Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (17)

Седемнадесета глава

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 11:21:19

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Големият комплекс на Агенцията за национална сигурност във форт „Джордж Дж. Мийд“ беше заобиколен от цели мили места за паркиране, което предполагаше дълга разходка до съответната сграда. Мартин обаче получи разрешение да остави колата си в забранената зона близо до главния вход.

Той заключи корвета и тръгна към охраната. Хрумна му мисълта, че ако човек погледне по-назад в цялата тази история, именно тези хора тук бяха отговорни за настоящата криза. Първият голям компютър беше разработен именно в лабораториите на Агенцията за национална сигурност в Балтимор. Ако специалистите им не се натягаха толкова, сега светът можеше и да е по-просто устроен.

Агенцията за национална сигурност и ЦРУ винаги бяха работили заедно при събирането на електронна информация, въпреки че АНС фактически беше сътрудник на министерството на отбраната. Доктор Рикардо Веласкес обаче непрекъснато търсеше тесен контакт с Ръсел и Мартин. Той явно никак не беше убеден в правотата и ефикасността на политиката на изолация на министерството.

Всъщност именно Рик беше поканил Мартин в светая светих.

Охраната вече беше получила пропуск за него, но това не помогна особено. Мартин трябваше да изчака документите му щателно да бъдат проверени. После се обадиха на Веласкес за потвърждение и го повикаха лично да съпроводи Мартин до кабинета си.

Когато тръгнаха по дългия коридор, Мартин попита:

— Напрежението от последните дни май си казва думата, а?

— Имаш предвид охраната ли? Така е. Само че за нас продължава вече цяла година. Нормално е случилото се напоследък да засили параноята ни.

— И от какво толкова се страхувате?

Рик спря и го погледна. Явно се опитваше да си спомни квалификацията му.

— Работим по един проект с молекули ДНК.

— ДНК!? Откога Агенцията за национална сигурност се занимава с генетика!?

Веласкес се ухили:

— Става въпрос за компютър, естествено.

— Я стига!

— Не се шегувам, Питър. Молекулите ДНК се означават с формули. Ето ти връзката с математиката. ДНК съдържа цялата информация, необходима за изграждането на живия организъм, значи имаме памет. Някакъв учен синтезирал молекули с определена последователност и дефинирал задачата. После ги оставил в епруветка и те сами произвели молекула, в чиято последователност се съдържал отговорът.

Мартин не вярваше на ушите си.

— С две думи, в момента се опитваме да изградим компютърна памет от молекули ДНК. Достатъчното количество разтвор се побира в резервоар метър на метър.

— Но защо, за бога!?

— Заради скоростта. Химичните реакции са много по-бързи от електронните. Ако успеем, и най-сложните математически задачи могат да бъдат решавани за по-кратко време, отколкото изобщо можеш да си представиш.

— Най-сложната задача, с която съм се сблъсквал досега, е изчисляването на бакшишите в ресторанта — каза Питър.

— Да, но голяма част от световните учени са спъвани в работата си заради времето, необходимо за математически изчисления дори и с помощта на суперкомпютри. Помисли си само. Ако на всички съществуващи в момента компютри се възложи задача, която те могат да решат за времето от създаването на компютъра въобще досега, устройство на основата на ДНК ще стигне до отговора само за два-три месеца.

Питър не можеше да си го представи.

— Дори не подозирах, че има изчисления от такъв мащаб.

— Докато хората не са се отказали да използват главата си, непрекъснато ще възникват все нови и нови проблеми. Машините все още не могат да дефинират въпросите, но поне дават отговорите. Ако някой ден изкуственият интелект стигне до точката, когато ще започне да мисли самостоятелно, веднага ще се пенсионирам.

Продължиха надолу по коридора до кабинета. Рик представи Мартин на секретарката си и го въведе в светла стая. Големите прозорци гледаха към заснеженото поле навън. Двамата седнаха край малката масичка и изчакаха секретарката да им донесе кафе.

— Другото предимство на изкуствената памет на основата на ДНК е, че тя ще увеличи способността ни да дешифрираме кодирана информация с около сто пъти. Това вече трябва да ти говори нещо, нали, Питър?

— А ще ни помогне ли да надхитрим скритата програма на Намръщения?

Веласкес примигна.

