Калоян Манолов
Велики химици (4) (Том трети)

Александър Бутлеров

1828 • 1886

Пансионерите играеха с увлечение, но виковете и смехът им не пречеха на дрямката на възпитателя Роланд. Топлото есенно слънце притискаше клепачите му и той неволно отпускаше глава на гърдите си. Внезапният зов на звънеца го изтръгна от приятното опиянение и като заоправя куртката си Роланд се отправи към дирекцията. След минута той се върна, следван от миловидно момченце на около 8 години, облечено в сива куртка с висока яка.

— Това е новият ви другар. Кажи им как се казваш!

— Александър Михайлович Бутлеров — прозвъня ясният глас на момчето. — Всички ме наричат Саша.

Роланд седна на пейката, за да се опита отново да задреме, а Саша остана нерешителен на мястото си. Как ще го посрещнат новите му другарчета?

Пансионерите, деца на помешчици^[1] и чиновници от Казан и близките селища, подлагаха новодошлите на редица мъчения и едва след това се сприятеляваха с тях. Новият пансионер не им хареса. Той беше спретнат, изпълняваше всички задължения точно, поддържаше нещата си в идеален ред. За него това не представляваше трудност, но не се нравеше на другарите му. Саша не помнеше майка си. Тя беше умряла веднага, след като той се роди. Израснал под грижите на баща си, образован чиновник, Саша искаше по всичко да прилича на него и винаги се стремеше да му подражава. Той понасяше търпеливо всички лоши шеги на пансионерите, учеше усърдно уроците си, а в свободното време четеше, рисуваше или се разхождаше в градината. Тук се срещна с Тоня, гимназист от същия пансион. Тоня му помогна да хване една великолепна жълта пеперуда. По-рано това правеха заедно с татко си, но сега той беше сам. Тоня знаеше много интересни неща и Саша слушаше разказите му с истинско удоволствие. Знаеше дори как се прави барут!

— Ти стрий въглен, а аз ще донеса сяра и селитра!

— Въглища в кухнята колкото искаш! — възкликна радостно Саша. — Ще донесем всичко тук, нали?

— Разбира се. Хайде сега да се прибираме!

Първите опити излязоха сполучливи. Макар че малкият Саша не разбираше нищо от науката химия, за която му разказваше Тоня, горенето на барута го въодушеви толкова, че той посвети свободното си време само на различни химични опити. Помагаше му не само Тоня, но и учителят по физика. Саша превъзхождаше връстниците си във всяко отношение, затова учителите го обикнаха и понякога удовлетворяваха такива желания, които уставът на пансиона забраняваше. Възпитателят „неистовият Роланд“, както го наричаха пансионерите, намери няколко пъти под кревата му различни стъкленици и химикали и ги изхвърли, а Саша трябваше да изкупи провинението си, като стои на колене до печката. Това ни най-малко не го огорчаваше. След няколко дни, когато Роланд забравеше постъпката му и отслабеше бдителността си, под кревата на Саша се появяваха нови стъкленици и химикали. Но веднаж, когато заедно с Тоня стриваха в кухнята смес за някакъв необикновен „бенгалски огън“, кой знае как сместа експлодира неочаквано и големите зелени пламъци обгориха косите и веждите му. Чул страшния гръм, Роланд се втурна разярен и ги повлече към карцера.

— Разбойници, рушители! Ще избиете всички ни с глупостите си. Трябва незабавно да ви изключат! Какво непокорно поколение!

Този път наказанието беше особено тежко. Три дни под ред извеждаха гладния Саша и го оставяха да стои прав, докато останалите се хранят. На врата му висеше голяма дъска, боядисана в черно. Върху нея Роланд написа с огромно старание „Велик химик“.

Саша не се разкайваше. Той чакаше с нетърпение края на годината, когато ще избяга от омразните порядки на пансиона и ще се върне в родната Бутлеровка, кокетното малко селце, където се намираше имението им.

Следващата есен Саша постъпи в Първа казанска гимназия. По стара традиция добре подготвените, високообразовани учители разпалваха умело стремежа на учениците към знания. Една благородна надпревара караше ученици и учители да работят непрекъснато, за да научат колкото се може повече, колкото се може по-добре. Саша усвояваше материала с лекота, защото още от малък баща му го научи на системност и постоянство в работата. Особено голямо удоволствие му доставяха естествените науки. Саша обичаше природата и чувствуваше нужда от непрекъснато общуване с нея. Екскурзиите в степите, горите, край реката и из планините не го задоволяваха. Той трябваше да чувствува природата винаги при себе си, затова в стаята му имаше сандъчета и клетки, в които отглеждаше костенурки, бели мишки и пр.

— Какво ще правиш с тези гъсеници? — попита го баща му и заразглежда с интерес малките космати гъсенички, които Саша отглеждаше в специална кутия, покрита с гъста копринена мрежа.

— Искам да изуча живота им. Не е достатъчно да се хване пеперудата. Трябва да се знае с какво се храни гъсеницата й, кога се превръща в какавида.

— Да, разбира се. Това вече прилича на изследователска работа, Сашенка — каза доволно баща му. — Това ми харесва много, но все пак би трябвало да отделяш повече време за математика. Наесен ще постъпиш в университета. Ще се учиш при един от най-великите математици — Николай Иванович Лобачевски!

— Но аз нямам никаква дарба към изчисления! В обсерваторията също ми е скучно. Иска ми се да постъпя в природонаучния отдел. Истинска наслада е да се занимаваш с ботаника и зоология.

— Последната дума за избора ще имаш, разбира се, ти, Саша, но според мене трябва да постъпиш във физикоматематическия отдел.

Въпреки желанието на баща му Саша постъпи в природонаучния отдел, но поради ненавършени години — само като слушател. Едва през следната, 1845 г., когато навърши 17 години, името му се появи в списъка на редовните първокурсници.

Саша беше висок, с руси като злато коси и леко присвити сивосини очи, в които играеше вечна, приветлива усмивка. Широките му плещи и атлетическо телосложение караха непознатите да се приближават с известна боязън, но миловидната усмивка, която не слизаше от необикновено червените му устни, привличаше незабавно всички, защото от нея лъхаше непосредственост и доброта. Скоро всички го обикнаха и се сприятелиха с него, но истински верни приятели бяха Коля Петрович Вагнер и Митя Петрович Пятницки. Приятелската тройка беше неразделна. На лекции седяха на един чин, за изпити учеха заедно, на разходка и в експедициите за събиране на растения и лов на насекоми бяха неразделни. Митя беше висок и снажен като Саша, а Коля — възпълен и нисък.

— Искам да ви съобщя приятна новина — заговори възбудено Коля. — През лятото татко иска да направим голяма експедиция из степите чак до Каспийско море.

— Ей това се казва работа — възкликна одобрително Саша.

— С нас ще бъде и Модест Яковлевич Китари.

— Чудесно! С Модест Яковлевич, като млад доцент по химична технология, ще се консултираме по химичните въпроси, с баща ти, прочутия професор до минералогия — по въпросите за скалите и минералите, а всички сме специалисти по ботаника и зоология — добави усмихнато Митя.

— По този случай ще ви покажа номера, който вчера видяхме в цирка! — каза Саша и ги поведе към задния двор.

С ловки движения свали куртката и ризата си и като взе дебел железен прът, опря го на гърдите си и се усмихна.

— Внимание, драги зрители! Ще видите най-силния човек на света! Само за миг това дебело желязо ще бъде свито на две — с голи ръце, с голи гърди!

Саша пое дълбоко дъх, напрегна мишци и желязото започна да се огъва около гърдите му. Мускулите на ръцете му се издуха и затрепериха от напрежение.

— Готово! — Саша отскочи назад и пусна желязото на земята.

— Понякога прекаляваш — каза Коля с укор. — Ще си навредиш на здравето!

