Фабиан Ленк
Тайнственият отмъстител (4)

Крадецът

— Тайнствен отмъстител? Надушвам нови приключения! — зарадва се Ким, когато тракиецът се отдалечи достатъчно.

— Аз също! — възкликна Юлиан. — Кой ли се крие зад това име?

Леон грабна една от вилите и започна да рине тор.

— Смятам, че точно това е задачата ни. Да го разкрием — заяви решително той.

— Ние!?

— Ами да, защо не? — отвърна спокойно момчето. — Нали вече разкрихме заговора срещу фараонката Хатшепсут!

Юлиан не изглеждаше убеден.

— Но нямаме ни най-малка следа…

— Напротив, имаме — възрази Леон. — Знаем мотива на отмъстителя: омраза.

Юлиан замълча. Докато работеше, поглеждаше от време на време приятелите си. Ким и Леон бяха потънали в разговор за Отмъстителя и измисляха всевъзможни теории за причините, поради които стрелецът изнудва управителя на игрите.

Кия не проявяваше интерес към интригата, беше се изтегнала в един ъгъл и чистеше светлокафявата си копринена козина.

„Как да открием Отмъстителя сред това човешко гъмжило“ — чудеше се Юлиан. За миг се усети напълно безпомощен. Обаче като гледаше с какъв ентусиазъм приятелите му нищят аферата, настроението му се вдигна.

Рано привечер Андроник отново се появи. Приятелите най-сетне можаха да върнат вилите в ъгъла. Тракиецът им съобщи, че ще ги събуди още преди изгрев-слънце. После имаше вечеря: кана студена вода, козе сирене, маслини и пресен хляб. След като се нахраниха, Андроник им показа мястото, където ще нощуват. Откритото помещение до оборите, в което се събираха теченията от всички подземни коридори! Имаше мъничък прозорец, три дървени нара с тънки сламеници и нищичко друго!

— Много е уютно тук, няма що — оплака се Ким и седна по турски върху единия нар. Кия скочи в скута й и поиска почесване зад ушите. Веднага след това започна да мърка.

— Нямам настроение да стоя в това мрачно място — реши Леон. — Хайде да излезем навън!

— Добра идея, аз например искам да видя Форум Романум^[1]! — зарадва се Юлиан. — Какво ще кажеш, Ким?

— Иска ли питане?

Намериха коридора, извеждащ от подземията на Колизея, и стигнаха до един от изходите. Навън се смрачаваше. Приятелите тръгнаха безцелно по улиците, наслаждаваха се на неповторимата атмосфера на космополитния град. Неизброими човешки тълпи изпълваха улиците. Сякаш едва сега, в края на деня, Рим се събуждаше истински. Дневната забрана за частни коли вече не беше в сила. В шумния пъстър град отвсякъде се стичаха коли, натоварени с различни стоки. Плющяха камшици, ехтяха проклятията на каруцарите.

— Но това е по-лошо от пиковия трафик при нас — мрачно отбеляза Ким, докато се разхождаха по форум Романум.

Най-сетне се озоваха на Виа Сакра^[2], алеята, която пресича прочутия площад с храмовете и статуите.

— Тук е сърцето на Римската империя, центърът на властта — провикна се възторжено Юлиан и повлече приятелите към храма на Сатурн^[3] и Веста^[4].

— Вижте, там отсреща май има пазар — забеляза Ким.

Двамата с Леон забутаха Юлиан към базиликата^[5], където се провеждаха тържища и съдебни заседания. В сумрака, осветяван от маслени лампи, от всички страни се носеха миризми — риба, зеле, подправки, вино и печено. Кия вдигна нос и взе да души, после тръгна към един рибен щанд.

На другата страна на залата Ким съзря масата на търговец на бижута. Дълго не можа да откъсне очи от красивите неща, изложени там. Докато разглеждаше стоката, до нея застана много хубава млада жена. Беше на около 18 години, облечена в скъпи дрехи. Върху светлосинята си туника тя носеше елегантна стола^[6], украсена по ръбовете с пурпурни ленти.