— Вероятно не. Всеки опит да се докоснем до нея завършва катастрофално.

— Значи все пак сте се занимавали с нея?

— Ами да. Най-добрите специалисти са ангажирали суперкомпютрите ни „Крей“ и работят по въпроса. Експериментите продължават. До този момент обаче не са постигнали никакъв успех.

— А министерството на отбраната?

— Нямам представа какво правят в Пентагона. Изпратили са един екип при нас, за да използват „Крей“. Подозирам, че действията им са в същата насока, но не споделят резултатите с никого.

— Искат всичко за себе си? — внимателно попита Питър.

— Сигурен съм. — Веласкес изобщо не изглеждаше шокиран.

— Нима ти не би задържал софтуера?

— Е, мислил съм по въпроса — съгласи се Мартин. — Ако можех просто да си седя в кабинета и да получавам стратегиите, военните планове и разработките наготово, нямаше да имам нужда от половината си персонал. Нито от Агенцията за национална сигурност.

Рик се облегна назад и се засмя.

— А това ще те накара ли да се чувстваш всемогъщ?

— Ти какво? Индивидуална терапия ли прилагаш?

— Отговори ми.

Мартин се замисли.

— Да, предполагам. То е като да можеш да четеш мислите на хората. И да ги манипулираш.

Веласкес отново се засмя.

— Добре де. Какво целиш? — попита Мартин.

— Господарят на света, а?

Ако въпросът не беше подхвърлен по-скоро шеговито, Мартин сигурно щеше да се обиди.

— Така ли мислиш?

— Не си само ти. Хора като нас умират да събират информация. Знанието е власт, то помага да се вземат правилни решения. Човек с твоето положение наистина може да манипулира събитията. В политиката, разбира се.

Какво ли се опитваше да му каже Веласкес? Мартин си даваше ясна сметка, че действията му по-често от допустимото бяха надхвърляли рамките на политиката. Понякога го притискаше липсата на време. Друг път предварително знаеше, че ако поиска одобрението на висшестоящите инстанции, няма да го получи. Сети се за разработването на идеята на Том Креншоу за създаването на псевдофронт в Средния изток. Или опетняването на професионалната репутация на Ръсел.

— Предполагам, че си абсолютно прав, Рик. При мен е по-скоро подсъзнателен рефлекс. И какво следва?

— Мислех си за Намръщения. Има впечатляващо его, не мислиш ли?

— Смяташ, че това е основната причина?

— Сигурен съм. Той страшно се забавлява от нашата безпомощност. Влиза в системите, играе си със строго секретна информация и манипулира хората.

— Имаш предвид Хенри Содъби?

— Говорих с Луан за него. Някакво развитие?

— Пуснаха го от Скотланд Ярд, но според мен продължават да се съмняват в невинността му.

— Ето ти добър пример. Намръщения много държи да ни покаже колко е добър. Това е единственият му мотив.

— Чакай малко, в случая със Содъби ставаше въпрос и за някакви си седемдесет хиляди английски лири, които изчезнаха от Швейцария.

— Когато разберем къде са отишли, ще знаем повече. Ти работиш в разузнаването, Питър. Каква е обикновено движещата сила на колегите ти от двете страни на бариерата?

— Най-често идеологията.

— Да, но сигурно няма да пропуснат да приберат и златното кюлче, ако случайно се спънат в него, нали?

— Вероятно не.

— Може би точно това е станало и със Содъби. Както и да е, исках да поговорим за Намръщения. Още кафе?

— Не, благодаря.

— Ако в различни точки на света започнат да избухват ядрени ракети и загинат милиони, ще имаме абсолютно безрезервна обществена подкрепа. Но сега паниката е обхванала единствено икономическите, правителствените и политическите кръгове. Намръщения води война именно с тях, не с обикновените хора.

И тук Мартин направи грешка, въпреки че като всички в разузнаването умееше да крие притесненията си.

— Какво има, Питър? — Веласкес веднага забеляза объркването му. — Има ли нещо, което още не знам?

Нямаше смисъл да отрича.

— Нямаме контрол над ядрените си оръжия.

— По дяволите!

— Не съм много сигурен. Предполагам, че това е една от причините министерството на отбраната да не иска да работи с останалите.