— Нищо подобно. Онези в цирка нали са хора. Да не би ние да сме по-лоши от тях? Хайде сега да направим още един номер! Коля ще се качи на раменете ми, а Митя ще го покрие с дълга риза така, че главата му да се вижда, но ризата да скрива моята глава и ръцете ми. Знаеш ли, отдалеч ще приличаме на някакъв великан.

Когато Коля се настани удобно върху раменете на Саша и облече дългата риза, наистина се получи необикновено чудовище. Над дългите и стройни крака на Саша се проточваше някакво прекомерно дълго тяло, над което се виждаше закръглената глава на Коля и късите му пълни ръце.

— Великолепно! — почти извика Митя. — Тръгваме! Ще минем през града.

Високият необикновен великан вървеше бавно улицата. Стъписаните минувачи се спираха и дълго гледаха след него, а жените се кръстеха и тихо шепнеха молитви.

Такива бяха тримата приятели — весели, остроумни, жизнерадостни. Такива останаха и по време на голямата експедиция. Към средата на лятото те решиха да се разделят на две — професор Вагнер, Коля и Саша тръгнаха на изток, а Модест Яковлевич Китари и Митя — на юг. Така възможността за по-богат улов беше по-голяма. Няколко дни след раздялата Саша се почувствува неразположен. Тялото му пламна в огън, болките в корема и мускулите го свалиха на легло.

— Положението на Саша е много опасно — каза загрижено проф. Вагнер на сина си. — Страхувам се, че е болен от тиф. Трябва незабавно да заминем за Симбирск. Тичай до пощата и прати телеграма до баща му. Аз ще потърся кола.

Още по пътя Саша започна да губи съзнание. Той непрекъснато бълнуваше от високата температура. В Симбирск пристигнаха късно през нощта. Лекарят потвърди опасенията на проф. Вагнер.

— Коремен тиф — каза той мрачно. — Единствената надежда е в силата и младостта на организма му. Да се надяваме, че ще издържи!

На следния ден грижите около болния пое баща му, Михаил Василевич Бутлеров. Колко безсънни нощи, колко мъчителни, безкрайно дълги дни! Сякаш времето бе спряло равномерния си ход и страшният съдбоносен миг тегнеше над сина и бащата. Но младостта крие неподозирани сили. След 3 седмици температурата спадна, очите се отвориха и лека усмивка озари бледите устни на Саша и върна щастието на баща му. Уви! Твърде кратко щастие! Михаил Василевич се почувствува неразположен. Той побърза да намери кола и незабавно отпътува заедно със Саша за Бутлеровка. Отдал се всецяло на грижи за единствения си любим син, Михаил Василевич забрави за себе си, забрави за опасността от зараза. Сега тифът протягаше хищните си лапи към него. Този път болестта излезе по-силна и победи.

Колко страшно, колко ужасно страшно е да загубиш баща си, този, който ти е бил най-добър приятел още от деня, когато очите ти за пръв път са почувствували светлината! Съкрушен от мъка, изтощен от болестта, Саша лежеше неподвижно и мислите бягаха от съзнанието му. Сякаш тежките страдания бяха изсмукали мозъка му! Лелите му просто трепереха над него, но подобрение почти не се виждаше.

— Как ще учи в Казан, просто не мога да си представя! — прошепна тихо леля му.

— Не трябва да го изоставяме дори за час, сестро. Може би най-добре ще бъде да оставим имението на грижите на управителя, а ние да се преселим в Казан. Ще наемем удобна квартира и Саша ще живее под нашите грижи.

Това беше най-правилното решение. В началото на учебната 1846 г. те вече се настаниха в новата си квартира в Казан.

Постепенно Саша възстанови силите си и атлетическата му фигура отново стоеше в центъра на всички младежки лудории. Бутлеров беше любимец не само на колегите си, но и на професорите. Неговата едра фигура привличаше вниманието на лектора в аудиторията не само с вида си, но и с изключителното старание, с което Саша слушаше лекциите. Той не се изморяваше и в края на лекцията погледът му не блуждаеше отегчено по стените, а оставаше съсредоточен върху катедрата със същото старание както в началото. Бутлеров водеше редовно записки и учеше с изключително усърдие, но с изненада забеляза, че лекциите по химия му доставят най-голямо удоволствие. Като студент в природонаучния отдел той трябваше да посещава само лекциите на проф. Карл Карлович Клаус, но това не го задоволяваше. Той започна да ходи редовно и на лекциите на проф. Николай Николаевич Зинин, които бяха задължителни за физикоматематическия отдел.

Още на първата лекция Зинин забеляза, че този русокос, красив студент е надарен с необикновени способности и може би ще стане добър учен. Той го наблюдаваше и по време на упражненията в лабораторията, в която работеха студентите и от двата отдела. Бутлеров работеше с необикновено старание върху задачите, поставени от проф. Клаус. Той внимателно пресипваше оранжевочервените кристали от антимонов сулфид и им се любуваше с истинско чувство на удовлетворение от успешно проведения опит.

— Вижте колко са хубави! — възкликна Бутлеров, като се обърна неволно към съседа си.

— Мога ли и аз да погледна? — каза приветливо Зинин и се приближи до масата. Взе стъкленицата и критично огледа веществото.

— Много добре! Работили сте отлично.

— Бих работил и повече, но проф. Клаус не разрешава да се вземат повече от 2 задачи седмично.

— Стига да искате, можете да получите задачи и от мен.

— Разбира се — отговори радостно Бутлеров и очите му засияха като звезди.

— Тогава започнете ето с това! — Зинин подаде няколко старателно изписани листа. — Тук са дадени рецептите за получаване на ябълчена и галова киселини. Взети са от една статия от Либиховите „Летописи“. Искам да ги проверя.

Зинин проверяваше в лабораторията си почти всички рецепти за получаване на нови вещества. Много от опитите извършваше сам или съвместно със студенти.

Доверието, което професорът му оказа, трябваше да се оправдае. Беше необходимо да се чете, да се учи и много да се знае. Постепенно Бутлеров се запознаваше с отделни дялове на органичната химия, а в лабораторията синтезираше сложни органични вещества. Той дотолкова се увлече в работата, че започна да провежда някои опити и в къщи. Понякога разтворите отделяха неприятно миришещи пари и обитателите на къщата се сърдеха, лелите му го упрекваха в безразсъдство и трепереха от страх за здравето му, но той не слушаше никого. Кой можеше да му достави по-висше удоволствие от радостта да наблюдава собственоръчно получените кристали от изатин, алоксантин, бензидин и др.?

С увеличаване броя на веществата постепенно се обогатяваха и знанията на любознателния Бутлеров. Той все по-пълно усвояваше възгледите на двамата професори и по-ясно съзнаваше, че се намира на кръстопът. Професор Клаус стоеше твърдо на позициите на електрохимичната теория на Берцелиус. Според него веществата се образуват в резултат на електрохимичното привличане между атомите или радикалите, които са заредени с положително или отрицателно електричество. Николай Николаевич Зинин говореше в лекциите си, че при органичните съединения теорията на Берцелиус е претърпяла пълен крах. Създаваха се нови теории. Те идваха главно от Франция, но можеха ли да удовлетворят напълно възникналите проблеми по образуването и състава на органичните съединения? Самият Зинин като че ли търсеше, но все още не беше намерил верния път. Тогава не остава нищо друго, освен да се чете, да се сравняват фактите и да се търси истината. Бутлеров се занимаваше усилено, но неуравновесеността в състоянието на химичната наука го караше да се двоуми при избора на бъдещето си.

