферното си зрение видя мигащата лампичка на компютъра. Завъртя се отново с лице към монитора. Имаше електронна поща.

Извика съобщенията на екрана.

Първото беше от Веласкес. Искаше да се срещнат в десет сутринта на другия ден. Бързо написа отговора си и го изпрати.

Второто беше с номер 6AB11897, но останалото нямаше никакъв смисъл. Няколко минути тя се взираше в безсмислиците и се опитваше да разбере какво означават.

21b2e a20a1eo1sn1e at a2htm 0egriu

ocardn aifc rliwntes

ybpi rniplng eov peroy plertf efinent

eoi’slw mtl w imyauit

nlrgo oner

Колкото и внимателно да се взираше, не успя да проумее нищо. За това продължи да чете:

от: <[email protected]>

съобщение номер:

<6ab11845>[email protected]>

тема: кодиране

до: [email protected]

дата: сряда, 21 октомври, 14:08:19

комуникационният ти файл вече включва и ключ за декодиране

използвай го на 6ab11897

Ренегата!

Луан бързо извика комуникационната си програма. Щракна върху менюто с файлове и прегледа съдържанието. Там беше, файл с име „ren“.

Прекара съобщението през декодиращата програма, като използваше ключа „ren“. Буквите веднага се подредиха:

ела сама при 21 изход на „америкън еърлайнс“

1021 часа 22 окт

донеси нужната информация на дискета

чакам две минути

не повече

По дяволите!

Никак не й се искаше да отлага срещата си с Питър.