— Напълно ги разбирам. Ако тази информация се разчуе, хората ще излязат на улицата. Ще се разбунтуват.

— Да се върнем на темата.

— Ами тъй като са засегнати различни сектори по целия свят, всеки е избрал свой подход. Пентагонът прави едно, ФБР — друго, и понеже си нямаме пълно доверие, АНС — трето. Не знам за теб и създадения международен екип, но всички нации са в паника и вероятно не се държат много по-разумно от нас.

— Това не е само твоето мнение, разбира се?

— Не — отговори Рик. — Знаеш, че ушите ни са навсякъде.

— Добре, мога да ти кажа каква е идеята в Лондон. — Мартин му разказа за базата данни. — Виталий Жувармов е пристигнал там сутринта. Вайзнер и Содъби вече също са се включили в помощ на Андре Голоаз.

— Не разбирам.

— Доколкото знам, французинът ще разчита на инстинкта си. Останалите са съгласни да опитат.

— Начинът има шансове за успех, колкото и всичко друго. Значи сте прибавили в списъка и компютърни експерти?

— Аха.

— Добре. Съмнявам се, че агентите на Ръсел ще успеят да припишат инцидентите на обикновен хакер.

— Да, но са хванали оня тип в Канзас Сити. Оттогава няма докладвани инциденти.

— Нагласено е. Точно както с Хенри Содъби.

— Така ли мисли Луан?

— Просто ще чакаме.

— Какво? — попита Мартин.

— Ами да стане нещо голямо.

— Надявам се да не е голямо колкото атомна бомба.

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 13:17:04

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

„Компсистемс“

Атланта, Джорджия

 

Вие сте на входа на мрежата Глоубнет, създадена и притежавана от „Компсистемс“.

 

□ Въвеждане на парола

□ Информация за системата

□ Откриване на абонамент

Да видим последното.

Желаете абонамент като организация, търговско дружество или частно лице?

частно лице

Първоначалната вноска е 150 долара. Месечната такса за основните услуги, осигуряваща петнадесет часа достъп до мрежата, е 7,50 долара. Всеки допълнителен час се таксува по 1,75 долара. Условията задоволяват ли ви?

да

Потребителски идентификатор?

ренегат

Телефон?

Да им дадем номера в Ингълуд.

Вашият адрес е: [email protected].

Моля, обадете се на телефон (404) 555–2266

за уреждане на финансовата част.

Стана от стола и отиде до телефона в хола. Нямаше опасност някой да проследи разговора. Беше само един от многото клиенти. Даде им номера на кредитната си карта и се върна при компютъра. На екрана вече го чакаше следното съобщение:

Благодарим ви, че избрахте Глоубнет. Вашата парола е blkstr. Това приемливо ли е?

да

Имате ли свободни шест мегабайта на хард диска си?

да

Кое устройство предпочитате?

c:

Стартирайте зареждане, за да ви прехвърлим кодиращата и комуникационната програма на

c:/globenet. Ще отнеме няколко минути.

Той щракна с мишката и зачака.

Програмният трансфер е завършен. Преди да прекъснете връзката, моля използвайте текстовия си редактор, за да прочетете файла с инструкции по инсталирането на програмата. Сега можете:

□ Да зададете въпрос.

□ Да прекъснете връзката.

Конрад реши да прочете инструкциите. Вниманието му веднага беше привлечено от няколкото параграфа, посветени на технологията на кодиране.

Кодиращата програма е собственост на „Компсистемс“ и ви е предоставена за ползване по силата на договора за абонамент, файлът е блокиран и може да бъде отварян само от програмистите на „Компсистемс“. Програмата не се поддава на копиране. В случай на унищожаване в резултат на грешка в системата уведомете „Компсистемс“.

Ще ви бъде възстановена безплатно. Ако срещнете някакви проблеми, които според вас се дължат на блокирания файл, обадете се на нашите специалисти за помощ. Всякакви опити да влезете във файла ще доведат до неговото изтриване, вероятно лишаване от възможността за достъп до собствените ви данни и прекъсване на връзката с Глоубнет. „Компсистемс“ си запазва правото в продължение на шест месеца да отказва повторен абонамент на лица, направили опит да влязат в блокирания файл. След изтичането на този срок те могат да кандидатстват отново след заплащане само на първоначалната вноска. За да изберете личния си код, върнете се в структурния файл и въведете девет от петдесетте предоставени ви за избор символа в съответната таблица. Кодът ви може да съдържа не повече от две цифри и две гласни. За да защитите цялата си информация, стартирайте кодиращата програма. Тя автоматично ще прехвърли всичките ви файлове във формат, който може да бъде четен само от собствения ви компютър. При условие че данните ви са кодирани, защитната система на която и да е мрежа е без всякакво значение.