„Може би по-добре ще бъде да стана естественик. Толкова много неизучени насекоми и растения има! А нима липсата на ясна представа за процесите при органичните съединения не предлага безкрайни възможности за изследвания?“ — мислеше често Бутлеров и все не можеше да вземе окончателно решение. За да получи научната степен „кандидат“ при завършване на университета, той трябваше да представи самостоятелно разработена дисертация. Тъй като Николай Николаевич Зинин напусна Казан, за да започне работа в Петербург, не оставаше нищо друго, освен да се насочи към естествените науки. Огромната сбирка от пеперуди представляваше достатъчен материал и Бутлеров се отдаде с ентусиазъм на подготовката на дисертацията „Дневните пеперуди на Волго-Уралската фауна“. Въпреки това обаче събитията се развиха така, че Бутлеров трябваше да се посвети на химията.

След като Академичният съвет утвърди научната му степен, Бутлеров остана на работа в университета. Единственият професор по химия, Карл Карлович Клаус, не можеше да води всички занятия и имаше нужда от помощник.

— Ние и двамата познаваме Александър Бутлеров още от първия учебен ден — говореше проф. Клаус на проф. Лобачевски, който изпълняваше длъжността помощник началник на Казанския университет. — С любовта си към науките и химичните изследвания той ще стане известен в научния свят и това ще бъде чест за нашия университет. Трябва да го оставим във физико-математическия отдел, за да се готви за професор по химия.

— Съображенията Ви са правилни — каза замислено Лобачевски и орловият му поглед се устреми някъде безкрайността. — Надявам се в негово лице да видя един достоен учен и ще съдействувам за изпращането му в чужбина, където ще може да усъвършенствува познанията си.

Бъдещето на младия учен беше решено — химията. През есента на 1850 г. държа изпитите за научната степен „магистър по химия“ и започна незабавно работа върху магистърската си дисертация „За окисляване на органичните съединения“, която защити в началото на следната година. Успоредно с непосредствената работа по подготовка на лекциите си Бутлеров се зае с подробно изучаване на историята на химичната наука. „За да може да се твори, да се върви напред, трябва да се познава с най-малки подробности сложният и криволичещ път, изминат досега. Трябва да се познават старите теории, успехите и неуспехите, за да може да се търсят нови пътища.“ Бутлеров работеше усилено в кабинета си, в лабораторията и до късно през нощта у дома.

По преценка на лелите му старата квартира вече беше неудобна, затова наеха просторно жилище у София Тимофеевна Аксакова — жена енергична и решителна, истинска представителка на рода Аксакови. Тя прие Бутлеров с майчинска любов, защото младият учен й се струваше най-подходящ за дъщеря й Надя. Въпреки многобройните задължения в университета Александър Михайлович запази веселия си общителен нрав. Той не проявяваше „професорска разсеяност“. Напротив, приветливата усмивка и непринудените му маниери го правеха желан и очакван гост навсякъде. Особено доволна от това беше София Тимофеевна, защото Бутлеров не остана равнодушен към Наденка. Високото й умно чело, големите блестящи очи и строгите правилни линии на лицето й придаваха особена обаятелност, която го покори още в първите дни на срещата им. Постепенно между тях се създаде истинско приятелство и те чувствуваха нужда да бъдат заедно, да доверяват мислите си един на друг.

— Наденка, да отидем да се поразходим по Воскресенска!

— Не е ли неприлично, Саша, една порядъчна госпожица да се показва пред обществото в компания на чужд мъж? — закачливо отговори Надежда Михайловна.

— Нима съм ти чужд, Надя? Само след 2 седмици е сватбата ни.

В този момент в богато наредената приемна влезе братовчедът на Надя, Александър Николаевич Аксаков.

— А! — възкликна изненадано Надя — Саша.

— Добър ден, мила братовчедке. Научих приятни новини за тебе. — Аксаков сложи ръце на раменете й и нежно я целуна.

— Впрочем, запознайте се! Вие и двамата сте с еднакви имена — Александър Михайлович и Александър Николаевич.

— Добро предзнаменование, Наденка!

Двамата мъже се поклониха взаимно. Надя ги хвана под ръка и се засмя.

— И тъй, да вървим Александър I и Александър II!

Унесени в разговор те потънаха в пъстрото множество на улица Воскресенска. Тук още рано след обяд до късно през нощта се събираше интелигенцията и заможното общество на Казан, за да се разходи, да се срещнат познати, да се научат последните новини. Разногласните разговори на пешеходците се смесваха с пеещия звън на тройките и образуваха оня типичен ритъм, който имат оживените централни улици на големите градове. Бутлеров обичаше този шум и минаваше по Воскресенска не само когато се разхожда с Надежда Михайловна, но и сутрин, отивайки в университета.

Като стигнеше възвишението, където са разположени университетските сгради, Бутлеров обикновено влизаше в централния корпус и се отправяше към кабинета си. Отговаряше машинално на поздрава на портиера, застанал до стената в парадна униформа, и поемаше дълбоко дъх, за да скрие вълнението си. Плана на лекцията той приготвяше отдавна, фактическия материал познаваше до най-малки подробности и все пак се вълнуваше. Но когато се изправеше пред аудиторията и погледът му се плъзнеше по стаилите се в очакване студенти, той се преобразяваше. Ясният му глас и забележителното му красноречие завладяваха сърцата на слушателите. Бутлеров говореше с истинско вдъхновение и понякога в мигове на усилена мисловна дейност променяше напълно предварително начертания план и развиваше лекцията по нов, оригинален начин. Студентите изпращаха последните му думи с продължителни аплодисменти, но той не бързаше да напусне залата. Изпитваше особено удоволствие да остане сред студентите и почти притиснат в центъра на събралата се около него група да отговаря на неизчерпаемите им въпроси. След обяда обикновено той прекарваше в лабораторията. Първите изследвания върху окисляването на органични вещества с осмиева киселина проведе главно по съветите на Клаус. Резултатите публикува през 1851 г. и почти веднага започна изследване на етерични масла от някои растения, срещащи се в южна Русия. В лабораторията Бутлеров подготвяше разнообразните опити, които се демонстрираха на лекции. Особено ефектни опити подбираше за публичните лекции, организирани от Казанското икономическо общество. Централна фигура в това общество беше професор Модест Яковлевич Китари, но след първите няколко лекции Бутлеров стана истинска знаменитост. В залата идваха високообразовани интелигенти, семействата на висши чиновници, любознателни помешчици от близката околност — с една дума, цялото висше общество на Казан. Такова общество се събираше само в театъра, когато гастролира любим знаменит артист.

Бутлеров беше известен и като талантлив химик, и като вещ ботаник. Той провеждаше разнообразни опити в оранжериите си в Казан и в имението в Бутлеровка, пишеше статии по проблемите на овощарството, цветарството, земеделието. Влезеше ли в оранжерията, Бутлеров ставаше неузнаваем. С изключително търпение и любов наблюдаваше нежните стебла на камелиите, облагородяваше розите, опрашваше цветовете, за да получи семена, от които отглеждаше нови видове цветя. Тръгнеше ли за в къщи, той откъсваше най-хубавия цвят за Надежда Михайловна. Бутлеров влизаше на пръсти в спалнята и поздравяваше шепнешком.

— Спи ли? — питаше той едва чуто и отправяше нежен поглед към драпираната с бели дантели люлка. — Това е за тебе, Наденка. Добре ли си?

— Отлично, Саша. Но защо шепнеш? Нали ти казах, че малките бебета не чуват. Дори да пееш, Миша пак ще спи.

— Все пак за по-сигурно мога и да шептя. — Бутлеров се надвеси над люлката и дълго гледа сина си. После въздъхна и седна до Надежда Михайловна.

— Налага ми се да замина за Москва.

— Сега? В началото на зимата? Толкова ли е неотложно?

— Неотложно е, Наденка. Професор Савелев даде отрицателна рецензия за докторската ми дисертация. Професор Китари я оценява положително и сега не остава нищо друго, освен да я представя за защита в Москва или Петербург. Избирам Москва, защото е по-близо до Казан.

