Книстер
Лили Чудото става детектив (2)

Първа глава

— Горе ръцете! Не мърдай! — извика Лили, която се беше промъкнала незабелязано зад гърба на малкия си брат Леон. Той така се стресна, че изпусна електронната си игра на пода. — Как може да ме плашиш така!

— Ами така правят детективите. Промъкват се безшумно до престъпника и го хващат светкавично, преди той да е успял да заличи следите си.

— Ти и тъпите ти детективски номера! — намуси се Леон и отново посегна към играта си.

— Това не са номера. Аз те спипах. Имам железни доказателства; или ще отречеш, че си ял от шоколада ми?

— Какво? — Леон беше много учуден.

— Не се прави на по-глупав, отколкото си. Много добре знаеш за какво говоря — Лили извади лупа от джоба на панталона си и започна да изследва Леон от главата до петите. — Покажи си пръстите — каза тя накрая с тон, който не търпеше никакво възражение.

Леон остави играта настрана и послушно сложи ръцете си на масата. Лили започна да ги оглежда с лупата, като търсеше издайнически следи.

Тогава обаче Леон започна да се хили.

— Аз тъкмо ги измих! — обяви гордо той.

— Доста професионално — каза Лили. — Тогава бързо си отвори устата! — хвана го тя натясно. — Отвори я широко! — заповяда тя, докато лъскаше лупата с ръкава си, понеже се беше замъглила от дъха на Леон.

— То’а е шо ооот ай!

— Какво каза?

— Това е по-лошо, отколкото при зъболекаря — повтори Леон. После се усмихна и каза: — Между другото, аз си измих и зъбите, защото…

Лили го прекъсна и му се скара:

— Отваряй си устата, иначе ще ти се случи нещо! Ще ти замръзне усмивката на лицето! Искаш да си поиграем на зъболекар, така ли? Почакай само да взема бормашината от килера. Ама преди това ще ти бия една инжекция, по-голяма от шише от кока-кола, освен ако преди това не си признаеш всичко.

От ужас Леон отвори устата си толкова широко, че Лили можа да надникне почти до стомаха му.

— Така, значи си си измил зъбите. Хитрец такъв! Само не си мисли, че ще успееш да се измъкнеш. Защото си имаш работа с Лили, най-добрия детектив от тази страна на Ламанша и най-малкото толкова известна, колкото великолепната госпожица Марпъл или частната детективка Хенриета Холмс. Нея я познаваш, нали? В повечето случаи тя се е преобличала като мъж и се е казвала Шерлок Холмс.

— Какво? Шерлок Холмс всъщност е бил жена? — попита невярващо Леон.

— Отвори си устата и стига си говорил!

— А-а, аа ис’м дааа ка’а…

— Мисля, че намерих решение — извика Лили и се ухили. — Можеш да си затвориш устата, но не мърдай от мястото си! Аз ще се върна ей сега.

Тя бързо излезе от стаята на Леон и след малко се върна. Той дори не беше успял да включи електронната си игра отново. В лявата си ръка Лили носеше един наяден шоколад, а в дясната — пакетче дъвки.

— Сдъвчи ги! — заповяда му тя и му подаде дъвките. — Но само ги сдъвчи, не ги гълтай!

— Да ги сдъвча? — повтори Леон и направи недоволна физиономия.

— Да, и то бързо! — изсъска Лили и му подаде дъвките. — Не се страхувай, не са отровни! Така е написано на опаковката. Хайде, сега ще докажа, че ти си ял от шоколада ми. Действай! Ако не ги сдъвчеш на минутата, ще ти напъхам и опаковката в устата!

Леон си пое въздух дълбоко, затвори очи и безстрашно сдъвка дъвките.

— Това е достатъчно. Сега отново отвори устата широко! — Лили съвсем внимателно извади дъвките оттам. Там, където Леон ги беше захапал, много ясно се виждаха отпечатъците от зъбите му. Лили взе лупата си и сравни захапката по дъвката с тази по шоколада. Лупата изобщо не беше необходима. Леон имаше огромно разстояние между предните си зъби. Веднага се виждаше, че при отпечатъка по дъвката има същото разстояние, каквото и при отпечатъка по шоколада.