За да можете да изпращате електронна поща или друг вид информация, получателите трябва да имат ключ за вашия код. Напишете съответния адрес и от менюто въведете „Кодов трансфер“.

По същия начин хората, с които комуникирате по Глоубнет, трябва да ви предоставят ключ за декодиране на съобщенията им. Текстът се декодира автоматично на екрана.

Боже, тия хора не се шегуват!

Конрад отново внимателно прочете инструкциите. Значи кодирането на съобщенията само по себе си е достатъчно безопасно?! „Компсистемс“ бяха приели прекалено строги мерки за защита на собствения си софтуер.

Но той никак не беше очарован от факта, че в паметта на компютъра му има нещо, което не може да анализира. Добре поне, че предварително беше свалил от този хард диск по-важните си файлове и програми.

Бутна стола си до стената, облегна се назад и се втренчи в монитора.

Не му харесваше.

Не мониторът.

Не понасяше мисълта за трите или четирите мегабайта, които не можеше да погледне. Реши да изчака малко, преди да инсталира програма и да опита.

Грешката си беше лично негова. Цяла сутрин той непрекъснато беше атакувал Глоубнет. И след като няколко пъти беше отблъскван със съобщението: „Съжалявам, приятелче!“ и прочие, той се отказа и реши да се абонира само за да види как е от другата страна на барикадата.

Искаше да разбере какво става в Глоубнет, като влезе вътре. Не предполагаше, че вместо това Глоубнет ще влезе в компютъра му.

Погледна часовника си. Във Вашингтон беше почти четири, но не му се чакаше още няколко часа, докато Ръсел се прибере у дома. Бутна стола напред, стартира своята комуникационна програма и въведе адреса й във ФБР.

Минаха двадесет минути, преди тя да отговори. Конрад дъвчеше сандвича си, когато екранът оживя.

Много ли е важно?

Трябваше да внимава с майонезата. Избърса си пръстите.

какво знаеш за „компсистемс“?

Президент на компанията е Нейтън Грей.

Консултант на ФБР.

ах, така значи! има ли някой в кабинета ти?

Не.

поискай да проверят грей

Дълга, дълга пауза.

Защо?

"компсистемс" имат компютър на глоубнет в района с код 402. всеки, който напуска глоубнет, може да влезе в другите мрежи точно от този район

Това достатъчна причина ли е?

може би. по-добре е от нищо

Има ли нещо друго?

всички абонати на глоубнет имат в устройствата си блокирани файлове, по функция много приличат на твоите вируси

Поредната пауза.

ФБР го проучи достатъчно, преди да го наеме за консултант.

този път се постарайте повече

Добре тогава.

:-)

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 16:02:36

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

— Дарел! — викна Луан от вратата на кабинета си.

Монтгомъри вдигна глава, кимна и стана от мястото си. В залата имаше общо четиринадесет души. Повечето изглеждаха безкрайно изтощени от денонощните безплодни усилия пред компютрите. Върху таблото на стената бяха подредени докладите на работните екипи. Нищо, което поне малко да ги приближи към престъпника.

Тя се върна и седна зад бюрото. Изчака го да влезе и нареди:

— Затвори вратата, ако обичаш!

— Охо! — каза той. — Дошло е времето за анализ на професионалните ми качества, така ли?

Тя се усмихна.

— Този път ще ти се размине. Мисля да изчакам поне докато се сдобием със заподозрян.

Всички бяха дълбоко разочаровани, че Фарън Джеймс Елбърт се оказа чист. Ръсел имаше известни резерви още от самото начало, но липсата на инциденти беше събудила надеждата й. Веласкес й съобщи последните новини малко преди разговора й с Ренегата. Рик накратко преразказа срещата си с Питър Мартин, като на няколко пъти я предупреди да запази информацията за неустойчивостта на отбранителните системи само за себе си.