— За дълго ли?

— Вероятно за 3–4 месеца, а може би и повече… Ще ми липсвате много, Наденка!

Бутлеров замина заедно с приятеля си Николай Петрович Вагнер, който също получи отпуск, за да уреди въпроса с докторската си дисертация. Двамата приятели прекараха цялата зима и пролетта на 1854 г. в Москва. Защитата премина успешно, а на 4 юни той получи потвърждение, че му се присъжда званието „доктор по химия и физика“.

— Ще се върнеш в Казан като победител — каза радостно Вагнер.

— Най-напред ще отида в Бутлеровка. Там са Надя и Миша. Той вече е проходил, а още не е видял баща си! И все пак утре заминавам за Петербург.

Вагнер вдигна глава в недоумение.

— Искам да се срещна с Николай Николаевич. Нужни са ми съветите му.

Срещата със Зинин приличаше на свиждане между баща и син. Двамата, учител и ученик, говориха дълго и не забелязаха, че градът отдавна е потънал в сън. Тази среща имаше решително значение за Бутлеров. В тази паметна вечер Зинин насочи вниманието му върху знаменитото учение на Лоран и Жерар. Унитарната теория на типовете, разработена от двамата френски учени, представляваше значителна крачка напред в опитите да се разбере тайната на процесите в органичната химия.

Бутлеров прекара остатъка от лятото в Бутлеровка, но дори когато работеше в пъстроцветните лехи или наблюдаваше строежа на новата оранжерия, мисълта му бе заета с теорията на типовете. При изследването на етеричните масла той изолира едно вещество, което представляваше изомер на камфора. Това вещество насочи мислите му към най-парливия въпрос, пред който оставаше безсилна и теорията на типовете. Изомерията! Как да се обясни това явление? Еднакъв химичен състав, а свойствата — различни! Като не можеха да намерят подходящо обяснение, учените се задоволяваха с приемането, че различието в свойствата се дължи на различния произход на изомерите. Но нима това е обяснение?

Много безсънни нощи прекара Бутлеров, потънал в размисъл върху причините за различието в свойствата на изомерните съединения. Явно е, че теорията на типовете е безсилна да се справи с огромния брой нови факти и открития. Трябва да се търси нов път! Но нима този път трябва да бъде нова теория?…

Събитията се развиваха бързо. Веднага след като получи докторска степен, Бутлеров беше назначен за извънреден професор по химия в Казанския университет. В началото на 1857 г. стана редовен професор, а през лятото на същата година дойде разрешението за задгранична командировка.

Най-после желанието му се сбъдна! Ще види прочутите европейски лаборатории, ще се срещне с известни учени.

— Не възнамерявам да се застоявам на едно място, Николай Иванович — сподели плановете си Бутлеров с Лобачевски. Въпреки разликата във възрастта между тях съществуваше истинско приятелство и те често беседваха с часове.

— И добре сте намислили, Александър Михайлович. Посетете колкото се може повече градове! Запознайте се с методите на преподаване на химия, та като се върнете, да направите от нашия университет достоен съперник на Запада. Преди години Зинин замина със същата цел и успехите му бяха великолепни.

— Да, Николай Николаевич е знаменит човек. Той прослави руската наука далеч зад границите на Русия. Ние сме по-скромни. Трябва да се учим от големите.

— Не казвайте голяма дума, Александър Михайлович! Ще мине време — ще видим. Може би и от Вас ще се учат, ще Ви тачат, ще Ви почитат…

— За това да не говорим, Николай Иванович! Вие, математиците, сте наистина големи мечтатели.

Бутлеров пристигна в Берлин в края на лятото на 1857 г. Разгледа подробно лабораторията, в която беше работил Айлхард Мичерлих, обмени мисли с редица учени и няколко дни по-късно замина за Висбаден и Бон. Тук също разгледа с голям интерес химичните лаборатории и след кратък престой продължи обиколката си из Германия, Швейцария, Италия и Франция. Крайната цел на пътуването беше Париж — най-изтъкнатият център на химичната наука по това време. Към Париж го привличаше преди всичко професор Адолф Вюрц. Бутлеров го посети в кабинета му във Висшата медицинска школа незабавно след пристигането си.

— При мене условията са скромни — обясняваше проф. Вюрц. — От думите Ви става ясно, че сте видели много прочути и големи лаборатории.

— Така е — заговори живо Бутлеров. — Особено впечатление навсякъде ми направиха инсталациите за светилен газ. Какво удобство! Първото нещо, което ще направя, като се върна в Казан, е да снабдя и нашата лаборатория с газова инсталация.

— А какво искате да видите при мене?

— Може би трябва да поработя в лабораторията, да се запозная с методите за изследване — анализ и синтез на органичните съединения. Касае се за специфичните методи, които Вие прилагате.

Вюрц се замисли за минута, после отвори бюрото и извади от чекмеджето малка стъклена ампула с безцветна течност.

— Това е метиленйодид. Не един е пробвал възможностите си върху него, но все още съставът това вещество не е установен със сигурност. Ако желаете, може да започнете с него.

— С удоволствие — отговори Бутлеров. — Съединението няма значение. По-важна е методиката на работа.

Бутлеров познаваше детайлно теорията на типовете. Благодарение на Зинин и Клаус още от студент владееше отлично лабораторната работа, затова изследването вървеше с лекота. В кратко време се натрупа богат опитен материал. Бутлеров го обобщи не по традиционния, а по нов, свой начин. Докладът му в Парижката академия на науките предизвика подчертан интерес и оживени разисквания.

— Свойството на атомите да се съединяват един с друг е различно. Особено интересно е отнасянето на въглерода, който според Аугуст Кекуле е четиривалентен. Ако си представим валентността като пипала, чрез които атомите се свързват взаимно, не може да не се приеме, че начинът на свързване ще се отрази върху свойствата на съответните съединения.

Тези мисли бяха нещо ново, нещо, което никой досега не беше казвал.

— Може би е настъпило времето — продължи по-нататък Бутлеров, — когато нашите изследвания ще станат основа на нова теория за химичния строеж на веществата. Тази теория ще се отличава с точността на математичните закони и ще ни дава възможност да предвиждаме свойствата на органичните съединения.

Какви пророчески думи!

Няколко години след това, по време на втората си задгранична командировка Бутлеров даде гласност на създадената от него теория. Съобщението направи на 36-ия конгрес на немските лекари и естествоизпитатели в Шпайер.

Конгресът се състоя през септември 1861 г. Бутлеров дойде с единствената цел да се срещне с представители на немската химична наука, да ги запознае с възгледите си относно строежа на органичните вещества, за да може в спор с тях да усъвършенствува теорията си и същевременно да я направи известна.

На 19 септември той изнесе доклад пред химичната секция. Темата беше скромна: „Нещо за химичния строеж на телата“.

„Всеки химичен атом, влизащ в състава на тялото, участвува в образуването му и действува с определени сили. Тези сили влияят на окръжаващите го атоми, вследствие на което последните се свързват в химична частица — молекула. Разпределението на действието на тези сили, водещо до свързване на атомите в определен порядък, аз наричам химичен строеж. Оттук следва, че химичната природа на сложните частици се определя от природата на елементарните й съставни части, от количеството им и от химичния строеж.“

Бутлеров говореше просто и ясно. Без да се впуска в подробности, той запозна аудиторията с новата теория за химичния строеж на органичните съединения. Скромният му доклад предизвика небивал интерес. Особено силно се развълнуваха Емил Ерленмайер и Аугуст Кекуле. Бутлеров се познаваше с тях от по-рано. Те продължиха беседата и след като другите напуснаха залата.

— Един от основните пунктове в теорията Ви е приемането, че въглеродният атом е четиривалентен и има изключителното свойство да образува вериги — заговори Ерленмайер.