Леон трябваше да се признае за победен.

— Това е страхотно! — каза той. — Ти наистина си детектив!

— Разбира се! — каза Лили самоуверено и отчупи парче от шоколада, който досега беше служил като веществено доказателство. Вече не се сърдеше. — Ако искаш да ядеш от шоколада ми, трябва просто да отчупиш парче от него, а не да отхапваш — допълни тя и даде на Леон едно парче. — Обаче не си мисли, че и тогава няма да те спипам! Аз все пак съм най-добрият…

— … детектив от тази страна на Ламанша — продължи Леон. — Какво означава Ламанш? Това някакъв маншон ли е?

— Ами и аз не знам съвсем точно — каза Лили. — Във всеки случай отвъд Ламанша се намира Англия, а това е страната на госпожица Марпъл и Хенриета Холмс. Ела, ще ти покажа на атласа къде се намира Англия.

Лили обаче не успя да го направи, защото в този момент се чу гласът на мама от кухнята:

— Деца, моля подредете масата! Яденето е готово.

Лили побутна Леон и го попита:

— Какво мислиш, че е сготвила мама?

— Откъде да знам?

— Ами използвай носа си — подкани го Лили.

Леон започна да души като куче.

— Мирише ми едновременно на мляко с ориз и шоколадов пудинг — каза той накрая.

— Шегуваш ли се? — каза Лили. — Мирише на риба и това може да се усети от десет километра.

Леон открехна вратата и отново подуши.

— Мисля, че определено мирише на шоколадов пудинг и мляко с ориз.

Лили потупа брат си по рамото и каза:

— Леон, трябва да учиш още много, но някой ден ще знаеш как да различаваш риба от шоколадов пудинг. Определено мирише на риба, но нека поразсъждаваме още малко… Днес е сряда, мама няма много време за готвене, защото ходи на курс по английски език. Така че е изпържила замразени рибени хапки. Те се приготвят много бързо, а и нямат кости. Може би си спомняш последния път, когато ядохме риба. Ти глътна една кост и разигра такъв театър! Така че със сигурност ще има рибени хапки. Нека да продължим да разсъждаваме. Да се варят картофи отнема много време, значи може би ще има ориз. Той се приготвя по-бързо и се комбинира по-добре с риба, отколкото с макарони. Така че като гарнитура ще има ориз. Рибата и оризът обаче не са достатъчни — липсват зеленчуците. Най-вероятно и те ще са замразени. Мама е ходила да пазарува; рибата е замразена, а там наблизо са и замразените зеленчуци. Сигурно е купила грах, него трябва само да го сложи в микровълновата печка. Така всичко е на мястото си и яденето е готово. Да се хванем ли на бас, какво е сготвила мама?

— Искам още малко време, за да подуша пак — каза Леон и се долепи до ключалката на вратата.

В крайна сметка реши:

— Криминален инспектор Леон се хваща на бас и залага водния си пистолет, че има мляко с ориз и шоколадов пудинг.

— Добре, залогът се приема! — извика Лили и първа връхлетя в кухнята.

— Спечелих, спечелих! — зарадва се тя. — Бях права дори и за граха.

Лили гордо сложи на масата купата с граха, като при това едва не си изгори пръстите, защото купата беше много гореща.

Мама беше нетърпелива.

— Лили, побързай — каза тя. — Днес е сряда. Добре знаете, че нямам много време. Дай на Леон една по-дълбока чиния и само лъжица. Сутринта ми каза, че иска мляко с ориз и шоколадов пудинг. И двете са в хладилника.

Лили не можа да повярва на ушите си.

— Аз също спечелих! — зарадва се Леон, седна на масата и изчака сестра му да му донесе яденето.

— Ти, хитрец такъв! Как само успя да ме измамиш! Дори се правеше, че душиш, като че ли не усещаш, че мирише на риба. Как се осмеляваш така да ме водиш за носа! — тя тропна с лъжицата по масата. — Добре, че не се казваш Уотсън — добави тя.

— Защо? — поиска да знае Леон. Лили само сви рамене. Сега нямаше желание да обяснява на брат си, че Уотсън е всеизвестният помощник на Шерлок Холмс.