Луан страшно се разочарова, че Питър не е споделил притесненията си с нея. Агенциите често се държаха нагло и собственически, когато бяха засегнати въпроси от национално естество. Тя реши да не говори с Монтгомъри за това.

— Дарел, какво знаем за Нат Грей?

Очите му се разшириха.

— За Грей? Да не мислиш, че той…

— Просто ми хрумна, че Грей е блестящ компютърен специалист, а не разполагаме с почти никаква информация за него. Нито за „Компсистемс“. Глоубнет остана незасегната от инцидентите. Не ти ли се струва странно съвпадение, че новата мрежа беше открита точно когато Интернет загуби доверието си в световен мащаб?

Тя представи подозренията на Конрад като свои. Когато беше потърсила помощта му, не допускаше, че ще й се наложи да я държи в тайна.

Монтгомъри вдигна глава и се замисли.

— Аз също не го познавам много добре. Предполагам, че е минал през стандартното проучване, но агентите обикновено не се престарават без специално нареждане.

— Добре тогава. Пак ще го проверим. Заедно с колегите му в Атланта. И, Дарел, не искам да се вдига излишен шум. Не използвайте компютър.

— В случай че някой има големи уши?

— Точно така.

Тя се завъртя на стола си и дръпна клавиатурата.

— Можем да започнем с дейността на Глоубнет.

Дарел заобиколи бюрото и седна на ръба.

Тя влезе в Уърлд Уайд Уеб и стартира насочващата програма. Тук кипеше усилена търговска дейност. Страниците рекламираха всичко от фотографски принадлежности до последните модели компютърни игри. Имаше статии, посветени на науката, литературата, математиката… Беше невъзможно потребителят да открие нещо конкретно без търсачка. Програмата, инсталирана в компютъра на Ръсел, работеше задоволително бързо.

Тя избра „Търсене на мрежа“, щракна с мишката и въведе „Нови мрежи“.

Съответните страници веднага изпълниха екрана, като последователно се сменяха. Значи не беше само Глоубнет. Когато стигна до нея, Луан щракна и на екрана излезе целият файл.

— Прилична реклама — обади се Дарел.

— Не е лоша.

Бяха създадени цели компании, които се занимаваха само с графичното оформление на страниците за реклама в Уърлд Уайд Уеб. Жълтите страници в Интернет имаха редица предимства. Таксата от сто долара за шест месеца реклама осигуряваше достъп до милиони потребители и така наречените сърфисти в мрежата.

На екрана се появи първо голяма жълта пеперуда със знака на Глоубнет. Втората страница беше посветена на предлаганите услуги. Следваше аудио и видео представяне на Нат Грей. Тя откри нужния адрес и закри файла.

След двадесет минути отделът по компютърни престъпления вече беше организация от семейството на Глоубнет. Когато двете програми им бяха прехвърлени, Монтгомъри се наведе да прочете инструкциите.

— Извикай списъка на директориите, Луан.

Тя намери в управляващата програма c:/globenet и щракна. Отдясно на екрана излезе списъкът на файловете. Придвижи курсора надолу. Имаше четири блокирани файла.

Ръсел се обърна и погледна асистента си.

— Какво мислиш за това, Дарел?

— Много и-н-т-е-р-р-е-с-н-о, както казваше немецът в оня филм.

— В какъв смисъл?

— Ами първо, изглежда, че това е една съвършено защитена система. От опит знам, че всяко смесване на криптографията и глобалната комуникация е твърде подозрително. Ако тази технология се използва извън границите на Съединените щати, това може да доведе до нарушение на федералния закон за защитния хардуер и софтуер. Законът гледа на тях като на потенциална заплаха за националната сигурност.

— Така мисли полицаят в теб — засмя се Луан. — Вероятно имаш право. Нищо друго ли ни ти прави впечатление?

Той се замисли за минута, после поклати глава.

— Не разбирам за какво говориш.

Отново се налагаше да представи съмненията на Кейси за свои.

— В моя компютър в момента има четири файла, които не мога да отворя. Ако опитам, те ще се саморазрушат.

— По дяволите! Скритата програма!

— Според мен работи на същия принцип.