— Така е — кимна утвърдително Бутлеров.

— Но това са изводи, които за пръв път направи колегата Кекуле! — каза Ерленмайер, като се усмихна на Кекуле.

— Безспорно е така — добави Бутлеров. — Не може да се спори и за това, че Каупър пръв се опита да напише структурни формули на някои органични съединения, но безуспешно, защото преди 5 години условията не бяха назрели достатъчно.

Кекуле слушаше внимателно и не снемаше поглед от въодушевеното лице на Бутлеров, окръжено от пламъка на червеникаворусата му брада.

— И все пак теорията на типовете е основният стълб, около който градим нашата наука — добави Кекуле с монотонен глас, в който искаше да скрие вълнението си.

— Теорията на типовете? В никакъв случай! — възкликна Бутлеров. — Та дори сам Жерар, създателят на теорията на типовете, е непоследователен. Той отрича съществуването на радикали, а в много случаи е принуден да се ползува от тях, за да обясни свойствата на дадено съединение. Ето например…

Бутлеров измъкна малка книжка от струпаните пред него книги и живо я запрелиства.

— Основното, което давам с новата теория е, че при съединяването си атомите заемат определено положение един спрямо друг. От това се определя и различието във взаимното им влияние, т.е. да проявяват различни свойства.

— Съвсем нагледно представихте това с примера с пипалата — каза Ерленмайер. — Очевидно, ако оприличим валентните сили на пипала, няма да е едно и също, когато два атома наситят съседни или срещуположни валентности. Но имаме ли право да правим такава аналогия за неща, които не можем нито да видим, нито да докажем?

— Наистина ние не знаем какво представлява химичната връзка, не е ясно какво всъщност са атомите, но дори и да се откажем от физическата представа за подреждането на атомите един спрямо друг, не можем да отречем, че химичните свойства на съединенията зависят от съотношението между съставящите ги елементи. Теорията за химичния строеж ни дава средство не само за обяснение на явленията, но и да предвиждаме възможностите за образуване на нови вещества.

Макар и интересен, разговорът с Бутлеров беше неприятен за Кекуле и Ерленмайер. Чувствувайки несъстоятелността на теорията за типовете, те сами търсеха нови пътища за обяснение на явленията в органичната химия и дори бяха стигнали твърде близо до идеите на Бутлеров. Сега изведнаж усилията им останаха напразни. Този млад руски учен направи по блестящ начин това, което те също търсеха в безкрайността на неизвестното.

Сега теорията вече съществуваше! Тя трябваше да се развива, да се укрепва. Това трябваше да стане в Казан. Там, където се роди новата теория, там, където работеше нейният създател. Условията в Казан бяха тежки и неблагоприятни. По стара традиция, съществуваща от времето на Ломоносов, професорите в университета се деляха на две враждуващи партии — немска и руска. Сега във враждата се намесиха и студентите. Те устройваха демонстрации против професорите-чужденци, защото лекциите им бяха скучни, а аплодираха (въпреки забраната) младите, способни руски преподаватели. Вълненията на студентите разтревожиха дори правителството. Старият ректор се оказа неспособен да се справи със сложното положение. На негово място избраха Бутлеров, любимец на студентите и уважаван от всички професори.

За Бутлеров ректорските задължения бяха тежка и непосилна задача. Той няколко пъти моли да го освободят от тази длъжност, но винаги напразно. Грижите не го напускаха дори и когато е в къщи. Само в градината сред алеите с любимите цветя той забравяше горчивината на изминалия ден. Само любимите му камелии и рози, израснали изпод ръката му, го опиваха с красотата си и той прекарваше мигове на истинско блаженство. Често в градината, идваше синът му Михаил. Тогава Бутлеров го разпитваше за уроците в училище, разказваше му любопитни подробности за цветята.

— Татко, ти наказваш ли студентите да стоят изправени до дъската, ако не слушат?

Бутлеров изправи учуден глава и погледна строго Миша.

— Навярно си направил пакост и си бил наказван.

— Не — обидено отговори Миша.

— А защо питаш тогава?

— Ей така! Нали и студентите са ученици като нас!

— Ученици, но по-големи. Като пораснеш, ще разбереш. Хайде сега тичай в къщи да напишеш домашните си!

Назависимо от многобройните задължения Бутлеров продължаваше да усъвършенствува теорията.

В лабораторията, обзаведена и модернизирана под негово ръководство, работеха млади и надеждни изследователи. Задачите, които Бутлеров им поставяше, трябваше да разрешат редица въпроси, свързани главно с проблемата за изомерията.

— Като се има пред вид взаимното влияние на атомите в молекулата, трябва да се очаква съществуването на няколко изомера от десетки и десетки вещества — говореше Бутлеров. — Предполагам, знаете какво постигнахме с Попов?

Марковников кимна утвърдително с глава.

— Всъщност с резултатите от тези изследвания вие отрекохте напълно теорията за генераторите. (Според теорията за генераторите различните изходни вещества и методите за получаване на едно вещество водят до образуване на изомери.)

— Да — продължи Бутлеров. — Синтезираният от нас метиламилкетон по два съвършено различни начина се оказа с напълно еднакви свойства. И двете новополучени вещества са идентични, защото не може да се открие ни най-малко различие в отнасянията им. Какво показва това? Свойствата на веществата се определят не от начина на получаването им, а от порядъка, по който са подредени атомите в молекулите им.

— Тогава пропиловият алкохол трябва да образува два изомера — каза Марковников.

— Правилно, а бутиловият — четири.

Бутлеров постави лист и бързо започна да пише формулите.

— Въглеродната верига може да е права и все пак да се образуват изомери, защото кислородният атом може да се свърже с края на веригата или в средата. А ако веригата е разклонена, ще се образуват още два изомера.

Третият събеседник досега само мълчеше. Той беше по-млад и предпочиташе да слуша. Александър Михайлович Зайцев учеше в Казанския университет и същевременно работеше в лабораторията под ръководството на Бутлеров.

— Ще се опитаме да синтезираме тези изомери. Това ще бъде неоспоримо доказателство за правилността на теорията.

— Как ще се осъществи това? — попита Зайцев.

— Ще видим. Ще помислим — отговори като че ли на себе си Бутлеров. — Може би трябва да опитаме да заместим хлорния атом в ацетилхлорида с метилов радикал, а след това…

Бутлеров беше избрал верния път. Като действуваха на ацетилхлорид с цинкметил, те успяха за пръв път в историята на химията да получат най-простия третичен алкохол — третичен бутилов алкохол, известен още като триметилкарбинол. Скоро след това в литературата се появиха съобщения за успешното провеждане на синтезите на първичния и вторичния бутилови алкохоли.

Учените познаваха изобутиловия алкохол още от 1852 г. Той бе изолиран от природно растително масло.

Сега вече не можеше да има никакъв спор — съществуват четири различни бутилови алкохола. Те са изомери.

Какъв триумф за структурната теория! Какво щастие за създателя й! Беше 1863 г. най-щастливата година в живота на големия учен!

Този успех му носеше успокоение, но същевременно поставяше една нова, още по-тежка задача. Теорията трябва да се разпространи върху всички процеси и съединения в органичната химия. Налага се да се напише нов учебник по органична химия. В него всичко трябва да се обясни от гледище на новата теория. Трябва! И не е оправдано да се губи дори минута! Бутлеров съзнаваше ясно, че това е огромна и невероятно трудна задача. Да се изяснят свойствата, да се напишат формулите на всички известни дотогава органични съединения, и то от гледище на структурната теория! Това той вече правеше в лекциите. Студентите му владееха добре новата теория и се ориентираха отлично всред океана от факти. Учебникът трябваше да даде възможност и на останалите химици, които вече бяха напуснали университетската скамейка, да усвоят така полезния нов подход за изясняване на химичните реакции.