Патрицианката^[7] нареждаше грубо на един роб какво да й купи^[8], после извади изпод столата кожена торбичка и му подаде няколко монети. Докато говореше, към нея пристъпи дрипав мъж и внезапно грабна торбичката от ръцете й. Сетне крадецът се шмугна в тълпата и изчезна. Младата жена с недоумение гледаше празната си ръка. После закрещя:

— Хванете крадеца! Хванете крадеца! В името на Марс!^[9]

Но никой не направи нищо, за да хване крадеца — дори робът, който просто си стоеше със зяпнала уста.

— Елате, момчета! — извика решително Ким. — Да се заемем с него!

И тя вече тичаше след крадеца, а след нея се носеше Кия.

Крадецът се промъкваше ловко през множеството. Но преследвачите му бяха не по-малко опитни. Той непрекъснато хвърляше поглед през рамо, но децата бързо го настигаха! В паниката крадецът блъсна маса с плодове, които се търколиха право пред краката на приятелите. Те забавиха ход, за да не настъпят някой сочен портокал, но Кия направи елегантен скок през всички препятствия и се метна на гърба на крадеца. Когато го захапа за врата, той изкрещя и пусна кожената торбичка. Котката веднага я грабна и я отнесе на нашите детективи.

— Браво, Кия, ти си герой! — похвали я Ким и я почеса по гърба. Кия се поизпъчи, но иначе се държеше така, сякаш е направила нещо съвсем естествено. После приятелите се върнаха при патрицианката. Младата жена изгледа хладно простото им облекло.

— Струва ми се, че ви дължа благодарност. Но нека първо проверя дали не липсват пари.

— Как!? — избухна Ким. — Как смееш да ни подозираш?

— Аз мога всичко — отвърна кратко и високомерно аристократката. — Аз съм Регина, дъщеря на едила Марк.

— На Марк? — не повярва на ушите си Леон.

— На онзи Марк?

— Да, на онзи Марк. Управителят на игрите — отвърна Регина с високомерна полуусмивка.

— Все едно ми е коя си! — възмущаваше се Ким. — Няма да позволя да се отнасяш така арогантно с нас! Все пак ти върнахме парите!

— Шшшт, успокой се — помоли я Юлиан.

— Остави я — рече внезапно Регина, докато разглеждаше заинтригувано гневното лице на Ким. — Харесвам смели момичета като теб. Какво ще кажеш да те взема с мен у дома? В знак на благодарност, тъй да се каже — и Регина започна да си играе с къдриците, които се спускаха около овалното й лице. — Би могла да работиш за мен, например да се грижиш за косите ми като орнатрика^[10], истинска фризьорка. Но приятелите ти, честно казано, не знам как да ги употребя.

Ким не изглеждаше въодушевена.

— Върви — прошепна й Леон. — Ще бъдеш в дома на управителя на игрите! Не би могло да ти се случи нищо по-интересно! Спомни си за тайнствения Отмъстител!

— Точно така — намеси се и Юлиан. — Ще поддържаме връзка. Сигурно ще можем да се виждаме всеки ден.

Накрая Ким се съгласи.

— Мога ли да взема поне котката? — попита тя.

— Естествено — отвърна Регина. — Но трябва да те предупредя, че в дома ми има вече един котарак, а той мрази други котки. Последвай ме.

С натежало сърце Ким се раздели с приятелите си и тръгна след младата патрицианка. В ръцете й се беше сгушила Кия.

Тази Регина е същинска коза, мислеше си Ким. А у тях сигурно ще се държи още по-зле. От друга страна, Леон имаше право. В дома на управителя на игрите сигурно ще има следи от Отмъстителя. Тази мисъл беше наистина вълнуваща.