— Веднага ще накарам двама агенти да се заемат с Грей.

— Страхувам се, че идеята ти е добра.

Монтгомъри излезе от кабинета й. Известно време Луан обмисляше варианта да се обади на Мартин и да го уведоми за новото положение на нещата. Накрая се отказа. След като той беше решил да я държи настрана от последните събития в положението на отбраната, тя също нямаше да му разкрива всичките си карти.

Но тази сутрин, когато говори с него за ареста в Канзас Сити, само гласът му беше достатъчен, да се свие стомахът й. Сети се за вилата му в залива Чесапийк.

Снегът пада бавно на едри парцали. Луната осветява студената, гладка повърхност на водата. В камината пращят дъбови цепеници и синьо-жълтите пламъци разливат топлината си в стаята. Почти недоловимата миризма на дим придава неповторимо усещане за уют. Горещата му кожа…

Проклетият телефон!

Тя рязко вдигна слушалката.

— Какво сега?

— Добре ли си, Луан?

— О, извинявай, Рик. Имах лош ден.

— Още не е приключил. Можеш ли да дойдеш при мен към седем часа?

— Предполагам. Много ли е важно?

— Да. Ще се обадя и на Мартин. Трябва да говоря и с двамата.

— Открил ли си нещо?

— Не по телефона, моля те. Новините не са добри.

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 20:32:33

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: уестин

Целият му професионален живот беше свързан с компютрите, и по-точно със софтуера, който ги правеше да изглеждат така магически. Изведнъж той си даде сметка, че напоследък се е отдалечил от призванието си.

Седеше в кабинета си, наблюдаваше езерото и отпиваше малки глътки от чашката коняк, която си позволяваше всеки ден. Тази стая всъщност беше и нещо като хол, тъй като единствено оттук можеше да се види прекрасният пейзаж около замъка. Мисълта, че от три години не се е докосвал творчески до компютър, направо го ужаси. Последната му работа беше създаването на защитата на „Касъл Моут“. Естествено, неговите идеи лежаха в основата на проекта за „Пелъс Гард“ и патентованите варианти на Дарла, Джийн и Меоши. Джером беше развил схемата за кодовете. Останалите програмисти само й придадоха завършен вид, като уточниха подробностите. Семето вече беше хвърлено в целия свят и скоро щяха да берат плодовете на едно организирано, безопасно и демократично киберпространство.

Но от самото начало Уестин беше започнал да се отдалечава от ядрото на бизнеса си. Предполагаше, че това е нормално за един милиардер. Да сключва сделки, да купува недвижима собственост и после да я продава… Да наблюдава отдалеч развитието на Глоубнет. Беше оставил другите и по-специално Джорджия да се занимават с детайлите и организацията в Европа. Като програмист беше свикнал да обръща внимание на всяка дреболия и все пак от две години стоеше настрана от проектите на компанията. Сега сякаш пълната връв се беше скъсала и той беше останал да плува в безтегловността на собствените си желания. Трябваше само да произнесе някое мъгляво становище и то веднага се превръщаше в задача и малко след това в готово решение. Без да взима каквото и да е участие. Дистанционен контрол.

Прекарваше доста време пред компютъра, без да създава нищо. Рутинни занимания, съставяне на съвършени финансови проекти и сценарии, договаряне на дългосрочни заеми и тяхното изплащане, изгодни покупки и продажби. Изследваше защитните системи на разни организации, но само с образователна цел. Изпитваше усещане за невероятна власт от факта, че може да седи пред клавиатурата и да контролира събития на две, три или десет хиляди мили разстояние. Но всичко, което правеше, беше в името на успеха на Нейтън, Джийн, Дарла, Меоши и Джорджия.

Е, усилията му не бяха съвсем безвъзмездни. Та нали техният просперитет гарантираше неговия.

Но отдавна не беше подлагал творческия си гений на изпитание. Всяка сутрин се измъкваше от леглото и започваше работа по някоя нова програма, но бързо се отегчаваше. Недовършените му проекти събираха прах в паметта на компютъра.

Трябваше да даде простор на въображението си, а не да седи и да чака безучастно поредния голям успех на компанията. В противен случай Джорджия много скоро щеше да го надмине. Тя прекарваше дълги часове в кабинета си и правеше всичко възможно Глоубнет на „Датекс“-Цюрих да постигне набелязаните цели. Спомни си за епизода с „Даймлер-Бенц“. Беше се справила отлично.