Бутлеров работи върху тази огромна задача непрекъснато почти 2 години. Книгата „Въведение към пълно изучаване на органичната химия“ излезе от печат на отделни свитъци през 1864–66 г. Наричаха я учебник, но тя не можеше да се сравни с нито един от съществуващите тогава учебници. Тя беше лебедовата песен, откровението на Бутлеров — химика, експериментатора и философа, който преустрои целия натрупан от науката материал на нов принцип — принципа за химичния строеж.

Книгата предизвика истинска революция в цялата химична наука. Още на следната година, 1867, започна работа по превода и издаването й на немски език. Скоро след това се появиха издания на всички основни европейски езици. По думите на немския изследовател Виктор Майер тя стана „пътеводна звезда при грамадно болшинство изследвания в областта на органичната химия“.

Като че ли огромен товар падна от плещите на големия учен.

— Сега вече мога да си отдъхна! — заговори той с облекчение на жена си. — Наденка, яде ми се заек. Ще се поразходя из гората. Може би ще имам късмет!

— Иди, Саша! Винаги, когато се връщаш от лов, изглеждаш тъй ободрен и отпочинал! А може и Миша да вземеш, а? Ние ще се забавляваме тук с Володя.

Бутлеров погали светналите като злато коси на малкия Володя и излезе. Откакто привърши работата над учебника, семейството му се пресели почти изцяло в Бутлеровка. Дори и през учебната година те прекарваха по няколко дни седмично тук. Двегодишният Володя тичаше на воля по сочната ливада пред къщата. Бутлеров се чувствуваше независим и всецяло се посвещаваше на увлеченията си — цветята и насекомите. Като учен с широки интереси той се вълнуваше и от редица стопански въпроси. „Руското стопанство е нерентабилно. Трябва да се намерят нови източници за доходи! Трябва да се модернизират селскостопанските работи, да се подобри животът на руския селянин!“ И големият учен се зае да решава тези проблеми на практика. Трябва да се получат нови сортове плодни дръвчета, да се подобри градинарството. Необходимо е то да се организира на научна основа.

Облечен в стария с вече изтъркани ръбове халат, Бутлеров прекарваше часове сред лехите. Облагородяваше плодни дръвчета, кръстосваше различни сортове, за да получи нови хибриди.

В един закътан от вятъра ъгъл на градината той разположи и няколко кошера. Пчелинът беше малък, но под грижите на вещата му ръка започна бързо да расте.

— Нужни са познания, голямо умение. Само тогава пчелите се превръщат в истинско богатство — казваше той често. Затова изучаваше живота на пчелите с необикновено усърдие.

Увлечен от новите проблеми, той все по-често започна да пише и научни статии за пчеларството. Бутлеров обръщаше голямо внимание и на популярните статии. Те имаха важно стопанско значение, защото чрез тях пчеларите получаваха практически указания и ценни съвети.

Бутлеров се ползуваше с широка известност всред селяните от цялата област. Това се дължеше на безкрайната му обич към руския народ. Обикновено в неделя в Бутлеровка се стичаха селяни от съседните села, за да търсят помощ от „милостивия господар“, както го наричаха.

— Момченцето ми е болно, милостиви господарю, ще умре! — говореше слаб селянин, стиснал в ръка изтъркания си, мазен калпак.

— Къде е? — попита Бутлеров делово.

— В колата, там на двора.

Бутлеров закрачи живо. Повдигна скъсаната завивка и внимателно прегледа зачервената, подута ръка на детето.

— Абсцес! — промърмори той полугласно. — Трябва да се оперира. — После изправи глава и викна. — Наденка, сложи да се извари скалпелът! Приготви марля и бинт!

Един час по-късно Бутлеров излезе от приземната стая и въздъхна с облекчение. Операцията премина успешно! Сега Надежда Михайловна довършваше превръзката.

Селяните имаха доверие в Бутлеров, че дори се явиха шарлатани, които продаваха лечебни прахове по панаирите под наименованието „Бутлерови прахове“. За химията сега Бутлеров отделяше по-малко време — само толкова, колкото да следи новите открития. След триумфалния успех — синтезирането на изомерите на бутиловия алкохол, учените не само възприеха теорията му, но много от тях се опитваха да докажат, че заслугите за създаване на структурната теория са техни, а не на Бутлеров.

Някои изследователи не бяха разбрали правилно теорията и правеха съществени грешки при научните си изследвания. Бутлеров не можеше да остане безучастен. Той написа редица критични статии, в които посочи допуснатите грешки, и като използува структурната теория, даде правилно обяснение на фактите. Въпреки всичко той чувствуваше някаква неудовлетвореност.

— Трябва да замина отново за Европа! Там, на място, ще си разчистим сметките.

— Сега всеки иска да покаже, че има заслуги — каза Марковников, — а преди това бяха против!

— Не отричам приносите на Кекуле и Каупър, но не мога да се съглася да ми се отнема правото на приоритет. Структурната теория е създадена в Казан и тя завинаги ще носи слава на Русия!

Молбата му беше удовлетворена. Министерството даде съгласието си за задгранична командировка. Бутлеров замина в края на август 1867 г. След множество разговори в Германия и Франция, след като публикува и няколко статии, Александър Михайлович счете въпроса за приключен и заяви, че повече няма да се занимава с него.

Оставаха още няколко месеца. Това е сгоден случай да посети тъй отдавна привличащите го арабски страни, да види брега на Северна Африка! Пропътува Южна Франция, цяла Италия и се отправи с един малък пътнически кораб към Алжир. Но зад опияняващото очарование Средиземно море криеше гибелни опасности. Оставаха още два дни, когато изведнаж небето почерня, вълните зареваха страшно и мълниите раздираха тъмнината, в която се бяха слели небе и море. Корабът се бореше с последни сили. Мачтите се счупиха. Вълните заливаха палубата и отвличаха в бездънната бездна изтерзаните от морската болест и обезумели от страх пасажери. Бутлеров не се предаваше. С развяна от вятъра брада той напрягаше мишци и заедно с неколцината моряци опъваше брезента, който трябваше да покрие машинното отделение. Стихията е страшна, но човек може да се бори с нея. Може да я победи! Когато стъпиха на африканска земя, само след минута кошмарът на бурята им се струваше далечен сън. Спокойствието на Ориента съжителствуваше с динамиката на Запада. Алжир! Белокаменни сгради, осветени от ослепителното южно слънце, и черна воняща вода на пристанището. Това не е приказка. Това е живата действителност!

На връщане Бутлеров отново мина през Италия. Оттам донесе два кошера пчели, италианска порода. С това изследванията му върху различните породи пчели, върху продуктивността им и начина на живот щяха да станат още по-широки и пълни.

През пролетта на 1868 г. едно писмо, изпратено от Петербургския университет, породи нови радости и грижи. „По предложение на Д. И. Менделеев Вие сте избран за редовен професор по химия“.

Професор в Петербург! Това е голяма чест, но какво ще стане с пчелите, с цветята, с градината? Без тях животът му би бил сив и празен! Разбира се, те ще останат. Управителят на стопанството в Бутлеровка е добър стопанин и отличен пчелар. Той ще се грижи за всичко, а през лятото сам Бутлеров ще ръководи работите в градината, в полето, в пчелина. Заповедта за назначението дойде през октомври. Учебните занятия бяха в пълен ход, затова академичният съвет помоли Бутлеров да остане в Казан поне до края на зимния семестър.

Прекарал най-плодотворните си години в Казанския университет, Бутлеров се раздели с него с тъга, така, както се разделя с родна майка. За преподаването не се боеше — на мястото му оставаше талантливият Владимир Василевич Марковников, а имаше изгледи и по-младият, Александър Михайлович Зайцев, също да остане към университета. С тъга се разделиха с него и студентите, и професорите. Те губеха в негово лице един световноизвестен учен. За да засвидетелствува уважението си към него, академичният съвет избра Бутлеров за почетен член на университета и постанови да се окачи портрета му в професорската читалня. Бутлеров беше вече в Петербург, затова изпрати сърдечно благодарствено писмо: „В Казанския университет преминаха най-хубавите години от моя живот и благородни спомени неразривно ме свързват с него. С избирането ми за почетен член съветът ми дава право както по-рано да наричам Казанския университет свой роден университет.“

В Петербург, най-големия научен център на Русия, работеха Менделеев, Зинин, Бородин… Бутлеров започна лекциите по органична химия в края на януари 1869 г. Посрещнаха ги с голям интерес. Още от самото начало аудиторията се оказа тясна да побере желаещите да чуят великия учен.

Бутлеров ръководеше работата и в лабораторията. Когато завършеше даден опит или трябваше да чака, докато се извърши реакцията, той сядаше пред духалната лампа и с изумително търпение нагряваше и издуваше стъклените тръбички, превръщайки ги в най-сложни детайли.

— Добрият химик трябва сам да умее да изработва и най-сложни стъклени апарати — обичаше да казва той на събралите се около него практиканти.

— Вие имате изключителна техника като стъклодув!

— Всеки може да я има. Нужно е търпение и много упражнения.

Заразени от примера му, практикантите със старание упражняваха през свободното си време сложните манипулации по обработване на стъклото.

Изследванията на Бутлеров продължаваха основната линия на работа — структурната теория. Трябваше да се докаже, че разклонена и права верига могат да имат всички типове органични съединения. Това се отнасяше и за въглеводородите. Това беше съвсем очевидно според теорията, но трябваше да се докаже на практика. Нима не може да се получи въглеводород, например бутан, чиито четири въглеродни атома са свързани помежду си не последователно, а така, както са свързани в триметилкарбинола? Може, но трябва да се проведат много опити, да се намери правилният път за синтезирането му.

И ето усилията донесоха нов успех. В голямата кълбовидна стъкленица се събра очакваното вещество — изобутилен. Доказано е съществуването на разклонена верига при въглеводородите!

Бутлеров участвуваше живо и в разностранния културен живот на Петербург. По това време прогресивната общественост особено се вълнуваше от въпроса за образованието на жените. Жените трябва да имат свободен достъп до висшето образование! И първите успехи вече бяха на лице. Организираха се висши женски курсове в Хирургическата академия, започнаха занятия и в Безстужевските женски курсове. Бутлеров прие с ентусиазъм да чете лекции по химия пред аудиториите на тези курсове, където идваха жадни за знания млади момичета.

Големият учен развиваше оживена дейност и в Икономическото дружество. Главната задача, която си постави тук, беше да популяризира модерното пчеларство. С помощта на икономическото дружество той успя да организира показни пчеларски пунктове в цяла Русия. Те бяха обзаведени с модерни кошери и показаха на практика преимуществото на модерното пчеларство.

Многостранната научна дейност на Бутлеров получи висока оценка от най-висшия научен орган в Русия — Академията на науките. През 1871 г. той бе избран за неин извънреден член, а три години след това — за редовен член. Като редовен член Бутлеров имаше право и на жилище в зданието на Академията. Там живееше и Николай Николаевич Зинин. Близкото съжителство затвърди още повече приятелството между двамата. Те често обменяха мисли, даваха си съвети, допитваха се.

— И все пак явлението, наблюдавано от Лаар, остава неясно за мене — каза Зинин, като гладеше с ръка дългите си мустаци. (Лаар наблюдавал явлението тавтомерия. Тавтомерията е вид изомерия, която се обуславя от различното местоположение на един водороден атом в две равновесни форми на едно органично съединение.)

— Свикнали сме да разглеждаме молекулите на органичните вещества като неизменни групировки от атоми — заговори Бутлеров. — Но нима не е възможно при някои вещества преминаването от една изомерна форма в друга да се извършва при обикновени условия или по време на реакция?

— На думи е така, но все пак трудно ми е да си го представя — прекъсна го Зинин.

— Наблюдението на Лаар говори ясно в полза на това схващане. Тавтомерията се проявява при вещества, в масата на които едновременно съществуват двете изомерни форми. Трябва да се очаква, че при химичните реакции, при които реагира само едната изомерна форма, с протичане на реакцията ще се наблюдава постепенно превръщане на едната форма в другата.

Това бяха гениални мисли. С тях великият учен изказа схващането си за динамичния подход към химичните процеси, т.е. за необходимостта те да се разглеждат като равновесни.

След детайлното разработване на структурната теория Бутлеров все повече насочваше вниманието си към други общи въпроси на химията. Откриването на периодичния закон често го навеждаше към философски размисли относно атомните тегла. По тези въпроси той обикновено беседваше с Менделеев.

— И все пак необяснимо е съществуването на дробни атомни тегла — настояваше Бутлеров.

— Както виждате, и най-прецизните измервания на Стас потвърждават, че атомните тегла не са цели числа — каза Менделеев с дълбоко убеждение в правотата на мислите си.

— Но защо да не приемем хипотезата на Праут? (Праут изказва хипотезата, че атомите на всички елементи са изградени от водородни атоми.) В такъв случай може да се очаква, че атомите на хлора например са образувани от различен брой водородни атоми. Ако се възприеме това гледище, лесно е да се разбере защо атомното тегло на хлора е 35,5 — защото съществуват хлорни атоми с атомно тегло 35 и 36.

— Не, не! Това е невъзможно! Моля ви, Александър Михайлович, оставете кобалта и никела да имат свое собствено име и образ, така, както аз съм Дмитрий Иванович, а вие — Александър Михайлович.

Бутлеров беше твърдо убеден, че атомите на един елемент могат да са с различно тегло. Трябва да се докаже! Трябва да се изучи!

Дълго обмисля как би могъл да провери по опитен път тази толкова интересна идея. Той обсъждаше с асистента си Б. Ф. Риц всевъзможни варианти, чертаеше схеми на апаратури. В лабораторията на Академията на науките се появиха особени, невиждани още от никого апарати.

Риц просто боготвореше Бутлеров. За него той беше най-големият учен на всички времена и народи, затова всичко, което кажеше Бутлеров, беше закон за Риц. Изследванията, които провеждаха, бяха първи по рода си в историята на химията. Често трябваше да се налучква, да се правят десетки опити, за да се открие правилният път. Резултатите бяха отрицателни, но Риц не се отчайваше. Щом Бутлеров мисли така, трябва наистина да е тъй. Нужно е само да се открие начинът за доказването му!

— Резултатите са пак отрицателни — каза тихо Риц и подаде изпълнен с цифри лист.

Бутлеров го пое, намести очилата си и дълго се взира в написаното, без да продума.

— Ще помислим върху нов вариант — каза като че ли на себе си и се отправи към кабинета.

На бюрото лежаха куп листа от незавършена още статия. Бутлеров отвори един от шкафовете, които бяха подредени плътно един до друг до стените, извади два дебели тома и се приготви да продължи писането, Отпусна се на стола и постоя за миг неподвижен, без да мисли, без да гледа… После разтри чело като че ли се събуждаше от сън.

„Сякаш вече старостта наближава. Чудно! Как ми е приятно да поседя, да помълча… По-рано не се изморявах, а сега!…“

Вратата се отвори и малка руса главица блесна като пролетно слънце. Беше Софя, внучката му.

— Дядо, искам да погледам рибките.

— Ела, детето ми! Ела да ги нахраним заедно!

Бутлеров подаде ръка и поведе малката, сияеща от радост Софя към аквариумите с разноцветни рибки. Страстен любител на природата, той не можеше без нея дори в кабинета си. Когато писането го отегчеше или не можеше да намери подходящата мисъл, с която най-точно да изрази представите си, той отиваше при аквариума и дълго наблюдаваше игривия танц на рибките.