Джером рязко се обърна, остави чашата на стъкленото бюро и включи терминала.

Докато загрее, се замисли кой е най-костеливият орех в световните системи. Нещо, което би могло да бъде истинско предизвикателство за ума.

Решението дойде от само себе си. Уестин бързо написа адреса:

[email protected]

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 18:44:14

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Към средата на следобеда Кейси вече беше постигнал известен успех. Той инсталира комуникационната програма на „Компсистемс“ и в продължение на четиридесет минути внимателно я изучава. Беше впечатляваща. Графичният интерфейс правеше работата и с най-отдалечените райони на киберпространството детска игра. Беше достатъчно едно щракване в менюто и потребителят получаваше незабавен достъп до електронната поща, трансфера на файлове, дистанционното управление, режима на комуникации или четеца, наречен „Глоубгайд“.

Програмата „Пелъс Гард“ не кодираше задължително всички трансмисии, а само онези, които операторът смяташе за прекалено чувствителни. Стартира „Глоубгайд“ и прегледа бюлетините. Всички бяха във възторг от новата мрежа. Накрая избра Глоубмарт. Преди да получи достъп, трябваше да въведе потребителския си код и паролата. Това беше втората барикада. Човек трябваше да разполага с парола, за да влезе в самата мрежа и после, за да преодолее допълнителната защита на търговските предприятия. Глоубмарт беше клон на Уърлд Уайд Уеб. Тук вече гъмжеше от рекламите на големи и по-малки фирми.

Конрад реши да провери как действа. Щракна върху произволна страница, наречена „Видеопродукция“, и каталогът веднага излезе на екрана. Цените бяха съвсем прилични, без никакво доплащане. Избра си копие на филм с Лий Марвин и Клинт Истуд за 16,95 долара. Наложи се отново да въведе потребителския си идентификатор и паролата. Секунда по-късно покупката му беше потвърдена.

Я виж ти! Дори не поискаха номера на кредитната му карта. Предположи, че бяха проверили надеждността му в централния компютър на „Компсистемс“ и уредили сметката направо с тях.

Така и беше. Първо получи квитанция с данните от кредитната карта без номера, а после послушно я прехвърли в специалния файл в програмата на „Компсистемс“.

Видеопрограмата му беше предоставена поне два пъти по-бързо, отколкото би било възможно в Интернет. Тъй като трансферът на дигитални аудио и видеосигнали изискваше по-голяма честота, Конрад предположи, че Глоубнет разполага с удивителна мощност. Невероятно! Това беше едно от нещата, които намаляваха месечната такса. Бавният трансфер задържа линията по-дълго.

Накрая на екрана се появи любезното съобщение, че господата Марвин и Истуд вече са на негово разположение в специален файл.

Реши да провери качеството на филма, който си беше купил току-що. Превъртя напред до песента на Лий Марвин „Блуждаеща звезда“ и внимателно изгледа цялата сцена. Кейси много харесваше Марвин и особено тази песен. Тъй като мониторът му беше висококачествен, картината беше кристална. Звукът не го биваше особено, но колоните не бяха кой знае какво.

Върна се в комуникационната програма, влезе в Интернет и опита достъп до Вашингтон. Въведе адреса на главното полицейско управление и, бум, беше там.

После ФБР.

Паролата, която беше записал при последното си посещение, му свърши добра работа. Нямаше нищо интересно. Явно вече внимаваха каква информация въвеждат в свързаните с мрежата компютри.

Промъкна се и в системите на ЦРУ. След като така и така беше там, сравни досието на заместник-оперативния директор с това, което взе от машината в Канзас Сити.

Точно както си мислеше. Копието от Канзас Сити беше редактирано. Малко вероятно беше ЦРУ да промени досието. Във всеки случай двете не съвпадаха.

Не можеше да има доверие на никого.

Накрая се зае и с Агенцията за национална сигурност. Години наред безуспешно се беше опитвал да преодолее защитата им. Написа адреса:

[email protected]

НАУЧЕН ОТДЕЛ, АГЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Тази система има пет нива на защита и изисква съответни пароли. Въведете първата или веднага напуснете системата, като напишете //exit

Отдолу за огромна негова изненада ясно беше написано:

Опитайте xpacta91, m7ecl8uy, st24gord или qwdlk7v.