Но годините вървяха и чертаеха неумолимо вечния си ход. Работата със студентите вече му тежеше и Бутлеров реши да се оттегли, за да си отдъхне. Прощалната лекция прочете на 4 април 1880 г. пред студентите от втори курс. Те посрещнаха новината с тежко огорчение. Та нали заради него идваха от всички краища на Русия и търпяха лишенията на големия град! Не! Бутлеров трябва да остане и да продължи да сее знания!

Студентите организираха комитет, подписаха петиция, събраха под нея много подписи и я връчиха тържествено на обичания и уважаван професор.

„Вие ще напуснете университета, а аудиторията ще загуби незаменимия си лектор, лабораторията — незаменимия си ръководител.

Всяка година маса младежи от най-отдалечените краища на Русия се събират в Санкт-Петербургския университет, пренебрегвайки лишенията и непоносимите за бедните студенти условия на столичния град. Всеки се стреми да получи честта да се занимава под Ваше ръководство да вземе частица от възгледите Ви, от идеите Ви. Вас, Александър Михайлович, незаменимия лектор и ръководител, ние, студентите и учениците, ви молим, не напускайте университета, не ни оставяйте!“

Академичният съвет също взе решение да помоли Бутлеров да остане и единодушно го избра за още 5 години.

Бутлеров ограничи заетостта си в университета само с четене на основния курс, но въпреки това няколко пъти седмично посещаваше лабораторията — даваше съвети, ръководеше работата. С неотслабваща енергия обаче оглавяваше мероприятията по популяризиране знанията по пчеларство. Книгата му „Пчелата, животът й и правила за рационално пчеловъдство“ имаше огромен успех. Тя допринесе извънредно много за развитието на този стопански отрасъл. Въпреки напредналата възраст, големият учен не изостави заниманията си по изучаване живота на пчелите. С ентусиазъм организира експедиция из Кавказ, за да уловят няколко семейства кавказки пчели.

В края на януари 1886 г. той пишеше в кабинета си и както обикновено вземаше необходимите книги от шкафовете. После ги връщаше обратно на мястото. До високите рафтове стигаше, като стъпваше на малка пейка. Слизайки от нея, стъпи накриво и почувствува силна болка под коляното на левия крак.

— Каква глупава история! — Бутлеров се сви и приседна на пейката.

— Наденка!

Надежда Михайловна влезе разтревожена.

— Какво ти е, Саша?

— Дребна работа. Навехнах леко крака си, като слизах от пейката. Помогни ми да отида до дивана!

Болката постепенно изчезна, но след няколко дни кракът започна да се подува, появиха се отново остри болки и го повалиха на легло. Заключението на лекарите беше категорично.

— Абсцес. Трябва да се отвори и да се изчисти. Ще полежите по-дълго, Александър Михайлович.

— Щом се налага, ще лежа — въздъхна тежко Бутлеров. — Мъчно ми е, че не ще мога да отида на лов. Дано до пролетта да се оправя, че да замина за Кавказ. Опитите с чайните храсти не са завършени.

— Доколкото мога да преценя, това няма да стане — каза лекарят. — Трябва да пазите крака си от преумора и да го движите колкото се може по-малко.

Операцията мина успешно. Гипсовата превръзка беше тежка и неудобна, но болките изчезнаха напълно. С течение на времето състоянието се подобри и болният започна да се движи из стаята, като се опираше на патерици. Надежда Михайловна стоеше неотлъчно при него.

— Скоро всичко ще се раззелени, Наденка. Трябва да приготвиш багажа!

— Но, Саша! Как с тоя крак?

— Не мога да стоя повече тук. Ще пукна.

Всяка година в началото на май цялото семейство се преселваше в Бутлеровка и едва наесен се връщаше в Петербург. Бутлеров не можеше да си представи какво би правил през лятото в Петербург! За щастие здравето му се подобри и по стар обичай те заминаха за Бутлеровка. Скоро след това снеха гипсовата превръзка и той започна да ходи дори без бастун.

— Само тук, под коляното, нещо като че ли ме натиска и подпира.

— Трябва винаги да внимаваш, Саша. Колкото се може по-малко движения — повтаряше постоянно Надежда Михайловна.

Но можеше ли соколът да върви по земята, когато крилата го теглят към необятните сини простори! Бутлеров обикаляше стопанството, наблюдаваше работата на новите селскостопански машини… Здравето му се възстанови напълно и дори няколко пъти ходи на лов.

В началото на август, на 5 сутринта, той стана преди изгрев слънце, прати Яков, стария прислужник, да доведе най-доброто куче и тръгна весел към гората. Птиците пееха унесени от красотата на утрото. Бутлеров стъпваше бодро. От време на време кучето излайваше и пак тръгваше по следата на дивеча. Колко път извървяха така не помнеше, но изведнаж забеляза, че кракът му е напълно здрав. Тежестта под коляното беше изчезнала изцяло.

Прибраха се в къщи едва към обяд.

— Не трябваше да слушам лекарите! Ако преди това бях ходил толкова дълго, щях отдавна да съм напълно здрав. Наденка, кракът ми оздравя!

— Дано всичко да излезе на добро! — каза Надежда Михайловна и започна да подрежда масата за обяд.

След вкусния обяд Бутлеров се излегна в креслото, докато Надежда Михайловна приготви кафето.

— Ще ми се да подремна. Наденка, моля те, иди до хамбарите и виж докъде е стигнал строежът. Днес не успях да ги обиколя.

Надежда Михайловна излезе и притвори леко вратата. Бутлеров отпусна клепачи и задряма, но изведнаж нещо сякаш експлодира в гърдите му. Страшни болки пронизаха ръцете, главата му се замая, гърдите му като че ли лежаха под огромен оловен блок. Застена конвулсивно, призовавайки Наденка.

Чул стенанията, старият Яков се втурна в стаята.

— Яков, лошо ми е! Пренеси ме в спалнята! Ох, главата ми… Донесете лед!

Болките ставаха непоносими.

Надежда Михайловна взе всички мерки, които й идваха наум — горещи вани за ръцете, амоняк, етер… Но всичко беше напразно! Болките спираха за малко, за да се подновят с нова сила. Бутлеров се гърчеше в леглото, а Надежда Михайловна го гледаше, отпуснала безпомощно ръце.

— Не се боя от смъртта, но това състояние е непоносимо — простена Бутлеров. — Задушавам се.

— Още малко, Саша! Степан скоро ще се върне. Отиде в болницата за лекар.

Мъчително и бавно се изнизваха часовете. Свечеряваше се, а Степан все още не идваше. Болният изстена тежко и помръдна, за да се обърне. Надежда Михайловна повдигна внимателно главата му, за да сложи мека възглавница, но остра спазма изкриви лицето на измъчения Бутлеров и той се отпусна безжизнен в ръцете й.

— Саша! Сашенка!… — изхлипа Надежда Михайловна и зарови лице в безутешни ридания.

Късно през нощта се върна по-малкият син, Владимир. От няколко дни той беше на гости при братовчед си Россоловски. През отворената врата се виждаха трепкащите пламъчета на свещите.

„Нима е за татко!“ Владимир се втурна по стълбите. До вратата седеше старият Яков и изтриваше с напукана ръка сълзите си. Владимир разбра всичко. Спря се и се сви с подкосени крака.

— От какво? — едва промълви той.

— Имал съсирена кръв под коляното. Днес ходи на лов и от движението парчето се раздробило, разнесло се и запушило кръвоносните съдове. Как го каза фелдшерката, ем…

— Емболия — простена горчиво Владимир.

Блесна светкавица и гръм разтърси земята. Започваше буря. Сякаш и природата плачеше за този, който тъй страстно я обичаше и посвети целия си живот за разкриване на тайните й.