Всичките стават.

 

xpacta91

На екрана веднага се появи запитване за следващото ниво. Фасулска работа. Паролите вече бяха известни. Кейси си ги записа.

ДАТА: ПЕТЪК, 30 ОКТОМВРИ, 19:06:51

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Питър и Рик вече чакаха в кабинета на Веласкес, когато униформеният пазач я въведе вътре.

Веласкес изглеждаше много притеснен. Беше само по риза, с разхлабена вратовръзка. Питър, както винаги, беше облечен безупречно. Тя не се съмняваше, че е намерил време да се обръсне и да се преоблече преди срещата. Усмихна й се топло и приятелски.

— Благодаря ти, че дойде, Луан — започна Рик.

— Какво друго може да прави човек петък вечер — недоволно промърмори тя и седна до Мартин.

— Спомена ли на някого за нашия разговор?

— Не.

— Добре. Всъщност трябваше да говоря първо с Питър. Той не беше много съгласен да те замесваме.

Тя се обърна към Мартин:

— Виж ти! Бях сигурна, че и двамата получаваме парите си от едно и също място.

— Извинявай, Луан! — отговори Мартин. — Темата е много деликатна.

— Нещо повече — продължи Веласкес. — Хакерите така са се развихрили, че още един едва ли е от значение.

Ръсел вдигна въпросително вежди.

— Е, събрах всичките си професионални умения и хвърлих едно око на военните ни системи.

— Имаш предвид министерството на отбраната? — попита Мартин.

— Ами да. След онова, което ми каза тази сутрин, Питър, реших, че човек не бива да разчита само на слухове. Трябваше лично да проверя какво става в „трите К“.

Луан знаеше, че така наричат системата за контрол, командване и комуникации. Тя свързваше главнокомандващия и преките му подчинени с ключови отбранителни и оръжейни съоръжения. Военновъздушните подразделения E-4B и НОРАД, както и останалите стратегически бойни единици бяха свързани помежду си с компютърна комуникационна мрежа.

— Искрено се надявам да съм сгрешил! — обади се Питър.

— Не си.

— По дяволите!

— Министерството на отбраната се опитва да изолира ядрените ракети от системата.

— Какво?!

— Предполагам, че просто са си затворили очите и са дръпнали шалтера. По всяка вероятност това е причинило загубата на операционните и насочващи програми. Постъпили са по единствения възможен начин и сега полагат дяволски усилия да го държат в тайна. Не искат целият свят да разбере, че отбранителната ни сила практически е сведена до нула.

— Господи! — Мартин не вярваше на ушите си.

Луан също. Най-могъщата армия в света е напълно обезвредена?!

— Нищо ли не е останало?

— Повечето са унищожени. Доколкото мога да преценя, подводниците не са засегнати. Или поне са на отделна линия. Както и десетина ракетни установки в Небраска, Уайоминг и Монтана. Предполагам, че са ги оставили, защото целите им са отдалечени и ако се случи нещо непредвидено, ще загинат по-малко хора.

— Провери ли софтуера?

— Скритата програма е инсталирана навсякъде.

— Божичко! — възкликна Луан. — Не могат ли просто да източат горивото от ракетите, или нещо подобно?

— С такива неща шега не бива — обясни Питър. — Не мисля, че е възможно да се изстрелят.

— Тогава да ги взривят на място! — настоя Ръсел.

— Може. Има няколко защитни бариери, като отчитането на атмосферното налягане например. Бойната глава се активира само на определена височина, но предполагам, че се контролира от софтуера.

— Така е — съгласи се Рик. — Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, надникнах и в системите на руснаците и китайците. В същото положение са.

— Руснаците вече свалят бойните глави — каза Питър. — Или поне така ме увериха.

— Нищо чудно. Не останах в системата достатъчно дълго. Преброих само тридесет и пет активни ракети.

— А китайците?

— Стигнах до шестдесет.

— Да не искаш да кажеш — попита Луан, — че ако Намръщения се ядоса, може да започне световна война?

— Не знам. Дано никога не разберем — тихо отговори Веласкес.